Р Е Ш Е Н И Е

№

 

18.12.2020г., град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД № 1543 по описа за 2020 - та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление № 35-0000405/08.07.2020 г. на *** на РД „А.А.” - П.н. „Д.К.“ ООД ***, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/ на основание чл.96 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното юридическо лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ***. Счита, че НП следва да бъде отменено на основание чл.3 ал.2 ЗАНН, тъй като междувременно /преди влизане в сила на НП/ е последвала по-благоприятна разпоредба за нарушителя – с ДВ бр.60 от 07.07.2020г., от санкционния обхват на административнонаказателната разпоредба на чл.96 ал.1 т.1 ЗАвП са отпаднали нарушенията като това, за което е наложена имуществена санкция н. „Д.К.“ ООД ***. Алтернативно на това съображение, развива доводи за допуснати съществени нарушенияна процесуалните правила – по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като НП не съдържа описание на доказателствата, които потвърждават твърдяното нарушение, както и на местоизвършването на твърдяното нарушение – в отправната точка на маршрута или в местоназначението му. Алтернативно пък на последния довод, развиват се съображения за маловажност на случая и за неправилно въздържане от приложението на чл.28 ЗАНН, доколкото се касае за първо нарушение, като наред с това, процесният превоз е извършен с валиден лиценз на Общността и включено в същия лиценз, МПС. На тази основа, моли за отмяна на обжалваното Наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище за поддържане на жалбата, както и искане за присъждане на направени разноски в размер на 600 лева.

За ответната страна – РД „А.А.” - ***, представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

По нейната основателност, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ 272307/22.06.2020г. от страна на П.Р.П. – ст.*** при РД „АА“ – ***, в присъствието на свидетеля А.Д.М., както и *** н. „Д.К.“ ООД ***, ЕИК: ***. Съставен е за това, че на 22.06.2020 г. около 13:15 часа в гр. ***, ул. „***“ № 1 след извършена комплексна проверка /известие-покана изх. № 14-00-225/4/28.05.2020 г./ н. „Д.К.“ ООД, притежаващо лиценз на Общността № ***, валиден до 31.12.2026 г. за международен автомобилен превоз на пътници, е изяснено, че превозвачът „***“ ООД е допуснало и разпоредило извършването на превоз на пътници на 09.09.2019 г. по редовна автобусна линия между държави членки /глава III от Регламент/ ЕО/ № ***с маршрутно разписание *** /България/ - *** /Португалия/ - Разрешително № ***, валидно до 11.12.2022 г. със собствения си автобус „***“ с рег. № *** /кат. М3/, с водач А.В.Т. ЕГН: **********, като водачът не е снабден /няма издадено/ със заверено копие на притежавания от дружеството лиценз на Общността № *** за описания по-горе автобус с рег. № ***. Нарушителят не се е ползвал от правото на възражения при съставяне на акта; такива не е представил и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Описаната по – горе фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което н. „Д.К.“ ООД ***, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/ на основание чл.96 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.16 – 17 от делото/.

Не се споделят възраженията за допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила и по-конкретно - по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като НП не съдържа описание на доказателствата, които потвърждават твърдяното нарушение, както и на местоизвършването на твърдяното нарушение – в отправната точка на маршрута или в местоназначението му. От една страна, в НП се посочва, че същото се издава въз основа на актова преписка, образувана с АУАН бл.№ 272307/22.06.2020г. – и това посочване е напълно достатъчно, за да удовлетвори изискването за отбелязване на доказателствата, въз основа на които се установява твърдяното нарушение. От друга страна, от описанието на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване е видно, че се твърди, че водачът не е снабден /няма издадено/ със заверено копие на притежавания от дружеството лиценз на Общността № *** за автобус с рег. № ***, т.е. твърди се документална неизрядност, засягаща целия обхват и период на превоза, поради което и местоизвършването на нарушението, няма как да бъде отбелязано по начин, по-ясен и различен, от възприетия от страна на актосъставителя; напротив, съдържащото се в АУАН/НП описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, в т.ч. – времето и мястото на неговото извършване, напълно съотвестват на изискванията на чл.42 т.3, 4, респ. чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН.

Служебната проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство не разкрива и други пороци при неговото провеждане, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление се явява формално законосъобразно.

Във връзка с неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите П.Р.П., А.Д.М. и писмени доказателства /л.11 – 15, л.28 – 29, л.35 от делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на свидетелите П.П. и А.М.. Същите са подробни и изцяло в подкрепа на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. В нейна подкрепа са и представените по делото писмени доказателства и по-конкретно – тахографски лист от 09.09.19г., препис на Разрешително № *** и маршрутно разписание, препис на СРМПС за рег. № ***. Липсват доказателствени материали в опровержение на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, а от горепосочените, същата се явява доказана по несъмнен начин, поради което Съдът я приема и няма да я преповтаря.

Следва да бъде напомнено, че съобразно действалата към ДВ бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., редакция на ЗАвП и по-конкретно – чл.96 ал.1 т.1 ЗАвП, „Наказва се с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който: допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверението за регистрация, или с моторно превозно средство, водачът на което не е снабден със заверено копие на лиценз на Общността...“. Налице е задължение да не се допуска или разпорежда извършването на превоз с моторно превозно средство, водачът на което не е снабден със заверено копие на лиценз на Общността, т.е. задължение за бездействие, което в процесния случай на време, място и обстановка, „***“ ООД не е изпълнило – и това нарушение, се явява доказано по несъмнен начин.

Следователно, актосъставителят и административнонаказващият орган правилно са установили и квалифицирали нарушението по чл.96 ал.1 т.1 ЗАвП, в относимата му редакция както към 09.09.2019г., така и към 22.06.2020г. От друга страна обаче, с ДВ бр. 60 от 07.07.2020 г., посочената административнонаказателна разпоредба е изменена, като от приложното й поле са извадени случаите на допускане или разпореждане извършването на превоз с моторно превозно средство, водачът на което не е снабден със заверено копие на лиценз на Общността. Погрешно обаче в жалбата се счита, че се касае за декриминализиране на този род действия. Макар и състав на такова административно нарушение да не се съдържа повече в чл.96 ал.1 т.1 ЗАвП, то такъв състав е предвиден в чл.96 ал.5 т.1 б. „г“ ЗАвП, който с новата му редакция от ДВ бр. 60 от 7.07.2020 г. гласи: „Наказва се с глоба или с имуществена санкция в размер 1000 лв.: който: допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, водачът на което не е снабден със заверено копие на лиценз на Общността“. Ето защо, в съответствие с императивната разпоредба на чл.3 ал.2 ЗАНН, Наказателното постановление следва да бъде изменено, като бъдат надлежно коригирани както правното основание за налагане на имуществената санкция, така и нейния размер, в съответствие с по-благоприятната за нарушителя, разпоредба на чл.96 ал.5 т.1 б. „г“ ЗАвП, влязла в сила след извършване на нарушението.

Неоснователни са съображенията на жалбоподателя за наличието на предпоставките за приложение на чл.28 ЗАНН. Случаят не може да се разглежда като „маловажен“ по смисъла на чл.93 т.9 НК, тъй като обществената опасност по правило не е елемент от административнонаказателната отговорност на едноличните търговци и юридическите лица, която има за правопораждащ юридически факт неизпълнението на задължения към държавата или общината – чл.83 ал.1 ЗАНН. Същата отговорност е безвиновна, обективна и по съображения за по – ниска обществена опасност на деянието, тази отговорност не може да бъде изключена, още повече, че в конкретния случай, обществената опасност е типична за разглеждания вид нарушение.

В съответствие с този изход на административнонаказателното производство Съдът намира, че е доказано извършването на административно нарушение от страна н. „Д.К.“ ООД ***, ЕИК: ***, поради което – разноски на жалбоподателя, не се дължат /аргумент от чл.84 ЗАНН вр.чл.189 ал.3 НПК/.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000405/08.07.2020 г. на *** на РД „А.А.” - ***, с което н. „Д.К.“ ООД ***, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/ на основание чл.96 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози, като на основание чл.3 ал.2 ЗАНН променя основанието за налагане на имуществената санкция от чл.96 ал.1 т.1 ЗАвП – на чл.96 ал.5 т.1 б. „г“ ЗАвП, както и нейния размер от 3 000 лв. /три хиляди лева/ - на 1000 /хиляда/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: