Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Теодорина Димитрова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № от 02.07.2012 година по НОХД № /2012 година Павликенският районен съд признава подсъдимия Н. Ж. Н., роден на 08.1980год. в гр. Полски Тръмбеш, с постоянен адрес село Д. Л., община П., област В. Т., български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, с ЕГН * за ВИНОВЕН в това, че на 18.10.2011 година в село Д.Л., община П., област Велико Търново, държал боеприпаси – 1 брой боеприпас 9х18мм. „Макаров”, 8 броя боеприпаси 7-65мм. „Браунинг” и 7 броя боеприпаси 7.62х25мм „ТТ”, без да има разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК във връзка с чл. 36 и чл. 55, ал.1, т. 1 от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален общ режим в затвор или затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 68, ал.1 от НК съдът привежда в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от четири месеца, наложено на Н. Ж. Н. с присъда по НОХД № /2011 година на Великотърновския районен съд, групирано с определение от 28.02.2011 година с наказанието по НОХД № /2010 год. на Великотърновския районен съд, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затвор или затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 53, ал.2, б.”а” от НК е постановено отнемане в полза на държавата на веществените доказателства – 1 брой боеприпас 9х18мм. „Макаров”, 8 броя боеприпас 7.65мм. „Браунинг” и 7 броя боеприпас 7.62х25мм. „ТТ”. Н. Ж. Н. е осъден да заплати в полза на държавата направените по делото разноски в размер на 125,30 лева, включително и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. Постъпил е протест от Г. Д. - Прокурор в РП П. срещу присъдата в частта й относно определения тип затворническо заведение и първоначалния режим, при който осъденият Н. следва да изтърпи наложеното му с присъдата наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. Навеждат се аргументи, че съгласно чл. 59, ал.1 от ЗИНЗС само осъдените за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления се настаняват в затворническо общежитие от открит тип със съответния на него първоначален общ режим. Сочи се, че в случая се касае за лице, на което няколко пъти е налагано наказание лишаване от свобода до 5 години за умишлено престъпление, като се посочват конкретните дела и размера на наложеното по тях наказание. С оглед това на Н. следвало да бъде определен на основание чл. 61, във връзка с чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС първоначален строг режим, тъй като били налице предпоставките за настаняването му в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Предвид това прокурорът отправя искане към въззивния съд на основание чл. 334, т. 3 от НПК първоинстанционната присъда да бъде изменена, като бъде постановено наложеното наказание четири месеца лишаване от свобода Н. да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново в съдебно заседание в кратко изложение заявява, че поддържа протеста и изложените в него аргументи. Моли да бъде изменена първоинстанционната присъда в посочения в протеста смисъл. Срещу присъдата е постъпила и въззивна жалба от адв. Т. М. К. от АК град Р., защитник на подсъдимия Н. Ж. Н.. Същата има бланкетен характер, като се сочат основания за отмяна - необоснованост на присъдата, постановена в нарушения на материалния закон и при непълнота на доказателствата. Моли на основание чл. 334, т. 3 във връзка с чл. 304 от НПК първоинстанционната присъда да бъде изцяло отменена и Н. Ж. Н. да бъде оправдан. В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция адв. К. навежда доводи за опорочено събиране на веществените доказателства в пода на досъдебното производство, като били нарушение нормите на чл. 109, чл. 113, чл. 125 и чл. 126 от НПК. Присъствалото на претърсването и изземването техническо лице не било назначено според изискванията на чл. 126, ал. 2 от НПК изричен акт. Освен това изземването на боеприпасите като веществени доказателства не било извършено съобразно изискванията на закона, което водело до невъзможност да се докаже сдали те са същите с тези, спрямо които е извършена съдебно-балистичната експертиза. Поради тези нарушения, защитата счита, че обвинението е недоказано и на това основание следва да бъде отменена първоинстанционната присъда като бъде постановена, но с която подсъдимият Н. Ж. Н. да бъде оправдан. Представителят на Окръжна прокуратура счита, че въззивната жалба е неоснователна, а присъдата правилна, обоснована и законосъобразна. По отношение на протеста адв. Т. К. в качеството на защитник на подсъдимия Н. Ж. Н. взема становище в хода на съдебните прения, като счита същия за неоснователен. Подсъдимият Н. Ж. Н. пред въззивната инстанция споделя доводите на своя защитник, като допълнително сочи, че бил намерил патроните в шкаф, когато купили къщата. Прибрал ги в едно чекмедже и ги забравил. Моли за оправдателна присъда. Великотърновският окръжен съд, след като разгледа направените с протеста оплаквания, както и тези във въззивната жалба, съобрази становищата на страните, взе предвид и обсъди събраните по делото доказателства, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното: Присъда № от 02.07.2012 год. по НОХД № /2012 год. по описа на РС Павликени е постановена присъствено. Подаденият протест и постъпилата по пощата с пощенско клеймо 16.07.2012 година въззивна жалба от защитника на подсъдимия са такива в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и са подадени чрез РС Павликени пред компетентния окръжен съд. Протестира се и се обжалва подлежащ на атакуване съдебен акт. Протестът и жалбата отговарят на изискванията за редовност, поради което същите се явява процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество. В хода на извършената служебна проверка от ВТОС не се констатира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, при първоинстанционното гледане на делото, както и при постановяването на присъдата и изготвяне на мотивите към нея, които да водят до отмяната й и връщане на делото. Липсата на такива налага обсъждане обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. След преценка на събраните и проверени по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, се установява фактическа обстановка, която правилно и обосновано е възприета и от първоинстанционния съд и която с оглед процесуалните задължения на въззивния съд за свой прочит на фактологията следва да бъде изложена в настоящите мотиви: Подсъдимият Н. Ж. Н. е пълнолетен български гражданин, роден на 21.08.1980 година в град Полски Тръмбеш и с постоянен адрес в село Д. Л., община П., област Велико Търново, ул. „Т.” № , неженен, с основно образование, осъждан. През инкриминирания период е живеел в село Д. Л. заедно със своята майка в къща, находяща се на улица „В.” № и която според неговите обяснения били купили през 2008 година. На 18.10.2011 година полицията в град П. извършвала претърсвания в няколко къщи в село Д. Л. при условията на чл. 161, ал.1 от НПК във връзка с информация за извършени кражби на територията на селото. Един от заподозрените бил Н. Ж. Н., поради което било извършено претърсване и в неговия дом, намиращ се на улица „В.” № . Това действие по разследването се извършвало от разследващ полицай П. Т., съдействие на която оказал свидетелят Т. – служител в РУП град П., квартален на селото и лично познаващ Н. Н.. Задно със тях в един автомобил били и свидетелите М. М. и И. И. и двамата работещи в ООР - първият към кметство село Н., а вторият към кметство село П. На тях им било обяснено, че следва да присъстват като поемни лица при извършването на претърсванията, като един от адресите е домът на Н.. При пристигането си в селото срещнали Н. Н. на центъра. Свидетелят Т. обяснил на подсъдимия, че ще се извършва претърсване в дома му и е необходимо да ги придружи. Обяснено му било, че това следствено действие е във връзка с разследването на извършени кражби и търсенето на конкретни вещи. Н. без да възразява ги придружил. Отишли в имота на улица „Втора” № и всички влезли в имота. Там заварили и майката на подсъдимия Н. /Й. П. Г. е записаното в протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 18.10.2011 година – лист 5 от ДП № /2011 год. по описа на РУП гр. Павликени/. Преди да започне претърсването подсъдимият бил поканен да предаде доброволно търсените предмети. Вещите, предмет на кражбите, не са открити. В една от стаите на къщата, която свидетелят Т., сочи че му е добре известно да е стаята на подсъдимия Н., тъй като и друг път е посещавал дома му, а и самия подсъдим заявява, че това е неговата стая, при отварянето на чекмедже от мебел, характеризиран от свидетелите като бюро или барче, е намерена черен кожен несесер, в която са открити 15 броя патрони. На всички тези действия подсъдимият Н. присъствал лично и заявил, че тези патрони ги намерил, когато купили къщата. Разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели са категорични, че са присъствали в стаята при откриването на патроните, като заедно с тях са били и подсъдимият, неговата майка и експерта Д. П. Свидетелят Т. обяснява, че винаги при извършването на претърсвания присъства задължително експерт. Свидетелите Т., М. и И. сочат, че майката на Н. също обяснила пред тях, че патроните били намерени в къщата, когато я били купили. Тази защитна версия се поддържа през цялото време от подсъдимия Н. пред първоинстанционния съд, а също така и пред въззивната инстанция като жалбоподател. След откриването на боеприпасите, които още св. Т. посочва като вид и брой, същите са индивидуализирани от експерта Д. П., въз основа на което разследващият полицай ги описва в протокола за извършеното претърсване и изземване от 18.10.2011 година, а именно – 1 брой патрон 9х18 –„Макаров”, 8 броя патрони 7,65-„Браунинг” и 7 броя боеприпаси калибър 7,62х25 –„ТТ”, които са намерени в стая на втори етаж на къщата – спалня в дървено бюро във второто чекмедже откъм прозореца в черен кожен несесер с йероглифи. Същите са цитирани и от свидетелите като брой и вид. И тримата свидетели – Т., М. и И. имат знанията, за да индивидуализират и опишат намерените боеприпаси, с оглед упражняваната от тях професия. Направени са фото снимки, както на мястото където са открити, така и след като са огледани и описани в протокола. След тези действия експерта поставил боеприпасите в бял книжен плик, запечатал го, върху него извършили опис на съдържанието и били положени подписи от експерта и поемните лица, присъствали на извършеното претърсване. Този плик е приложен към ДП№/2011 по описа на РУП Павликени – лист 25 с етикет „Веществено доказателство”, на който е нанесен номера на досъдебното производство, процесуално следственото действие, при което е иззето вещественото доказателство, датата на изземване, обектите, включени в него и е подписано от експерта и двете поемни лица. Съставения протокол за претърсване и изземване от 18.10.2012 е за действие, извършено при условията на чл. 161, ал.1 от НПК и представлява първото такова въз основа на което е образувано досъдебното производство при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК. Извършено е за времето от 9.00 часа до 9.50 часа. Видно от протокола няма искания, бележки и възражения, а като обяснения на лицето за намерените и иззети предмети Н. Ж. Н. е посочил лично и саморъчно записал, че са „…намерени като купих къщата…и ги прибрах във дома…”. Протоколът е представен пред Павликенския районен съд и с разпореждане № от 18.10.2011 година по ЧНД № /2011 година претърсването и извършеното изземване на откритите вещи са одобрени по реда на чл. 161, ал.2 от НПК. На назначената с постановление на разследващия полицай балистична експертиза, възложена на Д. Т. П. – експерт при РУП град Павликени, са поставени за изследване веществените доказателства, иззети при претърсването от 18.10.2011 година, което предаване е осъществено със самото постановление, където веществените доказателства са подробно описани и са предадени на П. срещу положен от него подпис. Съгласно заключението на балистичната експертиза – Протокол № от 20.102.2011 година, потвърдено от вещото лице Попов и в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, представените за изследване патрони – калибър 9х18мм „Макаров” един брой, калибър 7,65мм „Браунинг” – осем броя и калибър 7,62х25мм „ТТ” са стандартни фабрично напълнени патрони за огнестрелни оръжия. Същите са боеприпаси, тъй като представляват съвкупност от взривни вещества и други елементи, както и твърди предмети, които самостоятелно или изхвърлени от оръжие или друго техническо устройство имат разрушително, запалително, отровно, разяждащо, задушливо, упойващо, сълзотворно и друго увреждащо действие или светлинен и звуков ефект. Заключението по отношение на изследваните веществени доказателства е, че представените за изследване патрони са боеприпаси и са годни за стрелба, като последното е установено чрез извършване на експериментална такава, като са изстреляни всичките 15 броя патрони и стрелбата е протекла без засечки. След изстрелването на всички патрони, обект на изследване, вещото лице поставя гилзите в прозрачен плик тип „джоб” с прикрепен към него бял хартиен плик с надпис „веществено доказателство” с подписите на поемните лица. С приемно - предавателен протокол от 20.10.2011 година лично от експерта П. са предадени на разследващ полицай Т. – лист 27 от ДП № /2011 год. по описа на РУП град Павликени. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция защитата не оспорва компетентността на вещото лице, извършило балистичната експертиза, а начина, по който е проведена и спазването на правилата при изготвяне та експерименталното изследване и в тази връзка по нейно искане съдът е допусна втора – нова съдебно балистична експертиза. По делото е представено писмено заключение – Протокол № от 04.05.2012 година, прието от съда след изслушването на вещото лице Д. И. Р. От това заключение се установява, че стандартната практика при провеждането на експериментално изследване „стрелба” с цел изготвяне на съдебно-балистична експертиза при установяване на обстоятелството дали се касае за боеприпаси и годни ли са по смисъла на ЗОБВВПИ е изстрелване на всички представени боеприпаси. В съдебно заседание експертът пояснява, че ако се изследват множество боеприпаси се прави представителна извадка. В случая обаче с оглед това, че са представени 15 броя боеприпаси са изстреляни всичките, каквато е практиката. Вещото лице Р. е огледало представени‗е му гилзи, приложени като веществени доказателства, и същият дава заключение, че същите са използвани за стрелба, като този извод е направен от откритите вдлъбнати следи по техните капсули, образували се от върха на жилото на ударника на оръжието, от което са изстреляни. Второто вещо лице потвърждава също така и вида, броя и калибъра. Не е възможно да бъде определена датата на изстрелването, както и дали е станало по едно и също време. Във връзка с причините за напукване по гилзите и дали то задължително е свързано с неизправност на оръжието вещото лице разяснява, че такъв резултат се получава и при използването на старо, макар и годно оръжие, каквито са тези в лабораторията на ОД на МВР Велико Търново, използвани при експерименталната стрелба. С оглед поставената задача на първата експертиза, а именно да се провери дали намерените и приложени като веществено доказателства боеприпаси са годни, то е било необходимо изстрелването на всичките, тъй като това е единствения възможен начин. Видно от Справка изх. № /2011 от 18.10.2011 год., се установява, че от извършена проверка в РУП Павликени до датата на справката не е издавано разрешително за придобиване и съхранение на боеприпаси на лицето Н. Ж. Н. с ЕГН *7 от село Д. Л., община П. улица „Трета” №. Така установената фактическа обстановка съдът приема за несъмнена след обстоен анализ на събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Т., И., М. Подсъдимият Н. пред съда се възползва от правото си да не дава обяснения. Наред с тези доказателства, изложената фактическа обстановка се изяснява и приетите на съдебното следствие и на ДП писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за претърсване и изземване от 18.10.2011 год., одобрен по реда на чл. 161, ал.2 от НПК ведно с приложения към него фото албум, справка за съдимост, справка от служба КОС, данни за личността, декларация за семейно и имуществено състояние, както и двете съдебно-балистични експертизи. Изброените доказателствени материали несъмнено установяват относими към предмета на доказване факти, доколкото наличните по делото гласни, писмени и веществени доказателства се намират във взаимна връзка и си кореспондират. Анализът им по категоричен начин установяват деянието, времето, мястото, начина му на извършване, както и неговото авторство. Подсъдимият не дава обяснения, като единствено сочи, че е намерил боеприпасите при купуване на къщата и ги е прибрал, което е негова защитна теза, наред с възраженията относно опороченото събиране на веществените доказателства, които съдът не възприема. Тази фактическа обстановка е приел за установена и първоинстанционият съд и след обстоен и цялостен анализ на доказателствената съвкупност е направил правилен, законосъобразен и обоснован извод, че е осъществен състав на престъплението, за което е обвинен подсъдимият Н.. При възприетата и от двете съдебни инстанции фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Подсъдимият Н. Ж. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 339, ал.1 от НК - държал боеприпаси за огнестрелно оръжие - 1 брой боеприпас 9х18мм. „Макаров”, 8 броя боеприпаси 7-65мм. „Браунинг” и 7 броя боеприпаси 7.62х25мм „ТТ”, без да има за това надлежно разрешение, поради което следва да бъде реализирана наказателната му отговорност. От обективна страна са налице всички съставомерни признаци, предвидени в наказателния закон за това престъпление. По несъмнен начин се доказва, че на 18.10.2011 година подсъдимият Н. е държал боеприпаси, без надлежно разрешение. Предмет на инкриминираното деяние са именно 1 брой боеприпас 9х18мм. „Макаров”, 8 броя боеприпаси 7-65мм. „Браунинг” и 7 броя боеприпаси 7.62х25мм „ТТ”, иззети като веществено доказателство с протокол от 18.10.2011 година по ДП№/2011 на РУП Павликени, за които се установява, че са такива и са годни чрез съответната експертиза. Съдът не възприема възраженията на защитника относно допускането на съществени процесуални нарушения при събирането на веществените доказателства и изготвянето на веществените доказателствени средства. В случая веществените доказателства се явяват и предмет на престъплението. Последните са иззети в рамките на надлежно извършено претърсване и изземване в хипотезата на чл. 161, ал.1 от НПК, од¯брено по надлежния ред от съда. Несъмнено това действие по разследване е било разрешено във връзка с друго досъдебно производство, при извършването на което са открити вещи, притежанието, респективно държанието на които е поставено под специален разрешителен режим по силата на специален закон. Тогава е съставен надлежен протокол по реда на чл. 161, ал.1 от НПК, който в рамките на 24 часа е представен за одобрение пред съответния първоинстанционен съд и е последвало такова. Инкриминираните вещи като веществени доказателства са приобщено към доказателствения материал съгласно изискванията на чл. 110, ал.1 от НПК – първоначално им е извършен оглед, описани са подробно в протокола и са фотографирани – на мястото на откриването и в последствие след като са огледани и описани. Като веществени доказателства боеприпасите са отделени от мястото на откриването им – иззети са по надлежния ред, поставени са в плик, запечатан върху който е извършено надлежно описание и са положени подписи на поемните лица и експерта. В последствие така запечатани са предадени на експерта чрез изричното им описание в постановлението на разследващия полицай за назначаване на експертизата на балистичната експертиза. След извършване на експертизата гилзите са приложени към делото ведно с експертизата, поставени в найлонов плик тип джоб ведно с плика с етикет „веществено доказателство”. Няма съмнение относно идентичността между намерените и иззети от дома на Н. боеприпаси с тези, по отношение на които е извършена балистичната експертиза.Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно опорочаване на действията по изготвянето на протокола и това, че е присъствал експерт, който не е назначен по реда на чл. 126, ал. 2 от НПК. Последната се отнася за присъствието на експерт – технически помощник при изготвянето на веществените доказателствени средства в хипотезата на чл. 125 от НПК. В случая такива по отношение на предмета на престъплението не се е налагало, тъй като веществено доказателство - 1 брой боеприпас 9х18мм. „Макаров”, 8 броя боеприпаси 7-65мм. „Браунинг” и 7 броя боеприпаси 7.62х25мм „ТТ”- е можело да бъдат отделени от мястото, където са намерени и именно това е сторено при спазването на чл. 110 от НПК. Изготвения фотоалбум е от фотографирания на веществените доказателства на място и в изпълнение разпоредбата на чл. 110, ал.1 от НПК. От субективна страна подсъдимият е извършил деянието си виновно, при форма на вината пряк умисъл. При осъществяване на деянието той е осъзнавал общественоопасния му характер и е предвиждал и искал настъпването на общественопасните му последици. Съзнавал е, че това са боеприпаси, държанието на които е поставено под разрешителен режим, намерил ги е и въпреки това не е съобщил и не ги е предал по надлежния ред, а съзнателно ги прибрал /според неговите думи/. С оглед гореизложеното настоящата инстанция изцяло споделя правните изводи на районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние квалифицирано като престъпление по чл. 339, ал.1 от НК. Относно наложеното от първоинстанционния съд наказание на подсъдимия Н. Ж. Н. лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, въззивният състав намира, че то е правилно индивидуализирано като законосъобразно е приложена нормата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и е определено наказание под най-ниския предел. В чл. 339, ал.1 от НК за извършеното от Н. престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години. Районният съд е приел, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, който извод се споделя и от настоящия състав. Някой от тях са: липсата на вредни последици от извършеното деяние, сравнително малкия брой на боеприпасите; това, че деецът е установил държанието върху тях случайно, но след това съзнателно е продължи да осъществява фактическата власт върху тях – да ги държи в дома си в чекмедже, в което сам ги е поставил и е знаел, че се намират там по негова воля; това, че подсъдимият оказва съдействие на органите на МВР при претърсването и не се съпротивлява; добросъвестно посочва начина по който е установил фактическата власт върху инкриминираните вещи и т.н. При тези обстоятелства, предвиденото в специалния закон най-леко наказание лишаване от свобода 2 години се явява несъразмерно тежко, поради което следва да се определи такова под този специален минимум. Определеният размер на наказанието лишаване от свобода от шест месеца се явява справедлив и според окръжния съд в най-пълна степен ще изпълни целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – да окаже превъзпитателно и превантивно въздействие. Първоинстанционният съд обаче неправилно и в нарушение на закона е определил първоначалния режим, при който следва да бъде изтърпяно наложеното наказание и вида пенетенциорно заведение – „общ” режим в затвор или затворническо общежитие от открит тип. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС в затворническо общежитие от открит тип се настаняват осъдените за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления и осъдените за престъпления, извършени по непредпазливост. Нормата на чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС повелява, че осъдените, с изключение на тези по чл. 59, ал.1 и рецидивистите се изпращат в затвори и затворнически общежития от закрит тип., като съгласно чл. 61, т. 2 от същият закон първоначалният режим се определя винаги като „строг”. Видно от справка за съдимост № /18.10.2011 година /лист 21 от ДП№/2011 год. на РУП Павликени/ подсъдимият Н. Ж. Н. е осъждан както следва: - със споразумение от 04.03.2004 год. по НОХД № /04/2004 год. на РС Павликени за извършено на 09/10.01.2004год. престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което на основание чл. 66 от НК е отложена за срок от пет години; - със споразумение от №/17.02.2011 год. по НОХД № /20110 год. на РС Велико Търново, влязло в сила на 17.02.20.11 година, за извършено на 01.05.2010 година престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 от НК е отложена за срок от три години; - със споразумение №/28.02.2011 год. по НОХД № /2011год. на РС Велико Търново, влязло в сила на 28.02.2011 година, за извършено на 01.02.2011 год. престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 от НК е отложена за срок от три години; С определение № от 28.02.2011 година на ВТРС, влязло в сила на 15.03.2011 година е извършено групиране на наказанията по последните две присъди/споразумения/, като му е определено за изтърпяване едно общо в размер на най-тежкото – лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като отново на основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на това общо наказание е отложена за срок от три години, считано от влизане на определението в сила – 15.03.2011 година. При анализа на тези доказателства относно съдебното минало на подсъдимия Н., следва да бъде определено наложеното с присъдата наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.Районният съд незаконосъобразно е поставил осъдения в приложното поле на чл. 59, ал.1 от ЗИНЗС. Н. е осъждан вече веднъж на лишаване от свобода до пет години за умишлено престъпление и законът не изисква това наказание на е изтърпяно ефективно. Щом има предходно наказание лишаване от свобода, чиито последици не са заличени /напр. вследствие на реабилитация/, то при постановяване на следваща присъда с ефективно такова наказание към осъдения следва да се прилага разпоредбата на чл. 60, ал. 1 и чл. 62, т. 2 от ЗИНЗС. В този смисъл е и практиката на ВКС – решение № 128 от 04.03.2010 година по н.д. № 6/2010 год., ІІ Н.О. и решение №342 от 04.03.2010 по н.д.№ 269/2010 год.,Н.К. ІІН.О. По тези съображения въззивната инстанция приема, че протеста е основателен и следва да го уважи, като на основание чл. 334, т. 3 от НПК измени присъдата в частта й относно определения тип затворническо общежитие и първоначалния режим на изтърпяване на наложеното наказани. С присъдата от 02.07.2012 година първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приложил чл. 68, ал. 1 от НК и е привел в изпълнение наказанието четири месеца лишаване от свобода, наложено с присъда по НОХД № /2011 год. по описа на ВТРС и групирано с определение от 28.02.2011 година с наказанието наложено по НОХД № /2010 год. на ВТРС, за което е определено да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затвор или затворническо общежитие от открит тип. По отношение на това наказание спрямо осъдения също не е приложима нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС. Към момента на извършване на деянията, за които е осъден и му е наложено наказание лишаване от свобода до 5 години е бил реабилитиран по право по отношение на първото такова от 04.03.2004 година – датата на влÞзане в сила на присъдата /споразумението по НОХД № /2004 година/ - чл. 86, ал.1, т. 1 от НК. На 04.03.2009 година е изтекъл петгодишния изпитател срок, за който е било отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Следващите две деяния обаче са извършени първото на 01.05.2010 година, а второто на 01.02.2011 година. Съгласно §3, ал.1, т. 1 от ДР на ЗИНЗС към момента на постановяване на присъдите Н. е рецидивист. Спрямо него не са приложими изключенията на ал. 2 на същия параграф. Съгласно §3, ал. 3 от ДР на ЗИНЗС при условно осъждане и при условно предсрочно освобождаване сроковете по ал. 2 на §3 от ДР на ЗИВЗС започват да текат от деня, в който е изтекъл изпитателния срок, а в случая това е 04.03.2009 година. Въззивната инстанция следва да измени присъдата и в тази й част, като определи и приведеното по реда на чл. 68, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С оглед изложените по горе мотиви подаденият въззивен протест срещу първоинстанционната присъда се явява основателен и като такъв следва да се уважи, а подадената въззивна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като на основание. Водим от изложеното и на основание чл. 344, т.3 от НПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № от 02.07.2012 година, постановена по НОХД № /2012 година по описа на Павликенския районен съд само в частта й, с която е определен типа затворническо общежитие и първоначалния режим на изтърпяване на наказанията, наложени с присъдата на Н. Ж. Н., роден на 21.08.1980год. в гр. Полски Тръмбеш, с постоянен адрес село Д. Л., община П., област В. Т., български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, с ЕГН *, по това дело и за приведеното на основание чл. 68, ал.1 от НК, като: ОПРЕДЕЛЯ наложеното с присъдата наказание „лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА” да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. ОПРЕДЕЛЯ приведеното на основание чл. 68, ал. 1 от НК наказание „лишаване от свобода са срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА” да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. ПОТВЪРЖДАВА присъда № от 02.07.2012година постановена по НОХД №/2012 година по описа на Павликенския районен съд, в останалата й част. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |