№ 403
гр. Сливен, 20.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова
Галина Хр. Нейчева
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно частно
наказателно дело № 20222200600516 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2 вр. чл. 309, ал. 6, вр. ал. 2
НПК.
С присъда № 114 / 19.09.2022г. по НОХД № 513 / 2022г. по описа на СлРС, подс.
А. П. Х. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, за
което при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца при първоначален общ режим.
Със същата присъда подс. Х. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на
МВР – Сливен сумата 381,80 лв., представляваща направени по делото разноски.
След обявяването на присъдата, районният съд е изменил взетата по отношение на
подс. Х. мярка за неотклонение „Подписка“ в „Задържане под стража“ и е постановил той да
бъде задържан от залата и приведен в Затвора – Бургас.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от подс. Х.,
подадена чрез защитника му, в която се твърди, че мярката за неотклонение „Задържане под
стража“ се явявала изключително строга, тежка и несправедлива с оглед извършеното
деяние и доказаното съдействие от страна на подсъдимия, здравословното му състояние и
неговите действия преди задържането. По искане на подсъдимия наказателното
производство се движило по реда на съкратеното съдебно следствие, обстоятелство, което
допълнително показвало, че той целял да улесни производството и неговото протичане.
Първоинстанционинят съд не съобразил обстоятелството, че подсъдимият оказал пълно
съдействие при разкриването на престъплението, съдействал във всичките фази на
производството, което показвало, че няма да се укрие и наложената му мярка била крайна и
неналожаща. Безспорно били налице факти, които свидетелствали за това, че подсъдимият
не бил правил опит да се укрие, като се явявал в хода на досъдебното производство и във
всяко открито съдебно заседание. Страдал от психическо заболяване – умерена умствена
изостаналост и поради неразбирането на действията си отказвал за продължителен период
от време да подаде заявление за издаване на документ за самоличност, но вече подал такова
и на 14.10.2022г. следвало да получи личната си карта от ОД на МВР – Сливен.
Досегашната липса на документ за самоличност възпрепятствала настаняването му на
лечение, а през последната година заболяването му се активирало и не приемал лекарства.
Подсъдимият не бил нарушавал мярката за неотклонение „Подписка“; не бил осъждан;
нямало образувани преписки срещу него; не се укривал, имал постоянен адрес, на който
1
живеел заедно с родителите си, детето си и майката на детето, грижел се за тях, работел
сезонна работа, поради което от всичко това можело да се направи извод, че в настоящия
случай не били налице основания за постановяване на мярка за неотклонение „Задържане
под стража“. Искането е въззивният съд да измени определената мярка за неотклонение като
я промени в по- лека – „Домашен арест“ на адрес: гр. Шивачево, общ. Твърдица, обл.
Сливен, ********
Районна прокуратура - Сливен, редовно уведомена за постъпилата частна жалба,
не е изразила становище.
Сливенският окръжен съд, след като се запозна с приложените по делото
материали, с изложените в депозираната частна жалба съображения, както и с
определението, намира, че частната жалба е процесуално допустима и разгледана по
същество е основателна.
Съображенията за това са следните:
За да постанови определението си, предмет на частната жалба, съдът е изложил
кратки съображения, че предвид постановената присъда е налице опасност подсъдимият да
се укрие или да извърши друго престъпление. Първоинстанционният съд е приел, че мярката
за неотклонение на подсъдимия следва да бъде изменена в по – тежка, тъй като насроченото
за 20.06.2022г. разпоредително заседание било отложено поради това, че подс. Х. се явил без
документи за самоличност, а в разпоредителното заседание на 19.09.2022г. самоличността
му била удостоверена с помощта на полицейски служител от РУ на МВР Твърдица.
Въззивният съд намира, изводите на първоинстанционния съд относно наличието
на предпоставки за изменение на мярката за неотклонение на подс. Х. за необосновани.
Разпоредбата на чл. 309, ал. 2 от НПК, дава възможност на първоинстанционният
съд, след като обяви присъдата си, да измени мярката за неотклонение на подсъдимия при
наличието на две кумулативно дадени предпоставки: ефективно осъждане на лишаване от
свобода и наличието на реална опасност той да се укрие. Наличието на реална опасност
подсъдимият да се укрие в тази хипотеза, следва да се установи от данните по делото,
относно процесуалното поведение на подсъдимия по време на цялото наказателно
производство. Тази опасност се презумира единствено в ал. 3 на чл. 309 НПК, в случай, че
подсъдимият е осъден на лишаване от свобода не по- малко от десет години или друго по
тежко наказание и от данните по делото не се установява противното.
Към настоящия случай се отнася хипотезата на чл. 309, ал. 2 от НК. А от данните
по делото е видно, че липсват доказателства, от които да се направи извод, че е налице
реална опасност подс. Х. да се укрие.
По отношение на подсъдимия е взета мярка за неотклонение „Подписка“ на
15.03.2022г., когато е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебното производство и
до постановяване на осъдителната присъда в съдебно заседание на 19.09.2022г. винаги се е
явявал пред органите на досъдебното производство и пред съда, когато е бил призоваван. Не
се е налагало делото да бъде отлагано поради отсъствието му без уважителни причини, не е
воден принудително, не е издирван. Тези обстоятелства сочат, че той е имал изискуемото от
закона процесуално поведение и не е нарушавал мярката за неотклонение „Подписка".
Според районният съд, освен опасност да се укрие, била налице и опасност подс.
Х. да извърши друго престъпление, само че по чл. 309 НПК съдът не прави преценка дали
има опасност подсъдимият да извърши престъпление.
При това положение, окръжният съд намира, че от данните по делото не може да
се направи извод за наличие на реална опасност подс. Х. да се укрие, т.е. не е налице втората
кумулативно изискуема от закона предпоставка, за да бъде заменена мярката за
неотклонение на подсъдимия „Подписка“ с по – тежка. Поради това, определението,
предмет на въззивна проверка следва да бъда отменено, а мярката за неотклонение
„Подписка" - да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 345, ал. 2 от НПК, във вр. чл.
2
309, ал. 6 от НПК Сливенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Определение № 464 / 19.09.2022г., постановено по НОХД №
513 / 2022г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е изменена взетата по отношение на
подсъдимия А. П. Х. с ЕГН: ********** мярка за неотклонение „Подписка" в „Задържане
под стража" и същият е приведен в Затвора - Бургас, като незаконосъобразно и вместо него
ПОСТАНОВИ:
На основание чл. 309, ал. 1 от НПК ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на
подсъдимия А. П. Х. с ЕГН: ********** по НОХД № 513/2022г. по описа на Районен съд -
Сливен мярка за неотклонение „Подписка".
Определението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
Препис от определението незабавно ДА СЕ ИЗПРАТИ на Началника на Затвора –
Бургас за сведение и изпълнение.
Делото следва незабавно ДА СЕ ВЪРНЕ на Районен съд – Сливен за изготвяне на
мотиви към присъдата.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3