Решение по дело №138/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във вр. с § 19, ал. 1 от ПРЗ на ЗИД на АПК /ДВ бр. 58/2017 г./.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Р. А., [ЕГН] със съдебен адрес: [населено място], [улица], ****чрез адвокат М. К. против Решение № 1267/07.12.2023 г., постановено по административно дело № 20231720102927/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е отменена Заповед № 834/15.05.2023 г., издадена от кмета на Община Перник, с която е одобрен проекта за изменение на новообразуваните имоти в местността „****“ в землището на [населено място], като се променят границите на [ПИ] и се образува нов [ПИ] с обща площ от 500 кв.м. и се записва на И. Р. А., а [ПИ] с обща площ 288 кв.м. на наследниците на Т. О..

С жалбата се навеждат доводи за недопустимост на обжалваното решение, поради постановяването му по жалба, подадена от лица, които не попадат в кръга на лицата с правно основание по чл. 147, ал. 1 от АПК. Искането към касационния състав е да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да остави без разглеждане жалбата на И. Б. Т. и Г. Б. О., като подадена от лица без правен интерес от обжалване на процесната заповед.

В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК ответникът по касационната жалба е подал отговор. Същият намира касационната жалба за основателна. Изложил е съображения за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на решението на Районен съд – Перник. Искането към касационната инстанция е да го отмени.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, се явява лично и поддържа жалбата. Искането към касационния състав е да отмени решението на Районен съд – Перник. Твърди, че същото е постановено по жалба от лица без правен интерес от обжалване на заповедта на кмета на Община Перник. Същите не притежават документ за собственост на имота, нямат заповед за възстановяването му, нито скица, от която да е видно местоположението му, в кое землище се намира, колко декара е и при какви съседни граници.

В съдебно заседание ответникът – кмета на Община Перник, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

В съдебно заседание заинтересованите страни – И. Б. Т. и Г. Б. О., чрез процесуалния представител адвокат Н. Ц., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Искането към касационния състав е да я отхвърли и да остави в сила първоистанционното решение, като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд - Перник.

А. съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството пред Районен съд – Перник е образувано по подадена от И. Б. Т. и Г. Б. О. жалба против Заповед № 834/15.05.2023 г., издадена от кмета на Община Перник, с която е одобрен проекта за изменение на новообразуваните имоти в местността „Караджинец“ в землището на [населено място], като се променят границите на [ПИ] и се образува нов [ПИ] с обща площ от 500 кв.м. и се записва на И. Р. А., а [ПИ] с обща площ 288 кв.м. на наследниците на Т. О..

С оспореното Решение № 1267/07.12.2023 г., постановено по административно дело № 20231720102927/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, е отменена Заповед № 834/15.05.2023 г., издадена от кмета на Община Перник, като незаконосъобразна – издадена в противоречие с материалноправните разпоредби, при несъответствие с целта на закона и като необоснована.

Касационната инстанция намира обжалваното решение за неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неизяснена фактическа обстановка. Изясняването на последната би имало съществено значение за допустимостта на жалбата.

В тази връзка се споделят аргументите на касотора, че по първоистанционното производство не е извършена преценка за допустимост на жалбата против оспорваната заповед. Доводите в тази връзка са следните:

Предмет на жалба пред първоистанционният съд е Заповед № 834/15.05.2023 г. на кмета на Община Перник, с която е одобрен проекта за изменение на новообразуваните имоти в местността "****" в землището на [населено място], като се променят границите на [ПИ] и се образува нов [ПИ] с обща площ от 500 кв. м. и се записва на И. Р. А., а [ПИ] с обща площ 288 кв. м. на наследниците на Т. О.. Мотивите на заповедта са, че решението на поземлената комисия има конститутивно действие, че с него се признава право на собственост, но процедурата не е приключила, тъй като имотите на жалбоподателите не са индивидуализирани, както и не бил вписан документ за собственост към одобрения план на новообразуваните имоти.

С Решение № 134/25.10.1994 г. на поземлената комисия – Перник е призната собствеността на наследниците на Т. О. върху две ниви от два и четири декара в местността "****" в землището на [населено място], като имотите не са индивидуализирани.

Жалбоподателите И. Б. Т. и Г. Б. О. са наследници на Т. О., съгласно представеното по делото удостоверение за наследници.

При тези данни първоистанционният съд е приел, че за жалбоподателите е налице правен интерес от обжалване на Заповедта.

Настоящият съдебен състав, счита че Решение № 134/25.10.1994 г. на Поземлена комисия - Перник, с което се признава правото на собственост на наследниците на Т. И. О. върху две ниви от два и четири декара в местността „****“ в землището на [населено място], и удостоверение за наследници на Т. И. О. не установява по безспорен начин съществуването на законовите предпоставки по чл. 147, ал. 1 АПК, обуславящи допустимостта на инициираното обжалване. Горното произтича от това, че с цитираното от Районен съд Перник Решение №134/25.10.1994г. на Поземлена комисия - Перник се признава на наследниците на Т. И. О. правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на пет имота в землището на [населено място] (от които два са в местността „****"), но в пункт III на Решението изрично се отказва да се възстанови правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на всички тези пет имота. Видно от текста на Решението, посочените в него имоти попадат в терен по §4 ЗСПЗЗ, поради което и Поземлена комисия - Перник отказва да възстанови правото на собственост за същите тези имоти (два от които в местността „****“ - нива от два декара и нива от четири декара). В допълнение, в цитираното Решение на Поземлена комисия липсва конкретна индивидуализация по отношение, както на номерата на имотите, упоменати в него, така и на техните граници (съседи). По същите съображения и Община Перник не приема възраженията, подадени от жалбоподателите, в рамките на административното производство по издаване на цитираната заповед.

Следва да се има предвид, че за да породи предвиденото в закона конститутивно действие цитираното от съда Решение на Поземлена комисия следва да бъде придружено от надлежна скица, каквато в случая жалбоподателите не са представили. Съгласно действащата към 25.10.1994 г. (датата на издаване на представеното решение на ОСЗ [населено място]) редакция на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници се допуска като в решението се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Към решението се прилага скица на имота, като по искане на собственика от Поземлена комисия се изготвя и проект на нотариален акт за собственост. В конкретния случай, в хода на административното производство по издаване на Заповедта на кмета на Община Перник скица на сочения от жалбоподателите имот не е представена. В хода на цялото производство пред съда жалбоподателите не оспорват, че скици не са издавани за имотите по соченото решение, както и че не са издавани последващи решения на ОСЗ [населено място] с настъпили изменения за тези имоти.

Съобразно константната съдебна практика, решенията на поземлените комисии за възстановяване на земи, намиращи се в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68 от 1999 г., по правило имат конститутивно действие - доколкото възстановеният имот е индивидуализиран. Когато това е извършено чрез посочване на граници и местонахождение или номер по стар план не възниква съмнение, че решението на поземлената комисия има вещноправен ефект. Когато в хода на съдебно производство по установителен или осъдителен иск за собственост на възстановения имот се установи по недвусмислен начин кой точно е той, съдът не може да отрича конститутивното действие на постановеното решение. За случаите, когато по никакъв начин не може да се установи кой е възстановеният имот, се приема, че решението на поземлената комисия няма конститутивно действие и по същество е такова, с което само се признава правото на възстановяване на собствеността. За тези случаи се приема, че процедурата по възстановяването приключва в по-късен момент (от момента на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, с издаването на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ). Видно от материалите по делото, от страна на жалбоподателите е останало недоказано наличието на всички изискуеми от закона предпоставки за приключване на процедурата по възстановяване право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, така че по безспорен начин да бъде установено съществуването на техни права и интереси, непосредствено засегнати от издадената заповед. По делото пред първоистанционният съд не са събрани доказателства, откоито да се установи за кой от двата имота в местността „****“ претендирани като собствени от жалбоподателите става въпрос.

По изложените съображения, настоящата касационна инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са събрани доказателства, от които да се направи извод за допустимост на жалбата. Правният интерес съгласно чл. 147, ал. 1 АПК, като абсолютна положителна процесуална предпоставка, следва да съществува във всеки един момент от производството по оспорване на административни актове и за нея съдът следи служебно. Следвало е първоистанционния съд да остави жалбата без движение и да даде указания на жалбоподателите да ангажират доказателства легитимиращи ги за собственици на процесния имот и въз основа на това да се прецени допустимостта на жалбата. Като не е направил преценка за допустимост на жалбата с оглед изискванията на чл. 159 от АПК, а е разгледал спора по същество първоистанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Следва да се отбележи, че в решението си районният съд е приел, че е налице влязъл в сила план на новообразуваните имоти независимо, че това обстоятелство не е било подкрепено с доказателства по делото. Опора за това твърдение съдът е намерил в приложената по делото скица, в която е удостоверено, че такъв план е одобрен със Заповед № РР-14/19.05.2017, като предвид датата на заповедта и липсата на данни за подадени жалби против одобрения ПНИ в частта му относно процесния имот, същият е влязъл в сила. При тези изводи съдът е следвало да се изиска информация за отразените в имотния регистър към плана на новообразуваните имоти, данни за собствениците им, с цел установяване наличието на правен интерес от оспорване на процесната заповед от страна на жалбоподателите в производството пред районния съд, както и да ги приобщи по делото.

По делото е останал и неизяснен въпроса за кой от имотите посочен в Решение №134/25.10.1994г. на Поземлена комисия – Перник се отнася оспорената заповед на кмета на Община Перник, за да може да се направи проверка дали върху същият имот е нанесен новообразувания имот. Изясняване на този въпрос следва да се направи посредством изслушване на СТЕ.

Въз основа на изложеното се приема, че първоистанцинното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и при дефицит на доказателствата, което възпрепятства решаване на спора по същество от касационната инстанция.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е основателна, а решението на районния съд следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Перник, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

При този изход на спора, предвид нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК, първоистаноционният съд следва да се произнесе по исканите пред настоящата инстанция разноски.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 2 т. 1 от АПК А. съд - Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1267 от 07.12.2023 г., постановено по административно дело № 2927 по описа на Районен съд – Перник за 2023г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.