№ 80
гр. Варна, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500106 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 106/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Ю. И. С., подадена чрез
адв. Б.Б., против решение № 1331/02.12.2024 г., постановено по гр.д. №
540/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени
исковете му срещу Прокуратурата на Република България с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата
от 180 000 лева, претендирана като обезщетение за причинени неимуществени
вреди следствие на повдигнатото му обвинение по чл.309,ал.1 вр. чл.26, ал.1
от НК, по чл.203,ал.1 вр. чл. 202,ал.2 вр. ал.1, т.1 вр. чл.201 от НК, по чл.212,
ал.5, вр. ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20,ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК; по чл.195, ал.2, вр.
ал.1, т.4 от НК и взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в
периода 14.06.2006г. до 19.06.2007г., ведно със законната лихва от датата на
поставената от Апелативен съд Варна присъда 26.11.2018г. до окончателно
изплащане на сумата и сумата от 60000 лева, представляваща имуществени
вреди, от които 10000 лева за заплатен адвокатски хонорар за осъществена
защита по НОХД №107/2010г. по описа на Окръжен съд Варна; 25 000 лева,
заявена частична претенция от сумата 128 695 лева, представляваща заплатена
законна лихва върху сумата от 145 107.70 лева за периода 01.01.2014г. до
26.09.2022г., претендирана като обезщетение за претърпени загуби и сумата
от 25 000 лева, представляваща частична претенция от сумата от 2 949 500
лева, претендирана като обезщетение за пропуснати ползи, ведно със
законната лихва от датата на влизане в сила на постановената от Апелативен
1
съд Варна присъда 26.11.2018г. до окончателно изплащане на сумата.
Въззивникът е сочил, че обжалваното решение е неправилно -
постановено при неправилно приложение на материалния закон, при
съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано, като е
молил за отмяната му и за уважаване на исковете с присъждане на сторените
по делото разноски. Изложил е, че при правилно установена фактическа
обстановка и изводи, че вследствие на воденото наказателно производство
ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в
изключително голям стрес, довел до повлияване на психиката с трайни
последици, които не са отшумели и до настоящия момент, както и увреждане
на здравословното състояние с последвали усложнения, актуални и до днес,
незаконосъобразно и в противоречие с материалния и процесуалния закон,
окръжният съд приел, че исковата молба е подадена един ден след изтичане на
давностния срок, а именно на 24.11.2023 г. е отхвърлил исковете, като
погасени по давност.
Прокуратурата на РБ не е подала отговор на жалбата.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция Ю. С., чрез адв.И., е
подържал въззивната си жалба и е претендирал присъждане на разноските.
Прокуратурата, чрез прокурор К. от АП -Варна, е оспорила жалбата и е
молила за отхвърлянето й, като е възразила за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба на Ю.
И. С., с която срещу Прокуратурата на Република България са предявени
искове по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за претърпени
вреди от незаконно обвинение по ДП №233/2006г. по описа на ОД на МВР-
Варна за престъпления по чл.309,ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, по чл.203,ал.1 вр.
чл. 202,ал.2 вр. ал.1, т.1 вр. чл.201 от НК, по чл.212, ал.5, вр. ал.4, вр. ал.1, вр.
чл.20,ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК; по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.4 от НК, по което е
оправдан с влязла в сила присъда по нохд № 107/2010 г. по описа на ВОС за:
сумата от 180 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от влизане в сила на
оправдателната присъда 26.11.2018г. до окончателно изплащане на
задължението; сумата от 60000 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, от които: 10 000 лева за заплатен адвокатски хонорар за
осъществена защита по НОХД №107/2010г. по описа на Окръжен съд Варна;
25 000 лева, заявен частичен иск от пълен размер от 128 695 лева,
представляващи претърпени загуби от дългия срок на наказателното
производство, определени от заплатената за периода 01.01.2014г. до
26.09.2022г. законни лихви върху сумата от 145 107,70 лева, която ищецът е
осъден да заплати по гражданския иск в наказателното производство; 25 000
2
лева - частичен иск от пълен размер на претенцията от 2 949 500 лева,
претендирани като обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността да
продаде собствените си 17 дружествени дяла от „Газтрейд Блек Сий“ ООД по
предварителен договор от 10.04.2006 г. за покупко-продажба с цена от 2 949
500 лева, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда 26.11.2018г. до окончателно изплащане на
обезщетенията за имуществени вреди.
Прокуратурата на Република България е оспорила исковете и е
настоявала за отхвърлянето им като неоснователни, евентуално като погасени
по давност, включително и тези за законните лихви за период три години
преди завеждане на делото.
Установено е със събраните доказателства (и по тези факти няма спор
между страните), че с постановление от 02.06.2006г. по ДП №233/2006г. по
описа на сектор „Икономическа полиция“ – ОДП Варна ищецът е привлечен
като обвиняем в извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.1, т.3 и т.5 вр.
чл.209, ал.1, за това, че в периода 08.07.2005г. до 14.04.2006г. в гр.Варна, с цел
да набави за себе си имотна облага, в качеството си на длъжностно лице –
управител и съдружник в „Газтрейд Блек Сии“ ООД, от 08.07.2005г. до
07.03.2006г. възбудил и поддържал заблуждение у Д. Ст. Г. – служителка в
„ОББ“- клон Варна и у К. К. – Директор на „ОББ“ -клон Варна, и с това
причинил на Обединена българска банка АД имотна вреда в размер на 1 225
000 евро и на 14.04.2006г., представяйки се за длъжностно лице – управител на
„Газтрейд Блек Сии“ООД възбудил и поддържал заблуждение у М. В. М. –
пълномощник на „ВМ ЕКО“ООД-София и с това причинил имота вреда на
„ВМ ЕКО“ООД-София в размер на 2 800 000 лева, като общата вреда е в
размер на 5 295 855 лева. На 08.06.2006 г. обвинението е изменено по чл. 210,
ал.1, т.1 т.5 вр. чл. 209 НК и ищецът е разпитан. На 04.07.2006г. по същото
досъдебно производство, Ю. И. С. е привлечен като обвиняем в извършване на
престъпление по чл.212, ал.4, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.чл. 26,ал.1 НК, за
това, че в периода 10.04.2006г. до 16.05.2006г. в гр.Варна и с.Езерово, в
условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с
М. В. М., чрез използване на неистински документи - протокол от проведено
събрание на „Газтрейд Блек Сии“ООД от 10.04.2006г., договор за заем от
14.04.2006г., сключен между „ВМ ЕКО“ООД - София с управител З. М. М. и
„Газтрейд Блек Сии“ООД, представлявано от Ю. И. С., два броя заявления до
ВОС - Фирмено отделение – заявление от 17.04.06 г. – за вписване на особен
залог по реда на ЗОЗ върху цялото търговско предприятие „Газтрейд Блек
Сии“ ООД и документ с невярно съдържание -договор за особен залог върху
търговско предприятие от 14.04.2006г., сключен между З. М. М.,
представлявана в договора от М. В. М. по силата на нотариално заверено
пълномощно и Ю. И. С. като управител на „Газтрейд Блек Сии“ООД, всички
те послужили като основание за издаване на две решения на ВОС, Фирмено
отделение от 19.04.2006г. за вписване в ТР, воден при ВОС по ф.д. №1083/03г.
на „Газтрейд Блек Сии“ООД в полза на „ВМ ЕКО“ООД София за
3
обезпечаване на вземането му по договор за паричен заем от 14.04.2006г. за
сумата от 2 800 000 лева, ведно с лихва, неустойки и разноски и Решение на
ВОС от 12.05.2006г., Фирмено отделение по ф.д. №1083/03г. на „Газтрейд
Блек Сии“ООД пристъпване към изпълнение върху цялото търговско
предприятие на „Газтрейд Блек Сии“ООД като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, предмет на договора за залог върху
търговско предприятие, сключен в полза на „ВМ ЕКО“ ООД-София като
обезпечение на вземане в размер на 2 800 000 лева, лихви, неустойки и
разноски, дължими по договор за заем от „Газтрейд Блек Сии“ООД на „ВМ
ЕКО“ООД- София и два броя протокол от съдебен изпълнител Ст.Д. от
15.05.06г. за предаване на недвижим имот на заложен кредитор и от 16.06.06г.
за предаване на движими вещи на заложен кредитор, получил без правно
основание чуждо движимо имущество – горива евродизел, бензин и газ
пропанбутан, на стойност 859 707.87 лева, парична сума в размер на 495 000
лева и МПС-та товарни автомобили чрез назначения с Решение на ВОС,
Фирмено отделение от 12.05.06г. за вписване по ф.д. №1083/03г. на „Газтрейд
Блек Сии“ООД пристъпване към изпълнение върху цялото търговско
предприятие на „Газтрейд Блек Сии“ ООД с управител Ив. Ж. Кр., с
намерение да го присвои, като имуществото е в големи размери. На 10.07.2006
г. и на 09.08.2006 г. ищецът е разпитан. Наложена му е мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ за периода от 14.06.2006г. до 14.02.2007г. (за 8
месеца) и мярка за неотклонение „Домашен арест“ от 14.02.2007г. до
19.06.2007г. (за близо 4 месеца), като след тази дата, мярката му за
неотклонение е „подписка“. След прецизиране на обвиненията, с
постановлението от 21.08.2009г. на ищеца са повдигнати обвинения по
чл.309,ал.1 вр. чл.26,ал.1 НК; чл.203,ал.1, вр. чл. 202,ал.2, вр. ал.1, т.1 вр.
чл.201 НК; по чл.212, ал.5, пр.1, вр. ал.1 ,вр. чл.20, ал.2, вр.чл. 26,ал.1 НК и
чл.195, ал.2, вр. ал.1 , т.4 НК, както следва: Чл.309,ал.1 вр. чл.26,ал.1 НК за
това, че в периода м. март 2005г. до 07.03.2006г. в гр.Варна при условията на
продължавано престъпление сам и чрез неустановено в хода на разследването
лице съставил неистински частни документи – протоколи на ОС на
съдружниците на „Газтрейд Блек Сии“ООД и ги употребил пред „ОББ“- клон
Варна, за да докаже, че изложеното в протоколите удостоверява волята на
съдружниците в „Газтрейд Блек Сии“ООД, Д. А. К. и М. И. В. за отпускане на
инвестиционен кредит, ползване на отпуснат овърдрафт и учредяване на
договорни ипотеки от банката; Чл.203,ал.1, вр. чл. 202,ал.2, вр. ал.1, т.1 вр.
чл.201 НК, затова че в периода 08.03.2005г. до 31.05.2006г., при условията на
продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице – управител
на „Газтрейд Блек Сии“ООД, присвоил сумата в размер на 1 435 091.40 лева,
собственост на „Газтрейд Блек Сии“ООД с управител към момента на
деянието Ю. И. С. и Д. А. К., с правоприемник към момента „Газтрейд“АД с
управител М. И. В., поверени му да ги управлява, като за улесняване на
деянието е извършил и друго престъпление по чл.309,ал.1 вр. чл.26,ал.1 НК;
по чл.212, ал.5, пр.1, вр. ал.1,вр. чл.20, ал.2, вр.чл. 26,ал.1 НК, за това, че в
4
периода 10.04.2006г. до 16.05.2006г. в гр.Варна и с.Езерово, в условията на
продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с М. В. М., чрез
използване на неистински документи - протокол от проведено събрание на
„Газтрейд Блек Сии“ООД от 10.04.2006г., договор за заем от 14.04.2006г.,
сключен между „ВМ ЕКО“ООД -София с управител З. М. М. и „Газтрейд Блек
Сии“ООД, представлявано от Ю. И. С., два броя заявления до ВОС - Фирмено
отделение – заявление от 17.04.06г. – за вписване на особен залог по реда на
ЗОЗ върху цялото търговско предприятие „Газтрейд Блек Сии“ООД и
документ с невярно съдържание -договор за особен залог върху търговско
предприятие от 14.04.2006г., сключен между З. М. М., представлявана в
договора от М. В. М. по силата на нот.заверено пълномощно и Ю. И. С. като
управител на „Газтрейд Блек Сии“ООД, всички те послужили като основание
за издаване на две решения на ВОС, Фирмено отделение от 19.04.2006г. за
вписване в ТР, воден при ВОС по ф.д. №1083/03г. на „Газтрейд Блек Сии“ООД
в полза на „ВМ ЕКО“ООД-София за обезпечаване на вземането му по договор
за паричен заем от 14.04.2006г. за сумата от 2 800 000 лева, ведно с лихва,
неустойки и разноски и Решение на ВОС от 12.05.2006г., Фирмено отделение
по ф.д. №1083/03г. на „Газтрейд Блек Сии“ООД пристъпване към изпълнение
върху цялото търговско предприятие на „Газтрейд Блек Сии“ООД като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения, предмет на
договора за залог върху търговско предприятие, сключен в полза на „ВМ
ЕКО“ ООД София като обезпечение на вземане в размер на 2 800 000 лева,
лихви, неустойки и разноски, дължими по договор за заем от „Газтрейд Блек
Сии“ООД на „ВМ ЕКО“ООД- София и два броя протокол от съдебен
изпълнител Ст.Д. от 15.05.06г. за предаване на недвижим имот на заложен
кредитор и от 16.06.06г. за предаване на движими вещи на заложен кредитор,
получил без правно основание чуждо движимо имущество – горива евродизел,
бензин и газ пропанбутан, на стойност 859 707.87 лева, парична сума в размер
на 495 000 лева и МПС-та товарни автомобили чрез назначения с Решение на
ВОС, Фирмено отделение от 12.05.06г. за вписване по ф.д. №1083/03г. на
„Газтрейд Блек Сии“ООД пристъпване към изпълнение върху цялото
търговско предприятие на „Газтрейд Блек Сии“ООД с управител Ив. Ж. Кр., с
намерение да го присвои, като имуществото е в големи размери и деянието
представлява особено тежък случай; Чл.195, ал.2, вр. ал.1 , т.4 НК – за това че
на 16.05.2006г. в гр.Варна с техническо средство- ключ отнел чужди движими
вещи – парична сума в размер на 495 000 лева от владението на Д.,
собственост на „Газтрейд“АД-София с изпълнителен директор М. И. В., без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като отнетото е в
големи размери. На 28.01.2010г. е внесен в съда обвинителния акт срещу
ищеца за тези четири обвинения. Обвиненията са за документно престъпление
(по чл.309, ал.1, вр. чл.26,ал.1 НК - нетежко с предвидено наказание лишаване
от свобода до 2 години); за квалифициран състав на длъжностно присвояване
(чл.203,ал.1, вр. чл. 202,ал.2, вр. ал.1, т.1 вр. чл.201 НК – тежко престъпление с
предвидено наказания от 10 до 20 г. лишаване от свобода); за квалифициран
5
състав на документна измама (по чл.212, ал.5, пр.1, вр. ал.1,вр. чл.20, ал.2,
вр.чл. 26,ал.1 НК – тежко престъпление с предвидено наказание от 10 до 20 г.
лишаване от свобода); и за квалифициран състав на кражба (чл.195, ал.2, вр.
ал.1 , т.4 НК – тежко престъпление, за което е предвидено наказания от 1 до 10
г. лишаване от свобода). С присъда №116/29.11.2013г. по НОХД №107/2010г.
по описа на ВОС, след преквалифициране на деянието по чл. 212 НК като
такова по чл. 206, ал.3 НК (присвояване; тежко престъпление; с предвидено
наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години), ищецът Ю. И. С. и М. В.
М. са признати за виновни в това, че на 16.05.2006г. в с.Езерово, обл.Варна в
съучастие помежду си като съизвършители, противозаконно присвоили чужди
движими вещи – горива евродизел, бензин и газ пробанбутан, на стойност 145
107.70 лева, собственост на „Газтрейд“ АДД-София с изпълнителен директор
М. И. В., които владеели, като обсебването е в големи размери, като на
основание чл.206, ал.3, вр. ал.1, вр.ал.4 НК на ищеца е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от четири години, което да бъде изтърпяно в
затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим; За
всички останали повдигнати му обвинения: по чл.212,ал.5 вр. ал.4 вр. ал 1 вр.
чл.20, ал.2 вр. чл.26,ал.1 НК; по чл.309,ал.1 вр. чл.26,ал.1 НК; по чл.203, ал.1
вр. чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201вр. чл.26,ал.1 НК и по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.4
НК, ищецът е оправдан. Със същата присъда е уважен частично и
гражданския иск, като ищецът е осъден да заплати (солидарно с М.) на
„Газтрейд“ АД-София сумата от 145 107.70 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди в резултат на
деянието по чл.206, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на сумата,
като искът е отхвърлен до размера от 744 545.03 лева. Присъдата е
потвърдена с решение №37/04.03.2015г. по ВНХОД №40/2014г. по описа на
Апелативен съд -Варна. С решение по №296/27.07.2016г. по КНОХД
№868/2015г. по описа на ВКС, III н.о. е отменено частично решение
№37/04.03.2015г. по ВНХОД №40/2014г. по описа на Апелативен съд -Варна
само в частта, с която е потвърдена присъда №116/29.11.2013г. по НОХД
№107/2010г. по описа на ВОС и ангажирана наказателната отговорност на Ю.
И. С. по чл.206, ал.3 ННК и в потвърдителната му част по гражданския иск,
като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия на
съдебното заседание само в тази отменена част. В останалата част, с която е
потвърдена оправдателната присъда, решението на апелативния съд е
оставено в сила. Т.е., на 27.07.2016г., с решението по КНОХД №868/2015г. по
описа на ВКС, ищецът е окончателно оправдан по повдигнатите му обвинения
по чл.309,ал.1 вр. чл.26,ал.1 НК; по чл.203, ал.1 вр. чл.202, ал.2, т.1 вр.
чл.201вр. чл.26,ал.1 НК и по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.4 НК, както и по
поддържаното от прокуратурата такова по чл.212,ал.5 вр. ал.4 вр. ал 1 вр.
чл.20, ал.2 вр. чл.26,ал.1 НК, като вместо последното по чл. 212, ал.5, делото е
останало висящо само по преквалифицираното в такова по чл. 206, ал.3 НК.
Делото е продължило само по обвинението в присвояване на горива на
6
стойност 145 107,70 лв. и по гражданския иск. Със следващото решение на
Апелативен съд-Варна №56/04.04.2017г. по ВНОХД №320/2016г. е изменена
присъдата (№116/29.11.2013г. по НОХД №107/2010г.) на окръжния съд в
наказателно-осъдителната й част и е приложен закон за същото наказуемо
престъпление по отношение на ищеца Ю. И. С. (и за другия подсъдим М. В.
М.) – такова по чл.206, ал.3, вр. чл.20, ал.2 НК като съдът е приел, че
нанесената имуществена вреда на „Газтрейд“ АД възлиза на 15 729.18 лева;
намален е срока на наложеното на Ю. И. С. наказание лишаване от свобода от
четири - на две години и изпълнението й е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК
с петгодишен изпитателен срок; намален е размера на присъденото
обезщетение на гражданския ищец „Газтрейд“ АД на 15 729.18 лева, като
искът е отхвърлен за разликата до 145 107.70 лева. Това решение на
апелативния съд е отменено изцяло с решение №243/23.01.2018г. по КНОХД
№887/2017г. на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен
състав на ВАпС. С присъда №14/08.11.2018г. по ВНОХД №24/2018г. по описа
на Апелативен съд-Варна е отменена осъдителната присъда на окръжния съд
(№116/29.11.2013г. по НОХД №107/2010г. по описа на ВОС) в частта, с която
ищецът Ю. И. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.206,ал.3 вр. ал.1 и чл.20,ал.2 НК и в частта, с която е осъден солидарно по
гражданския иск за заплащане на „Газтрейд“АД-София на сумата от 145
107.70 лева, представляваща обезщетение за претърпени от дружеството
имуществени вреди от деянието, като е признат за невиновен и оправдан в
извършване на престъплението по чл.206,ал.3 вр. ал.1 и чл.20,ал.2 НК и е
отхвърлен гражданския иск за сумата от 145 107.70 лева. Видно от
официалното отбелязване, оправдателната присъда за престъплението по чл.
206, ал.3 НК е влязла в сила на 26.11.2018 г., като от тази дата ищецът е
окончателно оправдан и по последното останало висящо обвинение. Така, по
наказателното дело срещу ищеца, са проведени едно първоинстанционно
съдебно производство, три въззивни такива и две касационни, по които са
проведени множество открити съдебни заседания, изслушвани са вещи лица,
разпитвани са свидетели и са събирани доказателства.
Така, цялото наказателно производство срещу ищеца, от повдигане на
първото обвинение на 02.06.2006 г. до окончателното му оправдаване по
последното обвинение по чл. 206, ал.3 НК с влизане в сила на оправдателната
присъда на 26.11.2018 г., е продължило 12 години и близо 5 месеца (4 месеца и
24 дни), като за обвиненията по чл.309, ал.1 вр. чл.26,ал.1 НК; по чл.203, ал.1
вр. чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201вр. чл.26,ал.1 НК и по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.4
НК, наказателното производство е приключило по-рано с влязлата в сила на
27.07.2016 г. оправдателна присъда и наказателното производство за тях е
продължило в период от 10 години и 1 месец и 25 дни, като за период от 2
години и 4 месеца, обвинението срещу ищеца е поддържано единствено за
престъпление по чл. 206, ал.3 НК, вместо по чл. 212, ал.5 НК, по което също е
оправдан по -рано.
Делото е пренесено пред ВКС само в частта на гражданския иск. С
7
решение №117/26.09.2022г. по КНОХД №92/2019г. по описа на ВКС, след като
е прието, че се касае за вреди от деликт, а не от престъплението, за което
ищецът е оправдан, е изменена въззивната присъда №14/08.11.2018г. по
ВНОХД №24/2018г. по описа на Апелативен съд-Варна в отхвърлящата
гражанския иск част и ищецът Ю. И. С. е осъден да заплати на „Газтрейд“АД
обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане в
размер на сумата от 145 107.70 лева, ведно със законната лихва от 16.05.2006г.
до окончателното изплащане и искът за горницата до 744 545.03 лева е
отхвърлен. Периодът на общо времетраене на наказателното производство
след 26.11.2018г. няма връзка с незаконното обвинение и не следва да бъде
включван при определяне на обезщетението. Поддържаният в хода на
наказателното производство граждански иск срещу ищеца за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди е бил уважен, поради което поддържането
му в хода на наказателното производство не е следствие на незаконното
обвинение и не следва да се отчита при размера на обезщетението.
Наказателното производство срещу ищеца е предизвикало голям медиен
интерес, отразявано е периодично в пресата, в интернет сайтове на
електронни медии със заглавия „Чадър на варненски магистрати над аферисти
от „Газтрейд“, „Задържан прати факс от ареста“, „Пребиха човека, задържал
бившия шеф „Газтрейд“АД при опит за бягство от арест“, „Четат присъди по
делото „Газтрейд 5-години по-късно“, „Доячът на Газтрейд Блек Сий“ отива в
затвора за 4 години“, „Четат присъди по делото „Газтрейд 5-години по-късно“,
„Отложиха дело за разграбването на „Газтрейд Блек Сий“, „Бивш шеф на
„Газтрейд“ поръчител на стрелба във Варна“, вкл. с огласяване на имената му
и публикуване на негова снимка, с изнасяне на подробности за повдигнатите
му обвинения и за действията на прокуратурата в тази връзка. Разгласяването
на наказателното производство в медиите и вредите за ищеца от това,
представляват следствие от повдигането и поддържането от прокуратурата на
незаконните обвинения, поради което прокуратурата следва да отговаря,
независимо дали информацията е била официално предоставена от нея. Чрез
повдигане и поддържане на обвинения по дело с голям обществен интерес,
прокуратурата е отговорна и за разгласяването му, за широкото му негативно
обсъждане в обществото и за притесненията, неудобствата и стреса от
представянето на ищеца като престъпник и дискредитирането му.
Установено е също така, че към датата на обвинението, ищецът е бил на *
години, имал е съпруга и две деца. Твърдяният от него срив в семейните
отношения, разводът му от 07.12.2007 г. и отчуждаването с децата му, обаче не
са следствие на създаденото негативно отношение към неговата личност и
наложената му изолация от незаконното обвинение и той не е търпял такива
вреди. Съдът не кредитира показанията на свидетелите М. П. К.
(дългогодишен приятел на ищеца) и Ел. Д. С. (настояща съпруга на ищеца), че
причините за развода се коренят в тревогите и конфликтите в семейството
заради липсата на средства, стреса и срама от незаконното обвинение, тъй
като изнесеното от свидетелите е в пълно противоречие с установената по
8
брачното дело причина и вина за развода. Видно от решение
№3525/07.12.2007 г. по бр.д.№ 3065/2007 г. на ВРС, вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака има ищецът, който от години (преди
незаконното обвинение) не изпълнявал задълженията си на съпруг и баща,
дезинтересирал се от семейството си, поддържал извънбрачни връзки, които
открито афиширал, демонстрирал неуважение към съпругата си и пълна
безотговорност към семейството.
Не са доказани по делото и вреди от липса на професионална реализация
и неосъществена политическа кариера по време на незаконното обвинение,
както и такива от прекратяване на търговски взаимоотношения с клиенти за
покупка на горива, засягане дейността на процесното дружество „Газтрей
Блек Сий“ ООД и на свързаните с това други дружества, спиране на работата
им, влошаване на търговските им взаимоотношения и прекратяване на
търговски договори за продажба на горива в страната и в чужбина и оставане
на ищеца без средства, вследствие на незаконното обвинение. Това е така, тъй
като ищецът е бил съдружник в търговски дружества с предмет на дейност в
сферата на доставката и търговията на едро и дребно с горива, измежду които
и в „Газтрей Блек Сий“ ООД, с което са били свързани и обвиненията, но към
датата на незаконните обвинения (02.06.2026 г.), той вече е бил освободен от
длъжността на управител в „Газтрей Блек Сий“ ООД по решение на общото
събрание на дружеството от 10.04.2006 г. и са били предприети действия за
установяване на причинени в това му качество вреди на дружеството. Затова и
няма как незаконното обвинение да е довело до срив в търговските
взаимоотношения на това дружество и на свързаните с него други дружества
и партньори (вкл. и предвид, че твърденията му са, че е само съдружник в
дружествата), до загуби в професионалната сфера на ищеца и до негативни
преживявания в тази връзка. По делото няма никакви доказателства за
конкретни затруднения на ищеца за професионална реализация, за намиране
на работа или освобождаването му от такава, поради злепоставянето му с
незаконното обвинение, както няма и доказателства, че той е останал без
работа и без средства, че задлъжнял, именно поради незаконното обвинение.
Показанията на свидетелите М. П. К. и Ел. Д. С. не сочат конкретни факти в
тази връзка, а съдържат мнения и техни заключения за финасовото състояние
на ищеца или изнасят данни за злоумишлени действия от трети лица спрямо
ищеца, довели до финасовите му загуби, поради което не могат да служат за
опора на изводи в обратна насока. Така свидетелят К.: че след пребиваването
на ищеца в ареста финансовото му състояние не било както преди; той вече
нямал източници на доходи; имал запорирани дялове на фирмите си; говорело
се, че е загубил милиони; и на свидетелката С., която работела като управител
на бензиностанция на дружество -еднолична собственост на Ю.: че през месец
юни 2006г. заварила във фирмата непознати лица, които й казали, че няма
право да влиза в обекта и трябва да напусне; че хората, които влезли като
собственици били разбили касата и взели оборота; по същия начин се случило
и с другите четири на брой обекта, на които свидетелката била управител;
9
впоследствие се разбрало, че тези хора са охрана на съдружниците на Ю. във
фирмата с горива на едро и в продължение на два месеца те се представяли за
служители на едноличната фирма, заплашвали персонала и обирали
оборотите; те затруднявали работата на обектите на Ю. и се опитвали да
опетнят името му; възпрепятствали доставките и затруднявали нормалната
работа на обектите; стигнало до там, че не можели да намерят доставчици на
горива; принудили се да затворят обектите, докато Ю. бил задържан, което
довело до тежки загуби на бизнеса му; фирмите му фалирали; някои от тях
били със запорирани дялове и не можели да работят.
По делото няма никакви доказателства ищецът да се е занимавал с
политическа дейност и след повдигане на незаконното обвинение тя да е
прекъсната или неосъществена само по причина на това обвинение, поради
което твърдяните неимуществени вреди от нереализирани политически
амбиции са недоказани и не подлежат на обезщетяване.
От друга страна, с показанията на свидетелите М. П. К. и Ел. Д. С.,
преценени съгл. чл. 172 ГПК с оглед тяхната възможна заинтересованост, се
установяват обичайните в подобни случаи негативни преживявания на ищеца,
неосъждан човек, от незаконното обвинение, които са и житейски обосновани.
Според св. К., преди обвинението ищецът бил много доволен, много деен и
щастлив човек, физически едър и трениращ мъж, а след задържането му в
ареста, той вече бил: видимо отслабнал, отпуснат и странно изглеждащ;
изгубил хъса си за работа, бил притеснен и не му се правело нищо; характерът
му се променил в неблагоприятна насока; сам се оттеглил и отхвърлил
приятелите и познатите си в бизнес средите; през годините се налагало да ходи
доста често по съдилища; не искал да си спомня периодите около ареста и
около домашния арест, не харесвал тази част от живота си. През последните
две, три години нещата около него започнали да се подобряват. Върнала се
част от енергията му. Според свидетелката С., преди Ю. бил много ведър и
контактен човек, бил усмихнат, имал много приятели, често се събирал с
приятели и колеги, организирал тимбилдинги извън града, бил сърцето на
компанията, занимавал се с моторни спортове и с благотворителна дейност.
След задържането му излезли публикации в пресата и репортажи по
телевизията, че той е подземен бос и хората разпитвали и не можели да
повярват това. След престоя в ареста, Ю. бил много отслабнал, нямало
никакъв живот в него, бил унил и отчаян, отказвал да комуникира с хора от
професионалните кръгове, защото изпитвал срам от тях. Не споделял с никого,
избухвал без причина и не можело да се работи с него. По време на делото,
той не искал да поеме никакви нови действия, да предприеме нови
бизнесрешения, нямал нормален живот, а само стрес и несигурни доходи, бил
свит и без желание за нищо. Двамата със свидетелката сключили брак през *г.,
а желанието му да се завърне към предишния си живот се върнало след 2022г.
Че незаконното обвинение е възбудило и поддържало у ищеца значим
стрес, който в годините се е трансформирал в перманентен или хроничен
10
такъв, е установено със заключението на вещото лице по
съдебнопсихологичната експертиза. Ищецът от активен, енергичен и
предприемчив човек станал потиснат, вътрешно тревожен и с понижено
самочувствие. Започнал да се възприема като престъпник, тъй като срещу
него имало множество компромати, които повлияли на имиджа и авторитета
му, на самооценката му и съответно на възприятията му за самия него.
Ограничил е контактите си с много влиятелни хора, тъй като не искал да се
разстройва, когато трябвало да дава обяснения за водените наказателни
производства. Желаел да си спести това унижение. Сам намерил начин да
пренасочи вниманието си върху полезна дейност като започнал с изучаването
на юридически науки, за да може да се защитава, което изиграло ролята на
терапевтично средство. Според вещото лице, от обследването на ищеца към
настоящия момент се установява, че независимо, че той си служи с
психологична защита – рационализация, количествените стойности насочват
към висока вътрешна тревожност и умерено изразена депресивност. Според
експерта, въпреки, че той е личност с широки познания и висок интелект, на
този етап му е необходима известна помощ от психотерапевт за преработване
на преживения стрес и всички емоции, които могат да повлияят на здравето
му за в бъдеще и качеството му на живот. Заключението на вещото лице е
пълно, компетентно и обосновано, не е оспорено от страните и се кредитира
от съда. Свидетелските показания и заключението на вещото лице доказват
връзката между незаконното обвинение и стреса от него, трансформиран в
перманентен или хроничен такъв.
Установено е също така, със заключението на вещото лице по
съдебномедицинската експертиза и въз основа на представената медицинска
документация по делото, че престоят на ищеца в ареста - наложена му мярка
за неотклонение по незаконното обвинение (общо 8 месеца) е довел до
възобновяване на старо заболяване от детството – бронхиална астма,
алергичен ринит, алергичен конюктивит. Като усложнение на астмата са се
отключили: хипертонична болест, налагаща постоянен прием на медикаменти,
общ срив на имунната система довел до възникване на перикардит и
перикарден излив на сърцето, нарушаване на работата на епифизата с
последствие прекратяване на производството на серотонин и безсъние,
нарушаване на циркадния ритъм на организма с тенденция за възникване на
тежък депресивен синдром, тревожност, нарушаване на работата на
щитовидната жлеза.
Освен посочените здравословни проблеми на ищеца в периода на престоя
му в ареста, както и установения от психолога съпътстващ цялото наказателно
производство стрес с високи нива, с хронифициране и съществуване и към
момента, няма доказани по делото други заболявания на ищеца в следствие на
обвинението и трайни последици за него в живота му в последващия
оправдаването му период и вреди от трайно променено качество на живот след
оправдаването и такива също не следва да бъдат обезщетявани.
Предявеният иск е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на
11
обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди от
воденото срещу ищеца наказателно производство, по което същият е бил
оправдан. Искът е предявен срещу Прокуратурата на Република България,
която действа като процесуален субституент на държавата. При преценката на
претърпените от ищеца вреди следва да се има предвид, че отговорността на
прокуратурата е обективна и се носи независимо дали вредите от
увреждащите актове са причинени виновно от длъжностни лица, както и това,
че отговорността й обхваща вредите, които са в пряка причинно-следствена
връзка с увреждащото действие. Отговорността на прокуратурата е за всички
вреди, причинени от незаконното обвинение, включително и за периода през
който делото е било на производство пред съда. Отговорността на държавата
за причинени от нейни органи вреди има гаранционно обезщетителен
характер и не възниква по повод на извършени от ответната страна в
производството незаконосъобразни действия, а по силата за законова
разпоредба. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от
производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и
обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при
извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без
значение е и това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица,
извършили съответното действие или дали същите са действали правомерно.
Възникването на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е поставено
единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило
производството, а в случая той е оправдаване на обвиненото лице. Законът не
е предвидил като изискване за възникване на отговорността освен
оправдаването и самото обвинение да е било незаконосъобразно при
повдигането му. Затова и отговорността е налице дори и от страна на
ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото
обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства и на
вътрешното убеждение на служителя. Тази отговорност може да отпадне или
да бъде намалена само в случаите по чл. 5 от ЗОДОВ, но такова възражение
прокуратурата не е заявила своевременно нито с отговора на исковата молба
(там тя е посочила, че при необходимост, ще бъдат направени възражения за
прилагането на чл. 5 от ЗОДОВ, при наличие на основание за това), нито с
неговото допълнение пред окръжния съд, поради което заявеното едва в
защитата по същество пред настоящата инстанция възражение по чл. 5, ал.1
ЗОДОВ, евентуално по чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ, като преклудирано, не подлежи
на разглеждане.
В настоящия случай държавата чрез Прокуратурата на РБ отговаря за
вредите, причинени на ищеца от повдигнатото му и поддържано незаконно
обвинение. Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
12
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено
и социално положение и др. С оглед спецификата на фактическия състав на
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за
вреди като критерий за преценка е въведен и срокът на наказателното
преследване, както и характера на престъплението по повдигнатото
обвинение, неговото разгласяване и последиците от това. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на
увреденото лице от вредоносното действие.
По определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от
незаконното обвинение:
За да обоснове размера на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, съдът съобразява от една страна, че към датата на
незаконното обвинение, ищецът е бил на * години, в активна възраст, с чисто
съдебно минали и ползващ се с авторитет в професионалните си среди и в
търговските си взаимоотношения. В насока към по-висок размер на
обезщетението съдът съобразява, че обвинението на ищеца в периода от
повдигане на първото обвинение на 02.06.2006 г. до влизане в сила на
27.07.2016 г. на оправдателната присъда за част от обвиненията е водено по
четири обвинения, три от които са за тежки престъпления (по см. на чл.93 т.7
от НК) при квалифицирани състави, а по двете от тях е предвидено наказание
от 10 до 20 години лишаване от свобода (за документно престъпление по
чл.309, ал.1, вр. чл.26,ал.1 НК - нетежко с предвидено наказание лишаване от
свобода до 2 години; за квалифициран състав на длъжностно присвояване по
чл.203,ал.1, вр. чл. 202,ал.2, вр. ал.1, т.1 вр. чл.201 НК – тежко престъпление с
предвидено наказания от 10 до 20 г. лишаване от свобода; за квалифициран
състав на документна измама по чл.212, ал.5, пр.1, вр. ал.1,вр. чл.20, ал.2,
вр.чл. 26,ал.1 НК – тежко престъпление с предвидено наказания от 10 до 20 г.
лишаване от свобода; и за квалифициран състав на кражба - чл.195, ал.2, вр.
ал.1, т.4 НК – тежко престъпление, за което е предвидено наказание от 1 до 10
г. лишаване от свобода), както и че за периода след това (от 27.07.2016 г.) и до
влизане в сила на 26.11.2018 г. на оправдателната присъда, наказателното
производство е водено само за престъплението присвояване по чл. 206, ал.3
НК, квалифициран състав, което също е тежко такова и за него е предвидено
наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години. Все в същата насока, съдът
съобразява голямата продължителност на наказателното производство, което
от повдигане на първото обвинение на 02.06.2006 г. до окончателното му
оправдаване по последното обвинение по чл. 206, ал.3 НК (в което е било
преквалифицирано обвинението по чл. 212 НК) с влизане в сила на
оправдателната присъда на 26.11.2018 г., е продължило 12 години и близо 5
13
месеца (4 месеца и 24 дни), а за обвиненията по чл.309, ал.1 вр. чл.26,ал.1 НК;
по чл.203, ал.1 вр. чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201 вр. чл.26,ал.1 НК и по чл.195,
ал.2, вр. ал.1, т.4 НК, за които наказателното производство е приключило на
27.07.2016 г. то е с продължителност от 10 години и 1 месец и 25 дни, като
общата продължителност и в двата случая надхвърля рамките на разумните
срокове за приключване на наказателно производство и обуславя отговорност
на прокуратурата за вреди от неразумно продължителния срок на незаконото
обвинение (и то независимо от наличието на фактическата и правна сложност
на наказателното дело, от посоченото по-горе естество на инкриминираните
деяние с трима обвиняеми и необходимостта от събиране и изследване на
голям обем доказателства). Все в тази връзка съдът отчита, че тази
продължителност представлява значителен период от активния живот на
човек и че в същия той е бил подложен на интензивния стрес от наказателното
преследване и страха от неизвестността на изхода му. Все в насока на по-висок
размер на обезщетението съдът отчита наложените на ищеца тежки мерки за
неотклонение и продължителността им – задържане под стража за 8 месеца и
домашен арест за 4 месеца, през които ищецът е бил лишен от правото на
свободно придвижване, както и неудобствата, лишенията и другите
ограничения, свързани с тях. Отчита също така, че интензивността на
производството пред съда е значителна (голяма продължителност, много
съдебни заседания и процесуални действия с участие на ищеца, разпит на
свидетели, назначаване на експертизи с изслушване на вещи лица и събиране
на значително количество доказателства), както и че делото е водено на три
инстанции (едно производство е проведено пред ВОС, три производства пред
въззивна инстанция – ВАПС и две пред касационната – ВКС) и срещу ищеца
трикратно е постановявана осъдителна присъда, включително с ефективно
наказание лишаване от свобода. Съдът съобразява по-големия интензитет на
негативните преживявания на ищеца С. заради шумното медийно
разгласяване на случая и дискредитирането му пред широк обществен кръг и
моралните вреди от уронен авторитет и от компрометиране на доброто му име
в обществото. Съдът съобразява и обстоятелството, че е бил засегнат начина
му на живот, като ищецът отслабнал, бил унил, отчаян, тревожен и притеснен,
затворил се и се изолирал, отказвал да комуникира с хора от професионалните
кръгове, срамувал се, преживявал е страх от осъждането, загубил желание и
стимул да работи, не искал да предприема нови бизнесрешения, избухвал без
причина и не можело да се работи с него. Съобразява също в тази насока и че
за периода на задържането му под стража, здравословното състояние на ищеца
е било влошено, както и че за целия период на наказателното производство
интензивността на тревожността и стреса е била значителна и той се е
хронифицирал. От друга страна, в насока на по-нисък размер на
обезщетението съдът отчита, че ищецът не е загубил работата си (бил е
освободен като управител преди обвинението) и няма доказани ограничения
или невъзможности в последващата му професионална реализация, в
търговската му дейност, в бизнеса му, които да са следствие на незаконното
14
обвинение. Отчита също, че незаконното обвинение не е засегнало личния му
живот и отношенията му с близките, като разривът в семейството и
отчуждението в него не е следствие на назателното преследване. Все в насока
на по-нисък размер на обезщетението, съдът съобразява, че освен отчетените
здравословни проблеми по време на задържането под стража и значителния
стрес в хода на цялото наказателно производство с хронифициране на
тревожността, ищецът няма други заболявания, нито трайни последици в тази
връзка. Отчита също, че той е продължил обичайния си живот и работа и е
създал ново семейство. Отчита и това, че поддържаният в хода на
наказателното производство граждански иск срещу него за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди е бил уважен, поради което поддържането
му в хода на наказателното производство не е следствие на незаконното
обвинение и не следва да се отчита при размера на обезщетението.
Апелативният съд, предвид изложените съображения и конкретните
данни по делото и като съобрази стандарта на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането намира, че за обезщетяването на причинените от незаконното
обвинение вреди и с оглед принципа на справедливост и на осн. чл. 52 от ЗЗД
следва да се определи глобално обезщетение от 70 000 лв., от което
половината (35 000 лв.) са за неразумната продължителност на наказателното
производство. При определянето на този размер, съдът взема предвид и факта,
че самото осъждане на ответната прокуратура има основно репариращо
действие – предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди
(в този смисъл решение № 202 от 20.06.2016 г. по гр.д. № 403/2016 г. на ВКС,
IV г.о.).
При това положение следва да бъде разгледано и възражението на
ответника за погасяване на иска по давност: Погасителната давност за
реализиране отговорността на държавата по съдебен ред, започва да тече от
влизане в сила на оправдателната присъда и тя е петгодишна съгл. чл. 110 ЗЗД.
Исковата молба по делото е изпратена по пощата на 23.11.2023 г. според
приетите в настоящата инстанция доказателства за предаване на пратката на
куриер. За обвиненията в престъпленията, за които ищецът е бил оправдан с
влязлата в сила на 27.07.2016 г. присъда, петгодишният давностен срок е
изтекъл и е погасено правото на ищеца да претендира по съдебен ред
обезщетение за вреди. За останалото незаконно обвинение по чл. 206, ал.3 НК,
оправдателната присъда е влязла в сила на 26.11. 2018 г., поради което и към
датата на подаване на исковата молба - 23.11.2023 г. не е изтекъл
петгодишният давностен срок. Съобразно посоченото по-горе за вида, обема,
тежестта на всяко от обвиненията, продължителността на производството,
вредите за двете групи (първата е за обвиненията с оправдаването от
27.07.2016 г., а втората – по обв. по чл. 206, ал.3 НК и оправдаването от
26.11.2018 г.) и отчитайки частта за погасените по давност претенции (за три
обвинения, две от които тежки) намира, че на ищеца следва да бъде присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в глобален размер от 20 000 лв. (20 000
15
лв. като част от определеното по-горе от 70 000 лв. за всички обвинения), от
което сумата от 10 000 лв. е за вредите от продължителния срок на
накателното производство. Затова, искът следва да бъде уважен и
прокуратурата осъдена да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди в размер на сумата от 20 000 лв., като искът бъде отхвърлен за
горницата до претендираните 180 000 лв. като в частта над 20 000 лв. до
70 000 лв. като погасен по давност, а над 70 000 лв. до 180 000 лв. като
неоснователен.
Възражението на ответника за погасяване по давност на законните лихви
за период от три години преди завеждане на делото, т.е. за периода преди
23.11.2020 г., е основателно. Процесното вземане е станало изискуемо, по арг.
от чл. 84, ал. 3 ЗЗД, от датата на увредата, без да е нужна нарочна покана. На
основание чл. 111, б. "в" ЗЗД погасителната давност за вземането за законна
лихва е три години, като давността тече от всеки ден на забавата. С оглед
периодичността на задължението за лихви, когато искът е предявен след
повече от три години от началната дата, от която е възникнало вземането за
лихви, искът за същите, на основание чл. 111, б. "в" ЗЗД е погасен по давност
за минал до исковата молба период от три години. Обезщетението от 20 000
лв. следва да се присъди със законните лихви от 23.11.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението. Претенцията за лихви за периода
преди това следва да се отхвърли.
По имуществените вреди:
За адвокатско възнаграждение от 10 000 лв.: Безспорно, сторените в
наказателното производство разноски за адвокатско възнаграждение
съставляват имуществена вреда от незаконното обвинение и те подлежат на
обезщетяване по реда на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. В случая, обаче
доказателства такива да са заплатени от ищеца по настоящото дело не са
представени. Предвид, че тези вреди не се презумират, а следва да бъдат
доказани, при липсата на доказателства такива да са сторени, то претенцията е
неоснователна и подлежи на отхвърляне. Само за пълнота следва да бъде
посочено, че въпреки липсата на твърдения от ищеца, че доказателствата за
заплащане на адвокатско възнаграждение са приложени по приобщеното
наказателно дело, приложеният там договор за осъществяване на правна
защита срещу сумата от 9 500 лв. (на л.132 от НОХД № 92/2019 г. на ВКС) не е
във връзка с незаконното обвинение, тъй като договорът е сключен след
влизане в сила на оправдателната присъда и е за воденото дело за вредите от
деликта, по което ищецът е осъден.
Претендираното от ищеца обезщетение за имуществени вреди от 25000
лева е заявена частична претенция от сумата 128 695 лева, формирана от
размера на законната лихва върху сумата от 145 107,70 лева за периода
01.01.2014г. до 26.09.2022г. Твърдяното от ищеца е, че заради продължителния
период на наказателното производство, не бил уважен по-рано, преди
01.01.2014 г., гражданският иск срещу него и той следвало да заплаща
16
обезщетението със законни лихви за по-дълъг период – за посочения такъв.
Както бе казано по-горе, гражданският иск е разгледан от ВКС след
оправдаването на ищеца и по него е присъдено на гражданския ищец
обезщетение за вреди от деликт. Т.е. в случая осъждането на ищеца за деликт
няма връзка с незаконното обвинение, по което той е оправдан. Затова и
прокуратурата не носи отговорност за вреди от забавеното му осъждане по
гражданския иск. Забавата в плащането на обезщетението е на ищеца, който
не е платил обезщетението, дължимо от датата на деликта.
Другото претендирано от ищеца обезщетение е за сумата от 25 000 лева,
представляваща частична претенция от пълен размер от 2 949 500 лева.
Ищецът е поддържал, че преди обвинението сключил с Д. Ст. предварителен
договор от 10.04.2006 г. за продажба на 17 дружествени дяла от капитала на
„Газтрейд Блек Сий“ ООД при цена от 173 500 лева за всеки дружествен дял
или общо 2 949 500 лева. Купувачът научил от медиите за обвинението и се
отказал от сделката. Дяловете на ищеца били придобити от останалите
съдружници в дружеството, без заплащане на справедливата им стойност.
Неполучената цена от купувача по предварителния договор е посочената
вреда за ищеца, чието обезщетяване се претендира. Искът е неоснователен.
Няма доказана пряка причинна връзка между незаконното обвинение и
твърдяната загуба от неполучена цена за дяловете в търговското дружество от
третото лице, включително и при твърденията, че продажбата е осъществена,
но не при същите условия.
Решението на окръжния съд, като постановяващо отчасти различен
резултат, следва да бъде отменено и искът за неимуществени вреди от
незаконното обвинение – уважен до размер на сумата от 20 000 лв., от които
10 000 лв. са за неразумния срок на продължителност на наказателното
производство, ведно със законната лихва от 23.11.2020 г. до окончатеното
изплащане. В останалата отхвърлителна част над сумата от 20 000 лв. до
180 000 лв. искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, както
и исковете за заплащане на обезщетения за имуществени вреди в размер от
10 000 лв., 25 000 лв. -частичен иск и 25 000 лв.- частичен иск, са
неоснователни и по изложените по - горе (различни от тези на окръжния съд)
мотиви, решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 10 от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ
следва да заплати на ищеца сторените от него разноски от 25 лв. за държавна
такса за двете съдебни инстанции. Прокуратурата следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС и разноските за вещи лица в
общ размер от 1000 лв., които не са внесени предварително и са били
авансирани от съда. Ищецът е претендирал присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 14 250 лв. за първата инстанция и
9 900 лв. за въззивната инстанция, срещу размера на които ответникът е
направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК. Видно от
приложения по първоинстанционното дело договор за правна защита и
съдействие от 24.11.2023 г. (на л.117 от делото), няма доказателства
17
уговореното възнаграждение от 14 250 лв. да е заплатено от ищеца, поради
което разноски за такова не следва да му бъдат присъждани. Няма и твърдения
за безплатно оказана правна защита с посочена хипотеза на същата и искане за
заплащане на възнаграждение в полза на адвоката. За възивната инстанция
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 9 900 лв., съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие от 20.12.2024 г., се явява
прекомерно, поради което разноските за него следва да бъдат намалени до
размер на 5 000 лв. с оглед липсата на фактическа и правна сложност на
извършената от адвоката работа, изчерпваща се с подаване на въззивна жалба
и явяване (при условия на преупълномощаване) в едно съдебно заседание и
липсата на обвързаност от предвидените в Наредба №1/09.01.2004г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения, които могат да служат
единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда (така задължителния характер на даденото тълкуване на
чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС).
Съразмерната част от тези разноски за адвокат, които ответникът следва да
заплати на ищеца са в размер на 416,67 лв.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1331/02.12.2024 г., постановено по гр.д. №
540/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, само В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен, предявения от Ю. И. С. срещу Прокуратурата на Република
България иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
причинени му неимуществени вреди от повдигнатото му обвинение по чл.309,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, по чл.203,ал.1 вр. чл. 202,ал.2 вр. ал.1, т.1 вр. чл.201
от НК, по чл.212, ал.5, вр. ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20,ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК; по
чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.4 от НК и взетата мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ в периода 14.06.2006г. до 19.06.2007г. до размер на сумата от 20
000 лв., както и за законните лихви върху същата сума за периода от
23.11.2020 до окончателното й изплащане, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Ю. И. С.,
ЕГН ********** на осн. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 20 000 лв. (от която
сумата от 10 000 лв. са за неразумен срок на продължителност на
наказателното производство), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП №233/2006г. по описа на
ОД на МВР-Варна за престъпление, по което е оправдан с влязла в сила на
26.11.2018г. присъда по нохд № 107/2010 г. по описа на ВОС, ведно със
законната лихва от 23.11.2020 г. до окончателното му изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1331/02.12.2024 г., постановено по гр.д. №
540/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, в останалата му
отхвърлителна част.
18
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Ю. И.
С., ЕГН ********** сумата от 25 лв., представляваща разноски за заплатени
държавни такси за производството пред двете инстанции, както и сумата от
416,67 лв., представляваща съразмерна част от платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение за защитата му във въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по съответната сметка на Варненския окръжен
съд сумата от 1000 лв., представляваща авансирани от бюджета на съда
разноски за възнаграждения на вещи лица по две експертизи.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19