№ 620
гр. Благоевград, 26.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
Сложи за разглеждане докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско
дело № 20251200500743 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:55 часа се явиха:
Жалбоподателите Е. И. Е. и М. Г. Т. – редовно призовани, се явяват лично и с
адв. К. Т., с пълномощно по делото.
Ответницата В. И. И., редовно призована, се явява лично и с адв. Д. С., с
пълномощно по делото, като представя такова и за пред настоящата съдебна
инстанция.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
ДОКЛАДВАТ се въззивната жалба и отговорът към нея, за което съдът
препраща към Определение № 899/17.07.2025 година от закрито съдебно
заседание.
АДВ. Т.: Поддържам жалбата, като нямам изменения и уточнения. Оспорвам
твърденията, изложени в писмения отговор. Нямам доказателствени искания.
АДВ. С.: Уважаеми господин Председател, уважаеми Окръжни съдии,
1
оспорвам въззивната жалба, като неоснователна. Поддържам доводите и
съображенията, изложени в писмения отговор на въззивната жалба.
Запознахме се с определението, постановено в закрито съдебно заседание,
като нямаме възражения по доклада на съда. Имаме доказателствено искане –
моля да приемете и приобщите като писмено доказателство – Приходна
квитанция № 157205/03.09.2025 година, установяваща заплащане на
дължимия данък за процесното лозе от доверителката ми. Това е
новонастъпило обстоятелство, заплащането е извършено на 3-ти септември и
касае дължимия данък за процесния имот, който понастоящем представлява
урбанизирана територия. Представям копие и за колегата. Извън посоченото,
нямаме други доказателствени искания и няма да сочим други доказателства.
АДВ. Т.: Намирам искането за правно ирелевантно. Няма обстоятелства, които
са от съществено значение по спора и които да се установяват с тази
квитанция, така че считам, че същата не следва да бъде приемана по делото
като доказателство.
Съдът, след кратко съвещание и след като изслуша становищата на страните,
счита, че представената приходна квитанция, касаеща новонастъпили
обстоятелства, следва да бъде приета като писмено доказателство по делото,
като нейната относимост към делото и доказателствената й стойност съдът ще
обсъжда при решението си по съществото му.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото представената в днешното
съдебно заседание от адв. С. приходна квитанция от Община Благоевград с №
157205/03.09.2025 година.
АДВ. Т.: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. С.: Нямам други доказателствени искания.
Поради липса на други доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ПО ДЕЛОТО
АДВ. Т.: Уважаеми Окръжни съдии, първоинстанционният съд се е
произнесъл по обжалваното решение по предявен от ищцата установителен
иск за право на собственост върху недвижим имот. В тази хипотеза ищцата
2
трябва и в нейна доказателствена тежест е да проведе пълно и главно
доказване на своите права. Това означава, че същата следва да посочи
правното основание за придобиване на процесния имот и да докаже
съществуването на това правно основание. Разпоредбата на чл. 77 от Закона за
собствеността сочи, че правото на собственост се придобива чрез правна
сделка, по давност или по друг, уреден в закона начин. Представеният по
делото спогодителен протокол от 1953 година представлява договор за
прекратяване на съсобственост върху процесния имот, но този договор не
установява вещни права, включително и правото на собственост на
съделителите върху него, тъй като само прекратява съсобствеността между
страните по делото, доколкото те са такива собственици и само ако такава
съсобственост съществува. При одобряване на спогодителния протокол в
делбеното дело съдът не изследва въпроса дали съделителите са собственици
на процесния имот, а не така би стоял въпросът ако имахме представено
решение по първата фаза по допускане на делбата, което би имало сила на
присъдено нещо по въпросите, посочени в чл. 344, ал. 1 от ГПК. Но
споразумението по делбеното дело няма такъв характер, а съдебен акт в
настоящия процес не е представен. Трайна и непротиворечива е съдебната
практика, че наследственото правоприемство не представлява придобивен
способ и не поражда вещни права. Ето защо считаме, че ищцата нито е
посочила придобивното основание на процесния имот, нито е доказала
съществуването на такова основание, и доколкото съдът не е отчел тези
обстоятелства, е постановил едно неправилно съдебно решение, защото, тъй
като нейна е доказателствената тежест да установи тези факти и
обстоятелства, то върху нея следва да бъдат поставени и последиците от
недоказването им, т.е. искът е следвало да бъде отхвърлен. Ето защо
твърдението, че първата инстанция е постановила правилно решение е в
противоречие със закона, а самото решение е порочно, затова и възприетото
от съда, че представеният делбен протокол установява право на собственост,
че имотът е наследен от М. Е., от Е. Е. и от В. П., като наследници на И. И., че
е бил част от наследството на самата М. И., е неоснователно и неправилно в
случая. Съдебното решение по Гражданско дело № 121/1990 година, което е
представено, е постановено по спор с трето лице и силата на присъдено нещо
на това съдебно решение се ограничава в отношенията между ищците, от една
страна, и това трето лице, но тя не обхваща отношенията между самите ищци,
3
затова и това решение не може да бъде доказателство за правото на
собственост на ищцата върху процесния имот. Поддържаме оплакванията си и
относно неразглеждането от първата инстанция на основното възражение,
направено от доверителите ми, а именно, че са придобили процесния имот въз
основа на непрекъснато 10-годишно давностно владение. По делото са
представени убедителни доказателства, че след смъртта на И. И. само и
единствено неговият син Е. Е. е осъществявал фактическа власт върху имота.
Установи се също така, че волята на бащата още приживе е била този имот да
бъде собственост на сина му, като компенсация за закупения на неговата
дъщеря лек автомобил, и това се е знаело от въззиваемата. Тоест Е. Е. винаги е
обработвал лозето и го е подобрявал през годините със съзнанието, че то е
негова собственост. Ето защо считаме, че към 1989 година, т.е. 10 години след
смъртта на И. И., той е придобил този имот по давност. Но дори и да не се
приеме тази теза за извършената от бащата приживе делба-завет, самата
въззивница признава, включително и в представения по въззивната жалба
отговор, че между брата и сестрата винаги са съществували спорове за това
лозе. Категорично се установи, че тя в нито един момент, макар със
съществуването на тези спорове, не е осъществявала фактическа власт и
нейните свидетели дадоха показания пред първата инстанция, че тя не е
смеела да влезе в лозето, защото брат й не й е позволявал. Това категорично
доказва установяването на владелческа, а не на държателска власт върху
процесния имот от страна на Е. Е., и че г-жа П. не е допускана до този имот, и
че това, че тя се е интересувала от лозето и че тя е събирала документи за него,
не прекъсва установеното владение върху него. Съществуващите спорове
между брата и сестрата не правят владението спорно, защото г-жа П. до 2024
година не е предприела никакви действия за защита на своето право на
собственост, а към този период вече доверителят ми е придобил имота въз
основа на това давностно владение и е станал негов собственик. Всички факти
и обстоятелства по делото са категорични в това отношение и като не ги е
зачел, първоинстанционният съд е постановил едно неправилно съдебно
решение. В случая правно ирелевантно и абсолютно неправилно
първоинстанционният съд е обсъждал дали е оборена презумпцията на чл. 69
от Закона за собствеността, на първо място – защото по делото липсват
доказателства въобще за възникването на съсобственост между страните
върху процесния имот, и на второ – с оглед на категоричните доказателства, че
4
ищецът е демонстрирал своето владение като негов изключителен собственик.
Ето защо Ви моля да отмените решението по Гражданско дело № 2577/2024
година на Районен съд – Благоевград и да постановите ново, с което да
отхвърлите предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендираме и
разноски, за които представям списък.
АДВ. С.: Уважаеми господин Председател, уважаеми Окръжни съдии, моля да
постановите решение, с което да оставите без уважение, като неоснователна,
въззивната жалба и да оставите в сила, като правилно и обосновано,
първоинстанционното решение. Считаме, че въззивната жалба е
неоснователна, като накратко съображенията ни са следните – на първо място,
считам, че съставът на Районен съд – Благоевград правилно и обосновано се е
произнесъл по предявения положителен установителен иск, като е изследвал
подробно, задълбочено и в съответствие с приложимия материален закон
обстоятелствата дали са доказани твърденията на ищцата за принадлежността
й на спорното право на собственост на претендираното от същата правно
основание. Категорично възразяваме, не можем да приемем твърденията на
колегата, че представените по делото доказателства, в частност
споразумението, делбеният протокол – не представляват титул за собственост
и не установяват собственически права. Считам, че по делото доказахме
наличието на право на собственост в патримониума на наследодателя, което
впоследствие, след смъртта, е преминало към неговите наследници.
Действително съставът на Районен съд – Благоевград е обсъждал и
възраженията на ответника досежно придобиването на имота по давност –
така, както е посочено в неговия отговор, като тези възражения според нас са
неоснователни и правилно и обосновано съставът на Благоевградския районен
съд е приел тези възражения за неоснователни. Защо съставът на съда е
отделил такова голямо внимание на възраженията на ответника – защото те са
въведени като защитна позиция с отговора и тъй като това е негово
задължение при правилното произнасяне по делото. Това, че съставът на
Районен съд – Благоевград е обсъждал възраженията на ответника и е отделил
голяма част от своя труд и своето решение на тези възражения, коментирайки
ги подробно и приемайки ги за неоснователни, не означава, че съставът на
съда не е обсъдил тезата и твърденията на ищцата, че тя е собственик на
посоченото от нея придобивно основание. Представям и моля да приемете
списък на разноските, които претендирам. Представям и моля да приемете и
5
писмена защита. Бих желала в рамките на 2 – 3 минути да дам думата на
моята клиентка, която се явява лично и би искала да изрази своята позиция.
ОТВ. В. И.: Уважаеми Окръжни съдии, възраженията, които прави брат ми по
въззивната жалба, са неоснователни и решението на районния съд е правилно.
Обсъждайки всичките в процеса доказателства – писмени и тези на
свидетелите, гласно произнесени, съдът ги е приел и идва до решението
съвсем основателно, че аз съм законен притежател на идеална 1/2 част на това
лозе. Лозето е придобито от мен и Е. по наследствен начин и заради това
никога не съм мислила, че може да дойде момент, когато брат така ще
постъпва към мен. Още повече, че аз никога не съм се отказала от това лозе.
Лозето е наследствено от дядо ми, дадено е на татко ми. По времето на татко
аз учех в С. – *-то съм завършила, по разпределение оставам да работя в С.,
въпреки това аз съм си идвала и винаги сме си ходели на лозето, първо докато
татко, после с майка отивахме, копаела съм. Най-хубаво е било, когато е
гроздоберът, идвали са роднини от страна на майка ми, всичко е било така
хубаво. Сега Е. претендира и казва неща, които са най-болни за мен. Татко ни
е обичал както мен, така и него. Един баща никога, никога, особено татко ми,
никога няма да направи това, което казва. Слага в устата на татко ми думи,
които той никога не е произнасял. Татко ми, когато още беше жив, в нашето
семейство не е говорено за коли, защото Е. много добре знае, че след смъртта
на татко ми на нас от работата ни бяха дали възможност да изкараме курсове
по шофиране, така че докато татко е бил жив, никога не е ставало въпрос аз да
карам курсове и купувам кола. Това не е вярно! След толкова година, дето се
казва, повдигат се кокалите на татко ми, и по италиански се казва – слага в
устата му думи, които той не е произнасял. Това не е вярно, не е вярно, не е
вярно! Татко ми никога, никога, никога не е произнасял тези думи – „лозето
само за Е.“, това не е вярно! Когато * година се ожених и заминах за И., аз
всяка година съм се връщала. Всяка година! Отношението на Е. много леко го
обясни техният адвокат, но Вие не можете да си представите, докато беше
жива майка – малко така, но след нейната смърт – блъсканици, каквото му
падне под ръка – масата в кухнята, хвърля срещу мен, лоши думи той и жена
му към мен, най-лошите думи, които могат да се кажат за една жена. Аз в
чужда страна, уважавана, работех като * в един от най-старите университети
на Европа – в Университета в П., а тук, в бащин дом, така посрещната. Един
път на улицата го срещам и му казвам: „батко, дай да се разберем“, а той:
6
„махни се оттук ма, какво искаш ти ма, я се махни от тука ма“. Три пъти съм
викала полиция да ме спасяват от побоища, имам и документи. Представяте
ли си въпреки всичко аз с каква сила и каква смелост съм отивала до лозето.
Винаги, всеки път когато съм си идвала докато беше майка жива, сме отивали,
после и самичка. Преди 2 години дойдох с детето си тук, отидохме с него на
лозето. Преди един месец детето ми беше в България, първото нещо – отива
на гробищата, после отива да види лозето. С това аз съм му предала обич към
България и към неща, които да има от дядо си и баба си. Никога, никога не
съм се отказвала от това, което по наследство законно ми се пада – никога! Аз
казвам това нещо – защо Е. обработва и моята част?! Той никога не ме е
попитал „В., мога ли да използвам и твоята част“! По наследство отначалото
тя е наполовина моя, той защо обработва моята част?! Попитал ли ме е?!
Никога! А сега неоснователно изказва, че всичко било негово. И сега
последният път, и този път видях в лозето, че почти в половината от лозето са
изкоренени лозята. Лозето беше до долу с лозя по времето на татко ми. Когато
ни взеха от горната част на лозето и от долната, за да прекарат път, защото се
намира в *, от Съвета ни взеха част, беше заплатено еднакво на мен и на него,
като наследници, обезщетение за това. Значи от Съвета е признато, че аз съм
наследник! Беше трудно да извадя документи – това е вярно, но аз вече
работех и там няма така – човек кога иска да тръгва, и заради това, имала съм
трудности, но благодарение на нотариус И. К. успях с трудност да намеря
документи, щом е наложително, щом като законът го изисква. Още един път
повтарям – татко ми никога не е произнасял тези думи.
РЕПЛИКА НА АДВ. Т.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна. И все пак, за да осъществим принципа
на равенство между страните, моля съдът да изслуша и моя доверител, тъй
като дадохте възможност на въззиваемата да говори неща, които са житейски.
ЖАЛБ. Е. Е.: Уважаеми Съдии, на всичко онова, което чухте от г-жа П., мога
да кажа само едно – лъжа! Баща ми, лека му пръст, бях студент 1969 година,
1970 година вече завършвах *, дойде лично в С. и каза така – „Е.е, искам да
говоря по един въпрос – получихме сума от очертаването в Луковит на къща,
сестра ти иска да й купим кола, имаш ли нещо предвид, искаш ли нещо, или
даваш съгласието?“, викам: „Татко, нито пари ти искам, ако трябва да се купи
кола на сестра ми – да се вземе, да си я купи, но в замяна на това аз къде
съм?“, вика: „ще се оправим с теб, така и така“. Впоследствие, когато ходех и
7
помагах на лозето да работим заедно, каза така: „сине, това ще остане за теб,
здраве и живот докато съм жив, ще работим“. За жалост почина много млад –
на * години, г-жа П. не присъства на погребението, след време дойде. Същото
беше и когато майка ми почина след 20 години – * година, след 3 години
дойде. През цялото време аз съм се занимавал с това лозе – аз съм копал, аз
съм пръскал, аз го подобрих с нови лози, опънах го на тел и т.н. Работех го
като мое, това е завещанието от баща ми. Повече няма да говоря затова,
защото всичко онова, което каза тя – с побоите и ред други неща, това е само
лъжа!
ДУПЛИКА НА АДВ. С.: Във връзка с разноските, които се претендират от
колегата – аз оспорвам наличие на фактическия състав на чл. 38, ал. 1, т. 3 от
Закона за адвокатурата.
Съдът заяви, че ще се произнесе с решение, ведно с мотивите, в
законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание приключи в 10:25 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8