Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2348 10.07.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII - ти граждански състав, в публично заседание на първи юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 9337 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от и.д. Н.Т.С., чрез пълномощника си юрк. С. e предявил против П.П.Д., ЕГН **********
***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи следните суми: сума в
размер на 1500 лв. – главница по
договор за заем *** №
****/21.08.2017 г., сключен с „Микро Кредит“ АД с ЕИК *********, вземанията по
който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД на 10.01.2018 г.
с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.01.2015 г., сума в размер на 124,10
лева - договорна лихва за периода 21.09.2017 г. до 21.06.2018 г., 990 лева
- застрахователна премия по Договор за допълнителни услуги за периода от
21.09.2017г.- 21.06.2018г., сума в размер на 193,45 лева – обезщетение за
забава за периода от 22.09.2017 г. до 12.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 12.02.2019 г. до
окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2508/2019 г. на ПдРС.
В исковата молба ищецът твърди, че на
21.08.2017 г. е сключен Договор за заем ***
№ **** между ответника и
„Микро Кредит“ АД с ЕИК ********* (Заемодател), по силата на който на длъжникът
е предоставена парична сума в размер на 1500 лева, която същият се е задължил
да върне ведно с договорна лихва в размер на 124,10 лева на 10 равни месечни погасителни
вноски, с падеж на първата вноска – 21.09.2017 г., а на последната - до 21.06.2018 г. Поради неизпълнение на
задълженията длъжникът дължи и лихва за забава съобразно договора за заем в
размер на 193,45 лева, за периода от 22.09.2017 г. до подаване на заявлението.
Съгласно разпоредбите на Общите
условия, в съответствие с които е сключен договора за кредит, с подписването му
Заемополучателят удостоверява, че е надлежно уведомен за всички клаузи на
договора, предварително му е била предоставена необходимата информация относно
договора, разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да
бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен.
С подписване на договора за заем,
заемополучателят е предоставил съгласието си да „Микро
Кредит“ АД, в качеството си на застрахователен посредник да предостави на
заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на
„Микро Кредит“ АД застраховка „Защита“ към ЗК УНИКА Живот АД,
конкретните условия по които били посочени в индивидуална застрахователна
полица, подписана от заемополучателя. Застрахователната премия по договора била
определена в размер на 990 лева, която заемополучателят се е задължил да
заплати на 10 броя месечни равни части, всяка в размер на 99 лв.
Възникналите по договора вземания
заемателят прехвърлил на заявителя с Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 10.01.2018 г., като длъжникът бил
надлежно писмено уведомен за прехвърлянето.
Тъй като ответникът не е изплатил изцяло задълженията
си договора за паричен заем, то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу
ответника, по което било образувано цитираното частно гр. дело, но длъжникът
бил уведомен по чл. 47, ал. 6 ГПК, поради това ищецът предявявал настоящите
установителни искове за съществуване на вземанията. Моли същият да бъде уважен.
Претендират се и разноски за заповедното и исковото производство.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответникът чрез особения си представил адв. Г. А., е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и
размер. Твърди, че цесията не била съобщена на ответника. Клаузата за
застрахователна премия била неравноправна.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото за послужване ч.гр.д. №
2508 по описа за 2019 г. на ПдРС, се
установява, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 1500
лв. – главница по договор за заем *** № ****/21.08.2017 г., сключен с „Микро
Кредит“ АД с ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД на 10.01.2018 г. с Приложение № 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., сума в размер
на 124,10 лева - договорна лихва за
периода 21.09.2017 г. до 21.06.2018 г., 990 лева - застрахователна премия по
Договор за допълнителни услуги за периода от 21.09.2017г.- 21.06.2018г., сума в
размер на 193,45 лева – обезщетение за забава за периода от
22.09.2017 г. до 12.02.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на постъпване на заявлението в
съда – 12.02.2019 г. до окончателното погасяване. Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви
иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния
едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По делото се установява от събраните
доказателства, че на 21.08.2017 г. между ответника и „Микро Кредит“ АД е сключен договор за заем ***
№ ****, по силата на който на ответникът е
предоставена парична сума в размер на 1500 лева, като същият се е задължил да върне общо сумата
от 1624.10 лв., на 10 равни месечни погасителни вноски,
всяка в размер от 162.41
лв., с падеж на първата вноска – 21.09.2017 г., а на последната - до 21.06.2018 г. Падежът на последната вноска за
връщане на главницата по заема е настъпил преди подаване на заявлението по чл.
410 ГПК. Ответникът е заявил и допълнителна услуга застраховка
„премиум злополука“, по която дължимата застрахователна премия е разсрочена на
10 месечни вноски по 99 лв. всяка.
„Микро
Кредит“ АД
представлява финансова
институции по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя
кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Вземанията по процесния договор са
цедирани от „Микро
Кредит“ АД
на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, съгласно рамков договор за
прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г. и приложение № 1 от 10.01.2018 г. към
него. Извършването на цесията не е оспорено от ответника, поради което и съдът
намира представените документи за достатъчни доказателства за установяването на
това обстоятелство.
Досежно съобщаването на цесията. Изходящото от цедента
(или упълномощения цесионер) уведомление, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин
уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК
при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /виж решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т.
о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение
№ 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. Действително,
назначеният от съда особен представител на ответника притежава особено
процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното
производство, но до конституирането му се е стигнало след като съдът е приел,
че съобщението до ответника е редовно връчено. Установената в нормата на чл.
47, ал. 5 от ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с
изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се
прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес
и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички
положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за
редовно връчени. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез
залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за
образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал.
2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за
получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния
случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност
изявлението, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се
презумира да са получени от ответника, а не от назначения му особен
представител. Уведомлението, представено с исковата молба на ищеца-цесионер и
достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на
съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал.
3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следователно от датата на връчване
исковата молба и приложенията на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е
изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на
вземането е съобщено на длъжника. Следва
да се посочи само за пълнота, че актуалната съдебна практика стига по-далеч,
като намира, че уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост
/уведомяването за прехвърляне на вземането/ може да се съобщи редовно и на
назначения по делото особен представител /виж решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС/.
Ето защо съдът намира, че най-късно в хода на настоящия
процес по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за
извършената цесия. Оттук ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на
договор за заем *** №
****/21.08.2017 г. срещу ответника, тъй като последният дължи да престира на
него, а не на стария кредитор.
Ето защо, съдът приема, че ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора за
паричен заем.
Въз основа на изложеното, по делото са доказани в кумулативност -
наличието на сключен договор за паричен заем, по който на ответника е
предоставена парична сума; валиден договор за цесия между стария и новия
кредитор, по силата на който цесионерът-ищец е придобил изискуемите процесни
вземания за главница, възнаградителна лихва, обезщетение за забава, както и, че
длъжникът е уведомен за цесията.
От ответната страна, върху която лежи
тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване изпълнение на
задължението за връщане на заетата сума в пълен размер, ведно с лихвите, такова
доказване не беше проведено. Вземанията са станали изискуеми на краен падеж, а
именно 21.06.2018 г. до когато е следвало да бъдат погасени.
Относно размера на задълженията и
погасените суми, по делото е прието
заключението на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните,
което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че
невъзстановеният размер по прецесния договор е: 1500 лева - главница,
договорната лихва – 124,10 лв., 990 лева – застрахователна премия и 152,27
лева обезщетение за забава.
По отношение на застрахователната
премия, съдът намира следното.
От събраните по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че между страните на 21.08.2017 г. е
сключен и договор за допълнителни услуги-застраховка Защита Пакет „Премиум“, за
която заемателят дължи сума в общ размер на 990 лв., разсрочена в 10 месечни
погасителни вноски по 99,00 лева. Представена е и застрахователна полица, по
която застраховател е „Уника Живот“ АД, действащо чрез застрахователен
посредник „Микро Кредит“ АД и застраховано лице П.Д., ползващо се лице – „Микро
Кредит“ АД.
В исковата молба се претендира вземане
в размер на 990 лева, неплатени застрахователни премии по договор за
допълнителни услуги. Видно от представения договор за застраховка
"Защита", същият е сключен между застрахователя "Уника" АД
и застрахованото лице –ответника по делото. В случая "Микро Кредит"
АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя, съгласно
чл. 313 от КЗ. По договора за застраховка правата и задълженията на
застрахователя, включително да получи застрахователната премия, възникват
направо в патримониума на ЗК "Уника" АД. Правата на "Микро
Кредит" АД като трето правоимащо лице по договора за застраховка, но не и
като застрахователен агент са ограничени само до възможността да получи
застрахователното обезщетение при настъпил риск. От постъпила справка от ЗК
"Уника" АД се установява, че
застрахователната премия от 990 лв. по процесния договор е платена от "Микро Кредит" АД на ЗК "Уника"
АД . Ето защо е възникнало правото
на "Микро Кредит" АД да получи
застрахователните вноски.
Предвид изложеното съдът намира, че по
отношение на „Микро Кредит“ АД е налице вземане за застрахователна премия,
което от своя страна е прехвърлено на ищеца по делото „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД.
Съгласно чл.143, т.5 от ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравноправността на
клауза в договора, сключен с потребител, се преценява конкретно, като се вземат
предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички
обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и
всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
Съгласно чл.146 ЗЗП, неравноправните
клаузи 
в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е
индивидуално уговорено, тежестта за доказване пада върху него. Наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата
нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. Защитата при
неравноправен характер на договор, сключен с потребител е изключена за
индивидуално уговорените клаузи – чл.146, ал.1 ЗЗП, но се прилага към
останалата част на договора – чл.146, ал.3 ЗЗП. При потребителски договор и
възражение за неравноправен характер на клаузи от същия, тежестта на доказване,
че определено условие от договора е уговорено индивидуално, е на търговеца или
доставчика. В този смисъл, при позоваване на неравноправен характер на
договорна клауза от потребител или при служебна проверка от съда за евентуално
неравноправен характер на клауза от потребителски договор съгласно решение №
23/07.07.2016г. по т.д.№ 3686/14г. на ВКС, І т.о., търговецът или доставчикът
следва да установи индивидуалното уговаряне на оспорената клауза, като само
обстоятелството, че договорът е подписан, е ирелевантно за дължимата от съда
защита на потребителя. Ако посоченото обстоятелство – подписване на договора от
потребителя, би освобождавало търговеца от задължението да докаже, че клаузите
са били индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица изключване
на защитата при всички потребителски договори. /в този смисъл и
р.№98/25.07.2017г. по т.дело №535/2016г. на Първо т.о./
Клаузите на чл. 3 от
процесния договор, чрез които се уговаря възнаграждение от 990 лв. за
застрахователна премия по сключен договор за застраховка, представляват цена на
допълнителна услуга, заявена от ответника по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, не
са неравноправни. В чл. 3 от процесния договор е посочено, че
сключването на застраховка не е задължителна предпоставка за предоставяне на
заема. По свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи
някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните
програми, предлагани от Кредитора, без това обаче да е задължително условие за
сключването на самия договор.
В случая ответникът се явява застрахователен посредник. Застрахователната
премия е посочена в договора- чл. 3 и тази сума се превежда от кредитора –
Микро кредит АД.
Съдът намира, че са
спазени изисквания на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като в процесния договор видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, са ясно и точно определени. Липсват нарушения на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Предвид изложеното, съобразно
представените по делото писмени доказателства и приетата по делото ССЕ, която
съдът кредитира изцяло, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, както и с оглед липсата на оспорване на вземанията от страна на
ответника, съдът намира, че предявените – главен иск за сумата от 1500 лв. – главница по договор за заем ***
№ ****/21.08.2017 г.,
сключен с „Микро Кредит“, 124,10 лева -
договорна лихва за периода 21.09.2017 г. до 21.06.2018 г., 990 лева - застрахователна премия по Договор за допълнителни услуги
за периода от 21.09.2017г.- 21.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 12.02.2019 г. до
окончателното погасяване са
доказани по основание и размер, поради което следва да бъдат уважени.
Относно обезщетението за
забава:
При забава на плащането, на която и да е погасителна
вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателя законната лихва за всеки ден
забава. Относно размера на мораторната лихва за периода от 22.09.2017 г. до
12.02.2019 г. е 152,27 лв., изчислена от вещото лице по неоспорената по делото
ССчЕ. Поради което акцесорният иск е основателен за сумата от 152,27 лв. , а
до пълния претендиран размер от 193,45
лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на
разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално
на уважената част от исковете. Същият е доказал заплащането на държавна такса в
размер на 210 лв., депозит за особен представител – 426,53 и внесен депозит за
в.л. в размер на 140 лв. и 5 лв. – ДТ за съдебно удостоверение. Съдът намира,
че при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото
присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 100 лева.
Общият размер на разноските на ищеца за исковото производство възлизат на 881,53 лева, като по съразмерност следва да
му бъдат присъдени 868,60 лева. За заповедното производство ищецът е доказал
сторени разноски в размер на 106,12 лева, като следва да му се присъдят по
съразмерност 104,56 лева. На ответника
не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са направени.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на П.П.Д., ЕГН ********** ***,
че дължи на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Д. Б. следните суми:
сума в размер на 1500 лв. – главница
по договор за заем *** №
****/21.08.2017 г., сключен с „Микро Кредит“ АД с ЕИК *********, вземанията по
който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД на 10.01.2018 г.
с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.01.2015 г., сума в размер на 124,10
лева - договорна лихва за периода 21.09.2017 г. до 21.06.2018 г., 990 лева - застрахователна премия по
Договор за допълнителни услуги за периода от 21.09.2017г.- 21.06.2018г., сума в
размер на 152,27 лева – обезщетение за забава за периода от
22.09.2017 г. до 12.02.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за забава за разликата до пълния предявен размер от 193,45 лева, ведно със законната
лихва върху главницата считано от 12.02.2019 г. до окончателното погасяване, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2508/2019 г. на ПдРС.
ОСЪЖДА П.П.Д.,
ЕГН ********** ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър
Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от и.д.
Н.Т.С., направените по делото разноски в размер на 868,60 лева и сумата от 104,56 лева,
представляваща разноски по частно гр. дело № 2508/ 2019 г. на ПдРС, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
На особения представител на ответника
П.П.Д. –адв. Г.А. да се изплати внесения депозит за особен представител.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ