Решение по дело №655/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 475
Дата: 15 април 2022 г. (в сила от 15 април 2022 г.)
Съдия: Бранимир Веселинов Василев
Дело: 20225300500655
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 475
гр. Пловдив, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300500655 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението „***“ ООД ЕИК ***,
чрез пълномощника А. К. против Разпореждане от 13.01.2022г. по
изпълнително дело № 20158200400123, съставено от ЧСИ Т. Л. рег.№ ***,
район на действие ОС Пловдив, с което е оставена без уважение молба вх. №
279/10.01.2022г. депозирана от длъжника „***“ ООД ЕИК ***, чрез
пълномощника А. К. за прекратяване на изпълнителното дело.
В жалбата се поддържа, че постановлението е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че за периода 09.06.2015г. до 20.05.2019г. не
са искани и извършвани изпълнителни действия по изпълнителното дело и е
налице хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и делото е прекратено по силата
на закона поради налична перемпция. Иска се отмяна на обжалваното
разпореждане и прекратяване на изпълнителоното дело на основание чл.433
ал.1 т.8 от ГПК.
Въззиваемият взискател «***» АД с ЕИК ***, гр.София, чрез
пълномощника адв.Х.М. оспорва жалбата. Сочи че взискателят на
1
04.09.2015г. е поискал спиране на изпълнителното дело, като делото е
възобновено с молба от 23.05.2017г. и по време на това спиране на
производството не би следвало да се прилага нормата на чл.433 ал.1 т.8 от
ГПК. Като след това е имало редовни искания за нови изпълнителни действия
по това дело.
Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваното действие,
в които е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна по подробно
изложени съображения.
ПОС след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е в срок. Същата е против обжалваемо действие на ЧСИ по
чл.435 ал.2 т.6 от ГПК и е допустима, като разгледана по същество е
основателна.
Изпълнителното дело е образувано на 28.04.2015г. по молба на
взискателя «***» АД ЕИК ***гр.София по представен изпълнителен лист от
01.08.2019г., издаден въз основа на решение №1392/16.11.2018г. по в.гр.д. №
1958/2012г. по описа на РС Пловдив, с което на длъжниците „***“ ЕООД,
„***“ ООД, „***“ ООД, А.К., С. К. е разпоредено да платят солидарно на
«***» АД сумата от 951 999,05 лева главница по договор за кредит, ведно с
дължимата лихва и разноски.
Възражението на жалбоподателят „***“ ООД, че спрямо него
изпълнителното дело е перемпирало по нормата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК,
поради неискане и неизвършване на изпълнителни действия в периода
09.06.2015г. до 20.05.2019г. е основателно. На дата 09.06.2015г. е наложен
запор на МПС на „***“ ООД /л.239, том 2/. Следващото изпълнително
действие спрямо този длъжник е на дата 20.05.2019г. с искане за възбрана на
недвижим имот /л.1026/. В този период от повече от две години не са искани
и извършвани изпълнителни действия спрямо длъжника „***“ ООД, тоест
настъпило е условието на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, за прекратяване на делото
поради перемпция. Неоснователни са вижданията на съдебния изпълнител, че
в този срок има две споразумения между взискателя и длъжниците за
доброволно погасяване на дълга от 21.09.2016г. /л.1302, т.4/ и от 04.04.2019г.
/л.1306/, който прекъсват давността по правилото на чл.116 б.»а» от ГПК. С
2
признаването на вземането от длъжника по чл.116 б.»а» от ЗЗД се прекъсва
материалната погасителна давност, но не се прекъсва теченето на
перемпцията в изпълнителното дело. Това е така, защото погасителната
давност отрича самото право, а перемпцията препятства изпълнителните
действия в хода на вече образувано съдебно принудително изпълнение по
безспорно изпълнително основание. Нормата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
изисква извършване на изпълнителни действия или искания в тази насока,
адресирани до съдебен изпълнител, а не извършването на останалите две
групи обстоятелства визирани в чл.116 букви «а» и «б» от ЗЗД, които имат
смисъл само по отношение на право, което още не е безспорно установено в
подлежащо на изпълнение основание визирано в чл.404 от ГПК.
Принципно спирането на изпълнителното дело, препятства изтичането
на срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, поради действието на спирането ясно
предписано в нормата на чл.61 ал.1 от ГПК. По делото е вярно, че на дата
04.09.2015г./л.753, т.3/ взискателя е искал спиране на изпълнителното дело,
но по това искане съдебния изпълнител не се е произнесъл с нарочен съдебен
акт, който подлежи на стабилизиране в срока по чл.435 ал.1 т.3 от ГПК.
Поради което делото не е било спряно и срока по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК е
изтекъл.
Предвид гореизложените съображения настоящият въззивен състав
приема, че отказът на съдебния изпълнител да издаде надлежен акт, с който
да констатира прекратяването на изпълнителното производство само по
отношение на длъжника „***“ ООД по процесното изпълнително дело, на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, се явява незаконосъобразен и като такъв
следва да бъде отменен, като делото следва да бъде върнато на съдебния
изпълнител с указания за постановяване на надлежен акт /постановление/, с
който да констатира прекратяването на изпълнителното производство по
изпълнително дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Т.Л. рег.№ ***, район на действие ОС
Пловдив обективиран в разпореждане от 13.01.2022г. по изпълнително дело
№ 20158200400123 с което е оставена без уважение молба вх. №
3
279/10.01.2022г. депозирана от длъжника „***“ ООД ЕИК ***, чрез
пълномощника А. К. за прекратяване на изпълнителното дело.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Т.Л. рег.№ ***, район на действие ОС
Пловдив, за издаване на надлежен акт, с който да констатира прекратяване на
изпълнително производство по изпълнително дело № 20158200400123, на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК само по отношение на „***“ ООД ЕИК
***, поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две
години.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4