Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260289
гр. Пловдив, 24.02.2021 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, Пети наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
първи януари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Таня Стоилова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 6352/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, V наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на А.М.С.
против Наказателно постановление № 20 – 1030 – 006298 /07.07.2020г., издадено
от Началник група към ОД на МВР Пловдив,
Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на
жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200,00
/двеста/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата и в съдебно
заседание се поддържат конкретни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, на база на което
е формулирано искане за отмяната му. Претендира се присъждане на разноски.
Въззиваемата страна,
ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, поради което моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно постановено. Прави възражение за прекомерност по отношение на
претендираните от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, след като се
запозна с формираната по делото доказателствена съвкупност, обсъди доводите на
страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери,
че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са
следните:
Съдът установи следните фактически параметри на нарушението, по
отношение на които липсва спор между страните:
На 09.05.2020 г. около
16,39 часа в село Ръжево Конаре, ул. „68- ма“ № 22, жалбоподателят С.
управлявал мотоциклет „Джилера 125“ тип „ХОУМ“, номер на рама: не се чете, по
отношение на което административнонаказващият орган е посочил, че същото не е
регистрирано по надлежния ред.
По този повод бил
съставен АУАН бл. № 714248/ 09.05.2020 г. в присъствието на жалбоподателя за
нарушения на чл. 140 ал. 1, чл. 150а, чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Актът бил
връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения, а такива не били
депозирани и в срока по чл. 44 ЗАНН.
Поради съмнение за
извършване на престъпление материалите по преписката били изпратени на прокурор
от Районна прокуратура – Пловдив, който с Разпореждане от 03.06.2020 г.
възложил извършването на проверка с оглед събирането на достатъчно данни по
смисъла на чл. 211 НПК за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК
или друго такова от общ характер. Така била образувана прокурорска преписка под
№ 4762 по описа на Районна прокуратура Пловдив за 2020г.
След извършване на
възложената проверка, с постановление от 01.07.2020 г. наблюдаващият прокурор
при Районна прокуратура Пловдив на основание чл. 199 и чл. 213, ал. 1 вр. чл.
24, ал. 1, т. 1 НПК вр. чл. 9, ал. 2 НК отказал да образува досъдебно
производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК и прекратил
преписка № 4762/2020 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив.
Препис от
постановлението, ведно с преписката били изпратени на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР Пловдив с оглед преценка за провеждане на
административно производство.
Така, на основание чл.
36, ал. 2 ЗАНН било издадено и атакуваното наказателно постановление.
Описаната и възприета от
съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
формираната по делото доказателствена съвкупност, включваща АУАН, материалите
по пр. преписка № 4762/2020 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, справка
за нарушител/ водач, Заповед № 8121з – 515 / 14.05.2018 г., Заповед № 8121з –
825/ 19.07.2019 г. на МВР и др.
Настоящият съдебен
състав, като анализира съдържателната част на АУАН и издаденото въз основа на
него наказателно постановление, намира, че при този начин на описание на
нарушението съществено са нарушени чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Съгласно регламента на
горецитираните разпоредби, сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описанието
на фактическите признаци на нарушението и
посочване на нарушените правни норми.
Същевременно, безспорно
установено положение както в теорията, така и в съдебната практика е, че АУАН е акта в
административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в
наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета
на доказване по делото. АУАН очертава нарушението с неговите съставомерни
фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна
квалификация. Срещу тези факти и право
нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на
правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административнонаказателния процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване
на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл.
43, ал.1).
Наказателното постановление от
своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен
орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение.
То се явява аналога в административнонаказателния процес на присъдата от общото
наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и
съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.
В този смисъл са и постановките
на ППВС 1/1953г., съгласно които всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект
следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни
фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към
тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект
информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се
извлича от доказателствата по делото.
От всичко
гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по
смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един
небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички
съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на
извършване на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат).
В аспект на гореизложеното следва да се
подчертае, че в теорията и съдебната практика е изведен следният практически критерий:
АУАН и НП ще
отговарят на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са
описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на
съставомерно деяние по възведената правна квалификация, без да е необходимо за
преценката за съставомерност за първи път да се установяват от съда
допълнителни обстоятелства, които не са предявени на дееца.
В обратния случай,
ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от
субективна и обективна страна на вменения административен състав или ако за
извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да
установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на
дееца, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено
правото на защита на дееца да разбере кои са фактическите положения, за които
се наказва.
Съобразявайки гореизложеното, съдът
на първо място намира, че правното описание на нарушението в процесния случай е
непълно. Нормата
на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, в частта с която запретява управление на МПС, нерегистрирано
по надлежен ред, се явява
типична бланкетна норма. В
тази й част, съдържанието й следва да се попълни със съответното препращане към
нормативния или подзаконовия нормативен акт, уреждащ процедурата по надлежното
регистриране. Именно и предвид това, за да се счете, че е налице пълно и точно
описание на нарушението от правна страна, е следвало поне наказващият орган,
при съставянето на атакуваното НП, да
посочи кой е редът за регистрация на мотоциклета, управляван от жалбоподателя.
Все в тази връзка,
впечатление прави и липсата на индивидуализация на процесното МПС в
обстоятелствената част на наказателното постановление. Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата следва да се движат МПС регистрирани по реда на Наредба №
І-45 24.3.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно
легалното определение дадено в §6, т.11 от ДР на ЗДвП /в редакцията му,
действаща към момента на извършване на твърдяното нарушение/ „Моторно превозно
средство“ е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с
изключение на релсовите превозни средства, а съгласно т. 13 „Мотоциклет"
е двуколесно пътно превозно средство с кош или без кош, което има двигател с
работен обем над 50 cm³. Към мотоциклетите се приравняват и моторните
превозни средства с три колела, чиято маса без товар не надвишава 400 kg, както
и двуколесните пътни превозни средства, които имат двигател с работен обем до
50 cm³ и чиято конструктивна максимална скорост надвишава 45 km/h. Анализът на дадените определения налага извода, че
дали дадено превозно средство подлежи на регистрация зависи от техническите му
характеристики. В конкретния случай, наказващият орган е посочил единствено
марката на превозното средство, който признак не го индивидуализира в достатъчна
степен, респ. не може да бъде извършена преценка за съставомерността на
констатираното нарушение. Отделно от това, в наказателното постановление не са
посочени и останалите му индивидуализиращи белези, например номер на рама,
идентификационен номер, цвят въпреки наличието на данни по делото за посочените
индивидуализиращи признаци. Непосочването на индивидуализиращите белези на
превозното средство управлявано от санкционираното лице, поставя в невъзможност
съдът да извърши преценка дали то подлежи на регистрация, съответно извършило
ли е лицето вмененото му административно нарушение. Извършването на подобна
правно – аналитична дейност не може да бъде възлагана и в тежест на
жалбоподателя. Именно и предвид това, чл. 42, т.
5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН изискват пълно, ясно и точно описание на
нарушението от правна страна. Жалбоподателят следва да е наясно с всички
елементи на нарушението, както от фактическа, така и от правна страна,
доколкото организира защитата си, не само по фактическите, но и по правните
аспекти на спора. Поставянето му в положение на неяснота винаги ще води до
накърняване правото му на защита, а оттам и до необходимост от отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
В аспект
на гореизложеното следва да се подчертае, че изискванията за реквизити на АУАН
и НП са императивни и те не могат да бъдат извличани по тълкувателен или
дедуктивен път от доказателствата по делото.
В този
изричен смисъл е и трайната и най-актуална практика на Административен съд
Пловдив, обективирана в редица актове, включително Решение № 1926 от 29.10.2020
г. по к. адм. н. д. № 1871 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1924 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1607 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1938 от 29.10.2020 г. по
к. адм. н. д. № 1963 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1911 от 28.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2020 / 2020 г. на XXI състав
на Административен съд - Пловдив, Решение № 1828 от 21.10.2020 г. по к. адм. н.
д. № 1796 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
616 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 237 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2349 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 2262 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
Да се
процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да
разбере кои са съставомерните фактически положения, за които се наказва едва от
акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено,
което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на
последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно установи и накаже
дееца за релевантните фактически обстоятелства, без те да са надлежно индивидуализирани
в АУАН и НП, то същият би влезнал в
непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в
производството по чл. 63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и встъпил в
правомощията на наказващия орган.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН
допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните
права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието
се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е
неприложим.
С оглед констатираните пороци при съобразяване с
изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, които са довели и до необоснованост на
правните изводи на наказващия орган, НП следва да се отмени.
По разноските:
Предвид
този изход на спора съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски има
жалбоподателят, като процесуалният му представител е направил своевременно искане в тази насока.
По делото са представени пълномощно /л.39/ и договор за правна помощ и защита
/л. 40/. Видно от съдържанието на
договора страните по него са договорили адвокатско възнаграждение в размер на
300,00 лева, по отношение на което е посочено, че е внесено. В така
представения договор липсва изрично посочване за това по какъв начин е внесена
сумата – в брой или по банкова сметка. ***реждане
от което да се установява начин на заплащане по банков път, а така също в
коментирания договор липсва нарочно обективирано волеизявление на страните, че
считат същия за разписка – доказателство за заплащане на претендираното
възнаграждение. Изложеното води до единствено възможния извод за настоящия
съдебен състав, че по делото липсват надлежно съставени доказателства за
заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение поради което и искането
за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20 – 1030 – 006298 /
07.07.2020г., издадено от Началник група
към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на А.М.С., ЕГН ********** на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания
„Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
М.М.