РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Нови пазар, 19.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Жулиета Ц. Стоянова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Жулиета Ц. Стоянова Гражданско дело №
20243620100063 по описа за 2024 година
Депозирана е искова молба от Е. А. С., с. Ц., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, със съдебен
адрес гр. Ш., пл. ***, чрез пълномощник-адв. С.К., против ОУ „***“ с. Ц., общ. Н., обл. Ш.,
и ТП на НОИ гр. Ш., с която моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за
установено на основание чл.1, ал.1, т. 3 от ЗУТОССР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗУТОССР по
отношение на Териториално поделение на НОИ- гр. Ш. , с адрес: гр. Ш., бул. „***“, №***,
че Е. А. С., с ЕГН **********, с пост. адрес: с. Ц., общ. Н., обл. Ш., ул. *** е работила в
периода ***г. в до ***г, в ОУ „***“ с. Ц., общ. Н., на длъжност „***” на осемчасов работен
ден, което време следва да се зачита за трудов стаж, включително и трудов стаж при
пенсиониране на основание чл.1 ал. 1, т.3 от ЗУТОССР.
С уведомително писмо от ***г, ведно с изрично пълномощно, овластяващ го да
оттегля или отказва от иска, процесуалният представител на ищцата е оттеглил иска срещу
ОУ „***“ с. Ц. и е пожелал да бъде допуснато изменение на същия и като ответник да бъде
конституирана Община Н.. На основание чл. 228 от ГПК е било допуснато изменение на
предявения иск и като ответник е била конституирана Община Н., която в срока за отговор
на исковата молба е представила такъв, в който е посочила, че счита, че искът спрямо нея е
недопустим, доколкото тя не е надлежна страна в настоящия спор, а такава е ОУ „***“ с. Ц..
Мотивира се като сочи събраните по делото доказателства и разпоредби от Закона за
народната просвета, действал към 1981г. и по-конкретно чл. 25б, т. 4 от същия. В хода на
производството и преди приключване на делото пред първа инстанция и с оглед събраните
по делото доказателства ищецът отново е поискал на основание чл. 228 от ГПК да бъде
1
осъществена замяна на страна, което съдът е счел за допустимо, доколкото в предходен
момент ищецът е направил изявление за оттегляне на иска и е конституирал ОУ“ ***“ с. Ц.
като ответник, като производството по отношение на Община Н. е било прекратено.
В исковата молба се изнасят данни, че на ***г. ищцата е започнала работа на
длъжност „***” по трудово правоотношение в ОУ „***”, с. Ц., общ. Н., където работила до
***г., без прекъсване. Това оформило период в трудовия й стаж в горепосочения
работодател. От ***г. била преназначена при същия работодател, на длъжност „***-***”,
като мястото на полагане на труд бил в ЦДГ „***” с. Ц.. След като събрала и оформила
всички документи за пенсиониране, на ***г. ищцата подала заявление за пенсиониране на
основание чл.68 от КСО към НОИ, Териториално поделение- Ш.. С разпореждане N ***-
***+***г. й било отказано пенсиониране, като била уведомена, че периодът ***г.- *** г не
се зачитал за осигурителен стаж.
Ищцата твърди, че в трудовата й книжка /тогава била с имена Е.А.К./ с № ***,
издадена на ***г. в гр. Н., на стр.10 и стр.11 на 4-ти ред, изрично било записано
наименованието на учреждението, вида дейност, длъжността, на която е била назначена,
датата на постъпването на работа, както и датата на прекратяване на трудовия й договор.
Всичко това било подписано от съответния ръководител и бил поставен печат на
учреждението, в което положила трудовия си стаж за този период.
Сочи, че за процесния период- ***г.- ***г при същия работодател нейни колеги били
А.Ш.Ф., която работела на длъжност „***” и Ф.М.Ю. на длъжност „*** в ***” . В тази
връзка подала заявление до работодателя ОУ „***”, с. Ц., общ. Н., обл. Ш. за издаване на
удостоверение за трудов стаж-обр. УП 3. От ОУ „ ***“ с. Ц. издали на ищцата удостоверение
във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, а именно, че документи, доказващи трудовия й
осигурителен стаж в процесния период били загубени или унищожени.
С оглед на изложеното ищцата мотивира правния си интерес от предявяването на
настоящия иск.
В срока по чл. 131 от ГПК всеки един от ответниците е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът ТП на НОИ гр. Ш. счита исковата молба за допустима, но неоснователна.
Неоснователността извежда от това, че молбата не съдържала изложение на
обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл. 4 от ЗУТОССР, в това число и липсвало
представено удостоверение по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от същия закон. Сочи, че издаденото
удостоверение с изх. № ***г. от ОУ „***“ с. Ц., не отговаряло на изискванията на чл. 5, ал. 1
и ал. 2 от ЗУТОССР, тъй като в него не било отразено категорично дали документите,
доказващи трудов и осигурителен стаж за процесния период са или загубени или
унищожени, т.е. нямало как да са едновременно и загубени и унищожени. Освен това от
същото не ставало ясно кой следвало да съхранява тези документи, както и липсвал
документ, обективиращ приемането им-Протокол за прием или друг писмен документ. Не
ставало ясно и в кой период били унищожени или загубени, както и били ли са сезирани
компетентните за това органи като МВР, Прокуратура или др.
2
Считат, че не следва да бъдат допускани до разпит свидетелите, поискани от ищцата,
доколкото не били изпълнени условията на чл. 6, ал. 4 от ЗУТОСССР, а именно не са
представени писмени доказателства, че тези лица са работили или изпълнявали длъжност
при същия работодател за процесния период.
Ответникът ОУ „***“ с. Ц. след като е бил конституилан като такъв на основание чл.
228 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в която е посочил, че намират иска за
допустим и основателен. Посочили са, че при осъществена щателна проверка не са
установили документи, удостоверяващи трудовото правоотношение на ищцата с училището
като нямат информация кога са били унищожени.
В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от пълномощника си.
Същият поддържа исковата молба. Моли да бъде постановено решение при признание на
иска, доколкото ответникът ОУ „***“ с. Ц., не оспорва същия. Моли да му бъдат присъдени
разноски, в това число и за адвокатско възнаграждение.
Ответникът НОИ ТП-Ш. се представляват от пълномощник, чрез който оспорва иска
и счита същият за неоснователен. В случай, че съдът го уважи, моли адвокатското
възнаграждение на ищцата да бъде определено в минимален размер. Акцентира, че тъй като
трудовата книжка на ищцата не е била оформена по надлежния ред, тя е загубила
формалната си доказателствена сила, което е дало основание на НОИ ТП-Ш. да не зачете
посочения в нея трудов стаж, съответно да изиска от ОУ „***“ с. Ц. разплащателна ведомост
и документ –УПИ 3. Тъй като именно те не са положили необходимата грижата при
съхранението на документи, обективиращи трудовоправните отношения с ищцата,
съответно са станали причина за завеждане на настоящото производство, върху тях следва да
падне тежестта по заплащане на разноски по делото. В случай, че искът бъде уважен в
условията на евентуалност претендира разноските да бъдат присъдени при разделност
между ответниците.
Ответникът ОУ „***“ с. Ц. се представлява от директора Д.Б.В.. Сочи, че в
училището не се съхраняват никакви документи не само до 1983г., но и до 2007г. Не
възразява да бъде признат стажа на ищцата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На ***г. ищцата Е. А. С. депозирала заявление за пенсиониране на основание чл. 68
от КСО към НОИ, Териториално поделение- Ш.. В приложеното копие от трудовата книжка
на ищцата на стр. 10 и 11 е бил вписан осигурителен стаж при работодател ОУ „***“ с. Ц.,
окръг Ш.ски, на длъжност „***“ за периода от ***г. до *** г. Тъй като ТП НОИ-Ш. счел, че
осигурителният стаж при този работодател не бил приключен съобразно Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж, на основание чл. 5, ал. 7 от Кодекса за социално
осигуряване изискал от ОУ „***“ с. Ц. да извърши проверка в разчетно-платежните
ведомости за заплати, съответно да представи удостоверение обр. УП-3 с осигурителен стаж
за периода ***г.-***г. ОУ „***“ с. Ц. издало Удостоверение обр. УП 2, в което посочило, че
3
за периода от ***г.-***г. ведомости за заплати не са налични.
При тези данни с разпореждане № ***-***+***г. ТП на НОИ -Ш. отказали на ищцата
пенсиониране. Същата била уведомена, че за право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО
навършва възраст на ***г., но не й достига осигурителен стаж в размер на две години два
месеца и двадесет и три дни като причина за това е, че периодът ***г.- *** г не се зачитал за
осигурителен стаж.
По делото е представена служебна бележка от ОУ „***“ с. Ц., че при тях не са
налични ведомости за заплати и по данни на стар служител всички такива били изпратени в
Община Н.. В хода на производството е била изискана информация от Дирекция
„Регионален държавен архив“-Варна, отдел „Държавен архив“-Ш., относно обстоятелството
съдържат ли се при тях данни ведомости за заплати на ОУ „***“ с. Ц. да са били изгубели
или унищожени, както и други документи, обективиращи трудовоправните отношения на
ищцата с работодателя й. В отговор по делото е постъпило писмо, с което са уведомили
съда, че при тях документи, касаещи трудовоправните отношения и трудов стаж на
служители на ОУ „***“ с. Ц., не са постъпвали, както и че съгласно техни описи, същите са
били оставени на съхранение в училището и би следвало да се съхраняват при тях. Към
писмото са приложени два описа на документи, които са оставени на съхранение в
училището, между които са списъци на персонала за трудовото възнаграждение, заповеди за
назначаване и уволнение, трудови договори, трудови книжки и служебни досиета / лични
дела/ на напуснали.
В съдебно заседание са били разпитани свидетелите А.Ш.Ф.-работила като чистачка в
ОУ „***“ с. Ц. в процесния период, Ф.М.Ю.-работила като *** в училището, също в
процесния период, и Р.Я.С.-работил като учител от 01.09.1978г. до 13.03.1985г., а след тази
дата и като директор на същото. А.Ш.Ф. е свидетелствала, че е работила заедно с ищцата и
когато се е пенсионирала не е имала проблем с трудовия си стаж и й била отпусната пенсия.
Ф.М.Ю. е свидетелствала, че е работила с ищцата в училището и е сключила трудов договор
с директора на училището. А Р.Я.С. е посочил, че ищцата е работила в процесния период с
още две прислужнички-едната от които е свидетелката Ф., а другата с имена Р.Х., която вече
била покойница. Сочи, че за процесния период училището не е било на делегиран бюджет,
като това е станало по-късно след като е бил приет новия Закон за народната просвета през
1991г. Сочи още, че в периода от 1999 г.-2000 г. от кметствата в община Н. са прибрали
архивите на училищата и през този период много от ведомостите се били загубили.
Категоричен е, че работодател на ищцата в процесния период е бил ОУ „***“ с. Ц., а не
Община Н..
При така установената по делото фактическа обстановка съдът достига до следните
изводи по допустимостта и основателността на предявения иск:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР / редакция 24.12.2024г./, по реда
на този закон може да се установява времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж
при пенсиониране, положен до 31.12.1999г., съгласно действащите тогава разпоредби. Искът
за установяване на трудов стаж се предявява пред районния съд по постоянния адрес на
4
ищеца срещу работодателя и съответното ТП на НОИ, а когато работодателят е прекратил
дейността си и няма правоприемник, само срещу ТП на НОИ. Ето защо, съдът намира
предявения иск за допустим, а разгледан по същество се явява и основателен.
Относно допустимостта на иска по отношение на ОУ „***“ с. Ц., съдът намира, че
именно то е процесуално легитимирано в правния спор на страната на ответника на
основание чл. 25б, т. 4 от Закона за народната просвета от 1948 г., отменен с § 10 от ПЗР на
Закона на народната просвета от 1991г. , който постановява, че подреждането (назначаване,
преместване и уволняване) на помощния персонал (секретари, деловодители, ***и, писари,
огняри, прислужници, възпитатели в общежитията и др.) се извършва от директорите на
съответните училища, след одобрение от управата на съответния градски или селски
общински народен съвет.
Съгласно чл. 5 от ЗУТОССР трудовият стаж по този закон може да се установява по
съдебен ред, в случай, че пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/
осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или друго
юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че
документите са загубени или унищожени. Т.е., правният интерес от предявяването на иск за
установяване на трудов стаж по съдебен ред се обуславя от липсата на писмени
доказателства за трудов стаж, запазени от работодателя или предадени на НОИ за
съхранение, когато той вече не съществува. Установи се от събраните по делото писмени и
гласни доказателства /удостоверение изх. № ***г., издадено от ОУ „***“ с. Ц., удостоверение
от Община с. Н., че в архива на общината не са налични ведомости за периода от ***г. до
*** г., 2 бр. писма от Дирекция „Регионален държавен архив“-Варна, отдел „Държавен
архив“-Ш. и показанията на св. Р.Я.С./, че липсват документи и ведомости за визирания в
исковата молба период, касаещи положения от ищцата трудов стаж в ОУ „***“ с. Ц.. В този
смисъл съдът приема, че искът е допустим, тъй като документите, доказващи трудов стаж на
ищцата за процесния период са изгубени.
Установи се също така, че поради липсата на такива данни на ищцата не е зачетен
осигурителен стаж за процесния период от ***г. до ***г., тъй като ТП на НОИ-Ш. са счели,
че трудовата й книжка не била приключена съобразно Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж. В тази връзка и при липса на други документи с разпореждане ТП на НОИ-
Ш. отказва да отпусне на ищцата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание
чл.68 ал.1-3 от КСО.
Съдът намира така постановения отказ за необоснован, тъй като от записванията в
трудовата книжка на ищцата става ясно, че за процесния период, визиран в исковата молба, е
работила като „***“ в ОУ „***“ с. Ц.. Необосновано е и становището на ответника ТП на
НОИ-Ш., че трудовата книжка на ищцата не била приключена съобразно Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж, доколкото този подзаконов нормативен акт е бил приет с
ПМС № 227/23.11.1993г. , обн. ДВ бр. 102/03.12.1993 г.-дълго време след като е била
оформена трудовата книжка на ищцата. Наред с това, фактът, че ищцата е работила в
училището се потвърждава и от разпитаните в качеството на свидетели по делото Р.Я.С.-
5
учител, а впоследствие и директор на ОУ „***“ с. Ц. през процесния период, А.Ш.Ф. и
Ф.М.Ю., чиито показания са годни доказателствени средства по смисъла на чл. 6, ал. 4 от
ЗУТОССР. В своите показания и тримата свидетели заявиха категорично, че ищцата в
процесния период е работила като *** при ответника.
Наред с горното работодателят и ответник по делото ОУ „***“ с. Ц. не оспорва
твърденията на ищцата, че в периода от ***г. до *** г е полагала труд по трудово
правоотношение на длъжност „***“.
При тези данни по делото съдът намира предявения иск за основателен и доказан и
счита, че следва да бъде уважен изцяло.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата е направил искане за
присъждане на разноски-такива за адвокатско възнаграждение. Съгласно разрешението,
дадено с ТР № 2 от 06.06.2016г. т.д. № 2/2015г. на ВКС, ОСГК, в производството по чл. 1, ал.
1, т. 3 от ЗУТОССР са приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноски. Ето
защо и предвид изхода на спора съдът намира, че направените по делото разноски от ищцата
в размер на 1000 лв, представляващи адвокатско възнаграждение, за което са представени
доказателства, следва да й бъдат присъдени като ответниците бъдат осъдени да ги заплатят.
В това производство съобразно чл. 9 от ЗУТОССР не се събират държавни такси.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР по
отношение на Основно училище „***“ с. Ц., общ. Н., обл. Ш., представлявано от директора
Д.Б.В., и Териториално поделение на НОИ, гр. Ш., бул. „***“ №**, представлявано от
Д.Н.Ч., изпълняващ длъжността директор, че Е. А. С. с ЕГН **********, с. Ц., общ. Н., ул.
*** за периода от ***г. до ***г. е работила при пълен работен ден от осем часа на длъжност
"***" в Основно училище „***“ с. Ц., общ. Н., обл. Ш., което време се призвана за трудов
стаж и трудов стаж при пенсиониране.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ, гр. Ш., бул. „***“ №**, представлявано
от Д.Н.Ч., изпълняващ длъжността директор и Основно училище „***“ с. Ц., общ. Н., обл.
Ш., представлявано от директора Д.Б.В., да заплатят на Е. А. С. с ЕГН **********, с. Ц.,
общ. Н., ул. ***, със съдебен адрес гр. Ш., пл. ***, направените в производството разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 / хиляда/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Ш. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6