№ 562
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20251001000595 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 8.05.2025 г. на ответника „Боровец Ойл“ ЕООД и
насрещна въззивна жалба от 8.07.2025 г. на ищеца „Никар Про“ ЕООД срещу решение №
51/7.04.2025 г. по т. д. № 181/2023 г. на Софийския окръжен съд, с което:
е отхвърлен предявеният главен иск по чл. 40 ЗЗД за обявяване за недействителен на
сключения между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 178/6.07.2023 г., том І, рег. № 1566, нот. дело №
162/2023 г.;
е уважен евентуалният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на същия договор;
ответникът е осъден на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да върне на ищеца продадения имот
– двуетажна сграда със застроена площ от 220 кв. м., находяща се в с. Радуил,
Софийска област, с идентификатор 61604.51.545.1, заедно с 340/1170 ид. части от
поземлен имот с идентификатор 61604.51.545;
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 1 245,27 лв. – съдебни разноски;
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 300 лв. – съдебни разноски.
Жалбоподателят – ищец „Никар Про“ ЕООД обжалва решението в частта, с която е
отхвърлен искът по чл. 40 ЗЗД. Твърди че, неправилно и необосновано съдът е приел за
недоказано наличието на увреждане на продавача, сговорът между представителя на
продавача и купувача и знанието за увреждане у купувача. Неправилно не били преценени
показанията на свидетеля А. В., почиващи на личните му наблюдения. Неправилно съдът
кредитирал заключението на първоначалната оценителна експертиза от 26.09.2024 г.,
оценила имота към датата на продажбата на 40 377 лв., вместо това на повторната
експертиза от 27.02.2025 г., според която пазарната стойност на имота към същия момент е
473 500 лв. Твърди се и, че и двете оценки се разминавали с оценката на имота от 203 000
лв., направена в хода на производството по т.д. № 1724/2023 г. на СГС, имащо за предмет
1
иск по чл. 145 ТЗ срещу управителя на дружеството – продавач, който иск бил уважен с
първоинстанционното решение от 10.03.2025 г., невлязло в сила към момента. Претендира
разноски.
Жалбоподателят – ответник „Боровец Ойл“ ЕООД обжалва решението в частта, с която са
уважени исковете. Твърди, че необосновано съдът е приел за недоказано изпълнението на
задължението на ответника за плащането на цената по процесния договор. Сочи се, че
неправилно било игнорирано заключението на ССЕ, установяващо осчетоводяване на
плащанията по процесния договор при ищеца, а е взел предвид поясненията на вещото лице
в съдебното заседание. Сочи се, че датите на плащанията са удостоверени в представените
разходни касови ордери, подписани от тогавашния управител на ищеца Е. К., поради което в
тежест на ищеца било да опровергае достоверността на датите на тези документи. Дори и да
се приемело, че към датите на плащанията същият не е бил вече вписан управител, то
плащанията следва да се приемат за валидни на осн. чл. 75, ал. 2 ЗЗД. Претендира разноски.
Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци
на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Никар Про“ ЕООД с искова молба от
11.09.2023 г., уточнена с молба от 12.10.2023 г. и в заседанието на 11.06.2024 г., с която
срещу „Боровец Ойл“ ЕООД са били предявени: 1) иск по чл. 40 ЗЗД за обявяване за
недействителен на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 178/6.07.2023 г., том І, рег. № 1566, нот. д. № 162/2023 г. на нотариус Б. М.,
с рег. № *** на НК; 2) евентуален иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на същия договор; и
3) иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на даденото по същия договор, т.е. за предаване на
владението на имота.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот – стопанска
двуетажна сграда и прилежащ терен, находящ се в с. Радуил, област София, ул. „***“ № 21,
който придобил на публична продан по реда на ДОПК с постановление за възлагане от
7.08.2020 г. за сумата 69 003 лв. При проверка по партидата на ищцовото дружество в
търговския регистър на 20.07.2023 г. управителят и едноличен собственик Н. К. установила,
че на 22.06.2023 г. бил вписан нов управител – Е. К., за което същата не била давала
съгласие. Вписването било извършено въз основа на неистински документи, вкл. на
неавтентично упълномощаване на адвоката, подал заявлението. Впоследствие едноличният
собственик предприел незабавни действия и на 26.07.2023 г. отново била вписана за
управител, а Е. К. бил заличен. В периода на вписването К. успял да отчужди собствения на
дружеството недвижим имот в с. Радуил, като от името на дружеството го продал на
ответника „Боровец Ойл“ ЕООД на 6.07.2023 г. за сумата 40 000 лв., за която било
предвидено разсрочено плащане – 8 000 лв. при подписване на договора, а остатъкът от
32 000 лв. на четири равни вноски, платими в срок от 30 дни след датата на сключване.
Твърди се, че сделката била сключена във вреда на представлявания ищец и като такава –
недействителна на осн. чл. 40 ЗЗД, тъй като била сключена срещу цена, която значително е
под пазарната стойност на имота, която била поне 200 000 лв., индиция за което било, че
купувачът впоследствие е ипотекирал имота за обезпечаване вземането на свой кредитор в
размер на 100 000 евро. При условията на евентуалност се твърди, че цената по сделката не
е заплатена на продавача, поради което договорът следвало да се развали поради
неизпълнение на купувача.
Не е спорно, а и от вписванията в електронния търговски регистър по партидата на ищеца
„Никар Про“ ЕООД е видно, че дружеството е регистрирано на 9.12.2015 г. с капитал 100
лв., с управител и едноличен собственик на капитала – Н. А. М.. С вписване от 21.06.2021 г.
е отразена промяната във фамилното име на същата – на Н. А. К.. На 22.06.2023 г. същата е
заличена като управител и за такъв е вписан Е. И. К. въз основа на заявление №
20230616154118, подадено от Е. К., към което е приложено решение от 16.06.2023 г. за смяна
2
на управителя, носещо подпис от името на Н. К. – едноличния собственик на капитала. На
26.07.2023 г. Е. К. е бил заличен като управител и за такъв отново е вписана Н. К..
От вписванията в ТР е видно, че ответникът „Боровец Ойл“ ЕООД е регистриран на
9.04.2019 г. с капитал 4 000 лв., с управител и едноличен собственик на капитала – Д. А. С..
Промени в тези обстоятелства не са вписвани впоследствие.
По делото е представено постановление за възлагане на недвижим имот с изх. №
С200022-091-0000351-1/7.08.2020 г., вписано на 2.09.2020 г., с което на осн. чл. 253 ДОПК и
след проведен търг за дълг на длъжника кооперация „Самопомощ“ е бил възложен на ищеца
„Никар Про“ ЕООД срещу заплатена цена от 69 003 лв. следният имот: дворно място с
площ 340 кв. м., находящо се в с. Радуил, община Самоков, ул. „***“ № 21, съставляващо
УПИ ХІІ-306 в кв. 75, с кадастрален идентификатор 61604.51.422, заедно с построената в
имота двуетажна сграда за битови услуги със застроена площ от 220 кв. м., с кадастрален
идентификатор 61604.51.422.1.
С нотариален акт № 178/6.07.2023 г., том І, рег. № 1566, нот. д. № 162/2023 г. на нотариус
Б. М., с рег. № *** на НК, с който ищецът „Никар Про“ ЕООД, представляван от управителя
Е. К., е продал на ответника „Боровец Ойл“ ЕООД, представляван от управителя Д. С.,
следния недвижим имот: 340/1170 ид. части от поземлен имот с идентификатор
61604.51.750 с площ от 1170 кв. м., находящ се с. Радуил, община Самоков, ул. „***“ № 21,
включващ имоти с предишни идентификатори 61604.51.422 и 61604.51.596, заедно с цялата
построена в имота сграда с идентификатор 61604.51.750.1 със застроена площ от 220 кв. м., с
предишен идентификатор 61604.51.422.1. Уговорената за продажбата цена е 40 000 лв.,
платима както следва: 8 000 лв. – платени преди подписване на договора, а остатъкът от
32 000 лв. ще бъде платена на четири равни вноски в срок от 30 работни дни след сключване
на договора. Посочено е, че данъчната оценка на имота е 36 722,30 лв., както и, че
владението на имота се предава от продавача на купувача в деня на подписване на договора.
В нотариалния акт е описано, че в нотариалното производство е било представено и
решение от 12.06.2023 г. на едноличния собственик на капитала на дружеството – продавач.
Препис от същото е представен по делото, като решението носи подпис от името на Н. К..
Представен е нотариален акт № 176/28.07.2023 г., том ІА, рег. № 1300, нот. д. № 162/2023
г. на нотариус С. Х., с рег. № *** на НК, с който „Боровец Ойл“ ЕООД е учредил в полза на
Б. Б. Й. договорна ипотека върху същия недвижим имот за обезпечаване на задълженията на
ипотекарния длъжник за връщане на предоставен от кредитора заем в размер на 100 000
евро, при годишна възнаградителна лихва от 10 %, при краен срок за погасяване на заема –
31.12.2023 г.
Представени са 5 бр. разходни касови ордери с дати 5.07.2023 г., 14.07.2023 г., 17.07.2023
г., 20.07.2023 г. и 24.07.2023 г., според които „Боровец Ойл“ ЕООД е заплатил в брой на Е.
К., като представител на „Никар Про“ ЕООД, по 8 000 лв. на всяка от посочените дати
/общо 40 000 лв./, с посочено основание – за покупка на недвижим имот в с. Радуил, ул.
„***“ № 21. Ищецът е оспорил достоверността на датите и съдържанието на документите.
Представено е и възлагателно писмо от 27.06.2023 г., с което ответникът „Боровец Ойл“
ЕООД е възложил на „Евър Билд А.“ ООД в 14-дневен срок да извърши оглед на процесния
имот и да представи оферта и количествено-стойностна сметка за спешните и неотложни
ремонти на сградата. В писмото е удостоверено ръкописно получаването му на 27.06.2023 г.
срещу подпис от лицето П. А. – управител на „Евър Билд А.“ ООД, като е положен и печат
на същото дружество. От същия е представено предложение от 3.07.2023 г. с приложена
КСС, според която ремонта на процесната сграда би струвал 191 375,52 лв. с ДДС. Двата
документа са оспорени относно достоверността на датите и съдържанието им от ищеца.
В първоинстанционното производство е разпитан свидетелят А. В.. Същият заявява, че
работи като главен инженер при ищеца от създаването на дружеството, като изпълнявал
различни проекти на различни обекти и се занимавал предимно с работа на терен. Същият
имал общо пълномощно за представителство пред НАП, МВР и други институции, но не и
изрично такова за разпореждане с недвижими имоти. Заявява, че с Е. К. се запознал през
3
2019 г. – 2020 г., който му представил Д. С., управителят на „Боровец Ойл“ ЕООД, като човек
с когото работел заедно от повече от 20 години. Свидетелят сочи, че през м. октомври 2022 г.
К. споделил с него, че с „Боровец Ойл“ ЕООД щели да участват в някаква програма към
Министерството на земеделието за проект в гр. Панагюрище. През м. февруари 2023 г. в
последващо телефонно обаждане му казал, че бенефициент по проекта щял да бъде
„Боровец Ойл“ ЕООД и му предложил „Никар Про“ ЕООД да участва в проекта, но без да
споделя подробности за същия. Казал му, че за да получат по-голямо финансиране, трябвало
„Никар Про“ ЕООД да апортира имота си в с. Радуил в „Боровец Ойл“ ЕООД. В края на м.
март 2023 г. Е. К. и Д. С. се срещнали със свидетеля в градинката пред „Аджибадем Сити
Клиник“ в гр. София. К. споделил, че нещата по проекта много са напреднали и
единственото нещо, което останало, е „Никар Про“ ЕООД да направи апортната вноска в
„Боровец Ойл“ ЕООД. Свидетелят отговорил, че управителката на „Никар Про“ ЕООД Н. А.
К. не била съгласна, но била склонна вместо да апортират имота, да го прехвърлят срещу
300 000 лв. – цената, на която им бил офериран от съсед на имота. Според свидетеля Д. С. се
нервирал и му заявил: „Ние ще го вземем /имота/ фиктивно за малко пари“, а Е. К. добавил
– „Ние и без теб ще се оправим, ние този имот ще го вземем, а вие даже няма да видите
апортна вноска в „Боровец Ойл“ ЕООД“. След около 20 дни свидетелят разбрал, че Е. К. в
качеството си на вписан в регистъра управител на „Никар Про“ ЕООД е продал имота в с.
Радуил на „Боровец Ойл“ ЕООД, за което свидетелят подал жалби в прокуратурата и
полицията.
В производството пред СОС са изслушани и приети заключения на съдебни експертизи.
Според заключението от 1.10.2024 г. на съдебно-счетоводната експертиза, извършена от
вещото лице Р. С., процесните 5 бр. РКО са осчетоводени при ответника с датите на
ордерите, съотв. 5.07.2023 г., 14.07.2023 г., 17.07.2023 г., 20.07.2023 г. и 24.07.2023 г.
Плащанията са били осчетоводени със следните идентични записвания – дебит на сметка
401 – Доставчици срещу кредита на сметка 501 – Каса в лева със същата сума за всеки РКО.
В заседанието на 8.10.2024 г. вещото лице изрично пояснява, че от чисто практическа гледна
точка е обичайно и нормално самото въвеждане на счетоводната операция да не стане на
същата дата, на която е издаден даден първичен счетоводен документ. Доколкото обаче
проверяваните аналитичните регистри са за периода от 1.07.2023 год. до 31.07.2023 год.,
крайната дата на съответния аналитичен регистър е последната възможна дата, на която
биха могли да бъдат вписани счетоводните операции.
Според заключението от 20.08.2024 г. но комплексната съдебно-техническа и оценителна
експертиза, извършено от вещите лица Р. С. и Т. Д., пазарната стойност на процесния
продаден имот /сграда и прилежаща земя/ към 6.07.2023 г. е била 40 377 лв. Експертизата е
извършила оглед и обследване на сградата и е дала становище относно конструкцията й и
необходимите задължителни ремонтни дейности, касаещи привеждането й във вид и
състояние, годно за ползване, както количествено-стойностна сметка за съответните
дейности към 6.07.2023 г. Според вещите лица стойността на необходимите ремонтни
дейности възлиза общо на 391 917,74 лв. с ДДС. Посочено е, че сградата е двуетажна
административно-търговска, като на първия етаж се е помещавал търговски обект – смесен
магазин, ползван от наемател, а на втория етаж са бивши канцеларски помещения,
понастоящем неизползваеми и с невъзможност за ползване без сериозни ремонти дейности.
Посочено е, че сградата е строена около 60-те години на миналия век, двуетажна, масивна,
със складови помещения под цялата площ, измазана отвън, но с частично нарушена мазилка
и боя поради влага в основите. Достъп до складовия етаж се осъществява през общата
стълбищна клетка, като са налични и два външни входа откъм дворното пространство, които
са неизползваеми. Макар и по налично вътрешно стълбище, достъп до складовите
помещения е невъзможен поради това, че последното е в много лошо състояние, а освен
това видимо складовото ниво е наводнявано многократно (налични са мокри петна по
стените).
Според заключението от 27.02.2025 г. на повторната съдебно-оценителна експертиза,
извършена от вещото лице М. А., средната пазарна стойност на процесния имот към
4
6.07.2023 г. е била 473 500 лв., на база метода на възстановителната стойност с относително
тегло 10 % и метода на пазарните аналози с относително тегло 90 %.
Във въззивното производство е прието ново заключение на тройна съдебно-оценителна
експертиза, извършена от вещите лица П. Ц., П. С. и С. С.. Според експертизата средната
пазарна стойност на процесния имот към 6.07.2023 г. е била 188 400 лв. Вещите лица са
извършили оглед на имота, като са установили, че състоянието му е непроменено от
продажбата през 2023 г., което е отчетено при тяхната оценка.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
І. По главния иск по чл. 40 ЗЗД
В тази част първоинстанционното решение се обжалва от ищеца.
Съгласно чл. 40 ЗЗД ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят
във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. Както
е разяснено и в ТР № 5/12.12.2016 г. на ВКС хипотезата на чл. 40 ЗЗД предпоставя
наличието към момента на сключване на договора на два елемента: 1) обективен – договорът
да е сключен във вреда на представлявания, т.е. престациите по него да са съществено
нееквивалентни в ущърб на представлявания; да води до неоправдано обременяване на
имуществото му; да поражда допълнителни бъдещи и/или услови задължения /под
модалитет/, нетипични за конкретния тип договори; предоставените на пълномощника права
да са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт, и др. подобни,
и 2) субективен – когато представителят и третото лице съзнават, че сключеният договор
обективно уврежда представлявания. В тежест на ищеца е да докаже наличието и на двата
елемента към момента на сключването на процесния договор, като преценката за наличието
им се извършва въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които е сключен
договорът.
Въззивният съд намира, че от данните по делото може да се направи извод за наличието
на обективния и субективния елемент спрямо процесния договор, сключен с нотариален акт
№ 178/6.07.2023 г., поради следното:
Процесната продажба е сключена за цена от 40 000 лв., което е малко над данъчната
оценка от 36 722,30 лв. Ноторно е, че данъчните оценки на недвижимите имоти по ЗМДТ не
са актуализирани от дълги години, поради което те отдавна не съответстват на реалните
пазарни стойности. Същевременно, по делото са изслушани три съдебни експертизи относно
средната пазарна цена на процесния имот към датата на сделката – 6.07.2023 г. С
изключение на експертизата, извършена от вещите лица С. и Д., останалите две експертизи
дават стойности, значително над уговорената – 473 500 лв. по експертизата на вещото лице
А. и 188 400 лв. по експертизата на вещите лица Ц., С. и С.. Въззивният съд кредитира
заключението на тройната експертиза, която е назначил именно предвид драстичните
различия между двете предходни експертизи. Заключението е компетентно и обективно,
като експертизата е извършена след оглед на имота и е установено, че настоящото му
състоянието е непроменено от продажбата през 2023 г., което е отчетено при неговата
оценка. Взета е предвид и необходимостта от основен ремонт на сградата, за които в
предходните експертизи е дадено заключение за стойността на необходимите за това разходи.
Ето защо съдът приема, че пазарната цена на имота към момента на сделката е била
188 400 лв., което е над четири пъти повече от уговорената цена от 40 000 лв. Налице е
драстична разлика в еквивалентността на насрещните престации в ущърб на продавача.
Следователно, установен е обективният елемент на фактическия състав по чл. 40 ЗЗД –
сделката е сключена във вреда на представлявания ищец.
Що се отнася до субективния елемент, то той не е равнозначен на умисъл или специално
намерение или цел за увреждане на представлявания, а представлява недобросъвестност на
представителя и насрещната страна, т.е. знание /осъзнаване/, че сделката обективно уврежда
5
представлявания. Спрямо фактите по настоящия казус това означава знание към момента на
сключване на договора, че уговорената цена по процесната продажба е драстично по-ниска
от реалната пазарна стойност на имота. Доказването на подобно знание за увреждане най-
често се извършва по пътя на косвеното доказване чрез такава верига от косвени
доказателства, която да създаде сигурност, че фактът, индициран от съвкупността от
доказаните факти, наистина се е осъществил. Същевременно, част от процеса на съдебно
доказване е прилагането и на логически и опитни правила /споменати в мотивите към ТР №
1/17.07.2001 г. и ТР № 2/2.07.2004 г. на ВКС – ОСГК/, чрез които от даден установен факт се
прави извод за друг неустановен – т. нар. житейски презумпции. Въззивният съд намира, че
в случая такава верига от косвени доказателства е налице.
Установи се, че процесният имот е придобит от ищеца през 2020 г. чрез публичен търг в
изпълнение по реда на ДОПК за цена от 69 003 лв. Обичайно при принудително изпълнение
реализираните цени на осребрените обекти са под пазарните, както и, че по правило цените
на недвижимите имоти в дългосрочен план нарастват, особено в период на инфлация,
какъвто е периодът 2020 – 2023 г. Хипотезата на понижаване на стойността на недвижим
имот е малко вероятна, освен ако не се касае за значително влошаване на състоянието на
една сграда след първоначалната й покупка, което в случая не се твърди и доказва. Тези
икономически закономерности са широкоизвестни не само за средноинтелигентни хора. Без
съмнение те са били известни и на сключилите процесната сделка представители на
насрещните страни – търговци, които по дефиниция са професионалисти, дължащи полагане
на квалифицираната грижа на добрия търговец /чл. 302 ТЗ/. Да се приеме, че те не са знаели,
че през 2023 г. цената на имота се е повишила значително спрямо тази през 2020 г., а са
мислели, че дори се е понижила спрямо придобивната цена през 2020 г., е малко вероятно.
Сключването на сделката на цена близка до данъчната оценка също е индиция за знание,
че пазарната цена е била по-висока. Това е така, тъй като е ноторно, че данъчните оценки на
недвижимите имоти отдавна не отговарят на реалните пазарни стойности, и това също е
широкоизвестно, не само за търговците.
Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че само 20 дни след процесната продажба
от 6.07.2023 г. ответникът – купувач е ипотекирал придобития имот за обезпечаване на
получен заем в размер на 100 000 евро при годишна възнаградителна лихва от 10 %, при
краен срок за погасяване на заема – 31.12.2023 г. – видно от представения нотариален акт №
176/28.07.2023 г. Вярно е, че не се предполага, че учреденото обезпечение е достатъчно за
обезпечаване на целия дълг, както е приел първоинстанционният съд, но е вярно и това, че
отпускането на такъв значителен лихвоносен заем обичайно не се извършва без обезпечение
в пълен размер. Ответникът не твърди и доказва, че извън тази ипотека е учредил и други
обезпечения в полза на заемодателя – ако това е било недостатъчно. При липса на такива
други обезпечения следва да се приеме, че страните по договора за ипотека са действали със
съзнанието, че тя обезпечава целия дълг. Стопански нелогично е кредиторът да се съгласи на
обезпечение на значителен дълг, чийто размер надхвърля значително стойността на
обезпечението. Следователно, предлагайки този имот за обезпечение на подобен дълг,
ответникът е действал със съзнанието, че пазарната стойност на имота покрива дълга, което
логически изключва знание, че тя е значително по-ниска от него, а именно – 40 000 лв., за
колкото е сключена процесната продажба.
Преценката на горните обстоятелства в тяхната съвкупност е достатъчно за настоящия
съдебен състав за обосноваване на извод за знание към момента на сключване на процесната
сделка от 6.07.2023 г. у представителите на ищеца и на ответника, че уговорената цена от
40 000 лв. е значително под реалната пазарна стойност на имота към този момент, т.е. че е
налице нееквивалентност на насрещните престации.
Що се отнася до показанията на свидетеля А. В., то те са допълнителна подкрепа на този
извод, макар и без тях заключението да би било същото. Изнесените от свидетеля данни са
по-скоро в посока, че е налице предварителен сговор между представителите на двете
дружества /т.е. умисъл, намерение, цел/, което субективно отношение в хипотезата на чл. 40
ЗЗД не е необходимо, а е достатъчно знание за увреждане, което в случая несъмнено е
6
налице.
Ето защо съдът приема за доказан фактическия състав на чл. 40 ЗЗД от обективна и
субективна страна, поради което предявеният установителен иск за прогласяване на
недействителността на процесния договор е основателен.
ІI. По евентуалния иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД
Предвид уважаването на главния иск по чл. 40 ЗЗД не е настъпило процесуалното условие
за разглеждане на евентуалния иск. Доколкото същият е разгледан с обжалваното решение,
то същото следва да се обезсили в тази част.
ІII. По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД
Осъдителният иск за връщане на даденото по процесния договор е основателен, макар и
при квалификацията по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, доколкото съдът уважи главния иск по чл. 40
ЗЗД.
Предвид гореизложеното обжалваното решение следва: 1) да се отмени в частта, с която е
отхвърлен главният иск по чл. 40 ЗЗД, който да се уважи, 2) да се обезсили в частта по
уважения евентуален иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, 3) да се потвърди в частта относно уважения
осъдителен иск, при приета от въззивния съд правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, както и в частта за присъдените на ищеца разноски, и 4) да се отмени в частта за
присъдените на ответника разноски – такива при уважаване на един от евентуално
съединените искове принципно не се дължат, тъй като ищецът получава пълния обем
поискана защита.
ІV. Относно разноските по производството
При този изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК право на присъждане на разноски за
въззивното производство има само ищеца. Същият е доказала разноски в размер на 3 806,58
лв., от които: 1) 183,95 лв. – за държавната такса по въззивната жалба, 2) 3 000 лв. – за
депозита за тройна оценителна експертиза, и 3) 622,63 лв. – неприсъдената част от
разноските за първата инстанция.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 51/7.04.2025 г. по т. д. № 181/2023 г. на Софийския окръжен съд, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от „Никар Про“ ЕООД срещу „Боровец Ойл“ ЕООД
иск по чл. 40 от ЗЗД, както и в частта, с която „Никар Про“ ЕООД е осъден да заплати на
„Боровец Ойл“ ЕООД съдебни разноски в размер на 300 лв., и вместо това постановява:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на осн. чл. 40 от ЗЗД договора за покупко-
продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 178/6.07.2023 г., том І, рег. №
1566, нот. д. № 162/2023 г. на нотариус Б. М., с рег. № *** на НК, с който ищецът „Никар
Про“ ЕООД с ЕИК – *********, представляван от управителя Е. К., е продал на ответника
„Боровец Ойл“ ЕООД с ЕИК – *********, представляван от управителя Д. С. следния
недвижим имот: 340/1170 ид. части от поземлен имот с идентификатор 61604.51.750 с
площ от 1170 кв. м., находящ се с. Радуил, община Самоков, ул. „***“ № 21, включващ имоти
с предишни идентификатори 61604.51.422 и 61604.51.596, заедно с цялата построена в имота
сграда с идентификатор 61604.51.750.1 със застроена площ от 220 кв. м., с предишен
идентификатор 61604.51.422.1, срещу заплащане на цена от 40 000 лв., като сключен във
вреда на ищеца „Никар Про“ ЕООД от представителя Е. И. К..
ОБЕЗСИЛВА решение № 51/7.04.2025 г. по т. д. № 181/2023 г. на Софийския окръжен
7
съд, в частта, с която на осн. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е развален договорът за покупко-продажба,
сключен с нотариален акт № 178/6.07.2023 г., том І, рег. № 1566, нот. д. № 162/2023 г. на
нотариус Б. М., с рег. № *** на НК, с който ищецът „Никар Про“ ЕООД с ЕИК – *********,
представляван от управителя Е. К., е продал на ответника „Боровец Ойл“ ЕООД с ЕИК –
*********, представлявано от управителя Д. С. следния недвижим имот: 340/1170 ид. части
от поземлен имот с идентификатор 61604.51.750 с площ от 1170 кв. м., находящ се с.
Радуил, община Самоков, ул. „***“ № 21, включващ имоти с предишни идентификатори
61604.51.422 и 61604.51.596, заедно с цялата построена в имота сграда с идентификатор
61604.51.750.1 със застроена площ от 220 кв. м., с предишен идентификатор 61604.51.422.1.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 51/7.04.2025 г. по т. д. № 181/2023 г. на Софийския окръжен
съд, в частта, с която е уважен предявеният от „Никар Про“ ЕООД срещу „Боровец Ойл“
ЕООД иск за връщане на същия недвижим имот, при приета от въззивния съд квалификация
на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 51/7.04.2025 г. по т. д. № 181/2023 г. на Софийския окръжен
съд, в частта, с която на ищеца „Никар Про“ ЕООД са присъдени разноски в размер на
1 245,27 лв.
ОСЪЖДА „Боровец Ойл“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. 105, вх. Б, ет. 1, офис 3, да заплати на
„Никар Про“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. София,
ж.к. „Дружба 2“, бл. 284, вх. Г, ет. 1, ап. 1, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 3 806,58 лв. –
съдебни разноски за производството пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Съобщението да се връчи на обявените по делото профили в ЕПЕП на адвокатите на
страните.
Указва на страните, че при евентуално подаване на касационна жалба към същата следва
да бъде приложен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв.
/като в документа се посочи номера на делото на САС/, както и изложение по чл. 280 ГПК, а
жалбата да бъде подписана от адвокат или юрисконсулт с приложено пълномощно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8