РЕШЕНИЕ
№472/16.06.2023г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на дванадесети януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия:
Ива Байнова
при секретаря Светла Иванова………...……………………………..и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова……….……….……………………………......................като разгледа докладваното от съдия Байнова и. адм. дело №594 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Е.В.Д. ***,
с посочен съдебен адрес:***, кантора №10, подадена чрез пълномощник, против
Община Харманли, представлявана от Кмета на Общината.
С исковата
молба, обективираща три отделни иска, се
претендира изплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат
на отменена като незаконосъобразна Заповед № 1/31.10.2018г., издадена от
Главния архитект на Община Харманли, а именно: обезщетение в размер на 8 000.00
лв., представляващи
върнато капаро по предварителен договор от 22.10.2018г. за отдаване под наем на
недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
12.05.2020г. до окончателното ѝ
изплащане; обезщетение в размер на
137.00 лв.,
представляващи платена лихва за забава по
предварителен договор от 22.10.2018г. за отдаване под наем на недвижим
имот и Анекс към него; обезщетение в размер на 50 000.00 лв. – пропуснати ползи от
нереализиран наем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата
твърди, че представила заявление за издаване на виза за проектиране за ПИ
77181.16.237 по КК и КР на гр. Харманли, с площ 1123 кв. м., находящ се на
адрес ***. В законоустановения срок Главен архитект на Община Харманли издал
виза за проектиране от 17.10.2018г. , но със своя Заповед №1/31.10.2018г. отменил
издадената виза. С влязло в сила Решение №229/10.07.2020г. по адм. д.
№303/2019г. по описа на Административен съд – Враца Заповед №1/31.10.2018г. на
Главен архитект на Община Харманли била отменена. Междувременно, поради
недостатъчно финансови средства, на 22.10.2018г. ищцата подписала с П. К.
предварителен договор за отдаване под наем на недвижим имот, който смятала да
построи в процесния имот ПИ 77181.16.237, като в този договор уговорили наем и
период за наемни отношения, а именно наем
в размер на 900 лева на месец, за период от 5 години от датата на въвеждане на сградата
в експлоатация, за което в договора бил поставен срок - 10.01.2020г. При
подписването на предварителния договор ищцата, поради нужда от финансови
средства, необходими за строителството и разходи по процедурите, приела капаро
в размер на 4000 лв. Доколкото Главен архитект на Община Харманли издал Заповед
№1/31.10.2018г. , с която оттеглил издадената на 17.10.2018г. виза за проектиране,
а заповедта била оспорена пред Административен съд – Враца, се наложило
подписване на Анекс №1 към договора от 22.10.2018г. Такъв анекс бил подписан на
01.11.2019г., и със същия се удължавал срока за стартиране на СМР и сдобиване с
разрешение за строеж от страна на ищцата, а именно от 10.01.2020г. датата била
изменена на 10.05.2020г. С този анекс се определяла и санкция по отношение на
ищцата, а именно дължимост на лихва за забава при неизпълнение на договора за
периода от 10.01.2020г. до 10.05.2020г. върху платеното от П. К. капаро. Към
датата 10.05.2020г. адм. д. №303/2019г. по описа на Административен съд – Враца
не било приключило, предвид което на 12.05.2020г. П. Т. К. предявил разваляне
на договора и съответно на основание
чл.93, ал.2, предл. последно от ЗЗД, поискал връщането на платения от него
задатък / капаро в двоен размер, като претендирал и дължимата лихва за забава,
каквато санкция страните договорили за периода от 10.01.2020г. до датата на
изплащане/възстановяване на даденото капаро, а именно 12.05.2020г. , в размер
на 137 лв. На 12.05.2020г. ищцата изплатила на П. К. дължимото капаро в двоен
размер, представляващо сумата от 8000 лева, както и дължимата договорена
санкционна лихва в размер на 137 лв., дължима върху сумата в размер на 4000
лева за периода от 10.01.2020г. до 12.05.2020г. От друга страна, ищцата
претърпяла и имуществени вреди в размер на дължим месечен наем в размер на 900
лв. месечно за период от 5 години, като в този случай пропуснатите ползи за нея
били в размер на 54000 лв. При отчитане на предвиденото в предварителния
договор от 22.10.2018г., че платеното
капаро в размер на 4000 лева ще се приспадне от дължимия наем, то реалната
пропусната полза от нереализиран наем възлизала
на 50 000 лева. Ищцата счита, че претендираните като обезщетение вреди са
пряка и непосредствена последица от издаването на Заповед №1/31.10.2018г. на
Главен архитект на Община Харманли, с оглед на което твърди, че са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на Община Харманли. По изложените съображения ищцата моли да бъде
осъдена Община Харманли да й заплати претендираните обезщетения, а именно: 1.
обезщетение в размер на 8 000.00 лв., представляващи върнато капаро по предварителен договор от
22.10.2018г. за отдаване под наем на недвижим имот, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 12.05.2020г.
до окончателното ѝ изплащане; 2.
обезщетение в размер на 137.00 лв., представляващи платена лихва за забава по предварителен договор от 22.10.2018г. за
отдаване под наем на недвижим имот и Анекс към него и 3. обезщетение в размер на 50 000.00 лв. – пропуснати ползи от нереализиран
наем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане
на направените разноски, съобразно представен списък.
Ответникът – Община Харманли, в писмено становище, депозирано чрез кмета на общината и в съдебно заседание чрез процесуални представители оспорва предявените искове по основание и размер, и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения излага в писмени бележки, депозирани чрез процесуални представители.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита исковите претенции за недоказани, както по основание, така и по размер, поради което предлага същите да бъдат отхвърлени.
Съдът след като обсъди доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Със Заповед №1/31.10.2018г., издадена от Главен архитект на Община Харманли, на основание чл.219 ал.3 от ЗУТ и във връзка с чл.91 ал.1 от АПК, и във връзка с жалба вх. №ОХ-16-125/30.10.2018г. от граждани, живущи на ул. „Алеко Константинов“ и Становище от Директора на Дирекция „ОС и УТ“ при Община Харманли, относно издадена Виза за проектиране от 17.10.2018г. с възложител: Е.В.Д. за проектиране на „За навес на основание чл.41 и проектиране на работилница на улична регулация на основание чл.42 ал.2 от ЗУТ“ в УПИ VII, кв.44 по ПУП на гр. Харманли, ПИ 77181.16.237 по кадастрална карта на гр. Харманли, е оттеглена Виза за проектиране „За навес на основание чл.41 и проектиране на работилница на улична регулация на основание чл.42 ал.2 от ЗУТ“ в УПИ VII, кв.44 по ПУП на гр. Харманли, ПИ 77181.16.237 по кадастрална карта на гр. Харманли“ .
С Решение № 229/10.07.2020 г., постановено по адм. д. №303/2019 г. по описа на Административен съд – Враца, Заповед №1/31.10.2018г. на Главния архитект на Община Харманли, е отменена. Не е спорно по делото, а и се установява от приложените към настоящото дело доказателства, че съдебното решение е влязло в сила на 19.08.2020г.
По делото е
представен Предварителен договор за наем на недвижим имот (л.5), сключен на
22.10.2018г. в гр. Харманли между : 1. Е.В.Д. - , наемодател и 2. П. Т. К. - наемател. Съгласно чл.1 от
договора, наемодателят се задължава да предостави под наем недвижим имот
съобразно виза за проектиране за ПИ 77181.16.237 по КК на гр. Харманли, одобрен
със заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Директора на АК, с площ 1123 кв. м.,
находящ се на адрес *** и съобразно издадена виза за проектиране от
17.10.2018г. на Гл. архитект на Община Харманли. Като предостави под наем
цялата построена сграда, чийто параметри ще се определят от разрешително за
строеж на същата. В чл.2 е записано, че наемодателят се задължава да построи
сградата след сдобиване с разрешение за строеж и да предостави същата в цялост
под наем на наемателя, за срок от 5 години от въвеждането на сградата в
експлоатация. Съгласно чл.4 от договора, Наемателят се задължава при посочените
условия на предходните членове да заплаща месечен наем в размер на 900 лв.
месечно за срока на окончателния договор, а именно 5 години от въвеждането на
сградата в експлоатация. Според чл.5, окончателен договор се сключва в 10
дневен срок от въвеждането на сградата в експлоатация, но не по-късно от
10.01.2020г., а видно от чл.7, при подписването на предварителния договор
наемателят предоставя на наемодателя капаро /задатък в размер на 4000 лв. , който
задатък ще се приспада от месечния наем пропорционално за периода на наемните
отношения и може да се ползва от наемодателя за разходи по реализирането на
проекта. Посочено е, че договорът служи като разписка.
Представен е и Анекс №1 от 01.11.2019г. към
Предварителен договор от 22.10.2018г. Съгласно чл.1 от същия , се предоговаря чл.5 от Предварителен договор
за наем на недвижим имот сключен на 22.10.2018г., като вместо датата
10.01.2020г. да се чете 10.05.2020г. В чл.2 от анекса е посочено, че се
определя неустойка при неспазване на срока / при липса на стартиране на СМР от
дата 10.01.2020г. до 10.05.2020г. / в размер на законната лихва за забава върху
платеното капаро / задатък, за периода от 10.01.2020г. до датата на неговото
изплащане. В чл.3 е записано, че при липса на изпълнение на договора в
посочения срок или представяне на документи, доказващи започване на
строителните дейности по законовия ред
от ЗУТ след сдобиване с всички необходими документи, наемодателят дължи връщане
на капарото / задатък в двоен размер съобразно разпоредбите на ЗЗД.
Представена е и Разписка (л.7), в която е посочено, че на 12.05.2020г. в гр. Хасково, П. Т. К. от гр. Х., страна по предварителен договор - наемател по договор от 22.10.2018г. и анекс №1 към него от 01.11.2019г. , е получил от Е.В.Д. *** сумата в размер на 8000 /осем хиляди/ лева, представлява връщане на капаро по описания договор, както и сумата в размер на 137 /сто тридесет и седем/ лв., представляваща законна лихва върху сумата от 4000 лв. за периода от 10.01.2020г. до 12.05.2020г. Отразено е, че така получената сума е поради прекратяване на предварителен договор за наем на недвижим имот от 22.10.2018г. и анекс №1 към него от 01.11.2019г. като с предаването на сумата и получаването й от П. К., отношенията между страните във връзка с прекратяването на описания договор се считат изчистени и никой няма претенции към другата страна.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П. Т. К. и А. И. Д..
Свидетелят П.
Т. К. заявява, че познава Е.Д.,
чрез зет й. Имали сключен с нея предварителен договор, за една сграда,
която щяло да бъде работилница в Харманли, хубаво място, което можело да се
ползва за влизане и излизане на техника, за ремонт и поддръжка. Договора
подписали през 2018 г., септември или октомври месец. Подписали
договора , но нищо не станало, още нямало строеж и сградата въобще не била
построена. На въпроса дали заложили някакви крайни срокове в договора до кога
трябва да е построена и от кога ще стане наемател, свидетелят мисли, че било до
2020 г., но точно датата не помнел. Предварително дал пари на жената да се
подсигури, но не станало нищо. Дал 4000 лв. с уговорка, защото работата се
позабавила много, да си му върнат парите с лихвите. Уговореният до 2020 г. в
договора срок бил за построяване на сградата, защото свидетелят имал техника,
да има къде да я обслужва. Подписали и анекс, но там не заложили нови срокове,
не удължили срока. В анекса имало заложено за неустойка и тя му върнала парите
с неустойките, с лихвите. Свидетелят лично подписал анекса. Уговореният наем бил 900 лв. на месец. На въпроса колко щяла
да е голяма сградата, свидетелят заявява, че точно не може да каже, но сградата
трябвало да е някъде 90 или 100
квадрата. Свидетелят тогава имал трактори, смятал да я ползва за база, за
отремонтиране, за поддръжка на техниката. Относно сградата свидетелят сочи, че не
бил видял проект или нещо друго , но както му обяснили, щяло да има кран вътре
за сваляне на двигатели и за повдигане на тежките работи, канал, а на него
повече не му било нужно. Щяло да има ток, вода. Не бил запознат дали е законово
допустимо изграждането на такава сграда в този имот. А. – зет на Е., му казал,
че ще се построи. С А. се познавали от 20 години и му вярвал. Договора
подписали с Е. *** като свидетелят знаел, че тя към този момент била с
местожителство ***, а дъщеря и била омъжена в Х. за А.. Капарото заплатил в
брой и така му било възстановена сумата от 8000 лева. На въпроса защо развалили
договора и защо му бил необходим имота до конкретния срок, свидетелят отговаря,
че е защото отремонтирането и направата на нещо струва много пари. Това го
устройвало, защото бил монтьор, нямало да търси хора, които да му работят , а
там щял да си работи и да си се обслужва. В момента и тогава карал дърва. Имал камион, а преди това имал
още два камиона, и се занимавал с превоз на дърва в различни землища. С Д. /А./
се запознали през 2000г. покрай баща му, с когото работели заедно. Не знаел
дали Д. /А./ е участвал и кандидатствал по проектно предложение с процесния
имот през периода, когато сключили договора. Не знаел дали Е. имала намерение
сама да ползва имота. Не знаел с какво предназначение бил имотът, бил на хубаво
място, имало детска площадка, не знаел за какво е закупено мястото и защо го
обърнали за работилница. Не бил виждал никакви документи за този имот,
включително визата за проектиране. Сключил договора на доверие, познавал А. от
повече от 20 години. На въпроса защо било
необходимо да сключва предварителен договор и то при положение, че сградата още
не е готова, свидетелят обяснява, че му трябвала постройка, която му казали, че
ще направят и за да се подсигури, защото имотът бил на хубаво място. Д. казала,
че ще се построи тази сграда до 2-3 години, до 2020 г. По предварителния
договор платил само 4 000 лв. капаро.
Свидетелят А.
И. Д. заявява, че е зет на ищцата. Известно
му било, че Е. през 2018 г. е подала
искане за започване на процедура за строеж. Представила искането, което било по
бланка, плюс книжата, които се изискват, направени от архитект т.е.
строителните книжа и се оказало, че след няколко дни й отказват с мотиви, че не
можела да построи. Имало и дело, което спечелила, но до този момент нямало
разрешително за строеж. Не знаел вече там какво се случва и какви са причините.
Когато Е. получила визата за проектиране, сключила договор с П. К.. Той искал и имал желание да ползва
тази сграда, която щяла да се построи и по тази причина сключили предварителен
договор. Щяло да се построи работилница, по спомен на свидетеля - от 90 квадрата. При подписване на
договора П. К. платил като капаро 4 000
лв., които щели да се приспаднат от наема след това. Свидетелят присъствал при
сключването на договора. Доколкото си спомнял, бил определен наем от 900 лв., а
срокът, до когато следвало да се изпълни проекта, бил една година. Имотът
и към момента не бил построен, и разрешително нямало. Като се пропуснал този срок, имало допълнителна уговорка с анекс , това
било някъде година след това, в анекса се написало, че ако в определения срок
не се построи, да се върнат парите. Парите
били върнати. Неустойката била да му се върнат в двоен размер и така били
върнати като свидетелят присъствал на това връщане. Когато действал
предварителният договор и анекса, имала
дело Е. срещу общината. На въпроса дали П. К. изявил желание да удължи
договора, докато приключи делото, свидетелят посочва, че точно с анекса имало
някакво удължаване, без да си спомня датите. На въпроса дали застрояването на имота щяло да става с лични
средства на Е., свидетелят отговаря, че по принцип не, тя щяла да ползва
и заем. Тя и нямала средства, и за това
било добре, че П. К. се съгласил да даде
аванс като капаро и така да си помогнат при изграждането на работилницата. Свидетелят
посочва, че са щели да ползват заем, който тъща му щяла да тегли. На въпроса
относно бизнес отношенията му с неговата тъща, обяснява, че й съдействал
в голяма част от случаите. Даже молбата за разрешителното я подал от нейно име
в общината. Свидетелят разяснява, че е възможно в сграда от 90 кв.м. да се
вкара камион за превоз на дърва, в зависимост от самия камион. Нищо не било
построено към момента в парцела, нямали разрешително за строеж. Пояснява, че за
изградената в имота ограда има разрешително, а за намиращия се там фургон имал
разрешително за поставяне. Имало и ток, за който в електроразпределителното
дружество също подал документи. По спомен на свидетеля, инициативата за
сключване на анекса била на П. К.. Свидетелят не си спомня колко дни след
сключване на предварителния договор била издадена обжалваната заповед.
По делото е назначена и изслушана съдебно-почеркова
експертиза. Видно от заключението на вещото лице, според изследвания
сравнителен материал, П. Т. К. е изпълнил подписите за „Наемател“ в
Предварителен договор за наем на
недвижим имот от 22.10.2018г. и в Анекс №1 от 01.11.2019г. към същия,
както и ръкописния текст и подписа за
„Приел“ в Разписка от 12.05.2020г. за получена сума 8000 лв. от П. Т. К..
По делото са представени и приети като доказателства заверени копия от заглавни
страници на различни части от Инвестиционен проект, с посочен възложител –
ищцата, а именно: заглавна страница от Инвестиционен проект, част „Геодезия“ -
Трасировъчен план; заглавна страница от Инвестиционен проект, част
„Конструктивна-становище“; заглавна страница от Инвестиционен проект, част
„План за безопасност и здраве“; заглавна страница от Инвестиционен проект, част
„Електрическа“; заглавна страница от Инвестиционен проект, част „Архитектура“;
заглавна страница от Инвестиционен проект, част „Конструктивна-статически
изчисления“; заглавна страница от Конструктивно становище, част
„Конструктивна-становище“.
От приложеното адм. д. №147/2021 г. по описа
на Административен съд – Хасково се установява, че с Определение от 07.04.2021г. е оставена без разглеждане
жалбата на Е.В.Д. срещу мълчалив отказ на Главния архитект на Община Харманли,
сформиран по Заявление за разрешение за строеж по чл. 148 от ЗУТ вх.№
ОХ-05.302/04.02.2019г. и е прекратено производството по делото. С Определение
№6372/27.05.2021г. на Върховен административен съд на Република България по
адм. д. №4927/2021г. прекратителното определение от 07.04.2021г. по адм. д.
№147/2021г. на Административен съд – Хасково е оставено в сила делото като
преписка е изпратено на Главния архитект на Община Харманли за процедиране по
заявление с вх. №ОХ-05-302/04.02.2019г. за издаване на разрешение за строеж,
депозирано от Е.В.Д..
С Решение №214/31.03.2022г. по и. адм. д.
№898/2021г. по описа на Административен съд – Хасково е осъдена Община Харманли
да заплати на Е.В.Д., сумата от 300.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, от незаконосъобразна Заповед №1/ 31.10.2018г., издадена от
Главен архитект на Община Харманли, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 19.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като се отхвърля иска на Е.В.Д. *** за сумата над
300.00 лева до пълния предявен размер от
500.00 лева, като неоснователен. Съдебният акт е влязъл в сила на 19.04.2022г.
При така установената фактическа обстановка,
се налагат следните правни изводи:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и са допустими. Разгледани по същество, са неоснователни и недоказани.
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата/общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата/общината по посочения ред.
В случая не е спорно между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че Заповед №1/31.10.2018г. на Главен архитект на Община Харманли е отменена с влязло в сила съдебно решение. Предвид последното, налице е първата от визираните в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставки – наличие на незаконосъобразен административен акт. По отношение на исковите претенции обаче не се установява да са налице останалите две предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че ищцата е претърпяла имуществени вреди, които да са пряк и непосредствен резултат от горепосочения незаконосъобразен административен акт. В случая всички имуществени вреди, които ищцата твърди да е претърпяла, са резултат от неизпълнени от нейна страна договорни задължения. От ответника се навеждат доводи за недействителност на сключения предварителен договор, но извън компетентността на съда е да се произнася по този въпрос.
Необходимо е обаче да се отбележи следното:
С предварителния договор се определя единствено краен срок за сключване на окончателен такъв – 10.01.2020г., предоговорен с анекс на 10.05.2020г., като липсва яснота относно сградата, която ищцата се задължава да отдаде под наем след построяването и въвеждането й в експлоатация. Уговорено е в чл.1 от предварителния договор задължение за ищцата да предостави под наем недвижим имот, съобразно виза за проектиране от 17.10.2018г. за конкретно посочен ПИ, при ясното съзнаване, че самата виза не определя конкретните характеристики на договорения за отдаване под наем имот, доколкото изрично е посочено, че те ще се определят от разрешително за строеж на сградата. Уговорено е също, че ищцата се задължава да отдаде под наем „цялата“ построена сграда, а видно от визата за проектиране /приложена към адм.д.№ 303/2029г. на АС-Враца – л.35/ , същата е издадена за навес и работилница. Неконкретизирането на наемния обект, освен, че не изпълнява изискването на чл.19, ал.2 от ЗЗД предварителният договор да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния такъв, препятства и възможността на бъдещия наемател да иска сключване на окончателен договор.
В предварителния договор липсва клауза, задължаваща ищцата да построи въпросната неясно каква точно сграда, вкл. да започне СМР по изграждането й в определен срок, което е в противоречие с твърдението в исковата молба, че със сключения анекс се удължавал срока за стартиране на СМР и сдобиване с разрешение за строеж /започването на СМР следва разрешението за строеж, а не обратното/. При липса на такава договорка между страните, не става ясно защо се определя с анекса неустойка за неизпълнение на непредвидено задължение, доколкото е видно от анекса, че се удължава единствено срокът за сключване на окончателен договор. Освен това удължаването на този срок не е съобразено с продължителността на процедурите по снабдяване със строителни книжа, с обстоятелството, че разрешението за строеж може да бъде обжалвано, с необходимостта строежът не само да бъде изграден, но и да бъде въведен в експлоатация. Самият анекс е сключен на 01.11.2019г. при наличието към тази дата на висящо пред ВАС съдебно производство, образувано по частна жалба срещу прекратително определение на АС-Враца по адм.д.№303/2019г. и то непосредствено след отстраняване на нередовността по частната жалба /24.10.2019г./ , и при очевидната й основателност. Следва също в тази връзка да се посочи, че след отмяна на прекратителното определение, АС-Враца е насрочил открито съдебно заседание на 16.01.2020г. за разглеждане на жалбата срещу Заповед №1/31.10.2018г. на Главен архитект на Община Харманли, което е било отложено за 26.03.2020г. за събиране на доказателства. Поради обявеното извънредно положение се е наложило двукратно пренасрочване на делото като в крайна сметка в проведеното открито съдебно заседание на 11.06.2020г. същото е било обявено за решаване. През целия период от сключване на предварителния договор на 22.10.2018г. до 12.05.2020г. когато следва да се приеме, че страните по него са прекратили договорните си отношения, визата за проектиране е била действащ документ.
Всички гореизброени обстоятелства, преценени спрямо визирания в анекс №1 срок за сключване на окончателен договор, както и спрямо срока, за който се уговаря лихва за забава, представляваща според записаното „неустойка“ за неизпълнение на задължение, каквото нито от предварителния договор, нито от анекса към него се установява ищцата да е поела, сочат на голяма вероятност коментираните документи да са съставени за целите на настоящото производство. Доколкото обаче в откритото по реда на чл.193, ал. 2 от ГПК производство по оспорване истинността на същите, както и на разписката от 12.05.2020г. , след изслушване на съдебно-почеркова експертиза се установи, че подписът, положен за „наемател“ в предварителния договор и в анекса към него, както и ръкописният текст и подписа за „приел“ в разписката са изпълнени от свидетеля К., липсва основание тези документи да бъдат изключени от доказателствения материал по делото.
Предвид гореизложеното, дори и да се приеме за доказано, че ищцата действително е претърпяла имуществени вреди в размер на 8000 лв, представляващи върнато в двоен размер капаро по предварителен договор от 22.10.2018г. за отдаване под наем на недвижим имот, както и имуществени вреди в размер на 137 лв, представляващи лихва за забава върху приетото капаро от 4000 лв за периода от 10.01.2020г. до датата на изплащане/възстановяване на същото, то следва да се подчертае , че тези неблагоприятни последици произтичат от неизпълнението на поетите от нейна страна договорни задължения, а не от отменената като незаконосъобразна Заповед №1/31.10.2018г. на Главен архитект на Община Харманли.
От тази заповед не произтичат и твърдените от ищцата вреди под формата на пропуснати ползи - нереализиран наем. В случая претендираното от ищцата увеличение на имуществото й с доходи от наем не се е състояло, поради приключване на договорните й взаимоотношения със свидетеля К..
При така установеното, няма как да се приеме и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат, и то при постигнат от ищцата благоприятен изход от производството по оспорване на Заповед №1/31.10.2018г. на Главен архитект на Община Харманли с последица визата за проектиране да не е оттеглена. Твърдението, застъпено в писмените бележки на процесуалния представител на ищцата, че вреди за последната не биха настъпили, ако главният архитект бе приключил процедурата с издаване на разрешение за строеж, е ирелевантно. В случая вредите се претендират от незаконосъобразна заповед за оттегляне на виза за проектиране, а одобряването на инвестиционни проекти и издаването на разрешение за строеж са отделни процедури, следващи времево визата за проектиране.
По изложените съображения съдът счита, че не са налице предпоставките, обосноваващи ангажиране отговорността на държавата в лицето на ответника, поради което исковите претенции следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на производството, основателно е искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски, а именно – 300.00 лв, представляващи внесена сума за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и съобразно обема на осъщественото процесуално представителство, съдът определя в размер от 360.00 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.В.Д. ***, с посочен съдебен адрес:***, кантора №10, против Община Харманли искове за присъждане на: 1. обезщетение в размер на 8 000.00 лв., представляващи върнато капаро по предварителен договор от 22.10.2018г. за отдаване под наем на недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.05.2020г. до окончателното ѝ изплащане; 2. обезщетение в размер на 137.00 лв., представляващи платена лихва за забава по предварителен договор от 22.10.2018г. за отдаване под наем на недвижим имот и Анекс към него и 3. обезщетение в размер на 50 000.00 лв. – пропуснати ползи от нереализиран наем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Е.В.Д. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 660.00 /шестстотин и
шестдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: