Решение по дело №1444/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба от В.Н.В. с ЕГН ********** ***, против решение № 594/13.06.2023 година по н.а.х.д. № 1360/2023 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 23-0434-000102/28.02.2023 година, издадено от началник Второ районно управление – Бургас (РУ) в Областна дирекция – Бургас на Министерство на вътрешните работи (ОД – Бургас на МВР).

С НП, на касатора, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, са наложени административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца.

Касаторът оспорва решението като неправилно и необосновано. Твърди, че по безспорен и категоричен начин е доказано, че в настоящият случай не е налице субективен елемент на вмененото нарушение. Иска отмяна на решението и на издаденото НП.

Ответникът редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С НП В., е наказан за това, че на 25.01.2023 година около 13:00 часа, в село Винарско, община Камено, по улица „Кирил и Методий“ до № 1, в посока към село Караново, управлява колесен трактор МТ3 80 с регистрационен № Б 0213 АЕ и идентификационен № 12254203, който не е регистриран по надлежния ред на територията на Република България. Посочено е, че на 18.02.1991 година е извършена служебна промяна на регистрацията. По настоящият случай във Второ РУ – Бургас е образувана преписка с рег. № 434р-2832 от 27.01.2023 година по описа на Второ РУ – Бургас. С постановление № 1831/2023 година на Районна прокуратура Бургас е получен отказ за образуване на досъдебно производство. Посочено е, че при индивидуализацията на административното наказание е съобразен чл. 27 ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), като - съобразно разпоредбите на закона – са определени санкциите, предвидени за извършеното нарушение, а при определяне на техния размер са взети предвид тежестта на нарушението и обстоятелствата, свързани с вината на дееца.

За да постанови решението си, съдът е приел, че нарушението е надлежно описано. Обосновал е извод за съставомерност на констатираното деяние и правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето, на соченото основание, с налагане на наказанието, предвидено в съответната санкционна разпоредба.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Според чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Не е допуснато съществено нарушение на приложимото процесуално право, както в административнонаказателното производство, така и при оспорването на НП пред РС.

РС е установил релевантните факти, обсъдил е всички относими доказателства по делото, изложил е ясни и непротиворечиви мотиви защо приема, че нарушението е доказано, и е постановил диспозитив в тази насока.

Съгласно чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

РС правилно е приложил материалния закон. В качеството си на водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, предприемайки управление на МПС, В.В. е бил субект на задължения, визирани в нормите на ЗДвП относно установените правила за движение по пътищата и изискванията към движещите се пътни превозни средства.

По делото няма спор, че улица „Кирил Методий“ в село Винарско, на която е установено движението на колесния трактор МТ3 80, е път, отворен за обществено ползване. По делото няма спор и че на инкриминираната дата санкционираният водач е управлявал процесното МПС – колесен трактор МТ3 80, което е било със стари регистрационни табели.

Настоящият касационен състав споделя мотивите на РС, че използването на стари регистрационни табели, неотговарящи на регламентираните в чл. 10 ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 година изисквания е равнозначно на липсата на регистрационни табели.

Не може да бъде споделено възражението на касатора, че в настоящият случай не е налице субективен елемент на вмененото нарушение. Съгласно сведенията, дадени на 25.01.2023 година от В.В., той е бил наясно, че управлява процесния трактор със стара (вече недействителна) регистрация, поради което е бил наясно и с предвидените в закона последици от това си действие. Отделно от това, разпоредбата на чл. 140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина у извършителя. За да се счете деянието за съставомерно, то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно нормата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината.

Решението на РС следва да се остави в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 изр. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 594/13.06.2023 година по н.а.х.д. № 1360/2023 година на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: