Решение по дело №14827/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261243
Дата: 11 ноември 2020 г. (в сила от 1 декември 2020 г.)
Съдия: Диляна Василева Славова
Дело: 20195330114827
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер        261243                       11.11.2020 Година                  Град  ПЛОВДИВ

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                              ІІ граждански  състав

На   15.11.2020 Година

В публично заседание в следния състав:

 

                     Председател: ДИЛЯНА СЛАВОВА

 

Секретар: Десислава Кръстева

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

гражданско  дело номер 14827 по описа за 2019 година

намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правна квалификация чл. 50 от ЗЗД от В.А.К. с ЕГН: **********, с адрес ***, чрез пълномощника й – адв. М. К. срещу Й.Т.П. с ЕГН: **********, със служебен адрес ***, сградата на участък „П.“, ул. „М. Д.“ № * за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от общо 4085,97 лева, от които – 2300 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и емоционален стрес, както и сумата от 1785,97 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – закупени лекарства и медикаменти, включително анатомична заключваща плака за дистален радиус – комплект и заплатени потребителски такси, произлезли от нападение на каракачанско к., собственост на ответника и намиращо се под негов надзор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 24.01.2019г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 24.01.2019г., около 08.00 часа сутринта ищцата отишла до кварталния магазин в гр. Б., като малко преди входа пред нея изскочило к., порода “к.“, собственост на ответника, което се нахвърлило върху нея и многократно и свирепо я захапвало. Ищцата получила множество рани и открита фрактура в долния край на лявата предмишница. Някои от клиентите в магазина успели да прогонят к. и да извикат „Бърза помощ“. Пристигнала линейка, която откарала ищцата в УМБАЛ – Пловдив АД, където й поставили диагноза - „открита фрактура в дисталния край на предмишницата на л. г. к., множество захапвания от к. в областта на л. п.и п., частична лезия на м. тибиалис антериор синистра“ . На следващия ден ищцата претърпяла оперативна процедура в областта на раменния пояс и г. крайник с голям обем и сложност, с която се извършило открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. На ищцата била поставена анатомична заключваща плака за дистален радиус – комплект на стойност  1530 лева, които заплатила на същия ден. Ищцата твърди, че на 30.01.2019г. постъпила в отделението по ортопедия и травматология в УМБАЛ –Пловдив АД за пластично възстановяване на лезиите на мускула на л. подбедрица, на следващия ден претърпяла операция, а от болничното заведение била изписана на 15.02.2019г. Свалянето на конците било планирано след 15 дни, но на 23.02.2019г. ищцата постъпила отново в болничното заведение поради силни болки. Установено било гнойно възпаление на раната, което наложило хирургическо лечение. Била изписана на 11.02.2019г. с указание за извършване на стерилни превръзки и проследяване на състоянието.

Ищцата твърди, че лечението на нараняванията, нанесени от к.то на ответника продължило и след неколкократните й престои в болнично заведение. Ищцата направила разходи за закупуване на лекарства на стойност 197,97 лева,както и заплатила потребителски такси за престоите в болнично заведение на стойност 58 лева.

Нападението от к.то и престоят по болници се отразил изключително тежко физически и емоционално на ищцата. От момента на нападението и до днес ищцата твърди, че изпитва болки на наранените места. Не можела пълноценно да използва лявата си ръка и в ежедневието се нуждаела от постоянна помощ. Нападението оставило дълбок отпечатък върху нея и изпитвала страх да се движи сама, което се отразявало негативно на личния й живот.

Въз основа на гореизложените твърдения ищцата счита, че е осъществен фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 50 от ЗЗД и моли за осъждане на ответника да й заплати претендираните имуществени и неимуществени вреди в размер на общо 4085,97 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 24.01.2019г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. Подробни съображения се излагат от процесуалния й представител- адв. Р. в писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Й.Т.П. е постъпил писмен отговор, в който е направено искане за спиране на настоящото производство до приключване на сл.д. №53/2019г. по описана ОСлО при ОП –Пловдив, пр.пр. № 650/2019г. по описа на РП –Пловдив.

Твърди, че за инцидента на 24.01.2019г. в гр. Б. научил по – късно, тъй като бил в чужбина и не било изяснено обстоятелството дали процесното к. е негова собственост.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид съображенията на страните, намира за установено следното:

Като писмени доказателства по делото са приети Епикризи – 3 броя, фактури за закупени анатомична заключваща плака за дистален радиус-комплект и медикаменти, Удостоверение от РП-Пловдив, Постановление за прекратяване на досъд. пр. №57/2019г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив водено за престъпление по чл. 325в, ал. 1 от НК.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безпротиворечив начин се установи описаната в исковата молба фактическа обстановка, времето, мястото и начина на настъпване на получените от ищцата увреждания на телесния интегритет, който всъщност не се оспорват от ответната страна. Ответника твърди, че не се установява от доказателствата по делото, к.то, ухапало ищцата да е негова собственост.

От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, извършена от в. л. Й.Ш.. се установява, че на 24.01.2019г., около 08.00 часа сутринта ищцата отивала към кварталния магазин в гр. Б., като на входа на магазина била нападната от к., порода «к.», което се нахвърлило и многократно я захапало по л. г. и д. к.. В приложената към делото медицинска документация е отразено, че пострадалата В. К. е получила открита фрактура /счупване/ в долния край на лявата предмишница /в областта на китката на лявата ръка/ и множество рани от ухапване от к. в дисталната половина на лявата подбедрица, достигаща в дълбочина и с частично засягане на предния тибиален мускул. Определена е диагноза «Фрактура антебрахии синистра ин партис дисталисаперта. Вулнус морзум канис мани синистра ет крурис синистра. Лезио партис м. тибиалис антериор крурис синистра». Тези травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети- чрез стискане, дърпане, разкъсване и откъсване. По този механизъм действат зъбите на к. и описаните травматични увреждания добре отговарят да са получени така, както е отразено в даннните по делото, а именно-при нападение,  многократни захапвания със зъбите на голямо и силно к.. В. л. счита, че е налице пряка причинно-следствена връзка между ухапванията от к.то на ответника и получените телесни увреждания от пострадалата В.К.. Според д-р Ш. болката е субективна относителна величина с индивидуален характер и независимо, че няма как да бъде обективизирана чрез степени и скали, въз основа на характера и локализацията на травматичните увреждания, могат да бъдат направени изводи за интензитета и продължителността на болките, които влияят върху личностния пълноценен здравословен комфорт, самочувствието, настроението и ежедневния витален стереотип. В конкретния случай според експерта раните от ухапването със зъби на к. са били монгобройни, дълбоки и инфектирани, със засягане на костни и мускулни структури. Наложило се е пострадалата  В.К. на три пъти да постъпва в специализирано лечебно  заведение, където е била извършена първична хирургична обработка, щателно почистване на оперативното поле и открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, послоен шев на тъканите и стерилна превръзка. На втори етап е била извършена пластична операция на засегнатия мускул на лявата подбедрица. Като резултат от замърсената и инфектирана рана се е развило гнойно-възпалително усложнение на лявата подбедрица, което е наложило извършване на хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани – фасциотомия, разсичане на меки тъкани и почистване на гнойната колекция. Приложена е била и антибиотична терапия, антикоагулантна и обезболяваща терапия. Описаната характериктика на множество и дълбоки рани от ухапване от к. по левия горен и долен крайник, откритото счупване  в долната трета на лявата предмишница, засягането на предния тибиален мускул на подбедрицата, замърсеното и инфектирано състояние на раните, което е причинило и гнойно-възпалително усложнение на лявата подбедрица са довели до силни по интензитет болки и страдания, които са били изживяни от пострадалата В.К..

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза оздравителния процес е протекъл бавно, с усложнения и с вторично зарастване на откритите, инфектирани рани. Възникналите усложнения са били преодоляни в хода на лечебния процес и не би следвало да се очакват нови усложнения. Откритото счупване в долната трета на лявата предмишница, което е наложило извършването на открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация на двете кости е довело според вещото лице до трайно затрудняване движенията на л. г. крайник, за срок от по-дълъг от един месец.

            Дълбоката, открита  и замърсена рана на предната повърхност на лявата подбедрица , със засягане на предния тибиален мускул и настъпилото гнойно-възпалително усложнение на лявата подбедрица са довели до трайно затрудняване  движенията на левия долен крайник, за срок по-голям от един месец.

            Съдът кредитира заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, като компетентно извършено, онговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.

За установяване на фактическите си твърдения ищцата ангажира гласни доказателства посредством показанията на св. Е. К. /обективирани в протокол от проведеното на 13.08.2020г. съдебно заседание/. От показанията на същия се установява, че е **** на ищцата. Познавал ответника, който живеел през няколко улици от дома му в гр. Б..  Знаел, че Й. отглеждал в двора на къщата си голямо черно к., което виждал вързано до оградната мрежа.От други съседи свидетелят чувал, че к.то няколко пъти късало синджра,  било агресивно и нападало други хора. Месец януари 2019г. същото к. нападнало баба му. В този ден св. бил в с. Б. и сутринта се обадил баща му да си идва бързо, защото трябвало да качи баба си на линейки да я откарат в гр. П..  Тръгнал веднага и я видял паднала на земята пред супермаркета. Цялата била нахапана и навсякъде имало кръв. Помогнал на медиците да я качат в линейката, имало и двама полицаи. Насъбралите се хора казали, че к.то било отстреляно от собственика на магазина. Полицаите го разпитвали дали знае кой е собственик на к.то и св. ги завел до къщата на Й.П.. к. го нямало, а синджирът бил скъсан. Приели баба му в спешното. Направили й операция. Ръката й била счупена, имала рани по корема и крака. Стояла 20-на дни. Имала много силни болки и още на втория ден след изписването се наложило отново да я приемат в болница, общо три пъти постъпвала за лечение. След изписването не можела да се обслужва сама и живеели в една къща, като баба му била на долния етаж. Три-четири месеца се възстановявала физически, но психически още била зле. Страхувала се дори от най-малкото к. и не смеела да излезе навън.

Съдът кредитира показанията на св. Е. К., като цени същите при условията на чл. 172 от ГПК, тъй като св. има непосредствени възприятия относно установените от него факти, показанията му кореспондират с приетите по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза.

При така установените, релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът  намира предявените искове за  доказани по основание и размер, по следните съображения:

Успешното провеждане на иска по чл. 50 от ЗЗД изисква наличието на следните кумулативни предпоставки - противоправно деяние, извършено от лицето, срещу което е насочен иска, настъпили вреди, произтичащи от животно, в случая к., което е собственост на ответника и причинно – следствена връзка между тях, като на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди / чл.51, ал.1 ЗЗД/, а субективния елемент на вината се предполага до доказване на противното.

В процесния случай,  факта на извършване на увреждащото действие от к., настъпването на вреденосния резултат и наличието на причинно-следствена връзка между тях се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени, гласни доказателства и възприетото заключение на извършената съдебно-медицинска експертиза. Доколкото искът се основава на гаранционно-обезпечителната отговорност за вреди от вещи, регламентирана в чл. 50 от ЗЗД, то и вина не следва да се доказва, а единствено факта, че процесното к. е собственост на ответника. В тази връзка от събраните по делото гласни доказателства се установи, че ответника е отглеждал к.то в двора на къщата, в която живеел, именно той е полагал грижи за него, а непосредствено след инцидента св. К., придружаван от п. сл. са посетили дома на ответника и установили, че животното липсва, а синджира, на който било вързано е скъсан. Това е достатъчно за съда да приеме за установен факта, че именно ответника е негов собственик и носи отговорност за действията на животното. Оспорването на този факт в отговора съставлява защитна позиция, неподкрепена с каквито и да е доказателства от ответната страна.

Категорично по делото е установен факта на нанесените на ищцата телесни увреждания, причинили й трайно затрудняване на движенията на левият горен крайник за срок по-голям от един месец и трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, за срок по-голям от един месец, които на практика съставляват и средна телесна повреда по смисъла на НК.

Установи се от събраните в хода на настоящото производство писмени и гласни, обсъдени по-горе, че в резултат на нанесеното й увреждане, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, страх,, продължителна невъзможност да се обслужва сама, трикратно постъпване за лечение и продължителен престой в болнични заведения. Според в. л. оздравителния процес е протекъл бавно, с усложнения и вторично зарастване на откритите, инфектирани рани и е съпроводен със силни по интензитет и продължителни болки и страдания, изживени от ищцата.

Обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да се определи от съда по справедливост, при отчитане на всички, релевнатни за индивидуализацията на неговия размер факти и обстоятелства. При определяне конкретния размер на вредите, съдът отчете интензитета на засягането на телесния интегритет на ищцата /средно по степен, причинило й трайно затруднение в движението на два крайника – г. и д., както и продължителността на възстановителния процес. Въз основа на така отчетените обстоятелства, релевантни за определяне размера на справедливото обезщетяване на претърпените от ищцата вреди, съдът стигна до извод, че предявения иск за неимуществени вреди следва да се уважи в пълния му размер от 2300 лева, който съответства на критерия за справедливост.

По отношение на претенцията за имуществени вреди, то от събраните по делото писмени доказателства – фактури и фискални бонове се установява, че  претърпените от ищцата имуществени вреди, съставляващи закупени от нея медикаменти, превързочни материали, потребителска такса и анатомична заключваща плака за дистален радиус възлизат на сумата от 1785,97 лева, поради което и предявения иск за имуществени вреди ще се уважи в пълен размер.

           При този изход на спора, по аргумент от чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има ищцата, като същите се констатираха в размер на общо 983,44 лева /заплатена ДТ в размер на 163,44 лева, депозит за вещо лице в размер на 200 лева и заплатено адвокатско възнаграждение размер на 620 лева с ДДС/, за тях е представен своевременно списък и са налице доказателства за реалната им направа, поради което и заплащането им ще се възложи в тежест на ответната страна.

 

Мотивиран от изложеното, съдът

 

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Й.Т.П. с ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на В.А.К. с ЕГН: **********, с адрес *** сумата от общо 4085,97 лева /четири хиляди осемдесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки/, от които – 2300 лева /две хиляди и триста лева/ представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и емоционален стрес, както и сумата от 1785,97 лева, /хиляда седемстотин осемдесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки/,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – закупени лекарства и медикаменти, включително анатомична заключваща плака за дистален радиус – комплект и заплатени потребителски такси, произлезли от нападение на каракачанско к., собственост на ответника и намиращо се под негов надзор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 24.01.2019г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Й.Т.П. с ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на В.А.К. с ЕГН: **********, с адрес *** сумата от общо 983,44 лева /деветстотин осемдесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски, от които-заплатена ДТ в размер на 163,44 лева, депозит за вещо лице в размер на 200 лева и заплатено адвокатско възнаграждение размер на 620 лева с ДДС.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                    

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

 

 

Вярно с оригинла.

Д. К.