РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. гр. Хасково, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20245640200244 по описа за 2024 година
Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Н. С. Н., ЕГН **********, с адрес *******, е
депозирал жалба против Наказателно Постановление № 23-1253-
002334/05.12.2023г. на Началник Група- Сектор Пътна полиция при ОД-МВР-
Хасково, с което за това, че на 05.11.2023г. в 07:45 часа, в гр.Хасково, по
ул.“*******“ управлявал лек автомобил „*******“ с рег.№ ******* и на
кръстовището с ул.“*******“ прави ПТП с материални щети, водачът Н.
отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
„Дрегер 7510“ и наркотични вещества или техни аналози, издаден талон за
изследване с номер 0049199, с което за виновното нарушение на чл.174, ал.3
от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП са му
наложени административни наказания- „Глоба” в размер на 2000лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, като на
основание Наредба Із-2539 на МВР са му отнети общо 15 контролни точки.
Изложил е доводи за незаконосъобразност и необоснованост на същото, като
моли да бъде отменено изцяло, тъй като описаното в постановлението не
отговаряло на действителното положение. Моли за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят- редовно призован, не се явява.
Упълномощеният му процесуален представител поддържа депозираната
жалба, твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на АУАН и НП, като не било установено мястото на описаното
ПТП, кой е бил водача. Пледира за отмяна на издаденото наказателно
1
постановление.
ОТВЕТНИКА по жалбата- Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД-
МВР-Хасково- редовно призован, не се явява и не изпраща представител, не
взема становище по депозираната жалба.
С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното
заседание такива, съдът намира следното:
На 05.11.2023 г., свидетелите К. Й. В. и Д. Т. Л. - на длъжност „младши
автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Хасково,
изпълнявали служебните си задължения, като били изпратени на сигнал за
настъпило пътно–транспортно произшествие, подаден в около 07:45 часа.
При пристигане на място, същите приели, че имало две причинени
произшествия. Първото произшествие било причинено при извършена
маневра „десен завой“ от моторно превозно средство, което след преглед на
записи от видеокамери в района било установено, че е лек автомобил
„*******“ с рег. № *******, при движение по ул.„*******“ в гр.Хасково и
навлизане в кръстовището с ул.„*******“, при което били ударени две
паркирани моторни превозни средства– лек автомобил „*******“, рег. №
******* и лек автомобил „*******“ с рег. № *******, а впоследствие
автомобилът се бил ударил и в крайпътна К.на ограда до дом №4 на ул.
„*******“ в гр.Хасково, където бил заварен от полицейските служители.
Водачът на автомобила не бил на място, но след справка се установило, че
собственик на моторното превозно средство, с което били причинени щетите,
е настоящият жалбоподател Н. С. Н.. Същият бил издирен и след като бил
установен, в около 14:30 часа бил доведен от свидетелите К. Й. В. и Д. Т. Л. в
сградата на РУ на МВР–Хасково, където бил приканен да бъде тестван от
св.К. Й. В. и Д. Т. Л. с техническо средство за употреба на алкохол – „Дрегер
7510“, но Н. С. Н., отказал да даде проба с техническо средство, както и да
бъде тестван за наркотични вещества или техни аналози с техническо
средство. С оглед констатациите в хода на проверката, на същата дата–
05.11.2023г., срещу жалбоподателя, в негово присъствие, бил съставен от
св.К. Й. В., Акт за установяване на административно нарушение, серия GA,
№ 971095 за нарушение по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, като след описание
на фактическото изложение, актосъставителят описал, че жалбоподателят бил
извършил: - отказва да му бъде извършена проверка с тест за употреба на
наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за
химико– токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Жалбоподателят
отказал след предявяването му, да подпише съставения акт за установяване
на административно нарушение, както и да получи екземпляр от него, като
отказът да подпише акта бил удостоверен с подписа на нарочен свидетел –
Г.Ж.Г., служител на МВР. В хода на проверката бил издаден и талон за
медицинско изследване № 0049199, с който жалбоподателят можел да се яви
в Спешно отделение при МБАЛ – Хасково. Но същият отказал да получи
талона, според отбелязването му, а в предоставеното време същият не е
отразено да се е явил да даде кръвна проба или урина за медицинско и
химическо изследване.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в
рамките на законоустановения срок от съставянето му.
При издаване на наказателното постановление, административно-
2
наказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа
обстановка и на основание цитираната разпоредба наложил процесните
административни наказания- съответно „Глоба” в размер на 2000 лева за
нарушението по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, както и кумулативно
предвиденото наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24 месеца, като конкретизирал, че не била взета кръвна проба и санкцията се
налага за отказа на водача да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с техническо средство, описано в съставения
АУАН.
Изложената фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира показанията на
свидетеля Д. Т. Л. относно обстоятелствата, свързани с предприетите от тях
действия след пристигането им на място във връзка с подадения сигнал за
настъпило ПТП, за времето в което това е станало, за действията им по
установяване на жалбоподателя, за това как жалбоподателят след като е бил
установен, се е придвижил до сградата на РУ-МВР– Хасково, за извършване
на процесната проверка и с поведението му след приканване като водач на
МПС да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични
вещества или техни аналози и отказа за това, както и с процедурата по
съставяне на процесния АУАН.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от Закона за движението по
пътищата, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Следователно, деянието, за
което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено
от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които
налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Действително,
не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН, във връзка със съставянето,
предявяването на жалбоподателя, като на същия е осигурена възможност да
се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него,
от която не се е възползвал, след като е отказал да подпише акта, удостоверен
с подписа на нарочен свидетел. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение обаче, не отговаря на изискванията на чл.42 от
ЗАНН, след като в обстоятелствената част е вписано, че се повдига
административно-наказателно обвинение, както за отказ водачът да бъде
тестван с техническо средство за употреба на алкохол, така и да бъде тестван
за употреба на наркотични или упойващи вещества, но същевременно
деянието е квалифицирано единствено по предложение 2 на нормата на
3
чл.174, ал.3 на ЗДвП- т.е. само за отказ да бъде тестван за евентуална
употреба на наркотични вещества, което не кореспондира на въведените
фактически твърдения.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и
редът за издаването му, а в съдържанието си възпроизвежда изцяло това на
съставения АУАН, като дали отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН,
установяваща изискуемите реквизити.
Въпреки, че описаният пропуск на актосъставителя е преодолян, като ясно е
дефинирано за коя от проявните форми на съставомерна деятелност по
чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложено административното наказание, а именно за
описаната в съставения акт за установяване на административно нарушение, с
който жалбоподателят е привлечен към административно-наказателна
отговорност и конкретно за визирания отказ на водача да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство.
При това положение, след като бе установено ясно и конкретно деянието за
което е повдигнато административно-наказателно обвинение и
санкционирано, необхоД. се явява да бъде обсъдено възражението на
процесуалния представител за нарушение на принципа non bis in idem, в
контекста на представените и приети като писмени доказателства съставени
срещу жалбоподателя актове за установяване на административно нарушение
и наказателни постановление,
визирайки Наказателно постановление № 23-1253-002353 от 05.12.2023г. на
Началник - група Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Хасково, с което
на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 3, предл. 2 - ро от Закона за
движението по пътищата, на жалбоподателя са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП за отказ да
бъде тестван жалбоподателя с техническо средство като водач на лек
автомобил марка „*******“, рег. № *******, който бил управляван на
05.11.2023 г. в 14:30 часа в гр.Хасково на ул.“Освобождение“ до номер 14, а
процесното - за отказ да бъде тестван жалбоподателя с техническо средство
като водач на лек автомобил марка „*******“, рег.№ *******, който бил
управляван на 05.11.2023 г. в 07:45 часа в гр.Хасково по ул.“*******“ на
кръстовището с ул.“*******“. Видно е, че дори буквалния прочит на
фактическите твърдения са изпълнени с противоречия, доколкото няма
припокриване на обективните признаци на двете деяния от гледна точка
конкретния акт на управление на моторно превозно средство.
Следва да се отбележи, че за да е доказано извършването на едно
адм.нарушение, същото следва да е установено по категоричен начин по
време, място и начин на извършване, както и безспорно да е установен
извършителя.
В случая първите предпоставки са налице, изключая последната- а именно
установяването по безспорен начин на извършителя на нарушението. От
материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени
средства, не само не се установяват по недвусмислен и категоричен начин, но
и напълно се опровергават относно факта на движение на процесното моторно
превозно средство в гр.Хасково, по ул.„*******“ в 07:45 часа, относно
4
спирането му за проверка от органите на МВР, но и най – вече за това, че
водач на същото в този момент е бил жалбоподателят Н. С. Н., като изводите
на контролните органи от състава на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Хасково и на органите на РУ на МВР - Хасково не намират
необходимата опора в приобщените доказателствени източници, подложени
на съответния анализ за достоверност по – горе, който не е необхоД. да бъде
повтарян и на това място. Всъщност, тъкмо от показанията на разпитания
свидетел по съставяне на процесния АУАН се установява, че след като е
издирен собственика на автомобила, същият е открит, като е отрекъл да е
управлявал процесния лек автомобил. След като е бил доведен от органите на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково за изясняване на
обстоятелства във връзка с инцидент от същата дата, е последвал отказът да
бъде тестван за употреба на алкохол и на наркотични вещества.
В тази връзка, въз основа на анализа на доказателствените източници, не бе
потвърдено качеството на жалбоподателя като водач на моторно превозно
средство. Полицейските служители са заварили увреден лекият автомобил на
жалб.Н. на място, но водачът му не е бил в или до автомобила- същият е
издирен и открит няколко часа по-късно. При откриването му, същият е
отрекъл да е управлявал катастрофиралия лек автомобил. Действително, не е
посочил лице, което го е управлявало, но в същото време внася основателни
съмнения за явторството на деянието. От там и основният въпрос за липса на
деяние въобще, свързан с последващия за евентуалното авторство на
нарушението, описано в наказателното постановление, предмет на обжалване.
На практика липсва годен субект на административно нарушение по чл.174,
ал.3 от ЗДвП, доколкото не бе установено по отношение на жалбоподателя
съответното фактическо качество на водач, съобразно дадената легална
дефиниция на това понятие по т. 25 на Пар. 6 от ДР на ЗДвП, а само в това
качество е било необхоД., след като е надлежно поканен да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества и/или техни аналози с техническо средство
от оправомощен орган, той да изпълни това си задължение, чийто адресат би
се явявал. Отказът му в тази хипотеза не се явява съставомерен по
предложения текст от закона, по който е квалифицирано и реализирана
отговорността за деянието, описано в НП.
Оттам се потвърждава и извода на съда за несъответствието на дейността по
реализиране на административно-наказателна отговорност по чл.174, ал.3,
предл. 2 от Закона за движенето по пътищата с доказателствата по делото и
материалния закон. Установените по делото факти, въз основа на годни
доказателства и техният детайлен анализ на практика не установяват по
безспорен начин, че именно жалб.Н. е управлявал въпросният катастрофирал
лек автомобил, доколкото същият е открит няколко часа след
произшествието. Тук може да се говори за осъществени състави на други
адм.нарушения, свързани с напускане на мястото на ПТП, неуведомяване на
органите на КАТ, но по отношение отказ за изпробване за евентуална
употреба на наркотични вещества е необхоД. на първо място по безспорен
начин да е установен водачът на МПС.
В заключение, атакуваното наказателно постановление се явява неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено от съда.
С оглед изхода на спора и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, в тежест на
административно-наказващия орган, следва да бъдат възложени разноски за
заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед
5
представените доказателства, че е сключен договор за правна защита и
съдействие между жалбоподателя и адв.М.Т.. Съобразно разпоредбата на
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на материално затруднени лица, а съгласно ал. 2, в тези случаи, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл.36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. В случая, в съответствие с фактическата и правна сложност на
делото, която не надхвърля обичайната за този тип производства, при това е
приключило в едно съдебно заседание с явяване на адвоката, поради което,
размерът на това адвокатско възнаграждение следва да се определи по
правилата на чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – 500лв. /какъвто се явява и
размерът по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата/.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 23-1253-002334/05.12.2023г. на
Началник Група- Сектор Пътна полиция при ОД-МВР-Хасково, с което на Н.
С. Н., ЕГН **********, с адрес *******, за това, че на 05.11.2023г. в 07:45
часа, в гр.Хасково, по ул.“*******“ управлявал лек автомобил „*******“ с
рег.№ ******* и на кръстовището с ул.“*******“ прави ПТП с материални
щети, водачът Н. отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство „Дрегер 7510“ и наркотични вещества или техни
аналози, издаден талон за изследване с номер 0049199, с което за виновното
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174,
ал.3, предл.2 от ЗДвП са му наложени административни наказания- „Глоба” в
размер на 2000лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
месеца, като на основание Наредба Із-2539 на МВР са му отнети общо 15
контролни точки - като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР– Хасково да заплати на адв.М.Т. Тенев, адвокат в
АК–Хасково сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща
възнаграждение, определено от съда за процесуално представителство на Н.
С. Н., ЕГН ********** по АНД № 244/2024г. по описа на РС- Хасково.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия при Районен съд – Хасково: /П/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: А.Б.
6