Р Е Ш Е Н И Е
№ 631 27.04.2021г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на дванадесети април
две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 297 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във връзка с
чл.118, ал.1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Административното дело е
образувано по жалба от М.П.М. с ЕГН **********, П.И.М.-МАНДАДЖИЕВА с ЕГН **********
и Н.И.М. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адвокат И.М.
– БАК, против Решение № 1040-02-4/07.01.2021г. на директора на ТП на НОИ –
Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № РС-4-02-00849238/03.12.2020г.
на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас, с което
на основание чл.114, ал.4 от КСО е разпоредено жалбоподателите да възстановят
неоснователно изплатената на И.Н.М.с ЕГН **********, за периода след смъртта
му, сума в размер на 23 391.15 лева, от които 16 105.58 лева главница
и 7 285.57 лева лихва – от датата на неправомерно получената пенсия до
датата на издаване на разпореждането, представляваща пенсия за осигурителен
стаж и възраст на М. за периода от 01.04.2015г. до 30.06.2017г.
Иска се отмяна на оспорения
административен акт като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателите
П.И.М.-Мандаджиева и Н.И.М. се явяват лично, а М.П.М. не се явява.
Тримата се представляват от адвокат И.М., която поддържа жалбата съобразно изложените в нея
съображения и иска присъждане на разноски.
Ответната страна Директорът на ТП
на НОИ гр.Бургас се представлява от главен юрисконсулт Катя В., която оспорва
жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Моли за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт. Представя писмени бележки, в които излага
допълнителни съображения относно законосъобразността на оспореното решение и
неоснователността на подадената срещу него жалба.
Съдът, като взе предвид
разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
С разпореждане № 031096/02.08.1996г. (л.64-65 от делото) на И.Н.М.с ЕГН ********** е отпусната пенсия за осигурителен
стаж и възраст, считано от 21.05.1996г. в размер на 6 480.00 лв. месечно с
добавки и компенсации общо в размер на 4 044.00 лв.
С
разпореждане № **********/01.07.2015г. (л.63 от делото), считано от 01.07.2015г.
размерът на пенсията му е преизчислен на 621.56 лв. и добавка към нея в размер
на 33.30 лв., общо 654.86 лв. месечно.
С
разпореждане № **********/01.07.2016г. (л.62 от делото), считано от 01.07.2017г.
размерът на пенсията му е преизчислен на 637.72 лв. и добавка към нея в размер
на 33.30 лв., общо 671.02 лв. месечно.
Ежемесечно
пенсията на М. е превеждана от ответника на Банка „ДСК“ АД по открита от
последния банкова сметка *** № 31168 от 17.11.2000г.
С
разпореждане № 2154-02-203#1/24.08.2017г. (л.58 от
делото), считано от 01.07.2016г. пенсията на И.Н.М.е спряна на основание чл.95,
ал.2 от КСО, във връзка с подаден сигнал № 2154-02-203/03.08.2017г. за това, че
същият е обявен за издирване на 15.05.2015г. (л.59 от делото).
Със
съдебно решение № 260056/17.08.2020г., постановено по гр.дело № 1862/2020г. по
описа на Районен съд – гр.Бургас (л.50-51 от делото), на основание чл.14 от
ЗЛС е обявена смъртта на И.Н.М.с ЕГН ********** и е определен ден на
смъртта му - 17.03.2015г. Решението е влязло в сила на 10.09.2020г.
С
разпореждане № **********/21.09.2020г. (л.47 от делото), считано от 31.03.2015г.
пенсията на И.Н.М.е прекратена на основание чл.96, ал.1, т.1 от КСО, във връзка
с издаден Акт за смърт № 286/21.09.2020г.
От
удостоверение изх. № 94-01-31022/24.09.2020г. (л.47 от делото) издадено от
длъжностно лице по гражданското състояние при Община Бургас се установява, че И.Н.М.след
смъртта си е оставил наследници по закон. Това са настоящите жалбоподатели М.П.М.,
негова съпруга и дъщерите му П.И.М.-Мандаджиева и Н.И.М..
С писмо вх.
№ Ц1030-02-5949/09.10.2020г. (л.43 от делото) в ТП на НОИ Бургас е получено
уведомление от Банка „ДСК“ АД, ФЦ Бургас по чл.7, ал.3 и 4 от Договора за Илия Николов
М., който е бил клиент на банката. От уведомлението се установява, че банката
възстановява сумата от 1 734.79 лв. от изплатените след смъртта пенсии,
като недостатъчната наличност е в размер на 16 105.58 лв. Посочено е, че с
картата на лицето са извършвани транзакции на АТМ и е представена справка за
извършените разплащания за ел. енергия и вода, както и удръжки за банкови такси.
С писма изх. № Ц1029-02-5949/Ц1029-02-5950 и Ц1029-02-5951
от 20.10.2020г. (л.35-40 от делото) ТП на НОИ Бургас е поканила жалбоподателите
да възстановят доброволно изплатената пенсия на техния наследодател за периода
от месец април 2015г. до месец юни 2017г.
Със сигнал
изх.№ Ц2154-02-346#1/24.11.2020г. (л.34 от делото) от началник отдел
"Пенсии" е сезиран началника на "КПК за предприемане на действия
по възстановяване на неоснователно получената сума от пенсия в размер на 16 105.58
лв. и издаване на разпореждане по чл.114 от КСО.
Във връзка
с подадения сигнал и на основание проведеното административно производство е издадено
Разпореждане № РС-4-02-00849238/03.12.2020г. на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.114, ал.4 от КСО
е разпоредено М.П.М., П.И.М.-МАНДАДЖИЕВА и Н.И.М. да възстановят неоснователно
изплатената на И.Н.М.с ЕГН **********, за периода след смъртта му, сума в
размер на 23 391.15 лева, от които 16 105.58 лева главница и
7 285.57 лева лихва – от датата на неправомерно получената пенсия до
датата на издаване на разпореждането, представляваща пенсия за осигурителен
стаж и възраст на М. за периода от 01.04.2015г. до 30.06.2017г. От справка по
разходите на ДОО се установява поредността на дълга, размера на главницата и
размера на лихвата.
Разпореждане
№ РС-4-02-00849238/03.12.2020г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО
в ТП на НОИ – Бургас е обжалвано от трите наследници, чрез адв. Илияна М., пред
директора на ТП на НОИ – Бургас с жалба с вх. № Ц1012-02-254/22.12.2020г., който
го потвърдил с Решение № 1040-02-4/07.01.2021г. Решението било връчено на
представителя на адресатите – адв. М., по пощата на 13.01.2021г.
Срещу
решението е подадена жалба до Административен съд-Бургас, чрез административния
орган с вх.№ 1012-02-38/27.01.2021г., във връзка с която е образувано
настоящото дело.
Делото е
основано само на писмени доказателствени средства, съдържащите се в
административната преписка, които не са оспорени от страните. Всички те са
непротиворечиви по съдържание, последователни по хронология, като логично
представят развилите се събития. Съдът ги кредитира с доверие и основава на тях
фактическите си констатации.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежни страни, имаща право и
интерес от оспорването.
Разгледана по същество същата е неоснователна
поради следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е Решение
№ 1040-02-4/07.01.2021г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставено
в сила Разпореждане № РС-4-02-00849238/03.12.2020г. на ръководителя на контрола
по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.114, ал.4 от КСО е разпоредено жалбоподателите да възстановят неоснователно изплатената на И.Н.М.с
ЕГН **********, за периода след смъртта му, сума в размер на 23 391.15
лева, от които 16 105.58 лева главница и 7 285.57 лева лихва – от
датата на неправомерно получената пенсия до датата на издаване на
разпореждането, представляваща пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. за
периода от 01.04.2015г. до 30.06.2017г.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган - директор на ТП на НОИ гр.Бургас, в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата
на чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, бук.”д” от КСО, в съответната писмена форма и
съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден. Решението е мотивирано, тъй като в него се съдържат фактическите и правните основания за
издаването му. Волята на
административния орган е ясна и непротиворечива, като мотивите кореспондират
изцяло с диспозитива на решението.
В хода на административното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административният орган в
съответствие с чл.35 от АПК е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от
значения на случая, като по този начин е изпълнил задължението си по чл.36,
ал.1 от АПК да събере служебно всички доказателства относими към конкретния
случай. С оглед на изложеното
при осъществената проверка не се установяват отменителни основания по чл.146,
т.1, т.2
и т.3
от АПК.
Обжалваното решение е издадено в съответствие
с материалноправните разпоредби на закона, поради следното:
Вземането
за неоснователно изплатени за периоди след смъртта на правоимащото лице суми,
т.е. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи е възникнало на
основание чл.114,
ал.1 от КСО. Установено е с разпореждане, издадено по реда на чл.114,
ал.3 от КСО, без да се съставя ревизионен акт за начет по чл.110, ал.1.
Съгласно разпоредбата на чл.114,
ал.4 от КСО, суми за пенсии и парични обезщетения, неоснователно изплатени
за периоди след смъртта на правоимащото лице, се събират от лицето което ги е
получило, или солидарно от наследниците. В този смисъл е и разпоредбата на чл.85,
ал.7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, съгласно която
неоснователно получените суми за пенсия след смъртта на пенсионера се
възстановяват от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците
заедно с лихвата по чл.113
от КСО.
В настоящия
случай от данните по делото се налага извод, че тримата жалбоподатели са
единствените законни наследници на починалото лице - Илия Николов М.. С оглед
на това и тримата в това си качество дължат възстановяване на неоснователно
изплатените суми за пенсии на техния наследодател, след смъртта на последния,
настъпила според решението на съда на 17.03.2015г.
От
ангажираните от ответника по делото доказателства, които не са оспорени и са
приети за годни доказателства се приема за доказано, че ответникът е превеждал
ежемесечно пенсията за осигурителен стаж и възраст на И.Н.М.в Банка „ДСК“ АД и
средствата са постъпили по сметката му. Със същите са извършвани транзакции чрез
АТМ и разплащания за ел. енергия и вода, както и удръжки за банкови такси.
От
съдържанието на уведомление от Банка „ДСК“ АД, ФЦ Бургас, изпратено с писмо вх.
№ Ц1030-02-5949/09.10.2020г. в ТП на НОИ Бургас се установява, че банката
възстановява сумата от 1 734.79 лв. от изплатените след смъртта пенсии,
като недостатъчната наличност е в размер на 16 105.58 лв. Не е спорно, че
размерът на неоснователно изплатените пенсии, която следва да бъде възстановена
под формата на главница е именно 16 105.58 лв.
При това положение
правилно с потвърденото от горестоящия орган Разпореждане №
РС-4-02-00849238/03.12.2020г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в
ТП на НОИ – Бургас, на основание чл.114, ал.4 от КСО е разпоредено М.П.М., П.И.М.-МАНДАДЖИЕВА
и Н.И.М. да възстановят неоснователно изплатената на И.Н.М.с ЕГН **********, за
периода след смъртта му, сума в размер на 23 391.15 лева, от които
16 105.58 лева главница, представляваща пенсия за осигурителен стаж и
възраст на М. за периода от 01.04.2015г. до 30.06.2017г.
Без
значение в конкретния случай за какво точно и по какъв начин е била израходена,
респ. използвана преведената по банковата сметка на починалото лице пенсия. Съгласно чл.114,
ал.4 от КСО суми за пенсии и парични обезщетения, неоснователно изплатени
за периоди след смъртта на правоимащото лице, се събират от лицето, което ги е
получило, или солидарно от наследниците. За събиране на сумите длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, издава разпореждане. Разпорежданията подлежат на
доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването им. Правната норма на чл.
114, ал. 4 от КСО предвижда установяване на качество на наследник на едно
лице за да бъде търсена отговорност за възстановяване на надвзети суми за
пенсии, получени след смъртта на пенсионера без да се търси виновно поведение
от страна на наследниците. Спор по делото не съществува относно това, че
тримата жалбоподатели са законни наследници на починалия И.М.. Правото на
пенсия е лично, ненаследимо и не преминава в наследствената маса, поради което
наследниците дължат връщане на получените от ДОО суми без правно основание.
Задължението за връщане на сумите е възникнало от момента на отпадане на
основанието за изплащането им, а това е датата на смъртта на М. обявена със съдебното
решение. Дори жалбоподателите да не са получили процесните суми, то същите ги
дължат в качеството им на наследници, а това им качество е безспорно и именно за
това органът е поискал от тях солидарно да ги възстановят.
Отделно от
това същите са били задължени по силата на чл.14,
ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ да съобщят на
пенсионния орган факти и обстоятелства имащи значение за спиране на пенсията, а
именно обстоятелството, че техният наследодател И.М. е безследно изчезнал на
16.03.2015г., но не са го сторили. Съгласно втората алинея на чл.14 от НПОС при
липса на съобщаване в едномесечния срок за настъпилите изменения, които се отразяват
върху основанието за получаване на пенсията или върху размера й, и продължават
да я получават, връщат неправилно получената сума с лихвата по чл.113
от КСО. Това, че в случая пенсията е била превеждане по банковата сметка на
починалия М., а не по сметки на жалбоподателите не отменя задължението им по
чл.14, ал.1 от НПОС. При това положение правилно административния орган е
постановил събиране на неоснователно изплатените суми от пенсии солидарно от
тримата наследника, заедно с лихвата в размер на 7 285.57 лв. - от датата
на неправомерно получената пенсия до датата на издаване на разпореждането.
В този
смисъл е и Решение № 12853 от
25.10.2017г. на ВАС по адм. д. № 8211/2016г., VI о., докладчик председателят
Румяна Папазова.
Съобразно изложеното съдът
намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в
рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на
административно-производствените правила, в съответствие с материалните
разпоредби и целта на закона, поради
което жалбата против него с искане за отмяната му се явява неоснователна и не
следва да бъде уважавана.
При този изход на делото искането
на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за
възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно съобразно чл.143, ал.3 и
чл.144 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, като размерът му следва да е
100.00 лв. съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр.
с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХХ-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.М. с ЕГН **********, П.И.М.-МАНДАДЖИЕВА
с ЕГН ********** и Н.И.М. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
чрез адвокат И.М. – БАК, против Решение № 1040-02-4/07.01.2021г. на директора
на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане №
РС-4-02-00849238/03.12.2020г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в
ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.114, ал.4 от КСО е разпоредено
жалбоподателите да възстановят неоснователно изплатената на И.Н.М.с ЕГН **********,
за периода след смъртта му, сума в размер на 23 391.15 лева, от които
16 105.58 лева главница и 7 285.57 лева лихва – от датата на
неправомерно получената пенсия до датата на издаване на разпореждането, представляваща
пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. за периода от 01.04.2015г. до
30.06.2017г.
ОСЪЖДА М.П.М. с ЕГН **********, П.И.М.-МАНДАДЖИЕВА с ЕГН
********** и Н.И.М. с ЕГН **********, да заплатят на ТП на НОИ гр.Бургас направените по
делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100.00 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: