№ 255
гр. Благоевград, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241200500398 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
А. Г. Ж., действащ като законен представител на малолетните деца Б. и П. Ж.,
обжалва решение № 55 от 20.03.2024 г., постановено по гражданско дело №
1410 от 2023 г. на Районен съд С., в отхвърлителните му части. Решението
било неправилно, незаконосъобразно, необосновано и несправедливо.
Превратно били тълкувани доказателствата. Не били съобразени възрастта и
потребностите на децата и ежедневните разходи за тях. Приетият от съда
размер за месечната издръжка за едно дете се разминавал с действителните
ежемесечни разходи за децата, още повече когато те израстват и са момчета.
Тази сума не била съобразена с реалния живот и не съответствала на
поскъпването на живота в страната, който се понасял от всички граждани.
Недопустимо било месечната издръжка за едно дете да бъде определена от
съда, без да се отчетат инфлационните процеси на пазара и поскъпването на
живота. Несериозно било да се отглежда едно дете с 350 лева на месец. За да
покрива нуждите на децата и да не се чувстват изолирани от връстниците си,
бащата извършвал допълнителна дейност, която обаче не била постоянна.
Така и майката можела да полага допълнителен труд и да получава
1
допълнителни доходи, за да заплаща прилична издръжка за децата си. Същата
била освободена от други ангажименти както за двете момчета, така и за
дъщеря си - свидетелката М., която била на 18 години, работела и получавала
издръжка от баща си. Показанията на тази свидетелка, че момчетата отивали
при майка си със скъсани дрехи и обувки, мръсни, некъпани и т. н., били в
противоречие с изготвения социален доклад и показанията на свидетелката
Ж., че М. не живее с майка си, а с приятеля си в гр. К.. Съдът въобще не
обсъдил показанията на разпитаните свидетели и игнорирал доказателствата,
че момчетата играят футбол във футболен клуб в с. С., че бащата ги води с
колата на тренировки и след това ги прибира, и че имат екипи, които струват
пари. При условията на пазарна икономика, никой не организирал безплатни
клубове. Непосочването на таксата не означавало, че тази дейност е
безплатна. Не било трудно да се обясни защо клубът не издава касови
бележки и защо в издадените служебни бележки не е посочен размерът на
дължимата сума. Ответницата продала имот - къща с парцел в с. М., за 50 000
лева. Дъщеря й от първия брак заявила пред съда, че майка й има пари, но
съдът въобще не коментирал този въпрос в решението си, а само въз основа
на представения трудов договор приел, че възможностите на майката не
позволяват заплащане на по-голяма издръжка. Не били изложени мотиви
защо съдът е решил издръжката за двете деца да е еднаква, след като те са на
различна възраст и разходите за тях не са еднакви, и защо за по-малкото дете
увеличението е с 60 лева, а за по-голямото е с 40 лева. Съдът не съобразил, че
всяко дете се изпраща на училище с джобни пари. Съдът не съобразил и
другите потребности на децата, като телефони, компютри, интернет и т. н.
Това не били екстри, а потребности, които съпътствали съвременния живот,
за да се развиват децата пълноценно. Тези разходи следвало да се понесат и
от двамата родители. Ответницата, като майка, също била длъжна да
допринесе, с дължимата издръжка, за израстването и развитието на децата в
живота. Същата била млада, нямала здравословни проблеми, освободена била
от ежедневните грижи за момчетата, както и за дъщеря си, поради което при
определяне на размера на дължимата издръжка от нея, съдът следвало да
изхожда преди всичко от нуждите на децата, а не единствено от
възможностите на задълженото лице, което в конкретния случай, при
загриженост за децата си, било в състояние да си допълва доходите с
допълнителна работа. Моли се за отмяна на съдебния акт в обжалваните
2
части и увеличаване на издръжката за Б. до 300 лева, а за П. - до 280 лева,
както и за присъждане на направените разноски по делото.
М. Ц. П. счита жалбата за неоснователна. Съдът правилно обосновал защо е
определил този размер на издръжка. Решението било съобразено с всички
събрани по делото писмени и устни доказателства. Водената от ищеца
свидетелка /неговата майка/ потвърдила, че за издръжката на децата се грижи
тя самата, а от другите разпитани свидетели се доказало, че за финансовата
издръжка на децата помагат и родителите на ответницата. Тези обстоятелства
противоречали на твърдяното в исковата молба, че само ищецът издържа
финансово двете деца. В исковата молба ищецът твърдял, че децата от юни
2023 г. посещават тренировки по футбол и че за тях заплаща по 50 лева за
всяко едно от тях, а от събраните писмени и устни доказателства се доказало,
че това не е така, а е точно обратното - доказало се, че ищецът не е платил
нито един лев за тези тренировки, защото само е записал децата, но не ги е
водил на тренировки, и след като децата не посещават тренировките, не са
плащани такси, което противоречало на твърдяното от него, че с личния си
автомобил, всеки път, когато имат тренировки, ги води лично той.
Потвърдило се твърдяното от ответницата, че за другите извънучилищни
занимания също не се заплащат такси, защото разходите за тях се поемат от
Община С.. Не се доказало от ищеца, а и дано никога не се налагало, децата
да имат нужда от някакви специални грижи, свързани със здравословното им
състояние. Сам ищецът представил писмени доказателства, че децата не
боледуват и не се налага да се дават допълнително парични средства за
лекарства. От водените от ответницата свидетели се доказало, че тя заплаща
наем за жилище в гр. К. и живее с дъщеря си в едно семейство, което
предполагало средства за вода, ток, храна и други разходи. Доказал се и
размерът на трудовото й възнаграждение. Изброените обстоятелства
обуславяли и определения от съда размер на месечна издръжка за двете деца.
Абсурдни били твърденията на ищеца, че щом той си е намерил втора работа,
то и ответницата е длъжна да стори това, за да плаща по-голяма издръжка.
Доказало се по делото, че въпреки издръжката, която ответницата заплаща,
децата не са добре облечени и много често са със скъсани и мръсни дрешки,
когато й се дават за срещи с оглед на определения режим. Моли се за
потвърждаване на решението в атакуваните му части.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими. Съдържанието им отговаря на
3
изискванията на ГПК. Те бяха разгледани в открито заседание на въззивния
съд.
Приобщи се актуален социален доклад.
Не се събираха нови доказателства.
Решението на първата инстанция е редовно, допустимо и правилно в
обжалваните му части.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Постановление № 5 от
16.11.1970 г., Пленум на ВС, докладчик Христо Г., и доразвити с
Постановление № 5 от 30.11.1981 г., Пленум на ВС, докладчик В. Х., нуждите
на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените
условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и
всички обстоятелства, които са от значение за случая. Възможностите на
лицето, което дължи издръжката, са основание за даването й и показател за
нейния размер. Те се определят от доходите, имуществото и квалификацията
на задълженото лице. Следва да се имат предвид условията, при които са
живели децата в семейството и които са задоволявали потребностите им не
само за биологично, но и за духовно израстване и хармонично развитие.
Целта на издръжката е да осигури такива условия на издържаното дете,
каквито то би имало, ако родителите живееха заедно. Издръжката не следва
да пречи за правилното и хармонично изграждане на издържания и за
подготовката му за пълноценна изява в обществото. За размера на издръжката
е от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане,
като усилията и ангажираността на този родител трябва да бъдат отчетени
при определяне на издръжката, която същият дължи.
Според чл. 27 от Конвенцията за правата на детето, на всяко дете се признава
правото на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото
физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а родителите
имат първостепенна отговорност да осигуряват условията за живот,
необходими за развитието на детето.
Издръжката на ненавършилите пълнолетие деца от родителите им има важна
социална и обществена значимост. Това е основание за особеното отношение
на законодателя, който е регламентирал редица предимства на този вид
алиментно задължение /„Коментар на новия Семеен кодекс“, ИК „Труд и
право“, София, 2009 г., стр. 424/.
4
В настоящия казус Районен съд С. правилно е отчел значението на факта, че
грижите за двете момчета се полагат от бащата. Тази негова преценка е
съобразена с трайната съдебна практика, обективирана в Решение № 291 от
04.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2320/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Диана Хитова, Решение № 204 от 17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2664/2014
г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова, Решение № 9 от
29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Зоя А.ова, Решение № 300 от 02.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2846/2013 г., III
г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов, Решение № 341 от 01.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 147/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка
Юстиниянова, Решение № 280 от 28.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1654/2010
г., III г. о., ГК, докладчик председателят Капка Юстиниянова, и др.
От определянето на издръжката е изминал нетолкова дълъг времеви период -
година и половина. Вярно е, че икономическите условия в страната са се
променили. Действително е налице повишаване на цените на стоките и
услугите. Увеличен е и размерът на минималната работна заплата. Всичко
това безусловно налага промяна на издръжката на Б. и П.. Те наистина
заслужават много повече парична подкрепа от тази, която тяхната майка
обективно може да им предостави. Същата вече не е „първа младост“. Тя
действително полага труд, но получава минимална заплата. Не се установява
майката да притежава висока образователна квалификация. Това несъмнено
стеснява нейните възможности да получава по-големи доходи и да отделя
повече пари за издръжката на синовете си. Бащата не е доказал, че
ответницата има приходи извън трудовото възнаграждение. Има твърдения за
продаден от нея недвижим имот за сериозна парична сума, но надлежни
доказателства /нотариален акт или справка от Имотния регистър/, че
наистина се е случило нещо подобно, не са ангажирани и всичко остава на
територията на слуховете. Майката живее с дъщеря си в гр. К. и плаща наема
за общата им квартира. Тя дължи издръжка и на Михаела, защото последната,
макар и вече пълнолетна, все още продължава да учи. Споменатите
обстоятелства няма как да не бъдат взети предвид при преценката за
финансовите възможности на М. да изпълнява задължението си за издръжка
към двете момчета. Не на последно място, по отношение на Б. и П. не са
налице установени специални нужди, свързани със здравословното им
5
състояние или изключителни възможности, дарби и талант в областта на
науката, спорта, изкуството и т. н. Представени са само служебни бележки за
това, че момчетата тренират футбол, но от тях не може да се изведе
еднозначно заключение, че въпросните тренировки се заплащат.
Съдържанието на служебната бележка от 05.03.2024 г. отчасти противоречи
на текста на бележките от 31.01.2024 г. Първата инстанция правилно е дала
вяра на документа от март, понеже той е най-актуален като време на
издаване, а и в него фигурират значително повече реквизити от тези в
бележките от януари. Не е установено от ищцовата страна, че служебната
бележка от март е с невярно съдържание досежно неплащането на
тренировките. Налице са единствено намеци, че клубът не издава касови
бележки и укрива доходи заради данъците, но доказателства за това не са
ангажирани.
Решението не е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
несправедливо. Доказателствата не са тълкувани превратно. Съобразени са
възрастта и потребностите на децата и ежедневните разходи за тях. Отчетени
са инфлационните процеси на пазара и поскъпването на живота. Районният
съд е взел предвид всички особености и специфики на казуса и е увеличил
издръжката, като я е привел в съответствие с нормите на чл. 142 от СК. Тази
негова преценка се явява правилна, обоснована и съобразена с фактите по
делото и закона. Решението му трябва да бъде потвърдено в атакуваните
части. Вярно е, че колкото и пари да се определят за издръжката на едно дете,
все ще са малко и няма да стигат, но и не е редно да се фиксират суми, които
родителите, така или иначе, дори и да се „скъсат“, не могат да осигурят по
независещи от тях фактори, обстоятелства и причини.
Жалбата се оказа неоснователна, поради което на майката се дължат разноски
за производството пред окръжния съд, но не в претендирания от нея размер.
Разноските в първата инстанция са правилно определени и съобразени с
изхода на спора там. Все пак се касае за защита на ответницата не срещу 1, а
срещу 2 иска и затова са се следвали 2 адвокатски възнаграждения. Размерът
им не е прекомерен с оглед на фактическата и правна сложност на казуса и
извършените пред районния съд процесуални действия с участието на адвокат
А. - подаване на писмен отговор, представяне на писмени доказателства,
ангажиране на гласни такива, явяване в няколко открити съдебни заседания и
провеждане на разпити на свидетели. Пред въззивната инстанция работата,
6
свършена от адвокат А., е значително по-малко, което и обуславя присъждане
на половината от претендираното и получено адвокатско възнаграждение -
400 вместо 800 лева. Фактът, че майката е отделила средства за защита от
адвокат, не следва да бъде тълкуван в нейна вреда, тъй като тези плащания са
еднократни, за разлика от алиментните такива, и са с епизодичен, а не с
постоянен характер.
Предвид текста на чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 1 от ГПК, настоящото решение
няма да премине през касационна проверка.
Водена от изложените мотиви, втората съдебна инстанция
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 55 от 20.03.2024 г., постановено по гражданско
дело № 1410 от 2023 г. на Районен съд С., в обжалваните му части, с които са
частично отхвърлени претенциите с правно основание чл. 150 от СК.
ОСЪЖДА А. Г. Ж., ЕГН **********, адрес с. М., общ. С., обл. Благоевград,
ул. „**, да заплати на М. Ц. П., ЕГН **********, адрес гр. К., ул. „**, сумата
от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение пред окръжния съд.
Настоящият съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7