Определение по дело №370/2013 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …….. /05.08. 2013г, град  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

в закрито съдебно заседание на втори август 2013г., в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Н. ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното търг. дело № 370 описа за 2013г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е първоинстанционно, образувано по искова молба вх. № 7066/04.03.2013г., подадена от „ КУПРО - 94” ООД със седалище гр. Горна Оряховица, ЕИК *********, представлявано от управителя Явор Шаранков, чрез адв. В.Р. от САК, срещу „ГАБРИЕЛА” ООД – гр. Варна, с ЕИК *********, и Е.Я.П. ***.

След влизане в сила на определение № 1617/16.04.2013г., с което производството е частично прекратено, предмет на производството са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата 62 200 лв., представляваща дължима главница по запис на заповед с дата на издаване – 22.02.2010г., място на издаване – гр. Велико Търново, и с падеж – 22.02.2012г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.10.2012г. до окончателно погасяване на задължението, за които парични задължения е издадена Заповед № 7858/12.10.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по частно гр. д. № 14648/2012г. по описа на ВРС, Х- ти състав. Претендира се и присъждане на направени в исковото производство съдебно – деловодни разноски.

Исковата молба е редовна, съдържа изискуемите съгласно чл. 127 и 128 ГПК реквизити. Авансово дължимата държавна такса в размер на 2 % върху размера на паричното вземане, представляващ цената на иска, е внесена по сметка на ВОС Посочени са фактите, на които ищецът основава претенцията си. Към исковата молба са приложени писмени документи, които са част от преписката по изисканото за прилагане частно гр. д. № 14648/2012г. по описа на ВРС, Х- ти състав, по което е издадена заповедта за изпълнение.

Преписи от исковата молба и приложенията са изпратени на ответниците и са редовно връчени. В срок са депозирани писмен отговор с идентични възражения срещу предявените права. Ответниците оспорват исковете изцяло по основание с твърденията, че процесният запис на заповед е издаден като гаранционен, за обезпечаване изпълнението на парични задължения по каузална сделка, която към датата на завеждането на иска е „ приключила” и друго каузално правоотношение между страните не съществува.

В допълнителна искова молба ищецът оспорва доводите на ответниците за липса на основание за завеждането на исковете, като сочи, че процесният запис на заповед е достатъчно основание за завеждане на искове срещу солидарно отговорните по него лица. Не се оспорва твърдението на ответниците, че паричното задължение по записа на заповед е възникнало по каузално правоотношение между ищеца и издателя на ценната книга, като се сочи предметът на правоотношението: покупко – продажба на стоки от химическата промишленост / бои, лакове, грундове, разтворители и др./. Твърди се също, че между страните по тази сделка е било сключен договор за спогодба, с нотариална заверка на подписите, в което са обективирани признания на законния представител на „ГАБРИЕЛА” ООД – гр. Варна, че към датата на сключването му дружеството дължи на „ КУПРО - 94” ООД сумата 62 200 лв., представляваща обща стойност на неизплатена цена за доставени стоки. Сочи се, че в договора изрично е посочено издаването на запис на заповед за сумата 62 200 лв., установена като дължима в отношенията между страните, както и възможността на кредитора, при неизпълнение на паричните задължения в уговорения срок, да приведе в изпълнение записа на заповед, издаден при условията на чл. 2 от спогодбата.

Подаден е допълнителен отговор, в който ответниците заявяват, че правоотношението по сочения от ищеца договор за спогодба е съществувало, но неговото действие е приключило. Направено е искане за задължаване на ответника да представи издадените от ищеца фактури, обективиращи паричното вземане.

По допустимостта на образуваното производство:

Съдът приема, че предявеният установителен иск е допустим. Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца – приносител и поемател по процесния запис на заповед, за неизпълнени задължения за заплащане на паричната сума, за която е издадена ценната книга, от издателя и авалиста. Исковата молба е подадена на 04.03.2013г., в предвидения от закона едномесечен срок, тъй като ищецът е уведомен на 06.02.2013г. за подадените в срок възражения по чл. 414 от ГПК от ответниците за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение.

По предварителните въпроси: Спорът подлежи на разглеждане по реда на гл. 32 от ГПК, тъй като ищецът и първият ответник са регистрирани търговци, като поначало записът на заповед е търговска сделка от кръга на изрично посочените в чл. 1 от ТЗ, независимо от качеството на издателя и приносителя.

По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да бъде приложено по делото служебно изисканото частно гр. д. № 14648/2012г. по описа на ВРС, Х- ти частно гр. д. № 14648/2012г. по описа на ВРС, Х - ти състав, тъй като в делото се съдържат необходими данни за преценка относно допустимостта на иска и редовността на исковата молба. В исковата молба е направено искане за допускане на ССчЕ за установяване размер на мораторна лихва, за произнасянето по което съдът приема, че е десезиран след частично прекратяване на производството по делото в частта за установяване съществуването на паричното вземане за мораторна лихва за сумата 4069.66 лв., поради оттегляне на иска, на основание чл. 232 от ГПК. Искането за приемане на приложения към допълнителната искова молба документ – заверен препис на договор за спогодба, е основателно.

Искането на ответниците за задължаване на ищеца да представи издадените от ищеца фактури, обективиращи паричното вземане, се преценява като неоснователно по следните съображения: Съгласно разпоредбите на чл. 190 от ГПК всяка страна може да поиска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора. В случая ответниците не сочат конкретни документи, с твърдения, че същите установяват релевантни факти, за доказването на които носят доказателствена тежест, а целят да принудят ищеца да предприема доказване на първични счетоводни документи за парично вземане, което е установено с неоспорен от ответниците договор за спогодба.

Съдът намира, че следва да укаже предварително на страните възможността и благоприятните последици от доброволно уреждане на спора, като в случай на постигната съдебна спогодба половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, и съответно няма да бъде ангажирана отговорността за разноски на ответниците за пълния размер на таксата.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.

По тези съображения, на основание чл. 374 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ допустими положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от „ КУПРО - 94” ООД със седалище гр. Горна Оряховица, ЕИК *********, представлявано от управителя Явор Шаранков, чрез адв. В.Р. от САК, срещу „ГАБРИЕЛА” ООД – гр. Варна, с ЕИК *********, и Е.Я.П. ***, искова молба вх. № 7066/04.03.2013г.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, гл. 32 ГПК „Производство по търговски спорове”.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА изисканото за послужване частно гр. д. № 14648/2012г. по описа на ВРС, Х- ти състав.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото приложения към допълнителната искова молба документ – заверен препис на договор за спогодба от 22.02.2010г., с нотариална заверка на подписите.

ОТХВЪРЛЯ исканията на ответниците за задължаване на ищеца да представи издадените от ищеца фактури, обективиращи паричното вземане, като неоснователно.

УКАЗВА на страните, че ако постигнат доброволно уреждане на възникналия помежду им спор, чрез сключване на съдебна спогодба, половината от внесената държавна такса за исковото производство ще бъде върната на ищеца - чл. 78, ал. 9 от ГПК, и съответно няма да бъде ангажирана отговорността за разноски на ответниците за пълния размер на държавната такса, при евентуално уважаване на иска.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следния проект за доклад по делото, на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК:

Предмет на производството положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата 62 200 лв., представляваща дължима главница по запис на заповед с дата на издаване – 22.02.2010г., масто на издаване – гр. Велико Търново, и с падеж – 22.02.2012г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.10.2012г. до окончателно погасяване на задължението, за които парични задължения е издадена Заповед № 7858/12.10.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по частно гр. д. № 14648/2012г. по описа на ВРС, Х- ти състав. Претендира се и присъждане на направени в исковото производство съдебно – деловодни разноски..

Ищецът сочи в исковата молба, че по силата на запис на заповед от дата 22.02.2010г., издаден от Е.Я.П. в качеството на управител на „ГАБРИЕЛА” ООД – гр. Варна, с ЕИК *********, и авалиран от Е.Я.П. в качеството на физическо лице, издателят и авалистът са се задължили да заплатят, без разноски и без протест, сумата 62 200 лв., на датата на падежа – 22.02.2012г. записът на заповед е бил предявен за плащане на издателя и авалиста на падежа – 22.02.2012г., но паричната сума не е заплатена.

Ответниците оспорват исковете изцяло по основание с твърденията, че процесният запис на заповед е издаден като гаранционен, за обезпечаване изпълнението на парични задължения по каузална сделка, която към датата на завеждането на иска е „ приключила” и друго каузално правоотношение между страните не съществува..

По правилата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си.

В тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че е поемател и приносител на запис на заповед, издаден от първия ответник и авалиран от втория ответник, установяващ парични задължения за главница в размер на исковата сума. Каузалното правоотношение, за обезпечаване на изпълнението по което е издадена цената книга, е въведено в предмета на спора предвид възраженията на издателя, че каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението по което е издаден записа на заповед, е съществувало, но неговото действие е приключило, поради което в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, валидното възникване на правоотношение по договор за спогодба, установяващ паричното задължение, за което е издаден записа на заповед.

Указания за разпределение на доказателствена тежест ще бъдат дадени на ответниците в открито съдебно заседание, след уточняване на твърденията, че каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението по което е издаден записа на заповед, е съществувало, но неговото действие е приключило, респ. след посочване на способа за прекратяване на правоотношението по договор за спогодба, който се има предвид – изпълнение, прихващане, новация, цесия и т. н.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по търговско дело № 370/2013г. по описа на ВОС на 17.10.2013г. от 14.00 часа, за които дата и час да се призоват страните, като с призовките СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от настоящото определение. На ищеца да се връчат и преписи от допълнителните отговори.

 

                                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: