Р Е Ш
Е Н И Е
№
Плевен,
……………….
Плевенски окръжен съд, търговско отделение, в открито заседание на двадесет и първи октомври 2021 г в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
при участието на секретаря Евгения
Русева като разгледа докладваното от ЧЛ. СЪДИЯТА
ПАНОВА т. дело. №121/2020 г по описа на Плевенски окръжен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Искове с пр. основание чл.
125 ал.3 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Плевенски окръжен съд е сезиран
с искова молба от ***ЕООД срещу ***ООД.
В исковата молба се твърди,
че В.П.В.,П.В.В., С.И.Г. и Ц.И.К. са били съдружници в ответното дружество,
всеки от тях с по 4 дяла.Твърди се, че от същите е било подадено тримесечно
предизвестие за напускане на дружеството като прекратяването на членството е
настъпило по силата на закона на 21.08.2015 г. Твърди се, че отношенията между
тези съдружници и ответника относно
имуществените последици на напускането на дружеството не са уредени. Според
исковата молба дяловете на напусналите съдружници следва да се определят като
процентно съотношение на дяловете на напускащия съдружник към всички дялове в
записания капитал се умножи по чистата стойност на имуществото на дружеството.
Твърди се, че счетоводен баланс към 31.08.2015г, към която дата следва следва
да бъдат изчислени дяловете на напусналите съдружници, все още не е съставен.
Твърди се, че са налице нарушения в счетоводството на ответника, което води до
некоректно представяне на активите и пасивите на ответното дружество. Според
исковата молба е налице многократно занижаване на активите на дружеството.
Претендира се заплащане на сумата от 25 200 лв, която сума представлява
паричната равностойност на 16 дяла на напусналите съдружници към 31.08.2015 г,
заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба, както 1250 лв
лихва за периода от 21.11.2015 г до завеждането на исковата молба. В хода на
производството са правени изменения на
предявените искове като в последното по делото съдебно заседание е прието
последното изменение на предявените искове като предявеният иск за главница е
останал в размер на 45 248 лв, а за лихва – в размер на 22212,57 лв като в останалите части до размер
от 52 752 лв за главния иск и до 25 896,29 лв за акцесорния
производството е прекратено поради направени откази от исковете в тези им
части.
В постъпилия отговор се оспорва
основателността на предявените искове като се възразява ,че е налице изтекла
давност, за което се излагат фактически твърдения. Оспорват се твърденията за
допуснати нарушения при счетоводството на ответника, твърди се, че
добросъвестно са изготвяни и предавани балансите , но поради представянето на
договори за продажба на дружествени дялове, е получен отказ от ТР. Твърди се,
че машини и съоръжения не са собственост на ответното дружество.
В допълнителната искова молба
се потвърждава казаното в първоначалната искова молба и се доразвиват
доказателствените искания досежно исканите експертизи, прави се искане за
гласни доказателства и за изслушване на управителя на ответното дружество.
В писмените бележки от процесуалния
представител на ищеца, представени по делото, се взема становище, че не е
налице изтекла погасителна давност, тъй като същата следва да тече от
изискуемостта на задължението. Според ищцовата страна давностният срок започва
да тече на 1.10.2015г и изтича на
30.09.2020г, а исковата молба е подадена на 21.09.2020г. Становището на
ищцовата страна е обосновано с разпоредбата на чл. 4 ал.3 от дружествения
договор, съгласно която имуществените последици се уреждат въз основа на
счетоводен баланс към края на месеца през който е настъпило прекратяването
на съдружието като дължимите средства
следва да се заплатят не по – късно от 3 месеца след прекратяването. Твърди се,
че желанието на четиримата съдружници по исковата молба за напускане на
дружеството е заявено с нотариална покана, получена в ответното дружество на 30.03.2015г . Според
ищцовата страна тримесечният срок по чл. 125 ал.2 от ТЗ изтича на 30.06.2015 г,
а след това следва да се брои и срока по чл. 4 ал.3 от дружествения договор.
В писмените бележки на ищцовата
страна се възприема вариант 2 от извършената по делото допълнителна съдебно –
счетоводна експертиза като приема за законосъобразно неосчетоводяването на договор за встъпване в дълг, сключен между
ответника и кооперация *** поради липса на документална обоснованост.
В представения допълнителен
отговор се потвърждават направените оспорвания .
В представените писмени бележки
на ответника се оспорва допустимостта на предявените искове.
В представените писмени бележки
от ответната страна се твърди, че
действително е получена нотариална покана на 30.03.2015 г, с която се уведомява
дружеството за напускането на съдружниците. Според ответната страна спрямо
напусналите съдружници е неприложима разпоредбата на чл. 125 ал.2 от ТЗ. Твърди
се, че с прехвърлянето на дружествените дялове от четиримата съдружници са
възникнали облигационни отношения между тях и купувача на дружествени дялове, а
след продажбата на дружествени дялове те вече не са съдружници в дружеството.
Твърди се, че съдружниците В.В.,
П.В., С.Г. и Ц.К. са прехвърлили дружествените си дялове на на трето лице на
20.03.2015 г. На 30.03.2015 г е получена в ответното дружество нотариална
покана за приемане на купувача като съдружник или за изплащане на дружествените
дялове на напусналите съдружници.Според ответника срокът за изплащане на
дружествените дялове е изтекъл на 17.04.2015 г като при хипотезата на чл. 125 ал.3 от ТЗ от
получаване на нотариалната покана започва да тече тримесечния срок за уреждане
на имуществените отношения. В този смисъл в зависимост от тълкуването на
нотариалната покана, според ответника, срокът е започнал да тече най – късно на
30.07.2015 г и е изтекъл 5 години след
това. Според ответника обаче давностният срок е започнал да тече на 12.05.2015
г с оглед заведено дело пред Пл ОС на 12.2015 г с пр. осн. Чл. 125 ал.3 от ТЗ,
което по – късно е прекратено поради оттегляне на претенцията.
В писмените бележки се твърди
също така, че пълномощникът на „***" ООД С.И.К. ***15г. с правно основание чл.125,
алЗ от ТЗ, срещу „***"ООД град Плевен, като собственик на дружествените
дялове. С молба от 28.10.2015г. на ищецът С.И.К. е направено искане за
оттегляне на ИМ като с Определение № 618/30.10.2015г на ОС-Плевен е
прекратено ТД на основание чл232 от ГПК.
Според ответната страна съгласно чл 116
от ЗЗД, с предявяване на ИМ давността се прекъсва. Но с оттеглянето на иска и
неуважаване на исковата претенция, се счита съгласно закона, че давността не се
смята прекъсната. Т.е. тя продължава да тече, без да се счита прекъсната. В
тази насока е константната практика на ВКС.Тези факти водят до правният извод ,
че давностният срок е започнал да тече от12.05.2015г.
Според ответната страна бившите
съдружници в дружество „***" ООД град Плевен В.П.В., П.В.В.,С.И.Г. и Ц.И.К.
са депозирали предизвестие за доброволно напускане на дружеството „***"ООД
след като са си продали дружествените
дялове на трето лице и вече не са
съдружници в дружеството.
Според ответната страна напусналите съдружници не могат да черпят
права от нищожен акт и в тази връзка в
писмените бележки са прави възражение за нищожност на предизвестието
адресирано от В.П.В., П.В.В.,С.И.Г. и Ц.И.К. по реда на чл. 125 от ТЗ до дружеството „***"60Д град Плевен.Този
нищожен акт е входиран в дружеството „***"ООД град Плевен на 21.05.2015г.
и спрямо него срокът за доброволно напускане е изтекъл на 20.08.2015г. и от
21.08.2015г е налице изискуемост на задължение към дружеството, но и от тази
дата е започнал да тече срокът на погасителната давност , който е изтекъл на
21.08.2020г.Според ответната страна същата е била готова да заплати дължимото
на напусналите съдружници. Видно от констатацията
на съдържанието на писмото, дружеството „***" ООД град Плевен уведомява
г- В., че е готово да плати имуществената цена въз основа на счетоводния баланс
изготвен в края на месеца и чрез него поканва останалите бивши съдружници да си
получат средствата уреждащи имуществените отношения между дружеството и
напусналите съдружници. Твърди се, че на посочения в поканата адрес живеят
всички заинтересовани от уреждане на имуществените отношения./П., В., адв. Р.В.
като пълномощник на Ц.К. и С.Г./.
Съдът
е констатирал, че същото не е получено
от адресата, но ответната страна възразява, че писмо с обратна разписка се получава, като
пощальонът лично посещава адреса.Ако не се приеме пратката, поставя
уведомление на вратата, че за адресата има пощенска пратка, от кого и къде може
да я получи. Пощата изчаква двадесет дни, задържайки пратката, и чак след това
я връща на изпращача. Изложеното е скрепено със законовите норми на Български
пощи. Според ответника няма как да се
приеме, че това домакинство не е уведомено, отчитайки живущите на този адрес.
Логичният извод , че те умишлено и нарочно не са получили пратката.
В писмените бележки се
твърди, че дружеството „***" ООД е
добросъвестно и това следва да му се
зачете при изчисляване на началото на
погасителния давност . Според ответника с оглед клеймото на писмото с обратна разписка погасителната давност е започнала да тече от
01.09.2015г. и е изтекла на 01.09.2020г. Според ответника да се
постави въпроса от кога започва да тече срока на погасителната давност -от
връчване на нотариалната покана - 30.03.2015г., 17.04.2015г. или след изтичане
на тримесечния срок 30.06.2015г. или 30.07.2015г.
-от
деня на завеждане на Т.Д. с правно основание чл.125,ал.2 от ТЗ -12.05.2015г.
-от изтичане на предизвестието за напускане - 20.08.2015г.
Според ответника към датата на подаване на ИМ от ищеца са изтекли погасителните срокове и е настъпила
погасителната давност съгласно ЗЗД независимо коя хипотеза ще се приеме
за правилна и вярна.
Според ответника по делото е била допусната съдебно-счетоводна експертиза
от 15.02.2021 г. с допълнителни две заключения приета от съда на 21.10.2021 г.
Спрямо първоначалното заключение на в.л. експертизата се оказала непълна и
неясна, поради което е допусната
допълнителна със задачи от страна на ответника. С входяща молба №
261753/25.05.2021 г. са били представени в писмен вид допълнителните задачи за в.л.
Съдът е допуснал част от задачите. Според ответника с това са му били накърнени правата, тъй като е отпаднал въпрос
за съобразяване на размера на подобренията придобити от
дружеството при закупуване на земята на база разходите необходими за тяхното
изграждане и вклюване на същите в
баланса към датата на тяхното придобиване. В случая следва да се има в предвид,
според ответника, че разходите за
въпросните подобрения са част от сумата предоставена за изграждането им от
страна на кредитора К"***" ***на съдружниците в „***" ООД и „***"ООД,
тъй като с останалата част от въпросната сума са закупени машини съоръжения и
оборудване монтирани в сградите, които не са собственост на „***"ООД."
В.Л. е изготвило допълнителното заключение в два варианта - вариант първи - наличието на пасиви в повече от активите и не се дължи нищо и вариант втори с определени задължения от странна
на ответника.
Видно
от изпратеното на ответника във вид на справка се установява, че ***"ООД,
е представила на К"***" ***разходни оправдателни документи по
преведените и суми от кооперацията кредитор, а те са :190000/сто и
деветдесет/хиляди лева дадени за машините и оборудването, и 105000/сто и пет/
хиляди лева дадени за СМР/ строително
монтажни работи / в строителството на мелница в с. ***, както и че дружеството ***"ООД
е изплащало част от лихвите по
отпуснатите кредити на 23 физически лица, по списък . Кооперацията
декларира, че разполага с всички разходно-оправдателни документи и при
поискване от съдът е готова да ги предостави.
С оглед на обстоятелството ,
че в.л. не се запознало и изследвало тези разходно-оправдателни документи, то
отново дава в допълнителното си заключение вариант едно и вариант две.
Според ответника ВЛ е изследвало сключеният договор за встъпване в
дълг от 07.09.2001 г. между К"***" ***и „***"ООД, от който
договор е било видно, че „ ***"ООД, встъпва в дълг по задължение за сумата
от 396000 лева отпусната на кредитополучателите-
23 бр. за построяване на мелница в с.***, и аргументира изводите си на
основание писмените доказателства и договорите , които са автентични и
достоверни. Съобразило се е , че подобренията не биха могли да се отразят
самостоятелно в баланса на актива, без да е отразено възникващия в тази връзка
пасив на базата на договора за встъпване в дълг. Цитирало е договора по членове
от което е видно, че кредиторът К"***" ***се е съгласил да не
предприема действия по принудително изпълнение спрямо така изградените активи с
финансираните от него средства само ако-задължението към него бъде погасено във
времето. Според ответника изложените
доводи водят до правният извод, че не е важно колко от кредитополучателите са
съдружници в дружество ***"ООД, тъй като при създаване на дружеството
правоотношенията вече се развиват само между юридически лица и е оправдано за
защита правата и интересите си кредитора да иска сключването на договора за
встъпване в дълг между К"***" ***и „***"ООД.
Възразява се от ответника, че
предявеният иск не е доказан по основание, размер, същият е неоснователен, погасен
по давност, и страната няма процесуалната легитимация да го води.
Претендират се разноските по делото за
адвокатски хонорар и за вещо лице.
По
делото е било открито производство на осн. Чл. 193 ал.1 от ГПК по оспорване на счетоводните баланси на ***ООД за периода
2007 – 2015 г досежно съдържанието им и цената на активите.На ищцовото
дружество е указана тежестта на доказване във връзка с откритото
производство. По изхода от откритото
производство съдът следва да се произнесе с настоящето решение.
Като обсъди събраните по делото
доказателства и съобрази доводите на страните съдът намира за установено
следното:
СПОРНИ по делото са въпросите
досежно давностния срок за предявяване на процесния иск, началната и крайна
дата на този срок, статута на част от съдружниците при ответника, начина на
уреждане на сметките между напусналите съдружници и ответното дружество и
определянето на размера на паричната равностойност на дружествените дялове на
напусналите съдружници.
ОТНОСНО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ И ЛИПСАТА
НА КАЧЕСТВОТО НА СЪДРУЖНИЦИ на В.П.В., П.В.В., С.И.Г. и Ц.И.К.
Видно от писмените
доказателства на л. 17 и сл. от делото В.П.В., П.В.В., С.И.Г. и Ц.И.К. са
изпратили до ответното дружество ***ООД предизвестие на осн. Чл. 125 ал.2 от ТЗ, в което се твърди, че дяловете в това дружество са прехвърлени на трето
лице с договори за покупко – продажба от
20.03.2015 г и това трето лице е „***– Плевен“ ООД. Твърди се, че с
предизвестието се уведомява дружеството за прекратяване на членствените
правоотношения на четиримата съдружници от деня, следващ изтичането на законния
тримесечен срок от датата на получаване
на предизвестието. Видно от поставения
печат и вх. № върху представеното предизвестие същото е получено в ответното
дружество на 21.05.2015 г.
Видно от писмените
доказателства на л. 31 и сл. от делото В.П.В., П.В.В., С.И.Г. и Ц.И.К. са
продали всеки един своите по 4 дяла с номинална стойност от по 100 лв,равняващи
се на по 6,25 % от регистрирания капитал на „***„ ООД ЕИК ***.
Видно от писменото
доказателство на л. 97 и сл. от делото с нотариална покана от „***– Плевен“
ООД, В.П.В., П.В.В., С.И.Г. и Ц.И.К. е поискано свикването на общо събрание на
съдружниците на ответното дружество за вземане на решение за приемане на „***–
Плевен“ ООД като съдружник в ответното
дружество с оглед покупко – продажбата на дружествени дялове. Ответното
дружество е уведомено, че при несвикване на общо събрание следва да се изплати на купувача на дружествените дялове стойността на 16 дяла по 5 000 лв всеки
по ликвидационна стойност или общо в размер на 80 000 лв. Видно от
разписката към нотариалната покана същата е получена от управителя на ответното
дружество на 30.03.2015 г.
Видно от представения
дружествен договор, който не е оспорен, респективно чл. 4 ал.3 от същия
имуществените последици при прекратяване на участието на съдружник се уреждат
въз основа на баланс към края на месеца, през който е прекратено участието като
дължимите средства ще се изплатят не по – късно от 3 месеца след
прекратяването.
Съгласно чл. 115 т.3 от ТЗ дружественият договор трябва да
съдържа името, съответно
фирмата и единния идентификационен код на съдружниците.
Съгласно чл. 119 ал.2 от ТЗ в регистъра се вписват данните по
точки 1, 2, 3, 4 (само размерът на капитала) и точка 6 на чл. 115, които се обявяват.
Съгласно чл. 140 ал.4 от ТЗ увеличаване и намаляване на капитала, приемане и изключване на
съдружник, преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на управител,
както и назначаване на ликвидатор имат действие от вписването им в търговския
регистър.
По
делото липсват твърдения и доказателства за вписване в регистъра на промяна в
състава на съдружниците след продажба на
дружествените дялове. Доколкото такова вписване липсва следва да се приеме, че В.П.В.,
П.В.В., С.И.Г. и Ц.И.К. продължават да имат качеството на съдружници до прекратяването на участието им по друг
начин, респективно с предизвестие.
Съгласно чл. 125 от ТЗ участието на
съдружника се прекратява при смърт или
поставяне под пълно запрещение, при
изключване, при прекратяване с ликвидация - за юридическите лица и при обявяване в несъстоятелност. Съдружникът
може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено
най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. Имуществените последици се
уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е
настъпило прекратяването.
Прекратяването на участието в
дружеството е последица от свободно
формирана воля на съдружника като моментът ,в който настъпва прекратяването не
е визиран в Търговския закон. Чл. 140
ал.4 от ТЗ няма предвид хипотезата на
напускане чрез предизвестие. В този смисъл прекратяването следва да се счита
настъпило в момента на изтичане на срока на предизвестието. Правото по чл. 125
ал. 2 от ТЗ е потестативно право.
Изтичането на срока на предизвестието има автоматичен прекратителен ефект
спрямо членственото правоотношение и с осъществяването му съдружникът губи това
си качество. Имуществените последици се уреждат отделно и това не е условие за
прекратяване на членственото правоотношение. В този смисъл е реш. № 17496 от 30.12 2013 г на ВАС по адм. Дело №
12562/2013 г, седмо отд. Налице е и съдебна практика, постановяваща, че с
изтичане на срока на предизвестието без уреждане на имуществените последици
прекратяването на членствените правоотношения не е настъпило, но настоящият
съдебен състав приема ,че обратното съответства в по – голяма степен на смисъла
и духа на ТЗ, респективно на предвиденото в чл. 125 ал.2 от ТЗ субективно
потестативно право за съдружника да напусне дружество след предизвестие.
Съдът приема, че нормата на чл.
125 ал.3 от ТЗ има императивен характер, в какъвто смисъл е и преобладаващата
съдебна практика – пр. реш. № 224 от 10.09.2010г по т.д. № 765/2008 г, второ
т.о. В този смисъл в дружествения договор не може да бъде закрепен по друг начин въпросът с уреждането на
имуществените отношения като в противен случай
съответният текст от дружествения договор следва да се замести от императивната законова норма.Това касае само начина на
определяне на имуществените последици – по счетоводния баланс към края на
месеца, през който е настъпило прекратяването. Търговският закон обаче не
поставя срок за уреждане на имуществените последици. В този смисъл разпоредбата
от дружествения договор не противоречи на
императивна законова разпоредба и следва да се приеме, че изискуемостта
на задължението за уреждане на имуществените последици след напускане на
съдружници настъпва след изтичане на трите месеца след прекратяване на
членството.
Предвид гореизложеното съдът
приема, че предизвестието за
прекратяване на участието в дружеството от четиримата съдружници В.П.В.,
П.В.В., С.И.Г. и Ц.И.К. е получено при ответника на 21.05.2015 г и то изтича на
21.08.2015 г, която дата следва да се приеме за прекратяване на участието на
съдружниците. Имуществените отношение следва да се уредят по баланса към
31.08.2015 г. Вземайки предвид цитираната по – горе разпоредба от дружествения
договор относно изискуемостта на задължението за уреждане на имуществените
последици от прекратяването, то срокът за това изтича на 30.11.2015г. Исковата
молба е подадена на 21.09.2020 г и не следва да се приема наличието на изтекла
давност.
Не са основателни възраженията на ответната страна в този смисъл. Не са
основателни и съображенията относно спиране и прекъсване на давността. Твърденията
на ответника за наличието на исково производство по т.д
№80/2015г на ОС – Плевен с правно
основание чл.125, алЗ от ТЗ по иск от ***Плевен ООД като собственик на
дружествените дялове срещу „***"ООД град
Плевен и
провеждането на това производство са ирелевантни за настоящия спор доколкото се
касае за претенция от друга страна и на друго основание. Не може това
производство да се проектира върху процесното и да се обсъжда прекъсване или
спиране на давностния срок.
Не са основателни и
възраженията на ответната страна относно липсата на качество на съдружници на В.П.В., П.В.В., С.И.Г. и Ц.И.К..
По – горе съдът цитира приложимата правна разпоредба в тази връзка, няма
извършено вписване на промяна в състава на съдружниците след продажба на
дружествени дялове. Продажбата на дружествените дялове и прекратяването на
участието в дружеството като съдружник са различни правни фигури и последиците
са различни. След прехвърляне на дружествения дял от съдружника като определен
от закона начин за уреждането на имуществени основания с дружеството,
последното няма задължения към напусналия съдружник. Не е такъв случаят с
прекратяване на участието на съдружниците
с предизвестие. Тогава следва да се уредят имуществените отношения
съобразно разписаните правила в ТЗ. Стойностното изражение на дружествения дял
на съдружника ,участието на който е прекратено,
следва да е базирано или на съставен от дружеството междинен счетоводен
баланс или при рипса на такъв на заключение от специализирана съдебно –
икономическа експертиза – р.№ 224 от 10.09.2010 г на ВКс на РБ по т.д. №
765/2008г, второ т.о. Стойността на
дълготрайните материални активи при формиране на стойността на дружествения дял
съгласно чл. 125 ал. 3 от ТЗ следва да се определи от ВЛ при спазване на
нормативните разпоредби на чл. 13 от ЗСч, пар. 1 т.3 от ДР на ЗСч и съответните
приложими счетоводни стандарти.
ОТНОСНО УРЕЖДАНЕТО НА ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ПРЕКРАТЯВАНЕ
НА УЧАСТИЕТО В ДРУЖЕСТВОТО
С оглед откритото производство по оспорване на счетоводните баланси на
дружеството за периода 2007 – 2015г съдът счита, че не следва същите да бъдат
изключени от доказателствата по делото доколкото не се установи по категоричен
начин, че изцяло съдържанието на същите не отговаря на действителното
положение. Съдът приема, че оспорването не е проведено успешно, счетоводните
баланси следва да са в кръга на
доказателствата по делото и да бъдат оценявани в съвкупност и съобразно
заключенията на ВЛ икономист при оценката на дружествените дялове.
Видно от приетото по делото заключение на ВЛ С.П. по назначената от съда съдебно оценителна
експертиза на имоти и съобъжения, ликвидационната стойност по чл. 4 ал. 1 т.2
от ЗСч на притежаваните от ответната страна имоти и съоръжения към 31.08.2015 г е
18 775 лв, справедливата пазарна стойност на активите недвижими имоти към
същата дата е 215 730 лв, от които сгради
и съоръжения – 199 890 лв и дворно място – 15 840 лв като
съгласно извършената проверка на счетоводна документация ответното дружество не притежава машини и
съоръжения, а оценката е за недвижимите имоти.
По делото са представени основни и допълнителни заключения по назначената
от съда съдебно икономическа експертиза с крайна задача определяне на паричната
равностойност на 16 броя дялове на напусналите съдружници в ответното
дружество. В представените заключения на ВЛ е отговорено на всички поставени от
страните въпроси и са съобразени всички
възражения, направени от ответната страна с оглед изясняване на актуалното
състояние на активите и пасивите на дружеството. Изискани са писмени
доказателства и от трето неучастващо в делото лице, които са съобразени от ВЛ с
оглед твърденията на ответната страна за увеличаване на пасивите на ответното
дружество. В о.с.з на 18.03.2021 г ВЛ В. е обяснила оценяването на активите по
историческата им стойност. В същото заседание е взето становище и от ВЛ относно
липсата на документални данни относно твърдяното от ответната страна встъпване
в дълг при равняване на счетоводния баланс.
Видно от заключението на ВЛ В.В.
от 15.02.2021 г паричната равностойност на дяловете на напусналите съдружници е
в размер на 52 752 лв, а лихвата е в размер на 25 896,29 лв.
Видно от заключението на ВЛ от
6 юли 2021 г също са дадени два варианта
с оглед съобразяване или не на договора за встъпване в дълг като първи вариант
е идентичен с този по окончателното заключение на ВЛ, а вариант 2 дава стойност
на дяловете на напусналите съдружници в размер на 44 249, 60 лв, а лихва в
размер на 21 722,43 лв.
Видно от последното прието
от съда заключение на съдебно
икономическата експертиза на ВЛ В.В., което обобщава всички предходни и
изяснява актуалното състояние на ответното дружество, ВЛ е
представило два варианта, както следва:
Във вариант 1 ВЛ е приело, че
разликата между активи и пасиви към 31.08.2015 г, която дата е края на месеца
по баланса към който следва да се определя стойността на дяловете, е
отрицателна величина. В този смисъл ВЛ е приело, че стойността на дяловете не може да бъде
определена. Представена е таблица, в която са отразени по пера активите и
пасивите в счетоводния баланс към 31.08.2015 г, вкл. дълготрайни материални
активи, отсрочени данъци, парични
средства, разходи за бъдещи периоди, записан капитал, непокрити загуби, текущи
печалби и загуби и други задължения. При този вариант на ВЛ е взето предвид
възражението на ответната страна за
наличието на осчетоводен договор за встъпване в дълг от 7.09.2001г между ***ООД
и кооперация *** – Ловеч.
Налице е обаче и вариант 2 от
окончателното заключение на ВЛ В. при несъобразяване на този договор за
встъпване в дълг. При този вариант ВЛ е приело, че няма документална
обоснованост за осчетоводяване на процесния договор. Писмените доказателства за установяване на
обстоятелствата по сключения договор са представени на л. 341 и сл. от делото и
л. 510 и сл. от настоящето дело. Договорът е сключен като между страните е
прието, че причина за създаване на дружеството са отпуснати и усвоени кредити
от физически лица, които са съдружници в дружеството. ВЛ обаче е приело, че не
всички кредитополучатели са съдружници, усвоените кредити са в различен размер,
преводите на сумите са от банкова сметка *** „******“ ООД – Ловеч с основание „
преведена сума по отпуснати кредити, съгласно списък – обърни на гърба“. Липсва
решение на общото събрание на
съдружниците за поемането на дълга. По делото е представено влязло в
сила решение на ОС – Ловеч ,с което е осъдено „****** „ ООД да заплати на
Кооперация *** - Ловеч сумата от
376 160 лв главница като получена без правно основание, което решение,
видно от мотивите на същото, касае сумите по кредити, описани по – горе и
съобразени от ВЛ при изготвянето на заключението.
При тези изводи на ВЛ съдът възприема вариант 2 от окончателното заключение
на същото като приема, че по делото не е
категорично установено документално основание за осчетоводяване на
договор за встъпване в дълг като при изготвяне на първоначалните заключения на
ВЛ това не е било налице, както и с оглед липсата на решение на общото събрание
за сключване на договора, както и с оглед посоченото от ВЛ относно
построяването на мелницата. Вариант 2 от окончателното заключение на
експертизата е съобразен с първичните счетоводни документи за периода5.10.2000г
до 2015 г, за недвижимите имоти е съобразено заключението на ВЛ оценител на
недвижими имоти.
При този извод на съда и възприемането на вариант 2 от окончателното
заключение на ВЛ следва да се уважи предявения иск с пр. осн. Чл. 125 ал.3 от ТЗ в размер на 45 248 лв съобразно приетото от съда изменение на иска в
последното по делото заседание,заедно със законната лихва, считано от
предявяване на претенцията, а искът по
чл. 86 от ЗЗД - в размер на
22 212,57 лв също съобразно прието в последното по делото заседание
изменение на иска.
При този изход на делото следва да се присъдят разноските на ищцовата
страна съобразно представения списък за разноските при наличието на възражение
за прекомерност, направено от ответната страна в последното по делото
заседание. Адвокатското възнаграждение по представения списък за разноски е в
размер на 4000 лв. Съгласно чл. 7 ал.2 4
от наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
адвокатското възнаграждение за предявения иск в размер на 52 752 лв главен
иск и 25 896,29 акцесорен е в размер на 2889,45лв. Налице е последващо
намаление на иска и уважаване на същия в размер на 45 248 лв за главния
иск и 22 212,57 лв за акцесорния такъв. При този изход на делото
адвокатския хонорар ,който следва да бъде присъден е в размер на 2456,03 лв.
Останалите разноски по представения списък следва да се съобразят с размера на
уважените искове и прекратяването на производството в някои части поради
направени откази от исковете. След това съобразяване следва разноските за ВЛ и
държавна такса, които са общо в размер на 4 595,94 лв / без адвокатското
възнаграждение по списъка за разноски/ да се присъдят в размер на 3906,54 лв.Общо на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 6362,57лв. Ответната страна е имала претенция за
заплащане на разноски, на което тя има право с оглед намаляването на иска,
направените откази и прекратяване на производството в тези му части. Като се
съобрази адвокатското възнаграждение в размер на 500 лв по представен договор
за правна помощ на л. 175 от делото и сумите за ВЛ в размер на 804 лв, то
дължимите разноски при прекратяване на производството на ответната страна са в
размер на 195,60 лв. След компенсация следва да се осъди ответната страна да
заплати на ищцовата страна разноски по производството в размер на 6166,97лв за настоящето производство.
Съдът приема, че тези разноски са дължими с оглед оспорването на предявените
искове. По делото се намира на л. 179 писмо само до един от съдружниците В.П.В.,
изразяващо готовност за уреждане на имуществени отношения без да са посочени
конкретни дати и начин като в писмо се иска и заплащане от страна на съдружника
на определена сума. В този смисъл съдът приема, че ответната страна е станала
причина за завеждане на делото с оглед изложеното в началото на мотивите
относно предизвестието, с оглед оспорването на исковете и вида и характера на
писмото .
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „***“ ООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление
Плевен, ***, преднставлявано от управителя Ц.С.Ц ДА ЗАПЛАТИ на осн. Чл. 125
ал.3 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД на „***“ ЕООД
ЕИК *** със седалище и адрес на управление Плевен, ***, представлявано от
управителя С.И.К., както следва:
-сумата от 45 248 лв, представляваща стойността на
16 дружествения дяла от „***“ ООД
на напусналите съдружници В.П.В.,П.В.В.,
С.И.Г. и Ц.И.К. по счетоводен баланс към 31.08.2015 г и съобразно договори за
поръчка между тях и „***“ ЕООД от 25.07.2018 г, заедно със законната лихва,
считано от 21.09.2020г до окончателното изплащане на сумата
-сумата от 22 212,57 лв
лихва за забава върху главницата от 45 248 лв за периода от 21.11.2015 г
до 20.09.2020 г
ОСЪЖДА „***“ ООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление
Плевен, ***, преднставлявано от управителя Ц.С.Ц ДА ЗАПЛАТИ на осн. Чл. 125
ал.3 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД на „***“ ЕООД
ЕИК **** със седалище и адрес на управление Плевен, ***, представлявано от
управителя С.И.К. деловодни разноски за настоящето производство след
компенсация в размер на 6166,97лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
ВТАС в двуседмичен срок от съобщенията до страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: