Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.08.2013 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-5 състав в публично
съдебно заседание на тринадесети юни, две хиляди и тринадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
при участието на секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдията
т.д.№173 по описа за
Предявени са искове по чл.422, вр. чл.415 от ГПК.
Правото произтича от обстоятелствата, че с оглед
твърденията на ищеца „Б. ДСК” ЕАД: 1. По силата на Договор за кредит №353/2007 г.
ищецът предоставил на „Ф-т.” ООД кредит за инвестиционни цели в размер на
940 000 евро за закупуване на
недвижим имот от продавача - „П.Е.Т.Г.“ ООД, за срок до 04.09.2010 г. 2. Ищецът изпълнил задълженията си по
договора за кредит, като към 11.09.2007 г. от разчетната /кредитна/ сметка на
титуляра „ Ф.-Т.“
ЕООД под №4081743 сумата от 940 000 евро е усвоена, както следва: с 953 990 евро е заверена сметката на продавача по сделката
„П.Е.Т.Г.“ ООД. 3. С анекс от 12.11.2008 г., ответникът „К. МД“ ЕООД /подписал
анекса чрез изрично упълномощен от управителя на дружеството, с пълномощно с
нотариална заверка на подписа, представител/ бил приет за допълнителен
съдлъжник по договора за кредит. 3. От извлечение от счетоводни книги №14467588 от 25.10.2010 г, както и от подробно
извлечение от разплащателната сметка на „Ф-Т.“ ООД се установява, че редовното заплащането на
месечните вноски - на всяко 25 число от месеца, с които кредитополучателите са се задължили по договора, е
преустановено още през месец октомври
Ответното дружество „К. МД“ ЕООД оспорва исковете,
като посочва, че: 1. Не е страна по договора за кредит. 2. При подписването на
анекса, дружеството не е било надлежно представлявано – подписалият анекса
пълномощник - П.Ч., не е разполагал с представителна власт, поради и което
анексът е нищожен поради липса на съгласие. 3. Анексът е нищожен и поради липса
на кауза, основание за поемане на солидарна отговорност, а и с него са
променени изцяло условията на първоначалния договор. 4. Размерът на претенцията
е завишен, тъй като от кредитополучателят са извършвани погасявания. Предвид
изложеното иска от съда да отхвърли исковете.
Съдът като разгледа наведените от страните доводи
и събраните по делото доказателства намира следното:
Установява се от приложения по делото договор за
кредит №353/04.09.2007 г., че ищецът е предоставил на „Ф.-Т.” ООД кредит за
инвестиционни цели в размер на 940 000 евро за закупуване на недвижим имот от продавача - „П.Е.Т.Г.“ ООД, за срок до 04.09.2010 г., като
връщането на кредита е следвало да се извърши по погасителен план при годишна
лихва, на база тримесечен юрибор, плюс надбавка от 2.276 пункта.
Видно е от приложените по делото извлечения и от
заключението на назначената по делото ССЕ, че ищецът е изпълнил задълженията си
по договора за кредит, като на 11.09.2007 г. сумата от 940 000 евро е била
усвоена от „ Ф.-Т.“ ЕООД. Установява се също така, че за периода 11.09.2007 г. –
02.02.2009 г. са постъпили по кредитната сметка следните погасявания на
кредита: 86 958.30 евро - договорни лихви, 39 174.90 евро - главница,
2 819.99 евро - такса заем и 375.35 евро - наказателна лихва, както и че
на 25.04.2009 г. е преустановено редовното обслужване на главницата, а от
25.05.2009 г. и редовното обслужване на лихвата, като на 12.01.2010 г. кредитът
е обявен за предсрочно изискуем, към който момент забавата е от 227 дни. Видно е и, че към 25.01.2010 г. неиздължената
главница е била в размера на 900 825.59 евро, дължимата договорна лихва е
била в размер на 18 021.33 евро, а наказателната – в размер на
29 259.28 евро, като се установява, че на 17.02.2011 г. е погасена част от
главницата в размер на 138 830.70 евро, лихва в размер на 104 642.53
евро, такса закъснение в размер на 46 830.20 евро и заемна такса в размер
на 2 702.47 евро.
По делото е приложен анекс №1 от 12.11.2008 г., в
който е посочено, че трети по делото лица и ответника са приети като съдлъжници
по договора за кредит №353/04.09.2007 г. Видно е, че от името на ответника под
анекса, подпис е положило лицето П.Ч. по пълномощие. По делото е приложено в
заверен от ищеца препис, нотариално заверен препис от пълномощно от 11.02.2008
г., с нотариална заверка на подписа на управителя на „К.-МД“ ООД, с което
пълномощно П.Т.Ч. е упълномощен да представлява дружеството пред всички банки в
страната, да се разпорежда със сумите по всички сметки на дружеството без
никакви ограничения, да сключва договори от името и за сметка на дружеството.
Във връзка с искането на ответника, по делото да се приложи оригинала на
визираното пълномощно, ищецът в допълнителната искова молба изрично посочва, че
не разполага с оригинал или с официално заверен препис. В този смисъл и на
основание чл.183 от ГПК, съдът намира, че представеният препис на пълномощно
следва да бъде изключен от материалите по делото.
Предвид изложеното съдът приема, че визираният
по-горе Анекс №1 е бил подписан от името на ответника от лице, което не е имало
представителна власт. Следва да се посочи, че в приложимата в случая разпоредба
на чл.301 от ТЗ, е установена презумпция за мълчаливо съгласие на търговеца със
сключената без представителна власт сделка, ако не се е противопоставил веднага
след узнаването й, т.е. налице е приравняване на мълчанието на мнимо
представлявания търговец в съгласие, респ. потвърждаване на сделката, при липса
на изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни
действия. В закона не са въведени специални
изисквания за способа, по който търговецът узнава за сделката, поради което
като начин на узнаване би могло да се преценява както уведомяването на
търговеца от страна на ненадлежния пълномощник или от трети лица, така и с
отразяване на съответните правни действия и/или последиците от тях в търговските
книги на дружеството или с вписването в публичен регистър - напр. вписване на
актове, с които се прехвърля право на собственост, или се учредява, прехвърля,
изменя или прекратява друго вещно право.
В този смисъл и тъй като в случая по делото не се
установява ответникът да е узнал за сключването на Анекс №1 преди получаване на
препис от исковата молба /по някой от посочените примерни или по друг начин/, а
от друга страна в отговора на последната, изрично се е противопоставил на
сделката, обективирана в анекса, съдът намира, че сделката се явява
недействителна, поради и което не обвързва ответника, респективно исковете за
установяване на дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение, се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б. ДСК“, ЕИК********
срещу „К. МД“ ЕООД, ЕИК******** искове по чл.422, вр. чл.415 от ГПК, за
признаване за установено, че „К. МД“ ЕООД, ЕИК******** дължи на „Б. ДСК“, ЕИК********:
сумата от 900 825.10 евро,
главница по договор за кредит от 04.09.2007 г.; сумата от 46 830.20 евро, лихва за периода 25.12.2008 г. - 24.01.2010 г.; сумата от 2 702.47 евро, заемни такси; сумата от 37 175 лв., разноски за заплатена държавна такса и сумата от 19 037.38 лв., разноски за
юрисконсултско възнаграждение, ведно със законната лихва от 25.01.2010 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК по гр.д.№3293/2010 г. на СРС, 77 с-в.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от получаването на препис от страните.
СЪДИЯ: