РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Девин, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на пети октомври през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Административно
наказателно дело № 20225410200049 по описа за 2022 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да бъде отменено Наказателно постановление
№ 22-0252-000103/30.03.2022 г. на Началника на РУ – Д. като
незаконосъобразно, необосновано, издадено при съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. Счита, че при съставянето на АУАН, са
допуснати съществени нарушения, които нарушения са довели до издаването
на това незаконосъобразно наказателно постановление. Освен това
съставеният АУАН е съставен при нарушение и не само на чл.40 и чл.42 от
ЗАНН. Счита, че в АУАН не е посочено мястото и датата на нарушението,
липсва точно описание на нарушението и условията при които се твърди, че
същото е осъществено, както и всички други изискващи се по закон
реквизити. Твърди, че АУАН е съставен от лице нямащо право и
компетентност по закон да издава такива актове. Счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, защото същото е издадено във връзка с
нарушение, което изобщо не е извършвал, още повече че изобщо описанието
на твърдяното за извършено от него нарушение не кореспондира с
описанието на същото това нарушение в съставеният му АУАН и не
1
кореспондира с нормата, която се твърди, че е нарушил. Посоченото в
АУАН не съответства на посоченото в наказателното постановление.
Описанието на нарушението в наказателното постановление не кореспондира
нито с материалната норма, която се твърди, че е нарушил, нито
кореспондира с наказателно правната норма на база на която е наказан.
Счита, че наказателното постановление е издадено при съществени
нарушения на материалният и процесуалният закон, както и от лице нямащо
право и компетентност да издава такива наказателни постановления. Счита,
че наказателното постановление, както и АУАН са издадени при грубо
нарушение и не само на чл.42 т.3 и т.4 и чл.57. ал.1, от ЗАНН. Описанието на
нарушението е непълно, не е посочено мястото на извършване на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, липсва точно описание
на нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават. Няма
никаква връзка нормата на чл. 167, ал.1 от ЗДвП с описаното в АУАН и в
наказателното постановление. Няма никаква връзка посоченото в нормата на
чл. 178, ал.1, т.7 от ЗДвП с описаното в АУАН и в наказателното
постановление. Нормата на чл.178, ал.1, т.7 касае отговорност за длъжностни
лица каквото той не е. Твърди, че изцяло поддържа подаденото от него
възражение срещу АУАН и приложените към него документи и книжа. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно, издадено при
съществени нарушения на материалният и процесуалният закон. Претендира
за направените по делото разноски.
В о. с. з. жалбоподателя не се явява. За него пълномощникът му
адв. П. М. поддържа жалбата и моли съда да издаде решение, с което да
отмени обжалваното НП като незаконосъобразно. Счита, че както АУАН,
така и НП не са в съответствие с императивните норми на чл. 42 т.4 и т.5 от
ЗАНН, както и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. При извършване на проверка на
акта, се установява, че са нарушени правилата на чл. 42 т.4 и т.5 като в акта
не са посочени обстоятелствата, при които е извършено твърдяното
нарушение, както и не е посочено точно описание на същото. Това е
необходимо и задължително условия за да може първо да се даде възможност
на нарушителя да разбере в какво е обвинен и да организира адекватно
защитата си, както и е необходимо и задължително за да може съда да
извърши проверка за законосъобразност. Моли, съда да констатира, че е
2
налице несъответствие между описаното деяние и неговата правна
квалификация. Актосъставителя е посочил, че Ю. не е почистил по цялата
дължина ул. Оборище, което деяние попада в една от хипотезите,
предвидени в чл. 167 ал.1 от ЗДвП, но в случая нито в АУАН, така и в НП не
е посочено, точно и конкретно непочистването на улицата в коя от всички
посочени в чл. 167 хипотези попада твърдяното нарушение и твърдяното
бездействие от страна на Ю.. Счита, че констатациите на наказващия орган
отнасящи се до извършеното от жалбоподателя не се различават и от
описанието в АУАН, но в НП е допълнено, че Ю. не поддържа пътя в
изправност, не сигнализира и не отстранява препятствие от него, както и не
предоставя част от обхвата на същия за ползване на трети лица, което
затруднява участниците в движението, с което виновно е нарушил чл. 167
ал.1 от ЗДвП. Така констатираното несъответствие моли съда да приеме, че
обосновава извода, че наказващия орган не е конкретизирал в какво се
изразява от фактическа страна точното изпълнително деяние, с което е
осъществен състава на твърдяното нарушение. Счита, че както при
съставянето на АУАН, така и в издаденото НП по същество липсва описание
на конкретно установените факти и обстоятелства, на точното действие или
бездействие от страна на нарушителят. При тези пороци моли, съда да
приеме, че същите са съществени и напълно достатъчни само на основание на
всеки един от тях, а те са няколко да отмени НП. Твърди, че на стр. 18 по
делото е приложен списък на наличната техника и наетите лица във връзка с
изпълнението на твърдения договор, там където се посочва наети лица, ясно
е посочено, че във фирмата „В***“ освен Й. Ю. има още едно лице и то се
казва К. Ю. Т., който е също технически организатор. Защо актосъставителя
и наказващия орган преценят, че точно Ю. е виновен и той следва да
отговаря, а не виждат, че К. Т. има идентична длъжност като Ю., реално те
не са установили авторството на твърдяното нарушение. В чл. 2 от
приложения договор се посочва, че изпълнителя предоставя услугите по
договора в съответствие с техническите спецификации, техническото
предложение съгласно приложените приложения и съгласно оперативния
план. Съгласно чл. 25 т. 2 абсолютно същото се казва от договора, а съгласно
т.3 от ниво на зимно поддържане на отделни участъци от пътя, което е
приложено като таблица към приложения договор се вижда, че максималния
срок за реакция на фирмата за почистване при ниво 1 на почистване
3
максимум е три часа и следва да има минимална снежна покривка от пет
сантиметра. Така, че актосъставителя каза, че след като са констатирали, че
улицата не е била почистена, веднага е дошла техниката и го е направила,
т.е. тя го е направила в допустимия времеви период по този оперативен план.
Поради горното моли съда да отмени НП и да му присъди направените по
делото разноски.
В о. с. з. въззиваемия не изпраща представител и не взема
становище по жалбата. В придружителното писмо, с което е изпратена
административната преписка по атакуваното наказателно постановление моли
в случай, че по делото са представени доказателства за реално платено
адвокатско възнаграждение и се претендират разноски за това, които са над
минималния размер, определен по реда на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, то на основание чл.
63, ал. 4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност. Делото не се отличава с
фактическа и правна сложност и определяне на разноски за платено
адвокатско възнаграждение, над минимално определените по реда на Наредба
№ 1 се явява прекомерно и не отговаря на критериите на чл. 36, ал.2 от Закона
за адвокатурата- хонорара да е „обоснован и справедлив“.
РП- Смолян, ТО- Девин не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН, за това е процесуално допустима, разгледана по същество е
основателна,, по следните съображения:
От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Ч., на
длъжност полицейски инспектор „Пътен контрол“ в РУ- Д. и М. С., на
длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ- Д. след получен сигнал на
21.01.2022г., че в гр.Д., ул. Оборище не е почистена, не е опесъчена, където
имало настъпило ПТП, свидетелите посетили мястото – ул. Оборище в гр.
Д., извикали представител на Община- Д. и лицето Й. Ю.. Потърсили лицето
Й. Ю., тъй като след запитване до Община- Д. на кой е възложено
поддържането и снегопочистването конкретно в гр.Д., било им отговорено,
4
че това е фирмата „В****“ ЕООД и Й. Ю. отговаря като технически
ръководител. След като посетили мястото - ул. Оборище, където установили,
че не е почистена и не е опесъчена извикали представител на Община- Д. и
Й. Ю., явил се само А. Д. от Общината, Й. Ю. не се явил на посоченото от
тях място.
За извършената проверка на 21.01.2022г. е изготвен Констативен
протокол от свидетеля Д. Ч..
От показанията на разпитания по делото свидетел А. Д., на
длъжност „главен специалист инвеститорски контрол и незаконно
строителство“ към Община-Д., съдът прие за установено, че в края на м.
02.2022г., бил извикан от полицай Д. Ч. в неговия кабинет и присъствал при
съставяне на акта като преди това на 21.01.2022г. отишли на ул. Оборище в
гр. Д., не била опесъчена ул. Оборище, присъствал там като представител от
Общината и имало ПТП на тази улица, една кола се ударила в друга кола.
Улицата е била замръзнала, нямало пясък, било поледено, не била обработена
улицата. По списъка на персонала, който е представен в Общината от
фирмата – изпълнител е посочено, че Й. Ю. е технически ръководител към
фирмата. Акта се съставил в присъствието на Й. Ю..
За констатираното нарушение свид. Д. Ч., на длъжност
„полицейски инспектор“ в РУ- Д. съставил на жалбоподателя Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 78/22.02.2022г., в
присъствие на жалбоподателя, за нарушение на чл. 167 ал.1 от ЗДвП, който
жалбоподателят подписал, получил екземпляр от акта и записал, че има
възражение.
На 28.02.2022г. жалбоподателят е подал възражение по съставения
АУАН.
С Наказателно постановление № 22-0252-000103/30.03.2022 г.,
издадено от Началник РУ - Д., към ОДМВР-Смолян, упълномощен със
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи – З.
А., въз основа на АУАН № АД6846/22.02.2022г., на жалбоподателя, за това,
че на 21.01.2022г. около 13.20 часа в гр. Д., на ул. Оборище, като длъжностно
лице, при обстоятелства: В гр. Д. на ул. Оборище, като технически
организатор на дейността по снегопочистване и зимно поддържане на
улиците в гр. Д., кв. Н. и с. Л. в Община Д. /съгласно граждански договор за
5
извършена работа № 068/30.11.2021г. с фирма „В****“ ЕООД гр. Г.,
Булстат: *****/, не е взел мерки да опесъчи участъка по цялата дължина на
улица Оборище, като с това бездействие не изпълнява клаузите по договор
за възлагане на обществени поръчки за услуги № Д-308/28.08.2018г.,
сключен между Община Д. с Булстат: **** и фирма „В****“ ЕООД, Булстат:
****, като затруднява и създава опасност за участниците в движението. Това
става причина за настъпването на ПТП с материални щети с лек автомобил
„Хонда ЦРВ“ с рег. № ****, движещ се по ул. Оборище пред дом № * към
ул. Катя Ванчева, който поднася и с предната дясна част блъска паркиран
автомобил джип Чероки с рег. № **** в задната лява част. За случая е
изготвена докладна записка № 252р-826/24.01.2022г., с което виновно е
нарушил чл. 167 ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 178 ал.1 т.7 от ЗДвП му е наложено наказание по т.1. По чл. 178 ал.1 т.7
от ЗДвП- глоба в размер на 2000 лева.
Изготвена е докладна записка от инспектор „ПК“- Д. Ч. до
Началника на РУ- Д., във връзка със съставен АУАН за нарушение на
21.01.2022г. по ЗДвП.
Сключен е трудов договор № 068/30.11.2021 г., на основание чл. 68,
ал.1 т.2 от КТ между „В****" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Г., представлявано от В. К. от една страна като работодател и Й. Е. Ю., с ЕГН
********** от друга страна като работник/служител, с който последния е
назначен на длъжността „технически организатор“, месторабота- Д..
По делото са представени писмо № 252000-483/28.01.2022г.; писмо
вх.№ 252000-760/15.02.2022г.; придружително писмо от „В****“ ЕООД вх.№
91-2395-3/10.02.2020г.; придружително писмо от „В****“ ЕООД вх.№ 91 -
2395-4/10.02.2020г.; обяснение от С. А. Ф.; Стандартизиран образец на
договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № Д-308/28.08.2018г.;
Оперативен план за снегопочистване и зимно поддържане вх.№ 91-2395-
2/05.01.2022г.; обяснение от Н. К.; Докладна записка № 252р-
3530/24.03.2022г.; писмо № 252000-1532/24.03.2022г.; Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, следват следните
правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на
6
техните правомощия, видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи.
АУАН и НП не са в съответствие с императивните норми на чл. 42,
т.4 и т.5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
На първо място в разглежданата жалба стои въпросът дали Ю. е
"длъжностно лице", което съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл.
167, ал. 1 от ЗДвП има задължение да стопанисва пътя, да го поддържа в
изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. При неизпълнение на това
задължение разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП предвижда, че се
наказва с глоба от 2000 до 7000 лв. длъжностно лице, което не е взело
своевременни мерки за отстраняване или сигнализиране по установения
начин на препятствие на пътя или неизправност на пътните принадлежности,
които могат да застрашат безопасността на движението. Легалното
определение на понятието "длъжностно лице" се съдържа в нормата на чл. 93,
т. 1 от НК, а именно: "длъжностно лице е това, на което е възложено да
изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: служба в
държавно учреждение, ръководна работа или работа свързана с пазене или
управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация,
обществена организация, друго юридическо лице или едноличен търговец..".
Както вече се посочи, разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от
ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно
състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. В ЗДвП не е посочено кои са
лицата, които стопанисват пътищата. Отговор на този въпрос може да бъде
изведен от разпоредбите на Закона за пътищата /ЗП/. В тях не се използва
понятието "стопанисване" на пътищата, но те установяват кои субекти са
собственици на пътищата и са задължени да ги поддържат. Съгласно нормата
на чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП общинските пътища се управляват от кметовете на
съответните общини републиканските пътища, като по силата на чл. 19, ал. 2,
т. 1 от ЗП управлението на пътищата включва и поддържането на пътищата.
Следователно Община Д. се явява задължено във връзка с поддръжката на
въпросния общински път лице. Съобразно акта и наказателното
постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на
7
жалбоподателя в качеството му на длъжностно лице, а именно "технически
организатор" към „В****" ЕООД, което дружество има сключен договор за
възлагане на обществена поръчка за услуги № Д-308/28.08.2018г. с Община
Д. за зимно поддържане на общинската пътна мрежа за есенно-зимен период
2021/2022 г. /и други периоди/. По делото, липсват доказателства за това, че
жалбоподателя Ю. като "технически организатор" към „В****" ЕООД пряко
да е отговорния за състоянието на пътя – лицето, което стопанисва пътя. По
делото не са налице безспорни и убедителни доказателства, от които да се
направи категоричен извод, че жалбоподателят Ю. се явява субект на
вмененото му нарушение и като такъв да следва да понесе
административнонаказателна отговорност.
Освен това, за да са налице предпоставките за реализиране на
административнонаказателна отговорност спрямо жалбоподателя за
описаното в АУАН и НП административно нарушение, следва същият към
датата на нарушението да притежава качеството "длъжностно лице", което в
съответствие със служебните си задължения да има пряко отношение, респ.
задължение по контролиране изправността и състоянието на процесния пътен
участък, както и да отстранява и сигнализира неизправности на пътни
принадлежности или препятствия на пътното платно. От събраните по делото
доказателства, обаче липсват данни по какъв начин въззиваемата страна е
определила точно жалбоподателят като субект на отговорност по оказаното
му длъжностно качество, доколкото видно от представеният трудов договор
Ю. изпълнява длъжност в дружеството „В****" ЕООД – "технически
организатор". В този смисъл липсват необходимите доказателства, от които
да се установи какви са били основните задължения на жалбоподателя, респ.
имал ли е делегирани задължения, свързани със зимното поддържане на
пътната мрежа, вкл. процесния пътен участък. Не са приложени, нито
длъжностна характеристика за длъжността "технически организатор", нито
други документи, установяващи тези обстоятелства, въпреки дадените
указания от съда с разпореждане № 109/22.06.2022г.
Предвид горното, съдът намира, че не се доказа правилно
определяне на субекта на административнонаказателна отговорност и в този
смисъл авторството на деянието. Налице е непълнота на доказателствата,
установяващи авторството на нарушението, която непълнота не може да бъде
8
преодоляна в настоящото производство. При условията на пълно главно
доказване наказващият орган е този, който носи доказателствената тежест и
трябва да докаже наличието на всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административно-наказателната отговорност, включително неговото
авторство, което в случая не е сторено.
Освен това за да е спазено изискването на чл. 42, ал. 1, т. 4 от
ЗАНН по отношение на АУАН, съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН по
отношение на НП, в тези два акта следва да е извършено описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено, доказателствата,
които го потвърждават. Това описание следва да е достатъчно ясно и пълно,
като следва да е сторено по такъв начин от наказващия орган, че в същото да
се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение,
които да са конкретизирани чрез конкретното им проявление в съответния
случай - конкретно извършените от служителя действия или осъщественото
от него бездействие и по какъв начин се е проявило то в обективната
действителност. В случая не може да се приеме, че е налице надлежно
описание на нарушението.
При обективиране на същото в АУАН актосъставителят
недопустимо е смесил всички възможни проявления на неизпълнение на
задължения по чл. 167, ал. 1 от ЗДвП и то по начин, който води до неяснота,
за кое точно от тях е ангажирана административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя, а следва да се посочи, че неизпълнението на всяко едно от
тях е самостоятелно основание за ангажиране на отговорността на
съответното виновно длъжностно лице. В случая приемайки, че описаното
текстово деяние покрива признаците на състава едновременно на всички
посочени за нарушени дейности от нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП,
предписващи съвсем различни правила за поведение спрямо правните
субекти, само част от които обаче са наказуеми по чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП,
административнонаказващият орган недопустимо е смесил описаното от
обективна страна деяние и е допуснал процесуално нарушение.
В тази връзка, и допуснатото нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от
ЗАНН безспорно представлява нарушение на процесуалните правила, от
категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна на
9
санкционния акт само на това основание, тъй като води както до накърняване
правото на защита на наказаното лице с оглед невъзможността му да
организира защитата си, така и до невъзможност съда да извърши адекватен
съдебен контрол върху санкционния акт. Това представлява съществено
процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказания и
обуславя отмяна на наказателното постановление.
Предвид горните съображения, настоящият съдебен състав намира,
че наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН страните имат право
на разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено
на жалбоподателя, които по приложения договор за правна защита и
съдействие са в размер на 500 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, платено в брой, съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. За разноските следва
да се осъди юридическото лице, в чиято структура е издателят на процесното
НП, каквото в случая се явява ОДМВР – Смолян.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0252-
000103/30.03.2022 г., издадено от З. Ж. А.- Началник РУ – Д.,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи, издадено против Й. Е. Ю., с ЕГН ********** от с. Б.,
община Д., обл. Смолян, с което за нарушение на чл. 167 ал.1 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178 ал.1 т.7 от ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 2000 лева като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Смолян, представлявано от старши
комисар К. П. – директор ДА ЗАПЛАТИ на Й. Е. Ю., с ЕГН **********
от с. Б., община Д., обл. Смолян сумата от 500 лева /петстотин лева/ -
разноски за минимално адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски
административен съд в 14 - дневен срок, считано от съобщението му до
10
страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
11