Решение по дело №1901/2019 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№        130        /13.02.2020 година, гр. Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Осми  наказателен състав

на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                           Председател: Гроздан Грозев

 

секретар: Павлина Николова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Гроздан Грозев гражданско дело номер 1901 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на гл. ХXVІ от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

            Образувано е по искова молба за развод от Е.С.А., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, с правно основание чл. 49, ал. 1 Семейния кодекс /СК/, срещу М.А.Й., ЕГН **********,***.

Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 12.12.2015г. в гр. Хасково. От брака имат родено едно дете, което е малолетно - Сали Е.С., роден на ***г. в гр. Кърджали. Семейното им жилище представлява къща, находяща се на адрес гр. Хасково, ул. „Нешо Брайков” №5а, собственост на бащата на ищеца. От около година съпрузите живели във фактическа раздяла, която настъпила по инициатива на жената. Към пролетта на 2018г. цялото домакинство - двамата съпрузи с детето им и родителите на ищеца, живеели заедно в Англия. Непосредствено преди завръщането им в България, в края на месец април, началото на месец май 2018г., ответницата съобщила, че майка и, намираща се тогава в Германия, е заболяла, и с детето тръгнала при нея. След 15 дни се върнала в България със сина си, където в семейното жилище вече са се прибрали и съпругът и и останалите членове на домакинството. На 17.05.2018г., без какъвто и да е повод и обяснения, ответницата, заедно с детето, напуснала семейното жилище и се установила да живее при свои роднини в гр. Кърджали. През месец юли, същата година, предала сина им Сали на бащата и от тогава до началото на това лято не го е потърсила, когато го взела за 6 дни и отново го върнала на съпруга си. Според ищеца е заминала в Германия, където узнал от общи познати, че живее с друг мъж. След раздялата основно ищецът полагал грижи за малолетното дете. То живеело в средата, в която се намира още от раждането си, и бащата полагал пълноценни грижи за него. Във време, когато, за да увеличи доходите си, поработвал епизодично в Англия, бил подпомаган всячески от своите родители в отглеждането на сина му. Детето посещавало в гр. Хасково редовно детска градина, разполагал с добри жилищни условия. Бащата си осигурявал много добри месечни доходи и бил в състояние да задоволява потребностите му от храна, облекло и интелектуални занимания. В същото време майката живеела с друг мъж неизвестно за какъв период от време в Германия. Напълно се била дезинтересирала от детето си, не общувала с него от около година време, не полагала никакви грижи, в т.ч. и не участвала в издръжката му по никакъв начин. Затова ищецът желаел да му бъде предоставено упражняването на родителските права, както и ползването на семейното жилище, собственост по наследяване от неговия баща.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да прекрати бракът между страните поради дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася по отношение на вината за това. Моли се съдът да предостави упражняването на родителските права върху роденото от брака дете на бащата, като определи и местоживеенето му на неговия адрес. Иска се от съда да определи режим на лични контакти с майката съгласно посоченото в исковата молба. Иска се още ответницата да бъде осъдена да заплаща на ищеца като баща и законен представител на малолетното си дете Сали Е.С. месечна издръжка в размер на 160лв., считано една година преди датата на завеждане на исковата молба до настъпване на законни причини за прекратяване на плащането, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на падежа до окончателното и изплащане. Моли се семейното жилище, находящо се в гр.Хасково,ул. „Нешо Брайков“ №5а, собственост по наследяване на бащата на ищеца, да бъде предоставите за ползване на ищеца.

В депозирания писмен отговор от назначения особен представител на ответницата – адв. Гергана Стоева, се излага принципно становище, че исковете са допустими, но следва да се докажат твърденията в исковата молба, за да се приеме, че са основателни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, както и доводите  на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за  установено  от фактическа страна следното:

От предоставеното удостоверение за сключен граждански брак дубликат от 04.07.2019г., издадено въз основа на акт за граждански брак №0447 от 12.12.2015г. издаден от община.Хасково, се установява, че Е.С.А. ЕГН ********** и М.А.Й., ЕГН **********, са сключили граждански брак на 12.12.2015г.  в  гр.Хасково. 

Видно от доказателствата по делото се установи, че от брака страните имат родено едно дете – Сали Е.С., роден на ***г., което е малолетно.

Искът за допускане на двама свидетели в режим на довеждане бе частично уважен. От показанията на свидетеля Карло Николов Андреев се установяват факти, които подкрепят установените вече такива в исковата молба.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на свидетеля, доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия и не се опровергават от други доказателства по делото, напротив подкрепят се от писмените такива.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. В настоящия случай не се спори, а и от събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява съществуването на факти и обстоятелства, обуславящи състоянието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните. Между тях е налице продължителна фактическа раздяла – повече от три години, по време на която те не са поддържали никакви контакти, поради което продължаването на това състояние действително е неоправдано. Прекъсната е духовната връзка на взаимност, любов, доверие и разбирателство помежду им, присъща за едно здраво семейство. Липсват отношения на близост и взаимопомощ. Никой от съпрузите не споделя живота на другия и двамата не полагат общи грижи за благополучието на семейството. Всичко това се е отразило пагубно върху брачната им връзка и я е разрушило, тя съществува само формално и е изпразнена от следващото се от закона и морала съдържание. Разстройството на брака не може да бъде преодоляно, тъй като не съществува обща воля у съпрузите да полагат усилия за това. В този смисъл продължаването на брачният им съюз не би могло да бъде от полза, както за тях и детето им, така и за обществото. Ето защо съдът счита, че предявеният иск по чл. 49, ал. 1 СК е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи и бракът им да бъде прекратен поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.

С оглед изричното искане на ищеца, а и на особения представител на ответника, съдът не дължи произнасяне  по въпроса за вината.

Относно упражняването на родителските права съдът намира, за установено по делото от събраните доказателства, че детето Сали Е.С. живее при бащата, като същият полага сам грижите за детето си подпомогнат от своите близки. Видно от свидетелските показания, а и от изготвеният и приет по делото социалният доклад се установява, че майката на детето не полага никакви грижи за него и на практика се е дезинтересирала от него. Освен това се установява от същият доклад, че детето споделя, че не е виждал майка си и се чувства добре в семейната среда на баща си.  Детето както е видно е момче на практика живее изцяло с баща си и неговите близки и майката не осъществява контакти с него. С оглед  на това обстоятелство съдът намира, че грижите за него следва да продължат да се полагат от ищеца, като именно на него се предостави и упражняването на родителските права, а предявеният иск по чл.59, ал.2 от СК следва да бъде уважен. В тази връзка следва да се уважи и искането за режима за лични контакти с майката така както е поискан в исковата молба, до колкото в тази част не се изложиха възражения от ответницата и особеният представител и не се направиха нови искания от ищеца. Следва режим на лични контакти между детето и ответницата да се определи всяка първа и трета събота от месеца от 09:00 до 18:00 часа и двадесет дни през лятото, които да не съвпадат с редовния годишен отпуск на бащата, със задължение да го връща след изтичане на определеното време.

         Относно семейното жилище на страните не се спори между тях, а и от събраните писмени доказателства се установява, че се намира на адрес: гр. Хасково, ул. „Нешо Брайков“ №5а и е на ищеца Е.С.А.. При това положение съдът счита, че семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на ищеца, поради което предявеният от него иск по чл. 56, ал. 1 СК следва да бъде уважен.

Поради това, че бащата ще упражнява родителските права по отношение на детето и ще се грижи за него, майката също ще следва да участва в месечната му издръжка. По делото липсват доказателства за реализираните месечни доходи от ответницата до колкото същата е в чужбина, като за ищцата се установява размера на получаваното брутно трудово възнаграждение една година на зад в размер на 1300 лева месечно. В същото време липсват данни за задължения на ответницата за изплащане на издръжка на други лица. Няма данни по делото ответницата да страда от някакво заболяване, което да и пречи да реализира доходи от трудово правоотношение, като следва да се има предвид, че същата се намира в трудоспособна възраст. Следва да се има предвид и възрастта на детето, а именно, че то е на почти пет години, което от своя страна изисква повече разходи за издръжката му с оглед посещаването на детска градина и свързаните с това допълнителни дейности.  Ето защо, съдът приема, че следва да се определи като размер на дължимата от ответника издръжка сумата от 160лв. месечно, както е поискана в исковата молба. Освен това следва да се има предвид, че този размер на издръжката почти съвпада с минималният размер предвиден в СК. С оглед гореизложеното следва да бъде осъдена  майката да заплаща месечна издръжка за своето ненавършило пълнолетие дете в размер на 160лв., считано от 10.07.2018год. до настъпване на законни причини за прекратяване на плащането, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,считано от датата на падежа до окончателното и изплащане. 

На основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за решаване на делото в размер на 50,00 лв., която с оглед неговия изход и на основание чл. 329, ал. 1, изр. 1 ГПК следва да се поеме от ответницата.

Освен това, М.А.Й., ЕГН **********, трябва да заплати и държавна такса за присъдената издръжка на детето в размер на 230.40  лв.  и 76.80 лева  държавна такса за определената издръжка за минал период.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 12.12.2015г. в гр. Хасково граждански брак между Е.С.А., ЕГН **********, и М.А.Й., ЕГН **********, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

         ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака дете - Сали Е.С., ЕГН **********, роден на ***г., на бащата Е.С.А., ЕГН **********.

         ОПРЕДЕЛЯ за местоживеене на роденото от брака дете - Сали Е.С., ЕГН **********, роден на ***г., адресът на бащата Е.С.А., ЕГН **********,***.

         ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на роденото от брака дете - Сали Е.С., ЕГН **********, роден на ***г., с майката М.А.Й., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 09:00 до 18:00 часа и двадесет дни през лятото, които да не съвпадат с редовния годишен отпуск на бащата, със задължение да го връща след изтичане на определеното време.

         ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: гр. Хасково, ул. „Нешо Брайков“ №5а, на ищеца Е.С.А., ЕГН **********.

         ОСЪЖДА М.А.Й., ЕГН **********, да заплаща на Е.С.А., ЕГН **********, като баща и законен представител на малолетното дете Сали Е.С., ЕГН **********, роден на ***г., месечна издръжка в размер на 160 лв., считано от 10.07.2018г. до настъпване на законни причини за прекратяване на плащането, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на падежа до окончателното и изплащане.

         ОСЪЖДА М.А.Й., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Районен съд - Хасково общо сумата от 357,20 лв., представляваща дължима държавна такса по делото.

         Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                      

                                                                       СЪДИЯ:

                                                                                               /Гроздан Грозев/