Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.ІІ-ро ЗАНН във вр. с чл.33- .40 от ЗВАС. Постъпила е касационна жалба от Хаджер Мехмедова Налбантова, президент на ЕТ”Бегония – Хаджер Налбантова – Халилова”, гр.Кърджали против Решение № 647/28.02.2006г., постановено по НАХД № 677/2005г. по описа на РС –Кърджали. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и налагащо явно несправедливо наказание. Счита, че по делото не било установено по безспорен начин, че от обективна и субективна страна е осъществен състава на административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. Допусната била грешка в правната квалификация на фактите като фактическият състав по делото неправилно се квалифицирал като трудово правоотношение, а не като облигационно. Между управителя на гостилница “Осетия” и лицето Айтен Сафет Таирюмер бил сключен облигационен договор, целящ определян резултат и въпреки, че този извод се подкрепял от събраните по делото доказателства, той бил възприет от решаващия съд като неоснователен. В случая облигационното правоотношение формално очертавало състава на административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, поради което и обяснимо било защо съдът е приложил неправилно правната норма. Но при наличие на разпоредбата на чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.9, ал.2 от НК, обосноваващ малозначителност на извършеното нарушение, предопределяща се от явната незначителност на неговата обществена опасност, в случая не следвало да се ангажира имуществената административнонаказателна отговорност. От събраните по делото доказателства се установявало, че Айтен Таирюмер е работила в гостилница “Осетия” не повече от три часа, които й били заплатени и още същия ден й били връчени копие от трудов договор и от уведомлението до ТП на НОИ, и в този смисъл правата й не били нарушени. С отказа да бъде приложен чл.9, ал.2 от НК в конкретния случай бил нарушен материалния закон. Наложеното административно наказание в случая очевидно не съответствало на обществената опасност на процесното деяние и на дееца; то било явно несправедливо и не съответствало на целите по чл.36 от НК и чл.12 от ЗАНН. Като такова то явно не постигало целите на закона и в този смисъл било незаконосъобразно постановено. С оглед на изложеното моли да бъде отменено изцяло Решение №647/28.02.2006 г., постановено по нахд № 677/05 г. по описа на РС – Кърджали. В съдебно заседание жалбодателят се представлява от адв.Станчева, която поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Не представя нови доказателства. Ответникът по жалбата – Директора на Дирекция “ОИТ” гр. Кърджали, в съдебно заседание се представлява от ю.к.Милев, който счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила атакуваното решение, като правилно и законосъобразно. Прокурорът при Окръжна прокуратура Кърджали – изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на Районен съд-Кърджали. Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като не е налице соченото касационно основание – неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, изразяващо се допусната грешка в правната квалификация на фактите като фактическият състав по делото неправилно се квалифицирал като трудово правоотношение, а не като облигационно. Районният съд е събрал всички относими, допустими и поискани от страните доказателства, като е изяснил делото от фактическа страна. При постановяване на решението си съдът е приел, че при издаване на НП, административнонаказващият орган е приложил правилно материалния и процесуалният закон и с оглед установената фактическата обстановка е приел за осъществено административното нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, както и че при налагането на имуществената санкция, правилно е съобразена материално-правната със санкционната норма. С оглед изложеното, съдът е приел, че процесното наказателно постановление е законосъобразно, поради което го е потвърдил. Като е стигнал до този извод, районният съд е постановил едно правилно и обосновано решение, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Съображенията на касационната инстанция са следните: Атакуваното НП № 9/000269 от 15.06.2005г. на Директора на Дирекция “ОИТ” – Кърджали е съставено против Хаджер Мехмедова Налбантова, в качеството й на президент на ЕТ”Бегония – Хаджер Налбантова-Халилова”, за това, че е нарушила разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, поради което и на основание чл. 416, ал. 2 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ й е наложена глоба в размер на 1000 лв. В НП е описано нарушението, което според административнонаказващият орган се състои в това, че Хаджер Налбантова като работодател е допуснала до работа като “миячка” лицето Айтен Сафет Таирова с ЕГН ********** във фирмата си, преди да му предостави копие от заверено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от РУ”СО” гр.Кърджали, с което е нарушила чл. 63, ал.2 от КТ. НП е съставено на базата на АУАН № 09/000269 от 01.06.2005 г., който от своя страна е съставен след извършена на 16.05.2005 г. в 14,00 ч. в обект на ЕТ”Бегония – Хаджер Налбантова-Халилова” проверка от инспектори от Д”ОИТ”, които констатирали описаното нарушение. Административноказващия орган е посочил като доказателства в подкрепа на обжалваното постановление присъствен списък на лицата работещи в обект на ЕТ“Бегония – Хаджер Налбантова – Халилова”, гр.Кърджали и копие от уведомление по чл.63, ал.2 от КТ, от които се установява, че Айтен Сафет Таирюмер се е вписала, че работи във фирмата на жалбодателя “от днес” т.е. от деня на проверката 16.05.2005 г. като миячка и че уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ е изпратено в ТП на НОИ на 16.05.2005 г. в 15,16 часа, като срещу имената на лицето е положен подпис От разпита в съдебно заседание на инспекторите извършили проверката се установяват описаните в АУАН и НП обстоятелства, както и че работодателят е обяснил, че лицето има трудов договор, но тъй като често сменял работници не можел всеки ден да ходи до НОИ и искал първо да го изпробва. По искане на жалбодателя пред районния съд са били допуснати до разпит свидетелите Халил, Исмаил и Таирюмер, от чийто разпит се установява, че Айтен Таирюмер се е явила в обекта да търси работа и започнала да мие чинии към 13,00 ч. в деня на проверката, като работодателят искал първо да провери как ще се справя и затова към момента на проверката не й е било връчено копие от уведомлението, а това станало по-късно на същия ден след проверката. С оглед установените фактически констатации, касационната инстанция намира, че постановеното от районният съд решение не е неправилно, тъй като не са допуснати грешки при прилагане на правила от юридически характер – на съвкупността от материално-правните норми.Безспорно по делото е установено, че към момента на извършване на проверката по спазване на трудовото законодателство лицето Айтен Таирюмер е престирало труд срещу определено заплащане т.е. било е в трудови правоотношения с жалбодателя, а не в облигационни – показване на определен резултат от своята дейност, както се твърди в жалбата. Доказателство за това е обстоятелството, което твърди самият жалбодателят, че за тези отработени часове на лицето било заплатено следващото се възнаграждение, което било видно от ведомствената книга. В последната се начисляват именно следващите се трудови възнаграждения на лицата полагали труд в съответната фирма. В този смисъл са несъстоятелни доводите на жалбодателя, че възникналите отношенията между жалбодателя от една страна и лицето Айтен Таирюмер от друга, били облигационни, а не трудови. Ако работодателят е искал първоначално да изпробва способностите на лицето дали може да изпълнява дадената работа, то той е следвало, както е посочено и в обжалваното решение, да сключи с него трудов договор със срок на изпитване по чл.70 от КТ, което обаче отново не го освобождава от задължението му преди постъпване на работника на работа да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТП на НОИ. Разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ е императивна и неспазването й води като последица ангажирането на административнонаказателната отговорност на работодателя. Всъщност по делото не се и спори, че описаното по-горе задължение работодателят е изпълнил на 16.05.2005 г., но едва след извършване на проверката по спазване на трудовото законодателство. В случая обаче жалбодателят счита, че не следвало да се ангажира административнонаказателната му отговорност, а следвало да се приложи разпоредбата на чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.9, ал.2 от НК, обосноваваща малозначителност на извършеното административно нарушение, предопределяща се от явната незначителност на неговата обществена опасност. Настоящият съдебен състав намира за неоснователен изложеният довод и напълно споделя изложеното в тази насока от първоинстанционния съд. Не може да се говори за малозначителност на извършеното административно нарушение, с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално правна разпоредба, а именно защитата на обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права. С оглед всичко изложено и на основание чл. 40, ал. 1, предл. 1 от ЗВАС, съдът следва да остави в сила обжалваното решение на районния съд, като правилно и законосъобразно. Ето защо, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 647/28.02.2006г., постановено по НАХД № 677/2006г. по описа на Кърджалийският районен съд. Решението е окончателно.
Председател: Членове:1. 2. |