РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Пловдив, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Михаела Ат. Добрева
Членове:Атанаска Ан. Анастасова
Момчил Ал. Найденов
в присъствието на прокурора и Галин П. Гавраилов
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245300602507 по описа за 2024 година
С присъда № 172 от 20.07.2023 г. по н.о.х.д. № 5407/ 2021 г., РС
Пловдив е признал подсъдимия А. П. М. – ***, ЕГН ********** за
НЕВИНОВЕН в това, че на 25.05.2021 г. в местността „В.в.“, землище на с. Я.,
обл. Пловдив, чрез използване на моторно превозно средство - товарен
автомобил марка „Исузу“ с per. № *** и техническо средство - кран, монтиран
на автомобила, е отнел чужда движима вещ - 1 бр. метална цистерна от
неръждаема стомана с дължина 4.6 м. и диаметър 1.47 м., на стойност 7 850
лв., от владението на „З.“ АД гр. А., обл. Пловдив, без съгласие на
ръководството му, с намерение противозаконно да я присвои, като
откраднатата вещ не е била под постоянен надзор, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за
извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 194, ал.1 от
НК.
Срещу присъдата е постъпил въззивен протест. Иска се отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която М. да бъде признат за виновен и
му бъде наложено справедливо наказание. След уведомяване за изготвените
1
мотиви, допълване на възраженията не са постъпили.
Въззивният съд, след като се запозна с оплакванията в протеста, при
направената служебна проверка установи следното:
Протестът е подаден в законния срок и е процесуално допустим.
Разгледан по същество ПОС го намира за неоснователен.
За да постанови атакуваното решение ПРС е приел за установено от
фактическа страна, че:
Като актив на дружеството „З.“ АД със седалище гр. А., била зачислена
почивна база „Р.“ в местността „В.в.“ в землището на с. Я., общ. К.. Базата се
състояла от няколко бунгала, по краищата на която имало поставена телена
ограда. За нуждите от водоснабдяването на бунгалата, в прилежащ терен на
имота, в който се намирали бунгалата, бил поставен и свързан резервоар от
неръждаема стомана с дължина 4,6 м. и диаметър 1,47 м. В този смисъл
резервоарът се намирал извън огражденията на базата. Наличието на такова
съоръжение се налагало поради засушаването на източника на течаща вода,
така че да се предостави достъп на ползвателите до такава и при такива
условия. По време на употребата на бунгалата освен посочения резервоар
източник на вода се явявала и цистерна, поставена върху товарен автомобил.
От 2004 г. базата не била използвана по предназначение. За периода от 2003 г.
до 2007 г. като пазач на базата бил назначен и работил свидетелят В.И.в. След
този период И. бил съкратен, а дружеството собственик на базата и резервоара
не им назначило охрана. Практически обектът бил изцяло изоставен, като с
течение на времето под въздействието на условията и човешка ръка бунгалата
изглеждали полуразрушени. Понякога в тях незаконно се настанявали
дървосекачи, за които ръководството на дружеството имало информация, но
не предприемало действия. Свидетелят И.А.М. бил член на съвета на
директорите и представител на дружеството.
През 2016 г. подсъдимият А. М. закупил място с вилна постройка в
същата местност. В близост имали вили свидетелите П.Ч. и М.Д.. В близост
до местността „В.в.“ се намирала вила „Г.к.“, чийто управител бил свидетелят
Д.Д.. Подсъдимият М. се познавал с горепосочените лица. Като собственици
на вили подсъдимият, Ч., Д., както и другите лица, притежаващи постройки в
местността, имали ежегоден проблем със снабдяването и с постоянен достъп
до течаща вода, заради пресушаване на обичайния им водоизточник, намиращ
се в близост до хижата на завода „Калцит“. Затова те принципно обсъждали
този проблем и неговото разрешение, включително с ремонтни дейности на
водопроводната система, но в крайна сметка всеки самостоятелно
предприемал мерки в тази насока – някои се снабдили с бидони или гондоли с
висока вместимост. Подсъдимият М. знаел, че в близост до базата на „З.“ АД
2
имало вкопан съд, който преценил като цистерна, на дълбочина около 30 см. В
горната си част този съд бил видим и над нивото на земята. Това именно бил
резервоарът, от който почивната база на дружеството се снабдявало в вода,
описан по-горе. В търсене на разрешение на проблемите със засушаването
подсъдимият сметнал, че този съд ще му свърши работа и решил да го закупи.
В периода 2018-2019 г. на преден план отново излязла необходимостта
от съд, от който да снабдява вилата си с вода, поради което М. проявил по-
сериозен интерес към резервоара, който всички лица преценявали като
цистерна.
В същия период в неустановен по делото момент в почивната база на
„З.“ АД отново незаконно се настанили дървосекачи.
И пак в този период подсъдимият осъществил контакт с неустановен по
делото мъж, който се представил за пазач на почивната база и отговорник на
дървосекачите.
В разговор с това лице подсъдимият попитал за цистерната и разбрал, че
всичко се продава, но лицето представило се като пазач на базата му казало, че
трябвало първо да попита шефа си, като предположил, че и
цистерната/резервоара/ ще се продава, но че ще може да му каже след
седмица, след като получи разрешение.
Подсъдимият се обадил на свой познат свидетеля РА. В., който работел в
Комбината за цветни метали и с когото преди били колеги. Подсъдимият искал
да разбере при известните му размери на резервоара, на квадратен метър колко
килограма се съдържат и теглото има ли значение от вида на материала. По-
конкретно го интересувало неръждаемата стомана. Не споменал за какъв
предмет говори или други данни. В. му изчислил теглото на метала на
квадратен метър, като споделил, че разликата между теглото на квадратен
метър обикновена и неръждаема стомана е толкова малка, че почти няма.
Подсъдимият всъщност искал да разбере стойността на резервоара и да си
направи преценка за изгодността на една бъдеща покупка. Така по собствени
сметки преценил, че площта на вещта е около 22 кв.м, а от В., че квадратен
метър съдържа 33-34 кг тегло – или общо тегло от около 700 кг.
Съгласно предходната им уговорка след седмица М. отишъл отново до
почивната база на „З.“, за да се срещне с лицето, представило се като пазач на
базата на „З.“ АД. Видели се и разговаряли, като това лице му предало, че ако
желае да закупи цистерната с договор, цената й възлиза на 3500-4000 лв., а без
документ – на 1500 лв.
Подсъдимият по информацията, с която вече разполагал за теглото на
вещта, си направил сметка, че вложението за покупката без договор му е по-
изгодно и се съгласил с предложената цена. Попитал кога може да плати, а
3
лицето отново му отговорило след седмица, като М. трябвало да отиде до
почивната база, за да го намери.
В уговореното време тръгнал с личен автомобил към вилата си, като
минал през местността на хижа Р., която била по път. Именно там срещнал
двама свои познати – свидетелите И.Ч. и И.К.. Те били тръгнали на разходка,
като Ч. бил тръгнал да събира гъби и помолил К. да дойде с него, който се
съгласил, тъй като решил да разходи и кучетата си. Тримата спрели, за да се
видят и да поговорят. В хода на разговора подсъдимият им споделил, че се
запътил за среща с едно лице, от което иска да купи цистерна, която му трябва
за вода на вилата. Докато си говорели, към тях приближило непознато за Ч. и
К. лице, към което се запътил подсъдимият. Това бил, именно, неустановеният
по делото мъж, от когото М. щял да купува цистерната. Свидетелите Ч. и К.
видяли, че подсъдимият изважда от джоба си пачка банкноти, брои ги и ги
дава на този непознат човек. Поради проведеният непосредствено преди
появата на непознатото лице разговор на двамата свидетели им станало ясно,
че това е лицето, от което подсъдимият щял да купува вещта. След това всеки
от тях поел по пътя си.
До употребата на резервоара по предназначение подсъдимият така и не
стигнал. Затова решил да се разпореди по друг начин. През 2019 г. се свързал
със свой познат – В.Л., който в свободното си време изработвал скари и
барбекю от неръждаема стомана. М. му споделил, че иска да му изработи
нещо и притежава цистерна от такъв материал. Л. първоначално се съгласил,
тъй като се познавали, и поискал парче от нея, от което можел да направи
изработката. Подсъдимият му отвърнал, че цистерната била дълга 4 метра, на
което Л. му отказал.
За притежанието на закупения резервоар подсъдимият М. споделил и на
неустановени съседи от вилната зона.
С течение на времето М. решил, че желае да свали закупената си вещ в
гр. К.. За целта първо се свързал с друг свой познат – З.Д.. Той притежавал
необходимата техника за натоварването и превозване на такъв товар. М. му
споделил, че си е закупил цистерна, която се намира в близост до вилата му и
са му необходими услугите на Д.. Двата се качили до почивната база на „З.“ и
Д. успял да огледа резервоара лично. Преценил вещта като дълга и предложил
съответната цена за извършване на услугата на подсъдимия. Така и не се
стигнало до последващи действия, тъй като от една страна на Д. т.нар.
„цистерна“ му се сторила прекалено дълга, а предложената цена на М. –
висока. По тази причина цистерната продължила да си стои вкопана в земята в
непосредствена близост до имота с бунгалата на „З.“.
На 20.05.2021 г. Д.В. закупил товарен автомобил - самосвал марка
4
„Исузу“ с монтиран кран и регистрирал го с временен рег. № ***. Вършил и
подсъдимия М. се познавали отдавна. Последният разбрал за новия автомобил
на В. и поискал от него да свали цистерната от вилата му в с. Я.. В. се
съгласил, като подсъдимият го уверил, че цистерната си е негова я е закупил
преди това. Разбрали се подсъдимият да плати само разходите за гориво. М. се
договорил и с ползвателите на бивш стопански двор в с. Б. да остави там
цистерната на съхранение, докато намери купувач. На 25.05.2021 г. около
18:30 ч. подсъдимият М. и В. се срещнали в гр. К. и потеглили към почивната
база на „З.“ АД, находяща се в местността „В.в.“, землище на с. Я., обл.
Пловдив. М. управлявал собствения си лек автомобил марка „Митсубиши
Паджеро“ с рег. № ***, а В. го следвал с товарния автомобил марка „Исузу“ с
рег. № ***. След като пристигнали на място, изровили резервоара и с помощта
на крана го натоварили на товарния автомобил на В.. Понеже товарът доста
стърчал от каросерията на товарния автомобил, те решили от гледна точка на
безопасност на движението да слязат до гр. К. не по-главните пътища. Минали
по черен път през с. Р. и гр. К. и когато пристигнали в с. Б. разтоварили
резервоара в бившия стопански двор на селото.
В знак на благодарност подсъдимият решил и поканил В. да го почерпи
обяд. По същото време познат позвънил на собственика на „З.“ АД и
съответно на резервоара, а именно И.М., и му споделил, че видял цистерната,
която предполагал, че е на дружеството, да е натоварена на камионче. Затова
М. сигнализирал в РУ А. към ОД на МВР - Пловдив.
Веднага били предприети мерки, в хода на които била придобита
информация от камери за видеонаблюдение в гр. К. за регистрационния номер
на товарния автомобил и неговия собственик. За същите тези видеокамери
подсъдимият знаел, тъй като били поставени по време, когато той бил
общински съветник и участвал в гласуването на това решение. Отговорният за
съответното населено място полицейски инспектор се свързал по телефон с В.,
от когото разбрал къде се намира и с кого, като им разпоредил да останат на
място и да го изчакат. В заведението, в което били подсъдимият и В.,
пристигнал полицейският инспектор и екип от РУ А., който се занимавал със
случая, заведен като кражба. Сред тях бил и полицейският служител Ж.П.. От
тях подсъдимият и В. разбрали чия собственост е резервоарът. Двамата отвели
служителите до мястото, на което я били разтоварили. В проведените
разговори с подсъдимия, той споделил на полицейските служители, че е
закупил вещта от друго лице поради проблем с водата във вилната зона. М. и
В. били отведени за снемане на обяснения, а по случая било образувано
настоящото досъдебно производство с извършен оглед на
местопроизшествието в района на почивната база в землището на с. Я., обл.
Пловдив. Резервоарът бил открит и иззет при извършения оглед в района на
5
стопанския двор в с. Б. и с помощта на товарния автомобил на В. бил откаран
в стопанисван обект на „З.“ АД. С протокол за отговорно пазене била оставена
на съхранение на представителя на дружеството И.М..
Така изложената фактическа обстановка съдът е възприел за установена
от събраните на съдебната и досъдебна фаза доказателствени материали:
гласните доказателствени средства – изцяло от обясненията на подсъдимия,
дадени пред съда (л. 131 НОХД), показанията на свидетелите Ж.П. (л. 54, л.
131 НОХД и л. 20 ДП), П.Ч. (л. 55 гръб НОХД и л. 21 ДП), М.Д. (л. 56 НОХД
и л. 22 ДП), Д.В. (л. 57 НОХД), И.М. (л. 78, л. 130 НОХД), И.Ч. (л. 79 гръб
НОХД), В.Л. (л. 80 гръб НОХД и л. 24 ДП), Е.С. (л. 81 гръб НОХД), И.К. (л. 80
НОХД), З.Д. (л. 79 НОХД), Д.Д. (л. 91 гръб НОХД и л. 23 ДП), В.И.в (л. 92
гръб, л. 115 гръб НОХД и л. 27 ДП), С.М. (л. 93 гръб НОХД), РА. В. (л. 124
гръб НОХД), дадени в съдебното следствие и прочетените по реда на чл. 281
от НПК, както и от прочетените и приети по съответния ред приложени по
съдебното и досъдебното производство писмени доказателствени средства и
писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие с изготвен
фотоалбум (л. 3 и сл. ДП), протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него (л. 8 и сл. ДП), протоколи за доброволно предаване и
протокол за отговорно пазене (л. 29 и сл. ДП), протокол за оглед на
веществени доказателства (л. 33 ДП), протокол за оглед на веществени
доказателства ведно с фотоалбум (л. 36 и сл. ДП), стоковооценъчна експертиза
(л. 35 ДП), справка централна база данни КАТ и справка за първоначална
регистрация (л. 42 и сл. ДП), извлечение от инвентарна книга на „З.“ АД,
заповед № 41 от 29.01.2001 г., приемо-предавателен протокол – база Р., опис
на малоценни и малотрайни предмети на почивна база „Р.“, приемо-
предавателен протокол - база Р., опис на малоценни и малотрайни предмети
на почивна база „Р.“ (л. 44 и сл. ДП), справка за собствениците и носителите
на други вещни права за един имот от КРНИ, ведно с извадка от интернет
страница на АГКК (л. 74 НОХД), съдебнотехническа експертиза ведно със
снимков материал към нея (л. 139 НОХД), справка за съдимост,
характеристична справка. От анализа на доказателствата при съвкупният им
прочит и анализ заедно и поотделно и въз основа на така установената
фактическа обстановка, от правна страна първоинстанционният съд е
преценил, че се установяват обективно извъэршени действия на подсъдимия
по отнемане на инкриминираната чужда движима вещ от владението на „З.“
АД без съгласие на собственика с намерение да я свои, но че липсват
доказателства за съзнание у подсъдимия това да е сторено с противозаконни
намерения, като е приел, че безспорно и еднопосочно от всички събрани по
делото доказателства се установява, че подсъдимият е действал със
съзнанието, че купува вещта от собственик и поради това самият става
6
собственик. Поради това и първоинстанционният съд е приел, че обвинението
не е доказано поради недоказаност на субективния елемент на състава на
престъплението за което е бил обвинен М. и е признал подсъдимия за невинен,
като и го е оправдал изцяло по предявеното му обвинение.
Настоящото въззивно производство е инициирано по протест на
Районна прокуратура Пловдив, с който се иска отмяна на оправдателната и
постановяване на нова осъдителна присъда без конкретни аргументи.
Представителят на Окръжна прокуратура във въззивното производство
поддържа протеста, но заявява противно на отразеното в протеста становище
– счита, че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен, а
обвинението – недоказано.
При самостоятелния прочит на събраните по делото доказателства,
въззивната инстанция намери, че първоинстанционният съд е направил
законосъобразен анализ на доказателствата, установените въз основа на тях
факти по делото и приложимия закон и следващите от съвкупният им анализ
правни изводи. Поради това и не счита за необходимо да излага собствени
възприятия по доказателствата и по фактическата обстановка, тъй като
възприетата при въззивната проверка съвпада с възприетата от първата
инстанция. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка въззивният
съд намира за пълен и всестранен фактическия и правен анализ на първата
инстанция, при спазване на изискванията на чл.305 ал.3 от НПК. Направените
въз основа на горното правни изводи въззивният съд намира за
законосъобразни и мотивирани. При това постановявайки оправдателна
присъда правилно първоинстанционният съд е спазил принципите на чл.303
от НПК, като е приел, че обвинението не е доказано безспорно.
Като не намери основателно възражение направено от инициатора на
въззивното производство, което да обосновава отмяна на атакуваната присъда
и като не установи други нарушения на материалния и процесуалния закон, на
основание чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 172 от 20.07.2023 г. по н.о.х.д. № 5407/
2021 г. на РС Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8