№ 2440
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110208689 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 21-4332-005193/23.03.2021 г., издадено от
началника на сектор към ОПП-СДВР, на ИВ. Д. Т. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева за извършено
административно нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че
на 27.02.2021 г., около 08.40 часа, в гр. София по бул. „Сливница“ с посока на
движение от бул. „Панчо Владигеров“ към ул. „Добринова скала“ управлява
л.а. марка „Фолксваген“ с рег. № ...., като пред № 138 поради движение на
недостатъчно разстояние от автомобила пред него реализира ПТП със
спрелия пред него л.а. „БМВ“ с рег. № ........
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице ИВ. Д. Т., с която са иска неговата отмяна. Твърди се,
че действително не е успял да спре и е блъснал автомобила пред него, но това
се е дължало на разлято масло на пътното платно вследствие на настъпило в
предходен период ПТП (на 26.01.2021 г.). Твърди се, че не му е дадена
възможност да отрази възраженията си в съставения му на място АУАН.
Изложени са съображения за наличието на допуснати съществени
процесуални нарушения при съставяне на АУАН, доколкото не е посочен
1
точният адрес на св. Стоян Ангелов, датата му на раждане, както и дали
същият е очевидец на деянието или свидетел по съставяне на акта. На
следващо място, в АУАН не са отразени устните му възражения, както и
отразените такива в писмената декларация, попълнена на място. Твърди се, че
в АУАН не е посочено наличието на разлято масло на пътното платно, както и
дължината и количеството на последното. Освен това е изложено, че в АУАН
не са посочени лицата, които са претърпели имуществени вреди от
административното нарушение, на кого са поверени за пазене веществените
доказателства по делото. Твърди се, че е нарушено правото му на защита,
доколкото при връчване на АУАН не е бил уведомен за правото му да сключи
споразумение, като отправи предложение в 14-дневен срок. По отношение на
издаденото НП се твърди, че в същото не са описани фактите и
обстоятелствата при извършване на нарушението, както и отегчаващите и
смекчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 8
ЗАНН, вкл. не е бил уведомен за правото му по чл. 79б ЗАНН съгласно
нормата на чл. 57, ал. 3 ЗАНН. С оглед на изложеното, от съда се иска да
отмени атакуваното НП като незаконосъобразно.
Наказващият орган не се явява в хода на съдебното производство по
делото и не изпраща свой процесуален представител.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа подадената жалба по изложените в последната
съображения. В допълнение е посочено, че от събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установявало, че има разлято масло на
процесното място, което е станало и причина за ПТП. На следващо място се
твърди, че е налице съществено противоречие между показанията на св. Зарев
и другият участник в ПТП относно това дали е имало остатъци от ПТП по
пътното платно, както и къде се е намирала светофарната уредба. С оглед на
изложеното, от съда се иска да отмени атакуваното НП като
незаконосъобразно, като присъди направените разноски съгласно приложения
по делото договор за правна защита и съдействие.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
2
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че не са налице основания за неговата
отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 27.02.2021 г., около 08.40 часа, в гр. София, по бул. „Сливница“ с
посока на движение от бул. „Панчо Владигеров“ към ул. „Добринова скала“
св. И.П. Бецов управлявал лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ........
Последният се движил в дясната от двете пътни ленти в неговата посока за
движение, като на кръстовището на бул. „Сливница“ и ул. „Добринова скала“
спрял зад друг автомобил, тъй като светофарната уредба на кръстовището
светела червен сигнал за автомобилите в неговата посока за движение.
В този момент зад л.а. „БМВ“ се движил лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ...., управляван от нарушителя ИВ. Д.
Т.. Поради неспазване на достатъчно дистанция, л.а. „Фолксваген“ ударил в
задната част л.а. „БМВ“, като на последния били причинени имуществени
вреди – спукана задна броня.
Св. Бецов подал сигнал на тел. 112 и на място пристигнали служители на
ОПП-СДВР – свидетелите Д.И. Зарев и С.С. Ангелов. Последните съставили
протокол и скица за ПТП въз основа на попълнените от двамата водачи
декларации. Служителите на ОПП-СДВР преценили, че вина за настъпилото
ПТП има нарушителят И.Т., поради което св. Д.И. Зарев съставил срещу
последния АУАН № 370645/27.02.2021 г. за извършено административно
нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
По време на съставяне на АУАН и останалите документи за настъпилото
ПТП, нарушителят Т. заявил, че е видял във Фейсбук, че предната вечер е
имало друго ПТП на същото място с разлято масло на пътното платно, което
било причината за ПТП. Служителите на ОПП-СДВР направили обстоен
оглед на пътното платно, като установили, че в действителност в близост
преди мястото на ПТП имало части от МПС, които обаче били на тротоара, а
пътното платно било изчистено.
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 21-4332-
3
005193/23.03.2021 г. от началника на Сектор към ОПП-СДВР, с което за
описаното в АУАН административно нарушение на И.Т. Димитров било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
НП било връчено на 26.05.20221 г. на И.Т., който в законоустановения 7-
дневен срок (на 02.06.2021 г.) подал жалба срещу последното, която
инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите Д.И. Зарев, И.П. Бецов и С.С. Ангелов; скица и
протоколи за ПТП, справка-картон на водача; декларации от двамата водачи,
снимков материал от ПТП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните
по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената
съвкупност по делото. В този смисъл съдът кредитира изцяло показанията на
св. И.П. Бецов, който е очевидец на извършеното от жалбоподателя деяние и е
участник в процесното ПТП. Св. Бецов е категоричен, че при спиране на
светофарната уредба на бул. „Сливница“ и ул. „Добринова скала“, намирайки
се на бул. „Сливница“ в посока изход на гр. София, неговият автомобил марка
„БМВ“ с рег. № ....... е бил ударен в задната му част от управлявания от
жалбоподателя Т. л.а. „Фолксваген“ с рег. № ..... Показанията на св. Бецов се
подкрепят както от попълнената от него декларация, така и от приложените
по делото скица и протокол за ПТП, вкл. снимков материал, приложен на л.
112-115 от делото. Следва да се посочи, че липсва спор между страните по
делото относно обстоятелството, че л.а. „Фолксваген“ е ударил в задната част
л.а. „БМВ“, вследствие на което на последния са били причинени
имуществени вреди. Спорният момент по делото е каква е причината за
неспиране на л.а. „Фолксваген“, управляван от жалбоподателя, и
причиняването на ПТП. Основната теза на последния и на неговия
процесуален представител е, че на местопроизшествието е имало разлято
голямо количество масло от настъпило в предходния ден ПТП, поради което
и управляваният от жалбоподателя лек автомобил не е могъл да спре. Съдът
намира посоченото твърдение за необосновано, доколкото не се подкрепя по
4
никакъв начин от събраните по делото доказателства. Действително, от
приложените по делото снимки, направени на процесната част от пътното
платно (л. 112-115 от делото) е видно, че на пътното платно има следи от
масло. На първо място, обаче, следва да се посочи, че от събраните по делото
доказателства се установи, че ПТП е настъпило след посочения пътен
участък. В този смисъл св. Бецов заяви в хода на разпита си, че е спрял зад
тир, който е чакал на светофарната уредба на кръстовището на бул.
„Сливница“ и ул. „Добринова скала“, видимо в далечината на всяка една от
снимките, като е спрял на близко разстояние зад него, в който момент е бил
ударен отзад от л.а. „Фолксваген“. При предявяване на снимката на л. 13 от
делото, св. Бецов посочи, че той се е намирал в далечината, изчаквайки на
светофара, а не на мястото, където има видими следи от предходно настъпило
ПТП. Видно и от приложения снимков материал на л. 112-115 от делото,
изготвен от служителите на ОПП-СДВР, частите от МПС се намират в района
на бензиностанция „Шел“ на значително разстояние преди мястото на
настъпване на ПТП (15-20 метра преди това). В този смисъл са и показанията
на св. Д.З., който заявява, че действително имало части от настъпило
предходно ПТП, но същите били изчистени и качени на тротоара, като освен
това се намирали преди мястото на ПТП. В този смисъл е и изложеното
писмено сведение от св. Д.З., приложено на л. 37 от делото. С оглед на това,
съдът счита, че твърдението на жалбоподателя, че на мястото на настъпване
на ПТП е имало разлято масло, което е станало причина за настъпване на
ПТП, не кореспондира с обективната истина по делото.
Съдът кредитира показанията на св. Стоян Ангелов, които обаче не са
информативни относно главния факт на доказване, доколкото последният не
си спомня подробности относно случая.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото,
приобщени към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283
НПК, като относими към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
5
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността
им – т. 1.2 и т. 2.6 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи. Същевременно, АУАН и НП са издадени при
съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН
давностни срокове.
Съдът счита, че АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити по
чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие в
съдържанието им.
Съдът намира за неоснователни релевираните възражения от
жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при
съставяне на АУАН и издаване на НП.
На първо място съдът намира, че непосочването в АУАН на актуалния
адрес, датата на раждане и процесуалното качество на св. Стоян Ангелов не
представлява съществено процесуално нарушение, доколкото по никакъв
начин не е рефлектирало върху правото на защита на нарушителя, нито е
довело до ограничаване на процесуалните му права. Следва да се отбележи,
че св. Ангелов е индивидуализиран с трите си имена и е посочен служебният
му адрес за призоваване, където е бил открит и откъдето е призован по
делото. Дали същият е очевидец на нарушението или е свидетел при
съставяне на АУАН е обстоятелството, което също не рефлектира върху
правото на защита на наказаното лице, поради което и не представлява
съществено процесуално нарушение. По идентичен начин не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила и непосочването в АУАН
на лицето, което е претърпяло имуществени вреди от нарушението,
доколкото това обстоятелство не касае съставомерен признак от състава на
вмененото на жалбоподателя административно нарушение, поради което и не
ограничава възможността му да разбере фактическите и правни рамки на
„административното обвинение“. Не е било необходимо посочването на
лицата, на които са предоставени за пазене иззетите вещи съгласно нормата
на чл. 42, ал. 1, т. 10 ЗАНН, доколкото такива вещи не са били иззети. Не е
било необходимо в АУАН и НП да се посочва и че на пътното платно е имало
разлято масло от предходно настъпило ПТП, доколкото това обстоятелство не
6
отговаря на обективната истина и не е относимо към наличието на признак от
състава на нарушението по чл. 23, ал. 1 ЗДвП. В този смисъл в АУАН и НП
при спазване на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
пълно и недвусмислено са описани всички факти и обстоятелства, свързани с
извършване на вмененото на жалбоподателя административно нарушение.
Относно възражението на жалбоподателя, че при връчване на АУАН не е
бил уведомен за правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до
наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на
административнонаказателното производство, както и че в НП не е уведомен
за правата му по чл. 79б ЗАНН, следва да се отбележи, че редакциите на
разпоредбите на чл. 43, ал. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 3 ЗАНН, регламентиращи
посочените задължения, са влезли в сила на 23.12.2021 г. съгласно изменение
с ДВ, бр. 109 от 2020 г. АУАН е съставен на 27.02.2021 г., а НП е издадено на
23.03.2021 г., или преди влизане в сила на посочените разпоредби, поради
което актосъставителят и наказващият орган не са имали задължения да
уведомяват писмено нарушителя за посочените от него права.
Актосъставителят не е имал задължение да вписва устните възражения на
нарушителя или отразените такива в попълнената от него декларация, поради
което и неотразяването им в АУАН не представлява съществено нарушение
на процесуалните правила. Следва да се посочи, че правата на нарушителя не
са били ограничени по никакъв начин, доколкото последният е можел да
отрази писмените си възражения при съставяне на АУАН или в срока по чл.
44, ал. 1 ЗАНН.
Не представлява процесуално нарушение, още по-малко съществено
такова, непосочването в атакуваното НП на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Следва да се посочи, че санкцията за така
извършеното административно нарушение е посочена в разпоредбата на чл.
179, ал. 2, пр. 2 ЗДвП в константен размер, поради което е безпредметно
излагането на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
При извършената проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят ИВ.
7
Д. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
От обективна страна се установи, че жалбоподателят Т., като водач на
процесния лек автомобил марка „Фолксваген“, не е спазил достатъчно
дистанция от двищежия се пред него л.а. „БМВ“, поради което при спиране
на последния на светофарната уредба на процесното кръстовище, не е могъл
да спре и е реализирал ПТП. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП
водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко. В случая
жалбоподателят Т. не е спазил това свое задължение като водач на МПС,
поради което е осъществил от обективна страна състава на административно
нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Следва да се посочи, че при съобразяване на
разстоянието на движение зад намиращото се пред него МПС, водачът следва
да съобрази всички обстоятелства на конкретната пътна обстановка –
видимост, състояние на пътна настилка, скорост и т.н., като избере такава
скорост на движение, която му позволява при спиране на движещото се пред
него МПС да може да намали и спре. В случая жалбоподателят не е спазил
това свое задължение, поради което е извършил вмененото му
административно нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
Административното нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП е осъществено от
жалбоподателя Т. виновно при форма на вина непредпазливост е хипотезата
на небрежност, доколкото последният макар и да не е предвиждал
настъпилите общественоопасни последици, като водач на МПС е бил длъжен
съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП да се движи на такова разстояние
от намиращото се пред него МПС, че да може да избегне удар с него при
намаляване на скоростта или рязкото му спиране.
За извършеното нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП, вследствие на което е
причинено ПТП, какъвто е настоящият случай, законодателят е предвидил в
разпоредбата на чл. 179, ал. 2, пр. 2 ЗДвП налагане на административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева. В обжалваното НП наказващият
орган е индвидуализирал наказанието на нарушителя именно в
законоустановения му размер от 200 лева, поради което НП се явява
законосъобразно и в тази си част.
8
Съдът счита, че не е налице маловажен случай на извършеното
административно нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП по смисъла на § 1, т. 4 ДР
на ЗАНН, респ. чл. 93, т. 9 НК, доколкото същото не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. В този смисъл следва да се
отбележи, че с посоченото административно нарушение са увредени
обществени отношения, свързани с транспортната безопасност, като
вследствие на извършеното деяние са застрашени животът и здравето на
останалите участници в движението по пътищата. С оглед на изложеното
съдът счита, че правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН за извършеното административно нарушение по чл. 23, ал. 1
ЗДвП, доколкото последното не представлява маловажен случай.
Предвид всичко гореизложено, съдът счита, че подадената жалба се явява
неоснователна, поради което атакуваното НП следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
005193/23.03.2021 г., издадено от началника на сектор към ОПП-СДВР, с
което на ИВ. Д. Т. е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9