№ 489
гр. Бургас, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100500372 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от М. Т. Д. и Р. К.
Д., заявена чрез упълномощен процесуален представител адв. Н. Драгнев от БАК
против Решение № 1668/23.12.2021г. по гр.д.№ 5197/2020г. по описа на РС-Бургас.
С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна предявената от
въззивника претенция по чл.54, ал.2 от ЗКИР с искане да бъде прието за установено,
че Община Приморско не е собственик на част от ПИ с идентификатор 52129.102.172 с
площ от 10,00 дка, при граници: ПИ с идентификатор 52129.102.172, 52129.102.12,
52129.102.11, тъй като същите представляват прилежащ терен, стопански двор към
кошара със жилище, а не както неправилно е заснета като пасище, мера, собственост
на ответника.
Решението се обжалва като постановено при нарушение на процесуалния и
материалния закон, немотивирано и неправилно.
Навежда за непълнота в доклада на съда и непроизнасяне по оспорвания и
направени доказателствени искания с подадена от въззивниците молба от
14.05.2021г.. Твърди, че въпреки допуснатата техническа грешка в исковата молба, в
която е посочено грешно правно основание чл.54, ал.3 ЗКИР, предявеният от
въззивниците ищци иск е по чл.54, ал.2 ЗКИР, като съдът неправилно е квалифицирал
претенцията.Излага съображения за правната природа на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР;
развит е собствен анализ на събраните по делото доказателства и са изложени
твърдения неправилни изводи по фактите и по правото в обжалваното решение;
цитирана е съдебна практика.
Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение с
което да бъде изцяло уважена. Не са направени доказателствени искания. Претендират
се съдебни разноски.
1
В законния срок от името на въззиваемата Община Приморско е депозиран
отговор от проц.представител по пълномощие адв. Пламен Козаров от БАК, с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Моли, обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като от представените по делото
доказателства не се установява въззивниците ищци да са придобили недвижими вещи
собственост на ТКЗС с.Ясна поляна, нито тези вещи да са се намирали в „стопански
двор“ на същата заличена кооперация, находящи се в процесния имот. Навежда, че от
доказателствата по делото е установено, че вещите, на които ищците твърдят, че са
собственици, нямат характеристиките на самостоятелни сгради или съоражения с
определена застроена площ, етажност, височина, обем, конструкция, предназначение,
разпределение на помещенията, като от гласните доказателства се установявало, че
процесната кошара представлява конструкция от дървени колове, покрити със саз,
слама и брезенти, като към момента посочената от ищците кошара с овчарско жилище,
което също няма квадратура и конструкция не съществуват. Извършен е собствен
анализ на събраните по делото доказателства и относимите правни норми. Счита, че е
недопустимо едва във въззивната жалба за първи път да се твърди, че е предявен
инцидентен установителен иск, като такъв не е предявяван, не е приеман и допускан за
разглеждане, а решение на поземлената комисия е оспорено чрез възражение. Посочва
че в този смисъл е без значение валидността на оспореното чрез възражение решение
на поземлената комисия. Счита претенцията за недопустима и излага съображения за
това, като при условията на евентуалност, в случай, че претенциите на въззивниците се
намерят за недопустими, обжалваното решение да бъде обезсилено. Не ангажира нови
доказателства, няма доказателствени искания. Претендира присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано
лице, срещу решение на съда, което подлежи на въззивно обжалване и е допустима.
Районният съд е разгледал иск по чл.54, ал.2 ЗКИР.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на М. Т. Д.
и Р. К. Д. против Община Приморско да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът не е собственик на част от ПИ с идентификатор
52129.102.172 с площ от 10,00 дка, при граници: ПИ с идентификатор 52129.102.172,
52129.102.12, 52129.102.11, тъй като същите представляват прилежащ терен, стопански
двор към кошара със жилище, като неправилно е отразен като имот на ответника.
Претенцията се основава на следните фактически твърдения: на 07.09.1994 г. ищците
са закупили от Ликвидационния съвет на ТКЗС „Ясна поляна“ - животновъден обект,
представляващ овчарско жилище с кошара в м.“О., в землището на с.Ново Паничарево
за сумата от 9164лв.. За извършеното плащане е издадена фактура №913/07.09.1994г..
Сочат че закупеният обект се намира в имот с идентификатор 52129.102.172, отразен в
КК и КР на с.Ново Паничарево като пасище-мера с площ от 63 866 кв.м., собственост
на въззиваемата Община Приморско. Твърди се, че терена, върху който е построена
кошарата и прилежащият й по закон терен не са общинска собственост и е налице
неточност в кадастралната карта, в имотът е неправилно отразен като собственост на
ответника и в която постройките не са отразени.
В месечния срок ответната община Приморско е оспорила претенцията с
насрещно твърдение, че процесният ПИ с идентификатор № 52129.102.172 по КККР на
с.Ново Паничарево е общинска собственост на основание чл.3, ал.2, т.1 от ЗОС,
вр.чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, както и че върху имота няма законно изградени сгради,
представляващи самостоятелни обекти по смисъла на ЗКИР и ЗС, а при условията на
евентулност, дори и да са налице такива постройки, то ищците не са могли да
2
придобият собствеността върху тях нито по силата на твърдяната от тях правна сделка,
нито по силата на твърдяното от тях давностно владение, тъй като имат характер на
вещи, публична общинска собственост.
С определение №38/02.12.2020 г., постановено по настоящето дело
производството е било прекратено поради липса на правен интерес.
С определение №260545/11.03.2021 г., постановено по в.ч.гр.д.№124/2021 г. по
описа на БОС, цитираното по-горе определение на РС-Бургас е отменено и делото е
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
По делото е представен Протокол за проведен търг от 02.09.1964 г. на
назначена със заповд на ЛС търговска комисия за продажба на имуществото на ТКЗС с
Ясна поляна за продажба на обект – овчарско жилище, кошара в м.“О.“ с.Ново
Паничарево на стойност 12 000лв.. Представена е фактура № 913/07.09.1994г. за
продадени стоки или извършени услуги, издадена от ТКЗС „Ясна поляна“, за
заплащане на овчарско жилище с кошара, находящо се в м.“О.“, с.Ново Паничарево за
сумата от 9164лева.
Разпитаните по делото свидетели Т. Д. и Я. Х. сочат, че закупеният от ищеца
обект се намира в имот, ограден още от времето на закупуване на постройката и до
настоящия момент се владее от ищците, които са регистирани като земеделски
производители.
Въззиваемата Община Приморско е представила Решение №7/24.07.1998 г. на
ПК-гр.Приморско по чл.27 ППЗСПЗЗ, с което е възстановен имот представляващ ПИ с
Идентификатор № 52129.102.172 на площ от 63,866кв.м. по КККР на с.Ново
Паничарево в местността „В. н.“, Протокол № 7В за въвод във владение на имоти в
землището на с.Ново Паничарево от 17.01.2001 г. и Акт № **** за публична общинска
собственост от 07.08.2019 г., с които легитимира собственост на процесния ПИ с
идентификатор 52129.102.172.
От заключението на СТЕ по делото се установява, че процесната кошара е била
построена преди 1960г. и за нея няма строителни книжа; намира се на 2,7кв. северно от
селото, поради което не е нанасяна в някой от действащите кадастрални планове на
селото; нанесена е върху едромащабна топографска карта, както и в някои други карти
с по-дребен мащаб с условен знак и надпис „кош“; изградена е върху земя която и
тогава е била означена като пасище, мера , на която статутът никога не е бил
променян; кошарата не е нанесена в КВС/плана за земеразделяне/ на землището на
с.Ново Панчарево и от там не е пренесена в действащата кадастрална карта. Вещото
лице е посочило на въпрос за идентичност на имота, че в плана за земеразделяне няма
местност „О.“, като единствената местност, близка до това название е местността „О.
ю.“, която е съседна на местността „В. н.“. При изслушване и защита на заключението
в о.с.з. вещото лице посочва, че процесната кошара е типична за 60-те години –
построена е с дървени колове и покрита със сас, като е уточнила, че кошарата не е
навес.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При служебната проверка на първоинстанционното решение, настоящата
инстанция намира, че същото е валидно и допустимо. По направените възражения във
въззивната жалба, съдът намира следното:
Съгласно мотивите към т. 4 на ТР № 8/14 г. на ОСГК на ВКС искът по чл. 54,
ал. 2 ЗКИР, цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на
3
собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта.
По отношение на допустимостта на исковата претенция настоящият състав
приема, че същата е допустима, предвид разпоредбата на §6, ал.8 от ПЗР на ЗКИР. В
този смисъл и решение № 526/ 11.06.2010г на ВКС по гр.д.№ 1032/2009г, І ГО,
Определение № 1256/11.11.2009г на ВКС по гр.д.№ 1032/2009г, І ГО, Определение №
329/16.07.2012 г. по ч.гр.д.№ 263/2012г на ВКС, а именно, че когато спорът за граници
се развива в рамките на процедурата по одобряване на картата на възстановената
собственост се разрешава по административен ред, уреден в чл. 18д от ППЗСПЗЗ, а
след приемане на КВС допуснатите явни фактически грешки се отстраняват по реда на
ЗКИР съгласно чл. 19, ал.6, чл. 37е, ал.8 от ЗСПЗЗ и §6, ал.8 от ПЗР на ЗКИР. В този
смисъл при приключила процедурата по одобряване на КВС, спорът между страните
следва да се реши по реда на ЗКИР.
На следващо место следва да се посочи, че искът за собственост, основан на
разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР установява право на собственост към определен
момент – одобряването на кадастралната карта като цели отстраняване на допуснати в
същата грешки или непълноти респ. разрешаване на спорове по повод принадлежност
на материалното право.
Настоящата съдебна инстанция намира, че по делото не е доказано правото на
собственост върху процесното овчарско жилище с кошара. Съгласно разпоредбата на
чл.27 ал.6 от ЗСПЗЗ „Лицата, които са придобили собствеността върху сгради и
съоръжения от имуществото на организациите по §12 от Преходни и заключителни
разпоредби, могат да придобият застроените и прилежащите площи без провеждане на
търг“. В разпоредбата е посочена процедурата за продажба на земята, за която
въззивниците твърдят, че все още могат да се възползват за придобиване правото на
собственост върху земята. Що се отнася до процесната кошара, съдът намира, че
представената фактура не е достатъчно доказателство за това, че въззивниците са
собственици на съоръжението, тъй като не са представени изискуемите доказателства
за придобиване правото на собственост. По делото липсва договор сключен с
ликвидационния съвет на ТКЗС с. Ясна поляна. Действително процесната кошара
представлява обект на организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според редакцията на
чл.48 ал.8 от ППЗСПЗЗ действаща към края на 1993 г., когато е закупен обекта върху
терена, дълготрайни активи на ТПКС и други организации образувани въз основа на
тях, могат да се продават само на търг по решение на ликвидационния съвет с
изключение на онези, за които е предвиден специален ред. Търгът се провежда от ЛС
по реда, предвиден в чл.43 ал.2 от Наредба за търговете /отм./. По делото не е
представен договор за прехвърляне на собствеността върху имота. Според чл.16 от
Наредбата за търговете /отм./ прехвърлянето на недвижимите имоти се извършва с
договор при условията на чл. 18 от ЗС. Липсата на решение на ликвидационния съвет и
на сключен договор за продажба на имота установяват неспазване на установената в
закона процедура за придобиване на собствеността. По делото не са налични данни
ищците да са отправяли надлежно искане да закупят прилежаща към кошарата земя, но
заявяват включително и по настоящото производство, че имат право и желаят да
направят постъпки да реализират това право да закупят прилежащата към кошарата
земя, следователно те не владеят тази земя като своя, напротив манифестират знание за
обратното, че земята не е тяхна, поради което не установяват успешно твърдението си
за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Такава не би могла да бъде успешно
защитена и с оглед статута на земята като публична общинска собственост и забраната
за придобиване по давност на земи публична държавна и общинска собственост.
Ирелвантно за оспорване правото на собственост на общината на процесния имот е
позоваването на придобивна давност на кошарата, доколкото същата представлява по
4
описание на вещото лице дървени пръти покрити със сал. В допълнение следва да се
отбележи и че не се установява идентичност на имота, в който е посочено във
представената от ищците фактура се намира закупената кошара от ликвидационния
съвет на ТКЗС с.Ново Паничарева – м.“О.“, за която експертизата посочва, че липсва
такава местност в плана за земеразделяне, но дори да се приеме, че вероятно е записана
под името „О. ю.“, то тази местност е съседна на м.“В. н.“, в която се намира имотът,
възстановен на общината. При това положение съдът намира изводът на
първоинстанционния съд за неоснователност на исковата претенция за
законосъобразен.
От друга страна правото на собственост е законосъобразно възстановено на
Община Бургас след изпълнение на определена процедура от оправомощения орган от
момента, в който земята е индивидуализирана с решението по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ,
при условията на влязъл в сила план за земеразделяне. Решение №7/24.07.1998 г. на
ПК-Приморско по чл.27 ППЗСПЗЗ, с което е възстановен имот представляващ ПИ с
Идентификатор № 52129.102.172 на площ от 63,866кв.м. по КККР на с.Ново
Паничарево в местността „В. н.“ е породило правните последици, към които е
насочено - възстановяването на правото на собственост върху земеделска земя,
представляваща целия поземлен имот по КВС на землище с. Ново панчарево имот с
начин на трайно ползване - пасище, мера.
С оглед изложеното въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното решение-потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода по делото въззиваемата страна има право на разноски в размер
на 1200лв. за адв.възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на
въззивниците.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1668/23.12.2021г. по гр.д.№ 5197/2020г. по описа
на РС-Бургас.
ОСЪЖДА М. Т. Д. с ЕГН-********** и Р. К. Д. с ЕГН-********** да заплатят
на Община Приморско с ЕИК *********, представлявана от Кмета Димитър Германов
сумата от 1200лв., представляващи сторените съдебни разноски във въззивното
производство за адв.възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5