Определение по дело №1507/2019 на Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

  гр. Пазарджик, 11.10.2019 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1507 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

            Ищецът „Теленор България“ ЕАД чрез пълномощника си адвокат Г. твърди, че между него и ответника Д.С.Д. е съществувал валиден договор за мобилни услуги от 18.06.2016 г., по силата на който ищецът е предоставял на ответника мобилни услуги по абонаментна програма Нонстоп 29,99 със срок на действие до 18.06.2018 г., както и два броя договори за лизинг от 18.06.2016 г., въз основа на които е предоставил на ответника мобилни устройства на изплащане – Philips S309 White с мобилен номер +359********* и Philips S309 Red с мобилен номер +359*********.

            Твърди, че за периода от 01.10.2016 г. до 31.01.2017 г. ответникът е потребил мобилни услуги на стойност 132,88 лв., които не е заплатил. Не е заплатил и лизингови вноски в размер на по 61,03 лв. по всеки от лизинговите договори за периода след месец февруари 2017 г. до месец май 2018 г.

Поради неплащане на задълженията по договора за мобилни услуги ищецът е прекратил едностранно договора и е деактивирал абонамента на 21.12.2016 г., а вземанията по договорите за лизинг е обявил за предсрочно изискуеми в съответствие с общите условия, приложими към лизинговите договори.

За стойността на незаплатените мобилни услуги ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 272/2019 г. на Районен съд – Пазарджик, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което моли да бъде установено със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане за незаплатени мобилни услуги по договора за мобилни услуги, сключен с ответника, в размер на 132,88 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното заплащане на сумата, както и да бъде осъдена ответникът да му заплати лизингови вноски по двата договора за лизинг в размер на по 61,03 лв. за всеки от договорите.

Претендира присъждане на разноските в исковото производство.

            Представя писмени доказателства: договор за мобилни услуги, приложение към договор за мобилни услуги, договори за лизинг, записи на заповед, общи условия на договори за лизинг, декларация – съгласие, приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица, копие на лична карта (гръб), фактури, общи условия.

            Моли да бъде приложено ч.гр.д. № 272/2019 г. на Районен съд – Пазарджик.

            В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д.С.Д. чрез назначения си особен представител адвокат Т. оспорва исковете изцяло.

            Твърди, че процесният договор за мобилни услуги и договорите за лизинг не са подписани от ответника, че не са му били доставяни мобилни услуги за нито един от двата телефонни номера, че не са му предоставени мобилните устройства, предмет на договорите за лизинг, нито се е съгласявал на разсроченото им плащане, както и че не е надлежно уведомен за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги.

            Оспорва размера на претендираните суми с твърдението, че не са приспаднати авансово внесените от ответника при подписване на договорите лизингови вноски и абонаментна такса за телефонните услуги.

            Моли да бъде задължен ищецът да представи по делото: извлечение за водените разговори и ползвани телефонни услуги за процесния период за двата мобилни номера; документ по предаване на двете мобилни устройства; кредитно известие № ********** от 01.01.2017 г. и доказателства за връчването му на ответника; известие за прекратяване на договора за мобилни услуги и договорите за лизинг, ведно с доказателства за уведомяване на ответника; вносни бележки за заплатени от ответника такси и лизингови вноски при подписване на договорите; лицевата страна на личната карта на ищеца.

            Моли да се изиска от РУП – Пазарджик копие от личната карта на ответника за сравнение на подписа му и този, положен върху процесния договор за мобилни услуги.

            Моли за отхвърляне на исковете.

Прави възражение на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение поради липсата на фактическа и правна сложност на делото.

            Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад по делото:

            Предявен е по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за съществуване на вземане, дължимо на основание договор за мобилни услуги, а съединени с него при условията на обективно кумулативно съединяване са осъдителни искове с правно основание чл. 345, ал. 1 ТЗ за заплащане на лизингови вноски по два броя договори за лизинг.

За уважаване на главния иск в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между него и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, по който той е изпълнил задължението си да предостави през процесния период мобилни услуги на ответника и размера на търсената сума, а по исковете за лизингови вноски – съществуването между страните на валидно облигационно правоотношение по договори за лизинг, по които ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника лизинговите вещи.

            Тъй като ищецът основава претенцията си на договори, сключени с потребител, и предвид повелителния характер на разпоредбите, регламентиращи неравноправните клаузи, съдът намира за необходимо да укаже на страните, че следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в процесните договори и общите условия към тях, а в тежест на ищеца е да ангажира доказателства за равноправността на уговорките и за индивидуалното им уговаряне.

            Не са налице права и обстоятелства, които се признават.

            Не са налице обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

            Представените от ищеца писмени доказателства следва да бъдат приети по делото като допустими, относими и необходими.

            Във връзка със своевременно направеното от страна на особения представител на ответника оспорване на истинността на договора за мобилни услуги, приложението към него и двата договора за лизинг, следва на основание чл. 193, ал. 2 ГПК да се укаже на ищеца в едноседмичен срок от съобщаването да заяви дали ще се ползва от оспорените документи.

            Основателни са и следва да бъдат уважени исканията на особения представител на ответника за задължаване на ищеца да представи по делото посочените от него писмени доказателства, включително лицевата страна на личната карта на ответника, в случай че ищецът разполага с тях.

            По искането на особения представител на ответника да бъде изискана личната карта на ответника от РУП – Пазарджик съдът ще се произнесе в случай, че тя не бъде представена от ищеца.

            На основание чл. 146, ал. 2 ГПК и с оглед изричното оспорване от страна на особения представител на ответника на размера на дълга, на ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства в тази насока.

            Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят време и разноски и ще разрешат правния спор по начин, удовлетворяващ и двете страни, а на ищеца ще бъде върната половината от внесената държавна такса.

            Воден от горното и на основание чл. 140 и чл. 146, ал. 4 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание, което ще се проведе на 15.11.2019 г. от 11,15 часа, за която дата и час да се призоват страните.

            ПРИЛАГА по делото ч.гр.д. № 272/2019 г. на Районен съд – Пазарджик.

            ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

            ЗАДЪЛЖАВА ищеца до датата на съдебното заседание да представи по делото заверени копия на следните писмени доказателства, в случай, че разполага с тях: извлечение за водените от ответника разговори и ползваните телефонни услуги за процесния период за мобилен номер +359********* и мобилен номер +359*********; документ по предаване на мобилно устройство Philips S309 White и мобилно устройство Philips S309 Red; кредитно известие № ********** от 01.01.2017 г., ведно с доказателства за връчването му на ответника; известие за прекратяване на договора за мобилни услуги от 18.06.2016 г. и на двата договора за лизинг от същата дата, ведно с доказателства за уведомяване на ответника; вносни бележки за заплатени от ответника такси и лизингови вноски при подписване на договора за мобилни услуги и договорите за лизинг; лицевата страна на личната карта на ищеца.

            УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за размера на дълга.

            УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщаването да заяви дали ще се ползва от оспорените от особения представител на ответника документи.

            УКАЗВА на страните, че следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в процесните договори и общи условия към тях, а в тежест на ищеца е да ангажира доказателства за равноправността на уговорките и за индивидуалното им уговаряне.

            ПРИКАНВА страните към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.

           

            Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчат преписи от всички, подадени от особения представител на ответника молби и отговори на исковата молба.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: