МОТИВИ: Против подс.Т.Д.Б. и подс.П.В.М. е
предявено обвинение по чл.194ал.3вр.с ал.1 вр. с
чл.20ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Делото
бе проведено по реда на съкратеното съд.следствие, съгл. чл.371т.2 от НПК.
В с.з.
прокурора поддържа обвинението против подсъдимите , като счита,че следва да се
наложи наказание „пробация” на подс.М.,а по отношение на подс.Б.
са налице усл.на чл.78а ал.1 от НК за освобождаване
от наказателна отговорност и налагане на адм.наказание-
глоба.
Адв.Н. Г. –служ.защитник на подсъдимите ,взема аналогично становище.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства,
както и от заключението на изготвените експертизи се установява следната фактическа обстановка :
На неустановена дата в
периода 01.02.-19.02.2014г. подс.П.М. и Т.Б. около обяд,отишли в къща за която знаели,че
е необитаема,находяща се в с.Т.,общ.П. ***.Къщата била придобита по наследство от св.В.К.,***. Двамата подсъдими прескочили
оградата ,влезли в двора и видели, че вратата на избата е разбита и отворена. Оттам извършили кражба
на 10бр.порцеланови чинии и
10бр.порцеланови купички. След това видели, че
двата прозореца от южната страна на къщата също са разбити,като проникнали в нея.Всичко
било разхвърляно и оттам двамата
откраднали цветен телевизор м.”ЖВЦ” модел AV-1431 ТЕЕ. Откраднатите вещи
подсъдимите занесли в домовете си,като подс.М. взел порцелановите купи и чинии,а Б.- телевизора.
С
протокол за доброволно предаване от 19.02.2014г.,след като бил потърсен от
полицейските органи, подс.Б. предал на органите на полицията откраднатите вещи, които
с разписка от същата дата са върнати на
св.К. .
Досъдебното
произовдство
е било започнато срещу двамата подсъдими за извършено престъпление по чл.195 ал.1т.3 и 4 вр. с чл.194ал.1 от НК,но в хода на разследването и от събраните доказателства, било
установено,че взлома, констатиран в
протокола за оглед на местопроизшествие
от 19.02.2014г. е бил извършен
преди извършване на кражбата от двамата подсъдими,което се установява и
от показанията на св.С.Е. и св.Г.Б.,извършители
на кражба ,предхождаща деянието на двата подсъдими.
По време на извършеният
оглед на местопроизшествие са били намерени и иззети дактилоскопни
следи. Видно от заключението на изготвената
дактилоскопна експертиза е,че дактилоскопната
следа,намерена и иззета при огледа на
местопроизшествие на 19.02.14г. от
къщата в с.Т., ул.”*** е идентична с
отпечатъка от десния палец на подс.П.М..
По делото е изготвена
съдебно-оценъчна експертиза ,от чието заключение се установява,че общата стойност на отнетите вещи към момента
на извършване на деянието от страна на подсъдимите възлиза
на сумата от 78лв.
Съгл. разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК,съдът
напълно приема за установени обстоятелствата
изложени в обв.акт,които се припокриват с горната
фактическа обстановка и които напълно кореспондират със
самопризнанията направени от двамата подсъдими.
Същите не оспорват изложената фактическа
обстановка, като самопризнанията им кореспондират със събраните в хода на досъдебното
производство доказателства- показанията на св.В.К., С.Е. и Г.Б..
Горната фактическа обстановка се подкрепя и от приложените по делото писмени
доказателства-протокол за оглед на местопроизшествие от 14.02.2014г., протокол
за доброволно предаване от 19.02.14г., разписка от същата дата.
С оглед на
гореизложените доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност,съдът намира,че се установи по безспорен и несъмнен начин, че както
от обективна, така и от субективна страна,всеки от подс.П.В.М.
и Т. Д.Б. е осъществил престъпния състав на чл.194ал.3 вр. с чл.194ал.1 вр. с чл.20ал.2 вр.с ал.1 НК. Двамата в съучастие помежду си като
извършители са осъществили престъпното
деяние “кражба”, като е прекъсната
фактическата власт на собственика върху отнетите вещи и са установили своя трайна фактическа власт.
От
субективна страна всеки от подс.М. и Б. е действал при форма на вина пряк умисъл-
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване, поради което ще следва да
бъде признат за виновен и наказан.
При определяне вида и размера на наказанието
на подс. П.М. за престъплението по чл.194ал.3 вр. с
чл.194ал.1 вр.
с чл.20ал.2 вр. с ал.1 НК, съдът съобрази следното : Като отегчаващи
вината обстоятелства отчита предходните осъждания на подсъдимия и лошите му характеристични
данни. Като смекчаващи вината обстоятелства цени-проявеното критично отношение
към извършеното, тежкото му материално положение, обстоятелството, че е
възстановил вещите на пострадалия макар и след намесата на полицейските органи.При
това положение намира ,че наказанието му следва да се наложи при превес
на смекчаващи вината обстоятелства,а именно му се определи наказание
ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки,на осн.чл.42а
ал.2т. 1,2 и 6 от НК :
1.Задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от ДЕВЕТ
МЕСЕЦА, два пъти седмично.
2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
3. 100
часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на ЕДНА ГОДИНА.
В конкретният случай,тъй
като определеното наказание е пробация ,съгл.чл.58а ал.5 от НК правилата на чл.58а ал.1
от НК не се прилагат за същото.
От материалите по
делото се установи,че причинените
имуществени вреди от деянието на подсъдимите са изцяло възстановени на
пострадалия, който в с.з. заяви,че няма никакви имуществени претенции към подсъдимите.При това положение
и тъй като подс.Б. е пълнолетен,неосъждан
и не е освобождаван от наказателна
отговорност по чл.78а от НК,като за деянието му се предвиждат наказания от една
година лишаване от свобода ,пробация или глоба от 100лв. до 300лв.При това положение ,съдът намира,че са налице усл.на чл.78а ал.1 от НК и следващите за освобождаването му от наказателна
отговорност и налагане на адм.наказание- глоба .
При определяне вида и
размера на адм.наказание на подс.Т.Б.,
съдът съобрази следното: Отегчаващи вината обстоятелства не бяха установени.Като смекчаващи вината
обстоятелства цени-чистото му съдебно минало,младата му възраст, изразеното
критично отношение към деянието, тежкото му материално положение. При това
положение съдът намира ,че размера на адм.наказание следва да се определи при наличие на последните, в размер на минималния
предвиден в закона,а именно ГЛОБА в размер на 1000лв.
На осн.чл.189ал.3 от НПК направените по делото съд.разноски в
размер на 50.33лв.. остават в тежест на подсъдимите П.В.М. и
Т.Д.Б. ,които следва да бъдат осъдени да заплатят съразмерно, 16.33лв.
от които по сметка на ОД на МВР-
гр.Стара Загора и 40лв. по сметка на РС-гр.Казанлък.
В този
смисъл е постановената присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :