№ 20421
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110109972 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от ........ срещу ............
Предявен е иск с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД, вр. чл.53 ЗЗД, вр.
чл.499, ал.7 КЗ.
Ищецът твърди, че на 20.03.2016 г. около 22:10 часа в гр. София, на
кръстовището на бул. „Гешов“ и ул. „Гюешево“ е настъпило ПТП с участието
на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ............., управляван от М. С. С., и л.а.
„Хонда Прелюд“ с рег. № ........., управляван от К. К. Х.. Твърди, че ПТП е
настъпило в условията на независимо съпричиняване – по 1/2. Твърди, че към
датата на ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. „Фолксваген
Голф“ е била застрахована при ищеца, а тази на водача на л.а. „Хонда
Прелюд“ – при ответника.
Твърди, че в причинна връзка с произшествието е пострадала Б. Б. А. –
пътник в л.а. „Фолксваген Голф“, която е претърпяла вреди, за обезщетяване
на които е предявила иск срещу ......... Образувано е гр.д. № 10972/2016 г. на
СГС, по което е постановено решение, с което ........ е осъдено да й заплати
сумата от 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Въз основа на решението е издаден изпълнителен лист и са образувани:
1) изп. дело № 897/2018 г. на ЧСИ ......... за следните суми:
сумата 7 000 лв. главница;
сумата 1 872, 43 лв. мораторна лихва за периода 20.03.2016 г. –
09.11.2018 г.; и
1
2) изп. дело № 44/2019 г. на ЧСИ ......... за следните суми:
сумата 18 000 лв. главница и
сумата 5 155, 15 лв. мораторна лихва за периода 20.03.2016 г. –
23.01.2019 г.
Счита, че има регресно вземане към ответника ........... за сумата от
17 345, 46 лв., представляваща 50% от сбора на посочените суми заедно с
1 430 лв. съдебни разноски и 1 233, 33 лв. държавна такса.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 17 345, 46 лв., представляваща регресно вземане във връзка
с процесното ПТП. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ..........., с който оспорва иска. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва
същото да е настъпило в условията на съпричиняване, като твърди, че вина за
настъпването му има единствено водачът на застрахования при ищеца
автомобил л.а. „Фолксваген Голф“, който е предприел маневра завой наляво
на червен сигнал на светофарната уредба. В условията на евентуалност счита,
че е налице съпричиняване 90% от страна на последния. Оспорва иска по
размер по съображения, че ищецът няма регрес за законната лихва, съдебните
разноски и държавната такса, които следва да бъдат понесени единствено от
ищеца. Позовава се на давност.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че на 20.03.2016 г. около 22:10 часа в гр.
София, на кръстовището на бул. „Гешов“ и ул. „Гюешево“ е настъпило ПТП с
участието на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ............., управляван от М. С. С.,
и л.а. „Хонда Прелюд“ с рег. № ........., управляван от К. К. Х..
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ е била застрахована при
ищеца, а тази на водача на л.а. „Хонда Прелюд“ – при ответника.
Безспорно е между страните, че в причинна връзка с произшествието е
пострадала Б. Б. А. – пътник в л.а. „Фолксваген Голф“, която е претърпяла
неимуществени вреди – болки и страдания, за обезщетяване на които е
предявила иск срещу .........
С решение № 5821/05.09.2018 г. по гр.д. № 10972.2016 г. на СГС, влязло
в сила на 01.11.2018 г., ........ е осъдено да заплати на Б. Б. А., на основание
чл.226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 25 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от
средна телесна повреда: контузия с травматичен оток по гръбната повърхност
на дясната ръка с неразместено диафизарно счупване в средна трета на IV-та
метакарпална (следкиткова, дланна) кост на дясната ръка и впоследствие
установено частично увреждане (лезия) на екстензорното (разгъващо)
2
сухожилие на мускул отвеждач на 4-ти пръст на дясна ръка, причинена при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20.03.2016 г. по вина на
водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № .......... – М. С. С., по време на
действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от 20.03.2016 г. до окончателното
изплащане, като искът е отхвърлен в останалата част до пълния предявен
размер от 30 000 лв.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 800 лв. разноски и
на адв. Чаталбашев – сумата от 1 430 лв. адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.2 ЗА.
В това производство ........... е било конституирани като трето лице-
помагач на страната на ответника ........, но с решението по делото
производството по отношение на него е било прекратено с оглед
констатацията на съда за липса на правен интерес от конституирането му.
За вземанията по влязлото в сила съдебно решение ищцата се е
снабдила с три изпълнителни листа – ИЛ от 30.10.2018 г. за сумата 7 000 лв.
заедно със законна лихва, ИЛ от 21.12.2018 г. за сумата 18 000 лв. заедно със
законна лихва, ИЛ от 18.01.2019 г. за сумата 800 лв. разноски, като на адв.
Чаталбашев е издаден и ИЛ от 18.01.2019 г. за сумата 1 430 лв., видно от
отбелязванията за издаването им на самото решение, изискано от СГС.
Въз основа на издадения ИЛ от 30.10.2018 г. за сумата 7 000 лв. заедно
със законна лихва е образувано изп. дело № 897/2018 г. на ЧСИ ........., като не
е спорно, че по него ищецът е заплатил сумата от общо 10 680, 04 лв.
Въз основа на издадения ИЛ от 21.12.2018 г. за сумата 18 000 лв. заедно
със законна лихва е образувано изп. дело № 44/2019 г. на ЧСИ ........., по което
не е спорно, че ищецът е платил сумата от 26 216, 57 лв.
Въз основа на издадения ИЛ от 18.01.2019 г. за сумата 800 лв. е
образувано изп. дело № 144/2019 г. на ЧСИ ........., по което не е спорно, че
ищецът е платил сумата от 1 398, 75 лв.
Въз основа на издадения ИЛ от 18.01.2019 г. за сумата 1 430 лв. е
образувано изп. дело № 135/2019 г. на ЧСИ ........., по което не е спорно, че
ищецът е платил сумата от 2 147, 32 лв.
В настоящото производство е приета АТЕ, според която на 20.03.2016 г.
около 22:10 часа л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ............. се движи по бул.
„Акад. Евст.Гешов“ с посока от бул. „Цар Борис III“ към ул. „Хайдут Велко“.
В същото време в противоположна посока се движи л.а. „Хонда Прелюд“ и на
кръстовището на бул. „Акад. Евст.Гешов“ и ул. „Гюешево“ водачът на л.а.
„Фолксваген Голф“ предприема маневра завой наляво, като преминава на
червен дигнал на светофарната уредба, вследствие на което навлиза в
кръстовището и настъпва удар с насрещно движещия се л.а. „Хонда Прелюд“,
като първоначалното съприкосновение е между предна част на л.а. „Хонда
Прелюд“ и дясна странична част на л.а. „Фолксваген Голф“. Причина за
настъпване на произшествието е предприемането на маневра завой наляво от
3
водача на л.а. „Фолксваген Голф“ на червен сигнал на светофарната уредба.
Вещото лице е посочило, че по делото няма данни, от които да се определи
скоростта на движение на л.а. „Хонда Прелюд“.
Пред СРС е разпитана свидетелката Б. А., която депозира показания, че
в деня на инцидента е пътувала на предна дясна седалка в л.а. „Фолксваген
Голф“, управляван от М. С.; че са завили наляво към офис-сграда „Сердика“ и
са ги ударили, пресекли са пътя на друг автомобил, при което е настъпил
удар, при което тя е пострадала; че в този момент си е гледала телефона и не
може да каже как точно е станало.
Пред СРС е разпитан свидетелят М. С., който заявява, че е управлявал
л.а. „Фолксваген Голф“, подвел се е от светлинната сигнализация, гледайки
секцията на светофара за направо, която е светела зелено, и е завил наляво на
червен за него сигнал на светофара, при което е настъпил удар с другия
автомобил, който не е забелязал, че идва.
Пред СРС е разпитан свидетелят К. К. Х., който депозира показания, че,
като е управлявал л.а. „Хонда Прелюд“, движейки се по ул. „Гюешево“, е
преминал на зелен светофар от ул. „Възкресение“ и на кръстовището срещу
него л.а. „Фолксваген“ е минал на червено и се е получил удар.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД, вр. чл.53 ЗЗД, вр.
чл.499, ал.7 КЗ.
Законът изрично предвижда, че аналогично на солидарната отговорност
на множество причинители на непозволено увреждане, техните
застрахователи по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
отговарят солидарно спрямо увреденото лице. Липсва особено правило за
уреждане на отношенията между застрахователите, поради което следва да
бъде приложено правилото на чл.127, ал.2 ЗЗД – солидарният длъжник,
изпълнил към кредитора в повече от съответното на неговата отговорност,
може да претендира от останалите приспадащата им се част от платеното.
Установената от чл.499, ал.7 КЗ солидарност е ограничена до
следващото се обезщетение. По силата на чл.477, ал.1 КЗ отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
обхваща всички вреди, за които отговаря застрахованият. Нормата на чл.51
ЗЗД определя като граница на отговорността вредите, стоящи в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с виновното поведение. В тази
насока и отговорността на всеки от застрахователите е ограничена до вредите,
намиращи се в същата степен на обусловеност от действията на
застрахования водач съответно при ищеца и ответника.
Извън тези рамки остава отговорността за разноските за принудителна
реализация на изпълнението. Това вземане произтича пряко от бездействието
на длъжника да изпълни дължимото доброволно, а не от факта на
увреждането. Кредиторът е в правото си да избере кой от множеството
длъжници да ангажира с изпълнение, а ангажираният – да предприеме всички
4
разумни мерки, за да предотврати допълнителната имуществена тежест,
каквато се явяват необходимите разноски за принудителната реализация на
вземането. Макар и плащането да е дължимо към третото увредено лице, то е
резултат от ангажираната лична отговорност на длъжника. Законът не
предписва споделянето й между солидарните длъжници. От ангажирания
длъжник зависи дали ще предизвика тези разноски и ще поеме, или от своя
страна ще ангажира и останалите солидарно отговорни, за да съгласуват
действията си, като си спестят разноски или да поделят и отговорността за
формираната допълнителна тежест.
Нормата на чл.86 ЗЗД свързва вземането за законна лихва с
несвоевременно изпълненото парично задължение. Отговорността на
застрахователя не произтича от закона, поради което и предпоставка за
изискуемост на задължението е предявено искане – чл. 496, ал. 1 КЗ. Забавата
настъпва едва когато застрахователят не е определил следващото се
обезщетение, въпреки че правоимащият му е осигурил дължимото съдействие
за изясняване механизма на увреждането и размера на вредите – арг. от чл.
497, ал. 1, т. 1 КЗ. Съгласно чл.126, ал.2 ЗЗД забавата на ищеца не произвежда
действие спрямо другия както в рамките на отношението кредитор –
длъжник, така и между солидарните длъжници. Като акцесорен елемент по
отношение на дължимата главница мораторната лихва обременява
привлечения към отговорност длъжник. От него изцяло зависи моментът на
изпълнение. Своевременното привличане и на останалите солидарно
отговорни длъжници в процеса на удовлетворяване на общото задължение му
осигурява възможност както за своевременното разпределение на
имуществената тежест, така и с обединени усилия да предотвратят тази
допълнителна тежест или да редуцират нейния размер.
По тези съображения и законната лихва като елемент от дълга не
подлежи на разпределение между солидарните длъжници. Индивидуално
поетата отговорност ангажира ищеца да понесе и акцесорните елементи на
общия дълг – дължимото към третото увредено лице, явяващо се пряка и
непосредствена последица от увреждането.
В случая по делото е представено влязло в сила решение №
5821/05.09.2018 г. по гр.д. № 10972/2016 г. на СГС, по прекия иск по чл.226,
ал.1 КЗ (отм.) на Б. Б. А. срещу .........
Съгласно чл.298, ал.1 ГПК решението влиза в сила само между същите
страни, за същото искане и на същото основание. По отношение на ответника
в настоящото производство ..........., който първоначално е бил конституиран
като ТЛП на страната на ........ в производството по прекия иск, но
впоследствие то е било прекратено по отношение на него, това решение не се
ползва със СПН по въпроса относно механизма на ПТП, който подлежи на
доказване от страна на ищеца в настоящото производство.
От ангажираните по делото писмени доказателства, заключението на
АТЕ и събраните гласни доказателства се установява настъпването на
5
произшествието със сочения механизъм. Като е предприел ляв завой на
червен сигнал на светофарната уредба, при което е реализирал удар с
правомерно движещия се л.а. „Хонда Прелюд“, водачът на л.а. „Фолксваген
Голф“ с рег. № ............. е осъществил противоправно деяние, в причинна
връзка с което са били нанесени неимуществени вреди на пътника в л.а.
„Фолксваген Голф“ – Б. А., които не са спорни между страните.
От ангажираните по делото доказателства не може да се направи извод,
че настъпването на произшествието се дължи и на поведението на водача на
.а. „Хонда Прелюд“. В настоящото производство не се установи в условията
на пълно и главно доказване поведение на водача на този автомобил, което
обективно да е допринесло за настъпването на ПТП. Според заключението на
АТЕ не са налице данни, въз основа на които да се определи скоростта на л.а.
„Хонда Прелюд“, като по този въпрос възприетите в решение №
5821/05.09.2018 г. по гр.д. № 10972.2016 г. на СГС мотиви не обвързват
настоящия състав, основават се на доказателства, събрани в друго
производство, а самото решение не се ползва със СПН между страните в
настоящото производство. По този въпрос съдът не би могъл да основава
изводите си и на представената АТЕ по ДП № 11123/2016 г., доколкото се
касае за доказателства, събрани в друго производство.
С оглед изложеното съдът приема въз основа на събраните по делото
доказателства, че ПТП е настъпило в причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. №
.............. С оглед обстоятелството, че не се установи принос на водача на л.а.
„Хонда Прелюд“ за настъпването на произшествието, не е налице и основание
за възникване на регресна отговорност срещу ответника, при когото страните
не спорят, че е била застрахована гражданската отговорност на водача на л.а.
„Хонда Прелюд“ към датата на ПТП.
Ищецът се позовава на нормата на чл.499, ал.6 КЗ, според която в
случаите, когато не може да се установи приносът на всеки от участниците за
възникване на застрахователното събитие, на вредите или техния размер,
отговорността се разпределя поравно между всички участници, като всяка от
страните има право на обезщетение в пропорциите, за които не носи
отговорност. Процесният случай не е такъв, доколкото от ангажираните в
настоящото производство доказателства се установи, че причина за
настъпването на ПТП е поведението на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ и не
се установи пълно и главно принос на водача на другия автомобил.
По тези съображения искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3
ГПК, сумата от 400 лв. разноски по делото.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ........, ЕИК ........ срещу ..........., ЕИК .........
иск с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД, вр. чл.53 ЗЗД, вр. чл.499, ал.7 КЗ за
сумата 17 345, 46 лв., представляваща регресно вземане на ищеца към
ответника във връзка с изплатена от ищеца сума във връзка с образувано
срещу него гр.д. № 10972/2016 г. на СГС, по което е постановено решение №
5821/05.09.2018 г. по гр.д. № 10972/2016 г. на СГС по иск по чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) на Б. Б. А. срещу ........ за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 20.03.2016 г. около 22:10 часа в гр. София, на кръстовището на
бул. „Акад. Евст.Гешов“ и ул. „Гюешево“ – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ........, ЕИК ........ да заплати на ..........., ЕИК ........., на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 400 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7