№ 11812
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110104102 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искови молби, вх. № 20926/23.01.2024 г., вх. №
55616/20.02.2024 г. и вх. № 363022/18.12.2023 г., подадени от С. Г. В., чрез адв. М. Д., с
които срещу ответника „фирма“ ООД са предявени обективно кумулативно съединени
искове, както следва:
- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК,
евентуално чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит № 411580/07.04.2020 г., сключен за предоставяне в заем на
сумата 1300 лева, при посочени в договора ГЛП 40,08 % и ГПР 49,51 %, както и по чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 1719,21 лева, представляваща заплатена на ответника във
връзка с този договор за кредит без основание сума, ведно със законната лихва от
предявяването на иска (23.01.2024 г.) до окончателното плащане;
- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, ев. пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4
ЗПК, евентуално чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит № 561288/24.08.2021 г., сключен за предоставяне в заем на
сумата 1400 лева при посочени в договора ГЛП 40,05 % и ГПР 49,88 %,;
- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК,
евентуално чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит № 251564/28.12.2018 г., сключен за предоставяне в заем на
сумата 1200 лева, при посочени в договора ГЛП 40,08 % и ГПР 49,67 %, както и по чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 675,95 лева, представляваща заплатена на ответника във
връзка с този договор за кредит без основание сума, ведно със законната лихва от
предявяването на иска (18.12.2023 г.) до окончателното плащане.
В подадените до съда искови молби (съединени с определение №
14630/03.04.2024 г. по реда на чл. 213 ГПК за разглеждане в общо производство )
1
ищецът твърди, че е сключил с ответника процесните договори за кредит, по силата на
които в заем са му били предоставени посочените суми, които се е задължил да върне
заедно с възнаградителна лихва. С всеки от договорите твърди да е било установено
задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по кредита, като при
неизпълнение на същото съгласно клауза в съответния договор е била предвидена
дължимостта на неустойка. Твърди по договора от 07.04.2020 г. да е заплатил в полза
на ответника сума в размер на 3019,21 лева при главница в размер на 1300 лева и срок
на действие на договора от 7 месеца; по договора от 28.12.2018 г. да е извършил
плащания в размер на сумата 1875,95 лева при главница 1200 лева и период на
действие на договора по-малко от 4 месеца; по договора от 24.08.2021 г. твърди
задължението му да възлиза на сумата 2886 лева при главница в размер на 1400 лева.
Поддържа, че още със сключване на договорите е била начислена неустойка за
непредставяне на обезпечение по всеки от договорите. Развива подробни съображения
за нищожност на сделките поради противпоречието им с императивни
материалноправни разпоредби на закона – чл. 11 и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК с оглед
неправилно посочения размер на ГПР, в който не е била включена неустойката за
неосигуряване на обезпечение по съответния договор. Излага доводи за
неравноправност на клаузите за неустойка, както и за противоречие на същите с
добрите нрави. В обобщение на подробните аргументи, изложени в подкрепа на
застъпената с исковите молби позиция, са заявени искания съдът да уважи исканията,
да присъди разноски в полза на ищеца, адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ
на ищеца, както и да не присъжда разноски в полза на насрещната страна, позовавайки
се на практика на СЕС по относими към производството въпроси, касаеща защитата на
потребителя при кредитиране.
Постъпили са в срок отговори на исковите молби, с които ответникът оспорва
предявените искове. Не отрича сключването на договорите между страните с
параметри, описани в исковите молби. Отрича при сключването им и чрез
съдържанието им да са нарушени императивни норми на закона. Позовава се на
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като счита, че дори съответните клаузи за неустойки
да са нищожни, то това не влече нищожност на целите съглашения. Оспорва ГПР да е
бил погрешно посочен и в същия да е следвало да се включва и неустойката за
неосигуряване на обезпечение от страна на потребителя. Сочи, че на потребителя е
била предоставена цялата необходима му информация, за да се счита последният
информиран и да е наясно каква сума дължи по всеки договор. Освен това последният
е имал възможност да се откаже от договорите, което свое право не е упражнил. Излага
гледната си точка за добросъвестността в гражданските отношения, като подчертава,
че между страните са били сключени 20 договора за кредити, въз основа на което
следвало да се приеме, че ищецът познава кредитния продукт на ответника, като от
поведението му и трайните им отношения ставало ясно, че ищецът изобщо не е имал
намерение да предоставя обезпечения по кредитите, а целял да се обогати
неоснователно за сметка на дружеството, като впоследствие води дела като
процесното. Излага подробни съображения относно същността, функциите и размера
на неустойката, като счита, че с оглед обезщетителния характер на вземането, същата
по дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва клаузата да има неравноправен характер,
като счита, че кредитополучателят е можел да прецени икономическите последици от
сключването на договора, в т.ч. и тези относно дължимата неустойка. Излага подробни
доводи в подкрепа на становището си, че оспорената клауза не противоречи на закона и
добрите нрави. Моли за отхвърляне на исковете и се противопоставя на искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
2
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните в
първото и единствено по делото открито съдебно заседание, за безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: че по сключените
между страните договори за кредит ответникът е предоставил на ищеца договорените в
заем суми, които последният се е задължил да му върне, че по договор за кредит №
411580/07.04.2020 г. ищецът е заплатил на ответника сумата 3019,21 лева , а по
договор за кредит № 251564/27.12.2018 г. е заплатил сумата 1875,95 лева. Какви
суми са били заплатени по третия процесен договор за потребителски кредит (този от
24.08.2021 г.) е ирелевантно за спора, доколкото във връзка с този договор ищецът не е
предявил осъдителен иск за парично вземане.
Следва да се посочи също така, че съдържанието на процесните договори за
кредит не е спорно между страните. Независимо от това, за пълнота и яснота на
изложението съдът намира за необходимо да акцентира върху следното:
С договор за паричен заем № 0305946/27.12.2018 г. ответникът е предоставил на
ищеца заемна сума в размер на 1200 лева при посочен в договора ГЛП 40,08 % и ГПР
49,67 %, която сума потребителят се е задължил да върне на 22 броя погасителни
двуседмични вноски съгласно погасителния план към договора, последната с падеж
31.10.2019 г. Посочено е в договора, че общата сума, която потребителят се задължава
да плати на кредитора е в размер на 1451,84 лева (като сбор от дължими главница и
договорна лихва). Предвидено е задълженията на кредитополучателя по договора да
бъдат обезпечени чрез представяне на банкова гаранция или поръчител, отговарящ на
изискванията на чл. 9, ал. 2 от ОУ (последните не са представени от страна на
ответника, независимо че съдът го е задължил за това). С клаузата на чл. 8 от договора
е предвидено възникване на вземане за неустойка - в случай че заемателят не
предостави обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, дължи на
кредитора неустойка в размер на сумата 1386,16 лева, платима разсрочено по начин,
подробно посочен в Приложение № 1 към договора за кредит. Не е спорно, че сумата
1200 лева е получена от ищеца, както и че по този договор последният е заплатил на
ответника сумата 1875,95 лева.
Установява се, че Приложение № 1 към договора за кредит е погасителният план
към същия, видно от който е дължима (наред с погасителната вноска) неустойката в
общ размер на 1386,16 лева.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от общите условия на търговеца, публикувани в интернет
пространството (доколкото действалите и приложимите такива към договори,
сключвани от ответника през 2018 г., не са представени по делото) страните имат право
за обезпечаване изпълнението на договора за заем да уговорят в самия договор
учредяването на някое от следните обезпечения:
- поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно
на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти
размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4
пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за
заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори
за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по
погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на
получавания от тях доход;
3
- залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценена от лицензирани
оценители) надвишава два пъти общата сума за плащане по Договора за заем,
включващо договорената главница и лихва;
- първа по ред ипотека;
- предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на
6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
заем, включваща договорената главница и лихва.
Установява се на следващо място, че по силата на договор за паричен заем
№411580/07.04.2020 г. ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на
1300 лева при посочен в договора ГЛП 40,05 % и ГПР 49,51 %, която потребителят се е
задължил да върне на 21 броя погасителни двуседмични вноски съгласно погасителния
план към договора, последната с падеж 26.01.2021 г. Посочено е в договора, че общата
сума, която потребителят се задължава да плати на кредитора е в размер на 1561,59
лева (сбор от главница и възнаградителна лихва). Предвидено е задълженията на
кредитополучателя по договора да бъдат обезпечени чрез представяне на банкова
гаранция или поръчител, отговарящ на изискванията на чл. 9, ал. 2 от ОУ. С клаузата
на чл. 8 от договора е предвидено възникване на вземане за неустойка - в случай че
заемателят не предостави обезпечение в тридневен срок от сключване на договора,
дължи на кредитора неустойка в размер на сумата 1441,41 лева с начин на разсрочено
плащане, подробно посочен в Приложение № 1 към договора за кредит.
Установява се, че Приложение № 1 към договора за кредит е погасителният план
към същия, видно от който е дължима наред с погасителната вноска е неустойката в
размер на 1441,41 лева. Не е спорно, че сумата 1300 лева е получена от ищеца, както и
че по този договор последният е заплатил на ответника сумата 3019,21 лева.
По силата на уговорките на договор за потребителски кредит №
561288/24.08.2021 г. ищецът е получил от ответника сума в размер на 1400 лева, при
посочени в договора ГЛП 40,05 % и ГПР 49,88 %, която сума потребителят се е
задължил да върне на 37 броя погасителни двуседмични вноски съгласно погасителния
план към договора, последната с падеж 10.05.2022 г. Посочено е в договора, че общата
сума, която потребителят се задължава да плати на кредитора е в размер на 1631,72
лева (сбор на главница и възнаградителна лихва). Предвидено е задълженията на
кредитополучателя по договора да бъдат обезпечени чрез представяне на банкова
гаранция или поръчител, отговарящ на изискванията на чл. 5, ал. 1 от договора –
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за
период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включваща договорената главница и лихва или поръчителство от едно или две
физически лица, отговарящи на следните условия: при един поръчител: има
осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната
работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния
доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна
заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени
със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя
си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.
4
Обезпечението по кредита е следвало да се предостави в тридневен срок от неговото
сключване. С клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора е предвидено възникване на вземане
за неустойка в случай че заемателят не предостави обезпечение в тридневен срок от
сключване на договора дължи на кредитора неустойка в размер на сумата 1254,28 лева,
платима разсрочено по начин, подробно посочен в Приложение № 1 към договора за
кредит.
Установява се, че Приложение № 1 към договора за кредит е погасителният план
към същия, видно от който е дължима, като част от погасителната вноска е
неустойката в размер на 1254,28 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал.
4 ЗПК, евентуално чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит № 411580/07.04.2020 г., сключен за предоставяне в заем на
сумата 1300 лева, при посочени в договора ГЛП 40,08 % и ГПР 49,51 %, по чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД за сумата 1719,21 лева, представляваща заплатена на ответника във връзка
с този договор за кредит без основание сума, ведно със законната лихва от
предявяването на иска (23.01.2024 г.) до окончателното плащане; по чл. 26, ал. 1, пр. 1,
ев. пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 143, ал. 1
ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит №
561288/24.08.2021 г., сключен за предоставяне в заем на сумата 1400 лева при посочени
в договора ГЛП 40,05 % и ГПР 49,88 %,; по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.
11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на
договор за потребителски кредит № 251564/28.12.2018 г., сключен за предоставяне в
заем на сумата 1200 лева, при посочени в договора ГЛП 40,08 % и ГПР 49,67 %, както
и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 675,95 лева, представляваща заплатена на
ответника във връзка с този договор за кредит без основание сума, ведно със законната
лихва от предявяването на иска (18.12.2023 г.) до окончателното плащане.
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че
договорите, сключени с ответника, са нищожен на заявените с исковата молба
основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, евентуално
поради накърняване на добрите нрави, т.е. че накърнява принципите на
справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения,
както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване. По исковете
по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е заплатил процесните
суми на ответника. В тежест на ответника е да докаже основателността на
възраженията си, както и че при сключването на договора са били спазени особените
изисквания на ЗПК и ЗЗП, че на потребителя при сключването на договора е
предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да
прецени икономическите последици от сключването на договора. По исковете по чл.
55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи, че е налице основание да получи и
задържи заплатените му от ищеца по процеснит е договори, предмет на спора, суми.
С оглед предмета на процесните договори за кредит съдът приема, че страна по
същите е лице, притежаващо качеството „потребител“, предвид което приложими в
настоящия случай са разпоредбите на ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
5
характер на изначална недействителност, защото последиците са изискуеми при
самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
По отношение на доводите на ищеца за нищожност на процесните договори за
кредит съдът приема следното:
Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда
дължимостта на неустойка в полза на кредитора и съпоставянето на всяка с естеството
на сключените договори за заем, налага извод, че така наложената от кредитора
неустойка представлява скрито възнаграждение за него. Въведените изисквания за вида
обезпечение, което следва да се предостави по избор на заемателя: физическо лице -
поръчител, отговарящо на изключително завишени изисквания към финансовия и
кредитния им статус или банкова гаранция в двоен размер на цялото задължение на
заемателя по договора и срока за представянето му- тридневен, създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението на това задължение до степен, че то
изцяло да се възпрепятства. Изискванията, които посочената клауза във всеки от
договорите въвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него. Не само
правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага с
възможност да осигури банкова гаранция в двоен размер на цялото задължение по
договора, валидна 6 месеца след падежа за плащане по договора или физическо лице -
поръчител, отговарящ на всички поставени изисквания към него, при положение, че
кандидатства за отпускане на кредит в размер на суми между 1200 и 1400 лева с кратък
срок на погасяване. С други думи, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно,
че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати, въвеждайки
основание за договорна отговорност на потребителя, който да дължи неустойка в
размер по-голям от този на главницата по съответния договор, като още към момента
на сключване на договора съдът приема, че за кредитора е било ясно, че задължението
на потребителя няма да бъде изпълнено, съответно ще са налице предпоставките за
дължимост на тази сума.
Следва да се акцентира на задължението на кредитора преди сключването на
договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши
справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно
платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. На практика се
получава така, че с тези клаузи кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на
задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез
сключването на договора, като с последното се освобождава от своето преддоговорно
задължение. Последното обаче води до значително нарастване на цената на кредита и
възлага на потребителя финансова тежест, което е в противоречие както със закона -
чл. 16 ЗПК.
Основателно също така от страна на ищеца по предявените искове се поддържа,
че е налице нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно
която ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет. В конкретния случай не са необходими специални знания, за да
приеме съдът, че размерът на ГПР, без да се включва в същия неустойката, не
нарушава това изискване, а при тяхното включване с положителност би бил
надхвърлен законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В договорите е
посочено, че неустойката се заплаща на равни части към всяка от погасителните
вноски по договора, като увеличава нейния размер. Както се посочи, съдът счита, че
вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора
6
и като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора, така
и в годишния процент на разходите.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.
В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае
обезпечение на вземанията по договора. Начинът на уговаряне на дължимостта на
неустойката сочи, че целта е да се създаде за потребителя задължение за допълнително
плащане в полза на кредитора, което де факто се явява за потребителя разход, пряко
свързан с кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с
погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на
кредитодателя. Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване
на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на
потребителя.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката не е
включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този
договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не
нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че вземането за неустойка бъде
включено, то несъмнено процентът на разходите ще надхвърли допустимия съгласно
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно и сами по себе си
клаузите за неустойки се явяват нищожни с оглед нормата на чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Следва да се даде отговор на въпроса дали това обуславя нищожност на целия
договор за кредит, доколкото същият не съдържа посочване на реалния ГПР (с
включена неустойка).
Както се посочи и по-напред, след като неустойката не е включена като разход
по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния
размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл.
19, ал. 4 ЗПК, но в случай че това вземане бъде включено, то процентът на разходите
ще надхвърли допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК
размер. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер
на ГПР, приложим към кредитния продукт. Годишният процент на разходите е част е
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно
крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След
като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия
размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В аналогичен смисъл е и решение по дело C‑714/22 от 21.03.2024 г. на СЕС,
относимо към изискването за реално посочване на ГПР в договор за кредит, сключен с
потребител.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е
7
уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което доводите на
ответника в обратен смисъл се явяват неоснователни.
Ето защо и предявените установителни искове са основателни и следва да бъдат
уважени.
С оглед изводите, до които съдът достигна, следва да бъдат уважени и
предявените искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, доколкото потребителят не дължи на
кредитора нищо над чистата стойност на кредита /чл. 23 ЗПК/. В производството е
установено, че по договор за кредит № 411580/07.04.2020 г. ищецът е заплатил на
ответника сумата 3019,21 лева (при главница в размер на сумата 1300 лева), а по
договор за кредит № 251564/27.12.2018 г. е заплатил сумата 1875,95 лева (при
главница в размер на сумата 1200 лева). Тези искове също са основателни и следва да
бъдат уважени за пълните предявени размери – 1719,21 лева и 675,95 лева.
Единствено за пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи,
че изложените в отговорите на исковите молби доводи за добросъвестността в
гражданските отношения и възраженията, че била налице злоупотреба с права от
страна на ищеца, тъй като между страните са били сключени 20 договора за кредити,
въз основа на което следвало да се приеме, че ищецът познава кредитния продукт на
ответника, като от поведението му и трайните им отношения ставало ясно, че ищецът
изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечения по кредитите, а целял да се
обогати неоснователно за сметка на дружеството, като впоследствие води дела като
процесното, не променят изводите на съда за основателност на предявените искове.
Ответникът е този, който съдът приема, че като икономически по-силна страна е
предопределил съдържанието на процесните договори, в т.ч. е начислил допълнително
възнаграждение в своя полза, именувайки същото неустойка, което е оскъпило цената
на кредитния продукт (независимо дали параметрите му са били известни на
потребителя). Установено е също така, че това допълнително вземане ответникът е
събирал, като е приемал плащанията, правени от ищеца. Следователно и действията на
потребителя, предприети в защита на субективните му права, не могат да бъдат
дефинирани като злоупотреба с права. А възражението, че ищецът въобще не е имал
намерение да предостави обезпечения по договорите за кредит, а е целял да води
искови производства като настоящото, за да се обогати, съдът не следва по-подробно
да анализира, предвид че по-напред в мотивите си прие, че поставените изиквания от
кредитора, на които е следвало да отговарят тези „обезпечения“, са фактически
неизпълними от потребителя, кандидатстващ за получаване на „бърз кредит“ при
високи стойности на ГЛП и ГПР, и на кредитора изначално е следвало да е ясно, че
потребителят няма да изпълни задължението си да предостави обезпечение,
отговарящо на разписаните условия, независимо от намеренията му.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат само на ищеца на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК. Сторени са разноски за заплатени държавни такси в общ размер на 281,40
лева.
Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1
ЗАдв. В производството е установено, че ищецът е представляван безплатно от страна
на процесуалния му представител, с оглед което и същият следва да бъде възмезден за
положения труд. Съгласно Определение № 215 от 17.01.2024 г. на ВКС по гр. д. №
3611/2022 г., I г. о., ГК и др. изявлението за наличие на конкретното основание за
оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв обвързва съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на
8
искането по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е правната помощ по делото да е осъществена без данни
за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗАдв,
заявление, че предоставянето на правната помощ е безвъзмездно и липса на данни,
които да го опровергават, отговорност на насрещната страна за разноски съобразно
правилата на чл. 78 ГПК. В случая тези предпоставки са налице, с оглед което и съдът
следва да определи адвокатско възнаграждение, което ответникът са заплати в полза на
процесуалния представител на ищеца въз основа на критериите, изведени в съдебната
практика: фактическа и правна сложност на спора, достъп до правосъдие, качество на
услугата, справедливост и необходимост насрещната страна да понесе тежестта на
разноските на насрещната страна (разумност и обоснованост на разноските) и не на
последно място икономическите условия в страната, измерител на които се явява МРЗ
и цената на исковете.
При съобразяване на обстоятелствата, че липсва каквато и да е фактическа и
правна сложност на случая, делото е срочно разгледано в едно съдебно без събиране на
други доказателства освен писмените, отчитайки служебно известните на съда
обстоятелства (броя на производства със сходен предмет, по които адвокат Д.
предоставя безплатна правна помощ на ищците кредитополучатели, т.е. процесуалният
представител следва да е добре запознат както с материалноправните, така и с
процесуалноправните аспекти на делата), идентичната защита и доводи, изтъкнати по
всеки иск, обусловеността на осъдителните претенции от установителните, съдът
определя адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400 лева по
установителните претенции и 600 лева по осъдителните или общо сума в размер на
1000 лева за първоинстанционното производство.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявените от С. Г. В., ЕГН **********, със съдебен адрес:
/адрес/ срещу „фирма“ ООД, ЕИК ****, със съдебен адрес: /адрес/ искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК
НИЩОЖНОСТТА на:
- договор за потребителски кредит № 411580/07.04.2020 г., сключен за
предоставяне в заем на сумата 1300 лева;
- договор за потребителски кредит № 561288/24.08.2021 г., сключен за
предоставяне в заем на сумата 1400 лева;
- договор за потребителски кредит № 251564/28.12.2018 г., сключен за
предоставяне в заем на сумата 1200 лева., поради противоречието им със закона.
ОСЪЖДА „фирма“ ООД, ЕИК ****, със съдебен адрес: /адрес/ да заплати на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на С. Г. В., ЕГН **********, със съдебен адрес:
/адрес/ сумата 1719,21 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска
(23.01.2024 г.) до окончателното плащане, представляваща заплатена без основание
сума във връзка с договор за потребителски кредит № 411580/07.04.2020 г., сключен
между страните, както и сумата 675,95 лева, ведно със законната лихва от предявяване
на иска (19.12.2023 г.) до окончателното плащане, представляваща заплатена без
основание сума във връзка с договор за потребителски кредит № 251564/27.12.2018 г.,
сключен между страните.
9
ОСЪЖДА „фирма“ ООД, ЕИК ****, със съдебен адрес: /адрес/ да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на С. Г. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: /адрес/
сумата от 281,40 лева, представляваща разноски за производството пред СРС.
ОСЪЖДА „фирма“ ООД, ЕИК ****, със съдебен адрес: /адрес/ да заплати на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адвокат М. Д. Д., САК, лич. №
**********, с адрес: /адрес/ сумата от 1000 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на С. Г. В. безплатна правна помощ в производството
пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10