РЕШЕНИЕ
№ 3555
гр. София, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20251110207357 по описа за 2025 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на А. П. В. с ЕГН**********, живеещ в *** в
жилищен квартал *** в блок *** на етаж *** в апартамент *** по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1
от Закона за административните нарушения и наказания представляван от адвокат С. Ж. П.
от ***, против електронен фиш за налагане на глоба серия *****, издаден от
СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с код по БУЛСТАТ********* и
със седалище и адрес на управление в *** на *** на 01. II. 2024 година.
Процесуалният представител на жалбопоподателя оспорва процесния електронен
фиш с жалбата и с допълнителна молба, постъпила в съда на 17. IX. 2025 година. Навежда
доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. По време на работата на автоматизираното
средство не присъствал контролен орган, който да постави начало и край на работния
процес. Не била приложена справка за собствеността на моторното превозно средство,
посочено във фиша. На посоченото в електронния фиш нямало монтирано устройство за
видеозаснемане. Използваното техническо средство не било от одобрен тип.
С допълнителната молба се твърди, че техническото средство било поставено преди
зоната на ограничението на скоростта.
1
С допълнителната молба се претендира присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Процесуалният представител на въззиваемата страна, главен юрисконсулт В. В. П.,
оспорва жалбата с нарочна молба. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издаден
процесният електронен фиш:
Жалбоподателят е ползвател на лек автомобил марка *** модел *** с регистрационен
№********, собственост на ***** с ЕИК*********. За горното явства документ за
първоначална регистрация на превозното средство, представен по делото.
54
На 19. I. 2024 година в 10 часа жалбоподателят управлява описания лек автомобил
на територията на *** в населеното място – ***, по *** с посока на движение от жилищен
комплекс *** към ***. В посочения пътен участък максимално разрешената скорост на
движение за пътни превозни средства от категория „В“ към процесната дата е различна от
указаната в чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата – 80.00 км/ч, въведена с пътен
знак „В26“. Поставянето на знака се установява от писмо на Дирекция „Управление и анализ
на трафика“ към Столична община, постъпило в съда на 27. VI. 2025 година, както и от
чертежите и схемите към него. Въпреки ограничението жалбоподателят управлява
автомобила със скорост от 93.00 км/ч – 13.00 км/ч над допустимата, видно от
представената по делото снимка към електронния фиш.
Нарушението е установено с автоматизирана техническа мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M №524, представляваща ЕИО одобрен тип средство за измерване,
преминала последваща техническа проверка на 18. V. 2023 година в лабораторията за
проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери към сектор „Управление на
собствеността“ – полицейска техника на Главна дирекция „Национална полиция на
Министерството на вътрешните работи на Република България. За проверката е съставен
представен по делото Протокол №2-9-23. При проверката е установено, че техническото
средство съответства на метрологичните изисквания. Видео - радарната система била
разположена на триножник на *** в населеното място – ***, до ***, видно от представен
по делото Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
№524 от 19. I. 2024 година, работела в стационарен режим на заснемане и заснемала
приближаващите автомобили.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото:
писмени доказателства:
2
справка за собствеността на управлявания от жалбоподателя автомобил;
заповед №8121з-931, издадена от Министъра на вътрешните работи на Република
България на 30. VIII. 2016 година;
протокол №2-9-23 от 18. V. 2023 година на лабораторията за проверка на анализатори
за алкохол в дъха и радар скоростомери към сектор „Управление на собствеността“ –
полицейска техника на Главна дирекция „Национална полиция на Министерството на
вътрешните работи на Република България;
удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835;
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система;
справка за датата на издаване на обжалвания електронен фиш;
ежедневна форма на отчет от 19. I. 2024 година;
сертификат за успешно завършен курс на обучение за работа с автоматизирана
техническа мобилна система за видеоконтрол TFR-1M;
справка за нарушител/водач;
електронен фиш за налагане на глоба серия *****, издаден от СТОЛИЧНАТА
ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с код по БУЛСТАТ*********;
писмо на Дирекция „Управление и анализ на трафика“ към Столична община, схемите
и чертежите, приложени към него, както и
веществените доказателствени средства:
снимка към електронен фиш;
снимка на разположението на уреда.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Съобразявайки се с цитираната разпоредба, съдът
кредитира изцяло статичното изображение – снимка към обжалвания електронен фиш като
годно веществено доказателствено средство. От същата се установява регистрационният
номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост. Като веществено
доказателствено средство съдът кредитира и приложената снимка на разположението на
уреда на триножник на участък от пътя.
Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и
безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от
съда фактическа обстановка.
2. По издаването на процесния електронен фиш:
Във връзка с констатираното нарушение на 01. II. 2024 година Столичната дирекция
на вътрешните работи издава обжалвания електронен фиш за налагане на глоба серия *****,
с който на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл.
182, ал. 2, т. 2 от същия закон налага на жалбоподателя административно наказание „глоба“
в размер на 50.00 (петдесет) лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по
3
пътищата във връзка с първата алинея на същата разпоредба.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: електронният фиш е връчен на жалбоподателя
най-рано на 11. IV. 2025 година, а жалбата постъпва в регистратурата на наказващия орган
на 23. IV. 2025 година.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
Съгласно Тълкувателно решение №1, постановено от Общото събрание на колегиите
на Върховния административен съд на Република България на 26. II. 2014 година по
тълкувателно дело №1 за 2013 година, легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“
се съдържа в §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за административните нарушения
и наказания, възпроизведена и в §6, т. 63 от Допълнителните разпоредби на Закона за
движението по пътищата. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически
акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към акт за
установяване на административно нарушение и на наказателно постановление, но само по
отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 на Закона за движението по
пътищата), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Оттук следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
актовете за установяване на административни нарушения и на наказателни постановления,
сравнително подробно регламентирани в Закона за административните нарушения и
наказания, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4,
изречение II от Закона за движението по пътищата реквизити. Затова в електронния фиш не
следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи на Република България, на чиято територия е
извършено нарушението.
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентна държавна институция –
СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ и съдържа всички реквизити,
изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи на Република
България, на чиято територия е установено нарушението;
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението – *** на *** до ***;
4
регистрационния номер на моторното превозно средство;
водачът на моторното превозно средство;
описание на нарушението;
нарушените разпоредби;
размера на глобата;
срока и сметката за доброволното заплащане.
Посочени са пътя, отворен за обществено ползване, по който се е движел
автомобилът, и конкретното място, където е установено превишението на скоростта, както е
действащото ограничение на скоростта – 80.00 км/ч, като изрично е посочено, че се касае за
ограничение на скоростта, въведено с пътен знак. Мястото на извършване на нарушението е
посочено ясно и конкретно, като е посочено населеното място, пътят, отворен за обществено
ползване, по който се е движел автомобилът, като е и индивидуализирано с посочване на
точния административен адрес.
Ето защо съдът намери, че в електронния фиш са посочени в достатъчна степен
всички обстоятелства на нарушението, в това число и мястото и времето на извършването
му, като издаденият електронен фиш отговаря и на утвърдения от Министъра на вътрешните
работи на Република България образец.
При установяване на нарушението са спазени изискванията на Наредба №8121з-532
от 12. V. 2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В материалите по
административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система регистрационен №524 от 19. I. 2024
година съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба №8121 от 12. V. 2015 година, в който са посочени:
времето и мястото на контрол,
посоката на движение на контролираните моторни превозни средства;
времето на осъществения контрол;
режима на измерване;
посоката на задействане на системата за видеоконтрол приближаващи автомобили;
имената на служителя от отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на
вътрешните работи, разположил и настроил автоматизираната система за контрол на
скоростта;
сертификат, че същият успешно е завършил курс на обучение за работа с
автоматизирана техническа мобилна система за видеоконтрол TFR-1M, каквото е и
използваното в конкретния случай.
В съответствие с чл. 10, ал. 3 от Наредба №8121з-532 от 12. V. 2015 година и
доколкото автоматизираната техническа система е била разположена на триножник на
участък от пътя, е изготвена снимка на разположението на уреда, която съдът цени като
веществено доказателствено средство.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба №8121з-532 от 12. V. 2015 година за осъществяване
5
на контрол на участниците в движението по пътищата се използват автоматизирани
технически средства или системи, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на
Българския институт по метрология. Според чл. 26, ал. 2 от Закона за измерванията, когато
се допуска от наредбата по чл. 28 от Закона за измерванията, средства за измерване могат да
се пускат на пазара и/или в действие без одобряване на типа или без извършване на
а
първоначална проверка. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, средствата за измерване с ЕИО одобрен тип и
извършена ЕИО първоначална проверка, пуснати на пазара на Европейския съюз (ЕС) или
на Европейското икономическо пространство, или на Турция, подлежат само на последваща
проверка по реда на Наредбата. От писмените доказателства – протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система регистрационен №524 от 19. I. 2024
3030
година, се установява, че за времето от 09 часа до 11 часа на същата дата спазването на
режима на скоростта в *** по *** до *** в посока на движение от жилищен комплекс ***
към *** се е осъществявало от автоматизирана техническа мобилна система за видеоконтрол
TFR-1M, представляваща одобрен тип съгласно Решение за одобряване на типа на уреда на
Българския институт по метрология.
Видно от протокол №2-9-23 от 18. V. 2023 година на лабораторията за проверка на
анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери към сектор „Управление на
собствеността“ – полицейска техника на Главна дирекция „Национална полиция на
Министерството на вътрешните работи на Република България, автоматизираната
техническа мобилна система за видеоконтрол TFR-1M №524 е преминала последваща
периодична проверка на техническата изправност със заключението, че отговаря на
метрологичните изисквания.
Според чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата максималната разрешена
скорост на движение за пътни превозни средства от категория „В“ в населено място е 50.00
км/ч. В процесния случай, в процесния пътен участък е въведено различно ограничение на
скоростта, сигнализирано с пътен знак съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата. От отговора от Столична община, ведно с копие от проект за организация на
движението по *** в района на *** с посока на движение от жилищен комплекс *** към
***, се установява, че в процесния пътен участък към датата на нарушението е поставен
пътен знак „В26“, въвеждащ ограничение на скоростта, различно от посоченото в чл. 21, ал.
1 от Закона за движението по пътищата. Мястото на поставяне на пътния знак се установява
както от събраните писмени доказателства, така и от вещественото доказателство – снимка.
Ето защо ограничението на скоростта, с което жалбоподателят е бил длъжен, но не се е
съобразил като водач на пътно превозно средство, е именно 80.00 км/ч.
От вещественото доказателствено средство и от писмените доказателства се
установява и конкретното превишение на скоростта на движение на автомобила. От
вещественото доказателствено средство се установява, че измерената скорост на движение
на моторното превозно средство е 93.00 км/ч. От протокола за проверка автоматизирана
6
техническа мобилна система за видеоконтрол TFR-1M е видна стойността на относимата
възможна грешка предвид измерената скорост на движение – 03.00%. Според електронния
фиш това възможно отклонение е отчетено, затова и измерената скорост следва да се приеме
за 93.00 км/ч.
Жалбоподателят е извършил нарушението при пряк умисъл като форма на вината,
съзнавайки общественоопасния характер на деянието, предвиждайки и целейки
настъпването на общественоопасните му последици: съзнавал е и е целял управлението на
автомобила с по-висока от разрешената скорост.
Предвид горното съдът намери, че се установи по несъмнен и категоричен начин, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по
чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата във връзка с първата алинея на същата
разпоредба.
з
Предвид императивната забрана на чл. 189 от Закона за движението по пътищата по
отношение на нарушението не може да се приложи разпоредбата на чл. 28 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата в случаите на
превишаване на максимално разрешената скорост на движение извън населено място, за
превишаване от 11.00 км/ч до 20.00 км/ч се налага глоба в размер на 50.00 лева. В случая
установеното превишение е от 13.00 км/ч, затова глобата правилно е индивидуализирана в
размер на 50.00 лева, като съгласно чл. 27, ал. 5 от Закона за административните нарушения
и наказания нейният размер не може да бъде намаляван.
3. По възраженията срещу издаването на електронния фиш, изложени в
допълнителна молба:
С допълнителна молба, постъпила в съда 17. IX. 2025 година, се развиват доводи, че
скоростта на управлявания от жалбоподателя автомобил била измерена преди навлизането
му в зоната, за която е въведено ограничение на скоростта. За истинността на това твърдение
не се събраха доказателства. Пълномощникът на жалбоподателя го основава единствено
върху свои наблюдения на представена по делото снимка. Нещо повече, дори и това
наблюдение да е вярно, разстоянието, което автомобилът е следвало да измине, за да навлезе
в зоната с въведено ограничение на скоростта, е нищожно. Не може да се приеме, че до
изминаването му скоростта на автомобила ще спадне с 13.00 км/ч.
По изложените съображения съдът не взема предвид възражението при
постановяването на решението си.
Така мотивиран, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а електронният фиш
следва да бъде потвърден, тъй като е издаден при спазване на процесуалните правила и при
правилно приложение на материалния закон.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
7
страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото
пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този
изход на правния спор, основателна се явява претенцията на ответната страна по жалбата за
д
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 4 от Закона за
еа
административните нарушения и наказания, във връзка с чл. 27 и с чл. 25, ал. 3 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати в полза на Столична дирекция на вътрешните работи разноски в размер на 100.00
лева за предоставена правна помощ в хода на производството, осъществена чрез изготвяне
на писмена защита от надлежно упълномощена процесуална представителка, без явяване в
съдебно заседание.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
1. ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба серия *****, издаден от
СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с код по
БУЛСТАТ********* и със седалище и адрес на управление в *** на *** на 01. II. 2024
година, с който на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата във
връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2 от същия закон на А. П. В. с ЕГН**********, живеещ в ***
в жилищен квартал *** (***) в блок *** на етаж *** в апартамент *** по силата на чл.
61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представляван от
адвокат С. Ж. П. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50.00 (петдесет) лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата във връзка с първата алинея на същата разпоредба, като ПРАВИЛЕН и
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
д
2. На основание чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания
ОСЪЖДА А. П. В. с ЕГН**********, живеещ в *** в жилищен квартал *** (***) в
блок *** на етаж VII в апартамент *** по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания представляван от адвокат С. Ж. П. от ***,
да заплати на СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с код по
БУЛСТАТ********* и със седалище и адрес на управление в *** на *** сумата от
100.00 лева, представляваща направени разноски в настоящото производство.
3. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8