РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора А. Ат. П.
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231000600504 по описа за 2023 година
Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от защитника на подс. И. З. Б. срещу
присъда №5 от 07.03.2023г., постановена по НОХД№23/2023г. по описа на
ОС Монтана. С присъдата подс. Б. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 1 б”в”, вр.чл.342 ал.1 от НК и му е наложено
наказание „ Лишаване от свобода” за срок от 1г 4м, като на основание чл. 66
от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три
години, и на основание чл.343г, вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК е наложено
кумулативно наказание „Лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 1
година и шест месеца. Подсъдимият е осъден да заплати разноски на
частните обвинители в размер на 7500/седем хиляди и петстотин/лева, както и
разноски в полза на държавата.
В жалбата се твърди, постановената присъда е явно
несправедлива, предвид съотношението между отегчаващите и
1
оневиняващите доказателства по делото, както и процесуалното поведение на
подсъдимия. Излага се твърдение, че присъдения размер за хонорар на
частните обвинители е прекомерен.
Заявява се е несъгласие с присъдата в частта за комулативно
наложеното наказание „ Лишаване от право да управлява МПС „ за срок по
голям от определеното основно наказание, както и за присъдени „
прекомерни разноски“ за частните обвинители
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа. Защитникът моли
тя да бъде уважена и да се постанови решение, с което да се намали размера
на наложеното кумулативно наказание лишаване от правоуправление.
Прехраната на подсъдимия и семейството му зависела от управлението на
МПС-во, поради което моли размера на това наказание да бъде намален до
определения такъв на наказанието лишаване от свобода. Наред с това, моли
да се намали размера на присъдените в полза на частните обвинители
разноски, тъй като според него бил прекомерно завишен.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Счита, че при
разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения,
нито такива на материалния закон, и наложеното наказание било
справедливо, моли да се потвърди присъдата.
Повереникът на частните обвинители счита, че жалбата на
защитника на подсъдимия е неоснователна, поради което моли да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционният съдебен акт като правилен и
законосъобразен да бъде потвърден.
Подс.Б. изразява съжаление за починалия. Твърди, че се е
опитал да направи каквото може. Моли да се намали срока на наказанието
лишаване от правоуправление на МПС-во, тъй като, ако останел без работа,
нямало как да заплати направените по делото разноски.
Въззивният съдебен състав като прецени доводите на страните,
събраните доказателства и съдопроизводствените действия на
първоинстанционния съд, след като провери служебно изцяло правилността
на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Производството пред първата инстанция е проведено по реда на чл. 371,
т. 2 от НПК. Съдът е приел за установени от фактическа страна признатите от
подсъдимия факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
2
както следва:
Подс.И. З. Б. е роден на ***г. в гр. ***, български гражданин, със седно
образование, разведен, работи като *** към “ Спиди“ АД. Същият е
правоспособен водач на МПС и притежава СУ МПС № *********, валидно
от дата 04.07.2017 година до 04.07.2027 година за категории “В, АМ“. Спрямо
подсъдимия са налагани санкции за допуснати нарушения на ЗДвП.
На 10.08.2021 година подсъдимия Б. влязъл в Република България от
република Румъния със служебен автомобил марка „Рено Мастер“, с рег.№
***. Движел се с около 80 км. в час по път III-112 между село Доктор
Йосифово и село Славотин с посока към град Монтана. Времето било ясно и
слънчево, с добра видимост и сухо пътно платно.
По същото време, около 17 часа пострадалия В. С. З. се движел в същия
пътен участък- път III-112 с мотоциклет марка “Хонда“ ЦБР 600РР, с рег.№
***. З. бил правоспособен водач, за което му е било издадено СУМПС за
категории “В, АМ, В1“. Същият управлявал мотоциклета със скорост над 160
км/ч. Поради високата скорост на движение и виждайки насрещно
движещият се автомобил, мотоциклетиста задействал спирачната система с
цел намаляване на скоростта, вследствие на което мотоциклета загубил
устойчивост на пътното платно и започнал зигзагообразно движение по двете
ленти за движение. Подсъдимият забелязал мотоциклета, който се движи
срещу него с висока скорост и криволичейки. С цел да избегне удара с
мотоциклета подсъдимият намалил скоростта на автомобила и предприел
маневра завой на ляво, при което навлязъл в насрещната лента, където се
движел мотоциклета. Преди автомобила да е успял да напусне тази лента,
мотоциклета управляван от пострадалия се блъснал челно в дясната
странична част на автомобила. След удара автомобила продължил напред,
като изминал още 8 метра и спрял, а мотоциклета поради инерционните сили
се отклонил в ляво и плъзгайки се по асфалта, напуснал пътното платно.
Вследствие на силния сблъсък пострадалия паднал на пътното платно, където
получил наранявания и травми по тялото. След сблъсъка подсъдимия Б.
слязъл от автомобила, за да окаже помощ и се обадил на тел. 112. На мястото
на пътнотранспортното произшествие бил изпратен медицински екип, който
констатирал смъртта на пострадалия. Пристигнали и служители на
полицията. Извършена била проба за алкохол на подсъдимия Б., която била
3
отрицателна.
Причината за смъртта на пострадалия В. С. З. била травматичен шок с
остра вътрешна кръвозагуба, развили се на базата на тежката множествена
травма със счупване на костите на черепа, на гръдния кош/ ключица и ребра
двустранно/ и таза в дясно с разкъсване на меките тъкани, мускулатура и
вътрешни органи- сърце, бял дроб, черен дроб и бъбрек. Установените
травматични увреждания са получени по механизма на удари с или върху
твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети със значителна сила. Същите са
получени приживе по време на възникналото ПТП и по своя характер и
локализация са резултат от блъскането на мотоциклетиста в лекотоварния
автомобил. Между получените увреждания и настъпилата смърт има пряка
причинно- следствена връзка.
Така приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните
в хода на досъдебното производство доказателства, съдържащи се в
показанията на на свидетелите, както и от писмените доказателства и
доказателствени средства- заключенията на приетите по делото СМЕ на труп
/л.159-164, т.1 от ДП/, СХЕ /л.139-149, т.1 ДП/, АТЕ /л.172-189, т.1 ДП/, ПАТЕ
/л. 72-98 от т.2 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие / л.109-119,
т.1 от ДП/, фотоалбум / л.109-119, т.1 от ДП /, скица на местопроизшествието
/л. 13, т.1 от ДП/, справка за съдимост /л.85, т.1 от ДП/, удостоверение за
наследници , препис-извлечение от акт за смърт, справка за извършените
нарушения от подсъдимия Б. по ЗДвП /л.91 от т.1 от ДП/, както и от
самопризнанието по чл.371, т. 2 от НПК на подсъдимия.
При установените фактически обстоятелства от предмета на доказване
въззивната инстанция приема, че са доказани механизма на настъпване на
ПТП-ие и пряката причинна връзка между деянието, чийто автор е
подсъдимия и съставомерните последици.
Безспорно установен в хода на производството е факта на възникване на
ПТП-ие на процесната дата с участието на МПС-во управлявано от подс.Б.
„Рено Мастер“, с рег.№ ***. Видно от протокола за оглед на
местопроизшествие същото е възникнало с участието на това МПС-во и
мотоциклет марка “Хонда“ ЦБР 600РР, с рег.№ ***. управляван от
пострадалия З.. Със заключението на експертите по АТЕ е доказано, че
първоначалната скорост на движение на управлявания от подс. Б. автомобил
4
марка „Рено Мастер“, в района на произшествието е била около 81 км/ч., а
тази на мотоциклетиста над 169 км/ч. След като двамата водачи са възприели
насреща движещото се МПС-во, реакцията на мотоциклетиста е довела до
неустойчиво движение на мотоциклета по пътното платно, чрез първоначално
криволичене в двете ленти за движение. Обективни находки за това са
констатирани при огледа на местопроизшествие. Опасната зона за спиране на
мотоциклетиста при избраната скорост за движение е била по-голяма от
разстоянието на което се е намирало управляваното от подс.МПС-во. Видно
от заключението на експертите, скоростта на движение на двете МПС-ва е
намаля и към момента на удара е била съответно 27, 54 км/ч за управлявания
от подсъдимия автомобил и 81,05 км/ч за мотоциклета.
Категорично по делото е установено, че при посочените скорости е
възникнал удар между мотоциклета и автомобила в лявата по посока на
движение на последния, пътната лента. От обективна страна подс.Б. е
допуснал нарушение на правилата за движение, като е не е съобразил
поведението си на водач с изискването на чл.25 ал.2 от ЗДвП, тъй като е
извършил маневра, която е свързана с навлизане изцяло в лентата за насрещно
движение, без да пропусне мотоциклета движещ се по нея. Неадекватната
реакция на подсъдимия, след като е възприел опасното движение на
мотоциклетиста, е довела до настъпването на ПТП-ие. Ако подсъдимият бе
продължил праволинейното движение на управляваното от него МПС-во,
удар с мотоциклета е нямало да възникне. Между поведението на подсъдимия
и възникването на ПТП-ие е налице пряка причинно-следствена връзка.
Обективно, в резултат на произшествието пострадалия В. С. З. е
получил травматичен шок с остра вътрешна кръвозагуба, развили се на базата
на тежката множествена травма със счупване на костите на черепа, на
гръдния кош/ ключица и ребра двустранно/ и таза в дясно с разкъсване на
меките тъкани, мускулатура и вътрешни органи- сърце, бял дроб, черен дроб
и бъбрек. Установените травматични увреждания са получени по механизма
на удари с или върху твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети със значителна
сила и са довели до смъртта му. Същите са получени приживе по време на
възникналото ПТП и по своя характер и локализация са резултат от
блъскането на мотоциклетиста в лекотоварния автомобил. Между получените
увреждания и настъпилата смърт има пряка причинно- следствена връзка
5
С оглед на това въззивният съд приема, че от обективна стана смъртта
на З. е настъпила в резултат на ПТП-ие.
Ввъззивният съд приема, че по делото е категорично доказано, че
пострадалия мотоциклетист се е движил с превишена скорост. Доказателства
относно това се съдържат в заключението на експертите, които са обсъдили
обективните находки при огледа на местопроизшествие, както и вида и
характера на травматичните увреждания получени по тялото на пострадалия.
Въпреки неправомерното поведение на последния, което е допринесло за
възникване на ПТП-ие, в пряка причинно-следствена връзка с последното се
намира и поведението на подс.Б..
Изложеното дава основание на въззивния съд да приеме, че от
обективна страна подсъдимия е осъществил състава на престъплението по
чл.343, ал.1, б."в" вр. чл.342, ал.1 от НК. На 10.08.2021 г. в землището на село
Доктор Йосифово, обл. Монтана, на път III- 112, км.32 при управление на
моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Рено“, модел
„Мастер“, с рег.№ *** нарушил правилата за движение по пътищата, уредени
в ЗДвП, а именно: чл.25 ал.2 от ЗДвП - „При извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея“,
вследствие на което причинил смъртта на В. С. З. от град Монтана-
престъпление по чл.343 ал.1 б“в“ във връзка с чл.342 ал.1 от НК..
Подсъдимият е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара и то без да напуска лентата за движение на управляваното от него
МПС-во. Вместо това, той е предприел грешна маневра при изпълнението на
която е навлязъл в лентата за насрещно движение и с това е станал причина за
възникване на ПТП-ие. Правилно в квалификацията на деянието като
нарушена е посочена и нормата на чл.37 ал.1 от ЗДвП- При завиване наляво
за навлизане в друг път, водачът на нерелсовото пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. ПТП-
ие е възникнало в района на кръстовище, на което подсъдимия е предприел
действия за „навлизане в друг път“. Видно от доказателствата по делото,
произшествието е възникнало на прав участък, в района на Т-образно
кръстовище. Управлявания от подсъдимия товарен автомобил марка „Рено“,
модел „Мастер“, с рег.№ *** е бил навлязъл частично в перпендикулярен път,
6
в момента в който е възникнал удара. След пристигане на служителите на
полицията управляваното от подсъдимия МПС.-во е установено спряло
изцяло в този път.
Изложеното дава основание на възивният съд да приеме, че изводите на
първоинстанционния такъв относно обективната съставомерност на
поведението на подсъдимия могат да бъдат споделени.
Относно субективната страна от състава на престъплението съдът е
направил лаконичен извод, че деянието е извършено по непредпазливост, /под
формата на небрежност, с оглед пояснението, че подсъдимият не е искал и не
е предвиждал настъпването на престъпния резултат, но е могъл и е бил
длъжен да го предвиди /, който извод е неправилен.
От субективна страна подс.Б. е действал по непредпазливост, под
формата на самонадеяност. Същият е допуснал умишлено нарушение на
правилата за движение. Възприемайки движещия се срещу него мотоциклет и
приемайки поведението на водача му като опасно, подсъдимият нарочно е
насочил управляваното от него МПС-во в лентата за насрещно движение.
Поради това, от интелектуална страна той е бил наясно, че поведението му е
в разрез с нормативните правила, изискващи преди извършването на такава
маневра да пропусне насрещно движещите си ППС- ва. Подсъдимият е
съзнавал, че действията му създават предпоставки за възникване на ПТП-ие.
Същевременно, от интелектуална страна същият е смятал, че може да
предотврати настъпването на произшествието, но видно от реализирания
съставомерен и общественоопасен резултат, тази негова субективна
увереност е била необоснована. От волева страна подс.Б. не е искал
настъпването на общественоопасните последици, необосновано смятайки, че
има възможност да ги предотврати в създалата се на пътя конфликтна
ситуация. В случая той не е имал такава възможност, тъй като именно
избраната маневра е довела до възникване на ПТП-ие.
С оглед на това въззивният съд приема, че подсъдимият е съзнавал
обществеоопасния характер на деянието, не е искал настъпването на
общественоопасните му последици, като необосновано е смятал, че може да
ги предотврати. Въпреки, че първоинстанционният съд не е определил
правилно формата на вината, процесуалното положение на подсъдимия не
може да се промени. Деянието е извършено от него виновно и това е дало
7
основание на съда да приеме, че са налице предпоставки за ангажиране на
наказателната му отговорност.
Неоснователни са оплакванията за явна несправедливост на наложеното
наказание „лишаване от правоуправление на МПС“. Въззивният съд
констатира, че при определяне размера на наказанията е допуснато
нарушение на материалния закон, което е в полза на подсъдимия и не може да
бъде отстранено от настоящата инстанция, тъй като липсват съответен
протест и жалба на частните обвинители. След като е отмерил наказание ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 58а, ал. 1 от
НК е намалил на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, съдът неправилно е определил размера на наказанието лишаване
от право да управлява МПС на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. Съдът не
е съобразил нормата на чл.58а, ал.5 от НК. Определеното в случая наказание
лишаване от свобода е в размер на ДВЕ ГОДИНИ, което предопределя
минималния възможен размер на кумулативно предвиденото наказание
лишаване от правоуправление на МПС също на ДВЕ ГОДИНИ. Това е така,
тъй като в случая редукцията по чл.58, ал.1 от НК е без значение при
определяне размера на кумулативното наказание. Последното следва да се
съобрази с размера на наказанието лишаване от свобода, а то е отмерено на
ДВЕ ГОДИНИ. Съдът е отчел при индивидуализацията на наказанията, че са
налице само смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото съдебни
минало на подсъдимия, предходните нарушения на правилата за движение по
пътищата със заплатените за по голяма част от тях имуществени санкции,
незабавното сигнализиране на надлежните органи за пострадалия при ПТП
човек, и нито едно отегчаващо. Отмерил е наказание „лишаване от свобода“ в
минималния размер предвиден в закона за това престъпление и на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението му за изпитателен срок от три
години. С оглед на това твърденията на защитника, че наказанията са
прекомерно тежки са неоснователни. Наказанията не са правилно
индивидуализирани и дори в известна степен са занижени. Отчетените
„предходни нарушения на правилата за движение по пътищата със
заплатените за по голяма част от тях имуществени санкции“, всъщност са
отегчаващо, а не смекчаващо обстоятелство и ценейки го неправилно, съдът
не е приложил правилно материалния закон. Така допуснатото нарушение е
изцяло в полза на подсъдимия и не може да се коригира от тази инстанция по
8
посочените по-горе съображения.
С оглед на това въззивният съд приема, че оценката на всички
обстоятелства свързани с деянието и личността на подсъдимия сочи, че за
постигането на целите по чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето му не
следва да се наложат наказания лишаване от свобода и лишаване от
правоуправление за по-кратък срок. В случая не е необходимо подсъдимият
да бъде отделян от обичайната си среда и да изтърпява ефективно наложеното
наказание лишаване от свобода, тъй като са били налице всички
предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК и констатациите на
първоинстанционния съд в тази насока са правилни. Отмереното наказание
лишаване от правоуправление е в занижен размер, тъй като не е съобразено с
размера на наказанието лишаване от свобода, което също е занижено.
Въз основа на изложеното Софийският апелативен съд, в
настоящия въззивен състав приема, че възраженията на защитника за явна
несправедливост на наложените наказания са неоснователни. Атакуваната
присъда е законосъобразна и обоснована в частта й, с която по същество на
подсъдимият е вменен във вина настъпилия съставомерен резултат.
Присъдата е незаконосъобразна в частта за индивидуализация на наказанията,
тъй като същите не са определени в справедлив размер, а са занижени, но
поради образуване на въззивното производство само по жалба на подсъдимия,
тя не може да бъде коригирана.
Неоснователно е искането за намаляване размера на присъдените в
полза на частните обвинители разноски. В полза на частните обвинители са
присъдени разноски за възнаграждение на повереника им. Липсва
процесуална възможност за намаляване на размера на тези разноски, поради
което искането на защитника е неоснователно.
С оглед на изложеното съдът прецени, че жалбата е
неоснователна, не са налице основания за отмяна или изменение на
атакуваната присъда и тя следва да бъде потвърдена. Като процесуална
последица от това в полза на частните обвинители следва да се присъдят
разноските направени от тях пред въззивната инстанция. Представени са два
договора за правна защита и съдействие с идентично съдържание, сключени
на 31.05.2023г. между частния обвинител С. Г. З. и адв.А. В. и между частния
обвинител Д. В. З. и адв.А. В.. Видно от договорите, в тях е отразено, че всеки
9
един от частните обвинители е заплатил на повереника договореното
възнаграждение от по 2000 лева. С оглед на това, тези разноски следва да
бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №5 от 07.03.2023г., постановена
по НОХД№23/2023г. по описа на ОС Монтана.
ОСЪЖДА подс. И. З. Б. с ЕГН********** да заплати на частния
обвинител С. Г. З. с ЕГН********** сумата от 2000/две хиляди/лева за
разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА подс. И. З. Б. с ЕГН********** да заплати на частния
обвинител Д. В. З. с ЕГН********** сумата от 2000/две хиляди/лева за
разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ВКС в
15-дневен срок от съобщението за изготвянето му .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10