Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/ …….10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, ХХХІV състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Административен съдия: Елена Янакиева
при секретаря
Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1328 по описа на Административен съд – гр.
Варна за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.45 ал.11 Закона за местното самоуправление и местната администрация
/ЗМСМА/, вр.чл.144 Административно-процесуалния кодекс АПК/.
Образувано е по
оспорване от Областен управител на област с административен център гр.Варна на
Решение №43-340 по Протокол №43 от заседание, проведено на 19.05.2022г. на
Общински съвет Бяла, с което е изменено Решение № 42-338 по Протокол
№42/12.04.2022г./12.04.2022г. на Общински съвет-Бяла /ОС-Бяла/. С процесното
решение, на основание чл. 45, ал. 9, вр.
чл. 21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, вр. чл. 6,
ал.1 и ал.3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ помещение с площ от 33.10
кв.м., находящо се на първи етаж от триетажна административна сграда с
идентификатор: 07598.303.190.1 по кадастрална карта на гр. Бяла, област Варна,
одобрена със Заповед № РД 18-47/18/18.08.2006г. на ИД на АК, със застроена площ
от 421 кв.м., предназначена за здравно заведение, разположена в ПИ 07598.303.190, с площ от 2131 кв.м. и с адрес: гр.
Бяла, ул. „Й.Н.“ № 8 по акт за публична общинска собственост №
934/24.06.2011г., е обявено за частна общинска собственост.
В оспорването се
твърди, че е нарушено изискването по чл. 6, ал.3 от Закона за общинската
собственост /ЗОС/, тъй като според жалбоподателя, Решение № 43-340/19.05.2022г.
на Общински съвет – Бяла не било прието с изискуемото от закона мнозинство на
общинските съветници. Навеждат се твърдения за нарушение на чл. 14, ал.3 ГПК,
във вр. чл. 144 от АПК за това, че Общински съвет – Бяла не разполага с
компетентност да се произнася
по въпрос, с който е
сезиран съд, доколкото с процесното решение се изменя предходно, именно което е
оспорено пред съд, а производството по това оспорване не е приключило. Иска се
отмяна на решението на Общински съвет – Бяла, както и присъждане на сторените в
производството разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява, чрез процесуален представител се поддържа
изложеното в оспорването, претендира се отмяна на решението на ОС-Бяла на
изложените в оспорването основания, както и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответната страна –
Общински съвет – Бяла, редовно призован, не се представлява, не изразява
становище по оспорването.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
ведно с доводите и възраженията на страните в производството, приема за
установено следното от фактическа страна:
На 12.04.2022г. е
проведено заседание на ОС-Бяла, закрепено в Протокол № 42, в което на основание
чл. 21, ал. 1, т.8 от ЗМСМА, вр. чл. 6, ал.1 и ал. 3 от ЗОС е прието Решение № 42-338,
с което ПИ 07598.303.190 по КР и КК на гр.Бяла, с площ от 2131 кв.м. с трайно
предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско
застрояване; сграда с идентификатор 07598.303.190.1 на три етажа, със застроена
площ от 241 кв.м., предназначена за здравно заведение и сграда с идентификатор
07598.303.190.2 със застроена площ от 16 кв.м. с предназначение за промишлена
сграда, са обявени за частна собственост.
В предвидения в чл.
45, ал.7 от ЗМСМА срок върнатото за преразглеждане решение със Заповед №
РД-22-7706-48/20.04.2022г., постановена от жалбоподателя не било преразгледано
от ОС – гр. Бяла, поради което по реда и условията и на основание чл. 32, ал.1
от Закона за администрацията, във вр. чл. 45, ал.4 от ЗМСМА, Областният
управител в кръга на предоставените му правомощия и в законоустановения срок е
оспорил горецитираното решение като незаконосъобразно и постановено в
противоречие с императивните норми на чл. 6, ал.1 и ал. 3 от ЗОС.
След надлежното сезиране на 18.05.2022г. е
образувано административно дело № 1119/2022г. по описа за 2022г. в
Административен съд – Варна, III състав, с искане за отмяна на решението поради
незаконосъобразност на същото. Видно от приложеното за послужване адм.д.№
1119/2022г., същото е спряно с Определение №2090/12.07.2022г., като е възприет
извод за преюдициалност на настоящото производство.
На проведено заседание
на 19.05.2022г. на ОС-Бяла било прието оспореното в настоящото производство
Решение №43-340 по Протокол №43 от заседание, проведено на 19.05.2022г.
на Общински съвет Бяла, с което е изменено Решение № 42-338 по Протокол
№42/12.04.2022г./12.04.2022г. на ОС-Бяла, като на основание чл. 45, ал. 9, вр. чл.
21, ал.1, т.8, вр. чл. 6, ал.1 и ал.3 помещение с площ от 33.10 кв.м., находящо
се на първи етаж от триетажна административна сграда с идентификатор:
07598.303.190.1 по кадастрална карта на гр. Бяла, област Варна, одобрена със
Заповед № РД 18-47/18/18.08.2006г. на ИД на АК, със застроена площ от 421
кв.м., предназначена за здравно заведение, разположена в ПИ 07598.303.190, с
площ от 2131 кв.м. и с адрес: гр. Бяла, ул. „Й.Н.“ № 8 по акт за публична
общинска собственост № 934/24.06.2011г.,
е обявено за частна общинска собственост.
Общинските съветници
приели посоченото решение със 7 гласа „ЗА“ и 4 гласа „ПРОТИВ“ при общ брой на
общинските съветници 11.
С оглед гореприетата
фактическа установеност, по същество на спора, съдът формира следните правни
изводи:
Жалбата е
депозирана в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна с констатирано правомощие по оспорването на акт, подлежащ
на съдебен контрол по този ред, пред родово и местно компетентен съд, поради което е процесуално допустима, на следните доводи:
Оспореното тук Решение
№ 43-340/19.05.2022г. е прието по Протокол № 43 в заседание, проведено на
19.05.2022г. на ОС-Бяла. С него е изменено Решение № 42-338 по Протокол №
42/12.04.2022г. на ОС-Бяла, като вместо целият ПИ 07598.303.190 по КР и
КК на гр.Бяла, с площ от 2131 кв.м. с трайно предназначение на територията:
урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване; сграда с
идентификатор 07598.303.190.1 на три етажа, със застроена площ от 241 кв.м.,
предназначена за здравно заведение и сграда с идентификатор 07598.303.190.2 със
застроена площ от 16 кв.м. с предназначение за промишлена сграда, за частна
общинска собственост е обявено само помещение с площ от 33.10 кв.м.,
находящо се на първи етаж от триетажна административна сграда с идентификатор:
07598.303.190.1.
Според Тълкувателно
решение № 5/10.12.2008г., ВАС, по т.д. № 20/2007г., областният управител може
да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети
чрез оспорването им пред компетентния административен съд по реда на чл. 32,
ал.2 от ЗА, включително и тези, издадени на основание чл. 21, ал.1, т.8 от ЗМСМА. В мотивите на цитираното решение
е посочено, че в чл. 144 от Конституцията на Република България е залегнала
възможност за централните държавни органи и техните представители по места да
упражняват контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местното
управление, когато това е предвидено със закон. Тази възможност е уредена в чл.
32, ал.2 от ЗА, с която се предоставя на областните управители възможността да
спират изпълнението на незаконосъобразни актове на общинските съвети и да
отнасят същите пред съответния окръжен съд /редакции до изм. в ДВ, бр. 69/2006
г./. Посочва се още, че с промяната на чл. 32 от ЗА, обнародвана с ДВ, бр.
69/2006г., на областните управители е предоставена възможността да оспорват
незаконосъобразните актовет по реда на ЗМСМА, като могат алтернативно: да
върнат тези актове, които намират за незаконосъобразни, или да ги оспорят пред
компетентния административен съд. От тази редакция на законовия текст следва
изводът, че чл. 32, ал.1 и ал.2 от ЗА дават правомощия на областния управител
да контролира законосъобразността на актовете на общинския съвет, тъй като в този
закон не са визирани ограничения или изключения от това правило. Достатъчно се
явява наличието на акт на орган на местното самоуправление, по отношение на
който е констатирана материална и/или процесуална незаконосъобразност от страна
на областния управител. Допълнителен аргумент в тази насока е, че законодателят
е използвал родовото понятие „актове“ както в чл. 32, ал.2 от ЗА, така и в чл.
45, ал.4 от ЗМСМА, от което се прави извод, че в обсега на тази правна норма са
включени всички актове на общинския съвет. По отношение на въпроса дали
подлежат на съдебно оспорване актовете на общинските съвети, издадени на
основание чл. 21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, а именно – решенията им по придобиване,
управление и разпореждане с имоти и вещи общинска собственост, с тълкувателното
решение е отговорено положително, като е съобразена законодателната промяна,
въведена с чл.8, ал.11 от ЗОС, в резултат на което тези актове на ОС и кмета
подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 45 от ЗМСМА.
Съгласно чл. 45, ал. 11 ЗМСМА:
"Измененият или повторно приетият акт на общинския съвет може да бъде
оспорван пред съответния административен съд по реда на Административно-процесуалния
кодекс". В конкретния случай, решение № 43-338/19.05.2022г. е
изменено с процесното решение № 43-340/19.05.2022г. по отношение на имота,
който е обявен за частна общинска собственост. В този ред, правните последици,
произтичащи от второто-изменително решение, заместват целените правни последици
от първото, вече изменено решение. Измененият акт, е актът, приет от общинския
съвет след връщане на Решение № 42-338 по Протокол № 42/12.04.2022г. за
ново обсъждане, в процедурата по чл. 45, ал. 11 ЗМСМА. / Така Определение № 13652 от 4.11.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 11529/2020 г., IV о/.
Следователно,
настоящият състав прави извод, че Областният управител на област Варна се явява
процесуално легитимиран да обжалва подлежащ на съдебен контрол акт на ОС, като
е спазен и законоустановеният 14-дневен срок, поради което оспорването на
Областния управител на област на Варна се явява процесуално допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения:
Нормата на чл. 21,
ал.1, т.1-25 от ЗМСМА определя правомощията на общинските съвети на общините
като органи на местното самоуправление, в чието изпълнение на основание ал.2 от
същия член, ОС приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и
обръщения. Редът за приемането на посочените актове е уреден в гл. III на ЗМСМА, както и в правилника, който ОС
приема на основание чл. 21, ал. 3 от същия закон. В допълнение на изложеното,
чл. 45, ал. 12 от ЗМСМА повелява, че за неуредените въпроси по издаването,
оспорването и изпълнението на актовете на общинските съвети и кметовете, се
прилагат правилата за административното производство, установени със закон,
който се счита специален по отношение на общия ЗМСМА.
Процесните решения на
ОС-Бяла са административни актове, като редът за приемането им е уреден в
ЗМСМА. Досежно формата и съдържанието му като такъв акт са приложими общите
правила на АПК и проверката за формалната му законосъобразност предполага
преценка наличието на фактически и правни основания, т.е. мотиви за приемането
му. Проверката за съответствие с материалния закон като част от изискванията за
законосъобразност, уредени в чл. 146 от АПК, предполага съпоставка на неговия
предмет с правната регламентация на съответните обществени отношения с
разпоредбите на приложимия специален закон.
Съгласно чл. 6, ал.1
от ЗОС, статутът на собствеността може да бъде променен от публична в частна
общинска само ако имотът е престанал да има предназначението си по чл. 3, ал.2
от ЗОС. В чл. 6, ал.3 от ЗОС е уредено специално изискване за квалифицирано
мнозинство за приемане на решения по ал. 1 на същия член, което се състои от
2/3 от общия брой на всички общински съветници. Според константната съдебна
практика, неспазването на специалното изискване за кворум при гласуването на
решенията по чл. 6, ал.1 от ЗОС води до незаконосъобразност на административния
акт само на това основание.
Видно от Протокол №
43/19.05.2022г. от заседание на ОС-Бяла, процесното решение за обявяване на
процесния имот от публична като частна общинска собственост е взето при
присъстващи и гласували 9 от общ брой 11 общински съветници с разпределение на
гласовете – 7 гласували „ЗА“ и 2 гласа „ПРОТИВ“. Въведеното специално
мнозинство за приемане на решения по чл. 6, ал.1 от ЗОС се състои от 2/3 от
всички общински съветници, поради което безспорно се установява нарушение на
чл. 6, ал.3 от ЗОС. Липсата на изискуемо мнозинство, с което е взето процесното
решение, го прави незаконосъобразен акт само на това основание.
По отношение
твърдението в жалбата за нарушение на чл.14 ал.3 ГПК следва да се има предвид,
че аналогична забрана е въведена в специалния АПК в разпоредбата на чл.130
ал.2, именно която съдът приема за нарушена от ответника. Съобразно нея, никой
друг орган няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от
съда.
Видно от приложеното
за послужване адм.д.№ 1119/2022г., Решение № 42-338/12.04.2022г. на ОС-Бяла е
оспорено от Областния управител на област Варна, като делото е спряно до приключване на настоящото
производство с влязъл в сила съдебен
акт. Въпреки забраната, регламентирана в чл.130 ал.2 АПК, след образуването на
АД № 1119/2022г., административният орган е приел оспореното в настоящото
производство решение, което е издадено на същото правно основание, със същия
предмет и по отношение на същите адресати, като е изменил решението, предмет на
съдебен контрол по адм. дело № 1119/2022г. Безспорно от страните е, че процесното
решение е прието, след като в същия съд е образувано и неприключило съдебно
производство по отношение на идентичен акт, което съдът определя като съществено
нарушение на административнопроизводствените правила.
Съдът констатира и
нарушение на материалния закон при приемане на процесното решение. Съобразно
чл. 6, ал.1 от ЗОС, статутът на собствеността може да бъде променен от публична
в частна общинска собственост само ако имотът е престанал да има
предназначението си по чл. 3, ал.2 от ЗОС. По преписката, въпреки изрично
произнесеното указание към ответника с Разпореждане № 2038/06.07.2022г., че
носи доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата,
послужили за издаване на обжалваното решение с всички допустими по АПК и ГПК
доказателствени средства, по преписката не са представени доказателства,
обосноваващи регламентирана предпоставка по промяна на вида на собствеността,
имотът да е престанал да има предназначението си по чл.3 ал.2 ЗОС. Предвид
това, съдът приема, че не се констатира законно основание, обуславящо
правомощието на общинския съвет да промени статута на имота от публична, в
частна общинска собственост.
Предвид гореизложените
доводи в тяхната съвкупност, настоящият състав счита, че оспореният
административен акт е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на
административнопроизводствените правила и приложими материални разпоредби, поради
което следва да се отмени.
При този изход от
спора и по аргумент от чл. 143, ал.1 от АПК юрисконсулстското възнаграждение
следва да бъде заплатено на Областна администрация с административен център
Варна от Общински съвет – гр. Бяла в размер на 100 лева, на основание чл. 78,
ал.8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорването на
Областния управител на Област Варна Решение №43-340 по Протокол №43 от
заседание, проведено на 19.05.2022г. на Общински съвет Бяла, с което е изменено
Решение № 42-338 по Протокол № 42/12.04.2022г. на ОС-Бяла, като вместо
целият ПИ 07598.303.190 по КР и КК на гр.Бяла, с площ от 2131 кв.м. с
трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване:
ниско застрояване; сграда с идентификатор 07598.303.190.1 на три етажа, със
застроена площ от 241 кв.м., предназначена за здравно заведение и сграда с
идентификатор 07598.303.190.2 със застроена площ от 16 кв.м. с предназначение
за промишлена сграда, за частна общинска собственост е обявено помещение с площ от 33.10 кв.м., находящо
се на първи етаж от триетажна административна сграда с идентификатор:
07598.303.190.1.
ОСЪЖДА Общински съвет – Бяла
да заплати на Областна администрация на област с административен център гр.Варна
дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен
съд на Република България.
Решението да се съобщи
на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: