№ 2216
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело №
20241100507278 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 4557/14.03.2024 г. по гр.д. № 24272/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48-ми състав, е отхвърлен иска
на ЕТ „Меркюри-БГ-Б. Ц.“, ЕИК ********* с правно основание чл. 439 ГПК,
срещу „Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, за признаване
за установено, че ЕТ „МеркюриБГ-Б. Ц.“ не дължи на ответника „Лизингова
къща София Лизинг“ ЕАД следните суми: 1 764,69 евро (в левова
равностойност 3 451,43 лева) - главница, представляваща дължима цена по
Договор за лизинг от 19.08.2008 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 16.05.2011 г. до 08.05.2022 г. в размер на 1 963,65 евро
(в левова равностойност 3 840,57 лева); 1 269,05 евро (в левова равностойност
2 482,05 лева) - общ размер на неустойката по договора; 4 950,11 евро (в
левова равностойност 9 681,57 лева) - неустойка по т. 3, раздел XI от
горепосочения договор (общ размер на неустойките в лева: 12 163,62 лева);
558,86 евро (в левова равностойност 1 093,03 лева) - обща законна лихва
върху цената по договора, считано от 18.07.2009 г. до 16.05.2011 г.; 27,60 лева -
данък върху МПС за 2009 г.; 1 000 лева - разноски по делото, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 29.02.2012 г. по гр. д. № 20819/2011 г. по описа
на СРС, 60 състав, за събирането на които е образувано изпълнително дело №
20128510400700 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, поради
погасяване правото на принудително изпълнение на вземанията по давност.
1
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е
подадена въззивна жалба от Б. Ц., чрез адв. Е. Г., с оплаквания за
неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон,
процесуалните правила и необосновано. Въззивникът поддържа, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че по изпълнителното дело не
е настъпила перемпция и че давността е прекъсвана с молби за налагане на
запори. Счита, че молбата за разсрочване на вземането не може да прекъсне
двугодишния срок, след изтичането на който делото се прекратява по силата
на закона. Поддържа, че молба на взискателя от 30.01.2015г. не съдържа
искане за извършване на конкретни изпълнителни действия. Счита, че по
делото са правени формални запори, които са се повтаряли многократно, без
да доведат до реално удържане на суми. Според въззивника налагането на
запори, които не са довели до реално получаване на суми по изпълнителното
дело, не прекъсва давността, тъй като съставлява действие, насочено към
проучване на длъжниковото имущество. За да се прекъсне давността, трябва
да са налице кумулативно две предпоставки – да има подадена молба от
взискателя за предприемане на изпълнително действие и същото да е
предприето от съдия изпълнителя. На следващо място изтъква, че по
перемирано дело не могат да бъдат извършвани валидни изпълнителни
действия, а извършените такива се считат обезсилени по право и следователно
не водят до прекъсване на давността. Счита, че ако по прекратеното дело
продължат изпълнителни действия, от длъжника ще бъдат събрани разноски,
които същият не дължи.
Изразява несъгласие с извода на СРС, че на 14.03.2019 г. е наложен
запор върху вземанията на длъжника Б. Н. Ц. в качеството му на взискател по
изпълнително дело № 20138510400978 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на
КЧСИ, тъй като е оспорено съществуването на такова дело. Акцентира, че в
конкретния случай давността е изтекла най-късно на 30.01.2020г. (като не се
вземат предвид обезсилените по право действия), поради което направените
искания с молба от 20.05.2022г. за налагане на запор са без значение, тъй като
не съставлява искане за образуване на ново изпълнително дело. Предвид
гореизложеното моли съда за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на друго, с което искът да бъде уважен. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна по жалбата - „Лизингова къща София Лизинг“
ЕАД, чрез адв. Б. Л., с писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
2
акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са
нарушени императивни материалноправни норми.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение, е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно
наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния
обхват на въззивната проверка, настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от
ЕТ „Меркюри-БГ-Б. Ц.“ срещу „Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД, с която
е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с
който се иска да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 29.02.2012 г. по гр. д. №
20819/2011 г. по описа на СРС, 60 състав, а именно: 1 764,69 евро (в левова
равностойност 3 451,43 лева) - главница, представляваща дължима цена по
Договор за лизинг от 19.08.2008 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 16.05.2011 г. до 08.05.2022 г. в размер на 1 963,65 евро
(в левова равностойност 3 840,57 лева); 1 269,05 евро (в левова равностойност
2 482,05 лева) - общ размер на неустойката по договора; 4 950,11 евро (в
левова равностойност 9 681,57 лева) - неустойка по т. 3, раздел XI от
горепосочения договор (общ размер на неустойките в лева: 12 163,62 лева);
558,86 евро (в левова равностойност 1 093,03 лева) - обща законна лихва
върху цената по договора, считано от 18.07.2009 г. до 16.05.2011 г.; 27,60 лева -
данък върху МПС за 2009 г.; 1 000 лева - разноски по делото, за които
вземания е издаден изпълнителен лист на 29.02.2012 г. по гр. д. № 20819/2011
г. по описа на СРС, 60 състав, въз основа на неприсъствено решение,
обективирано в протокол от 05.10.2011 г., влязло в сила на същата дата.
Посочва, че впоследствие с решение от 21.12.2011 г. е допусната поправка на
явна фактическа грешка и е прието, че сумата от 4950,11 лева - неустойка по т.
3, раздел XI от горепосочения договор следва да се чете като 4 950,11 евро.
Между страните не е спорно, че по молба на „Лизингова къща София
3
лизинг“ ЕАД от 28.03.2012 г. въз основа на изпълнителен лист от 29.02.2012 г.,
издаден по гр. д. № 20819/2011 г. по описа на СРС, 60 състав, е образувано
изпълнително дело №20128510400700 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на
КЧСИ, книжата по което са приобщени от първоинстанционния съд към
доказателствения материал. С молбата си взискателят е възложил на
основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да определи начина на
изпълнение за събиране на вземанията, а също така е поискал налагането на
възбрана и пристъпване към опис, оценка и публична продан на недвижим
имот, собственост на длъжника – апартамент № 14, находящ се в гр. София,
район „Надежда“, ул. „*******. Съобразно направеното искане съдебният
изпълнител е предприел действия за проучване имущественото състояние на
длъжника като е изискал справки от компетентните органи относно
притежавани от последния недвижими имоти, регистрирани трудови
договори, както и за непогасени публични задължения.
В хода на изпълнителното дело са извършени множество изпълнителни
действия, както следва: 1/ на 29.03.2012 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на Б. Н. Ц., получавано от „Итоника“ ЕООД; 2/ на 28.03.2012
г. е наложен запор върху банковите сметки на Б. Н. Ц. и ЕТ „Меркюри -Бг-Б.
Ц.“ до размера на сумата от 20 739,42 лв., изчислена към 11.04.2012 г., в
търговски банки в страната; 3/ на 30.01.2015 г. е постъпила молба с вх. №
05147 от взискателя „Лизингов а къща София лизинг“ ЕАД с искане за
налагане на запор и извършване на справка в масивите на НАП относно
регистрирани трудови договори, има ли извършвани плащания от
контрагентите му, както и обявените му банкови сметки, поискано е и
повторно проучване на имущественото състояние на длъжника; 5/ на
05.05.2017 г. е наложен запор върху всички сметки на длъжника Б. Н. Ц.,
открити в „Централна кооперативна банка“ АД, като от банката е постъпило
съобщение от 16.05.2017 г., че лицето не е клиент на „Централна кооперативна
банка“ АД; 6/на 09.05.2018 г. е наложен запор върху всички сметки на
длъжника Б. Н. Ц., открити в „ Банка Пиреос България“ АД, „Райфаизенбанк
България“ ЕАД, „Банка ДСК“ ЕАД и др.; 7/ на 09.05.2018г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на Б. Н. Ц., получавано от „Фантастик
Травел“ ООД; 8/ на 14.03.2019 г. е наложен запор върху вземанията на лицето
Б. Н. Ц. в качеството му на взискател по изпълнително дело №
20138510400978 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на КЧСИ; 9/ на 08.04.2019
г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Б. Н. Ц., получавано от
„Фантастик Травел“ ООД, както и запор на вземанията по банкови сметки; 10/
на 26.04.2021 г. е наложен запор върху всички суми по микросметката на
длъжника Б. Н. Ц., открита в „Изипей“ АД до погасяване на задължението по
изпълнителното дело в общ размер на 23 726,51 лв.
С молба от 20.05.2022 г. взискателят „Лизингова къща София лизинг“
ЕАД е направил искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника
и на притежаваните от него дружествени дялове. Горепосочените действия са
предприети от съдебния изпълнител съобразно предоставените му
правомощия по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като от страна на взискателя по делото са
депозирани и нарочни молби от 30.01.2015 г. и от 20.05.2022 г. с искания за
4
прилагане на конкретни изпълнителни способи, а именно налагане на запор по
банкови сметки на длъжника и на притежавани от него дружествени дялове.
Няма данни след последната подадена от взискателя молба от 20.05.2022 г. от
негова страна да са били инициирани, респ. предприети от съдебния
изпълнител други изпълнителни действия. Исковата молба е подадена на
09.05.2022 г.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнително основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години.
Съгласно предвиденото в чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК,
ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е било предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18
ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността. Взискателят има задължение със свои
действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки
изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, без значение дали и
кога съдебният изпълнител ще постанови акт за неговото прекратяване, тъй
като актът има единствено декларативен, но не и конститутивен характер.
Поради това новата давност започва да тече не от датата на постановлението
за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на
предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно
изпълнително действие.
Прекъсването на двугодишния срок настъпва с поисканото от взискателя
5
извършване на изпълнително действие, част от конкретен изпълнителен
способ. Същото важи и за съдебния изпълнител, който предприема
изпълнително действие, когато му е възложено да проведе принудителното
изпълнение по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. В тази хипотеза взискателят възлага на
съдебния изпълнител да избира и прилага различни изпълнителни способи по
своя преценка.
В актуалната практика на ВКС, обективирана в Решение № 3/04.02.2022
г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV Г. О. но ВКС, Решение № 37/24.02.2021 г. по
гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV Г. О. на ВКС и др., е прието, че перемпцията е
без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че
едни и същи юридически факти могат да имат значение както за перемпцията,
така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни
правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва правото на
принудително изпълнение, а перемпцията не изключва правото на
принудително изпълнение. Изпълнителният лист и поисканият от взискателя
нов изпълнителен способ задължават съдебния изпълнител да предприеме
действията по принудително изпълнение, като давността е прекъсната на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД, независимо, че съдебният изпълнител не е
образувал ново канцеларско дело по посочения нов изпълнителен способ след
перемпцията.
В контекста на гореизложеното настоящият състав приема, че
процесните вземания не са погасени по давност поради следното: считано от
влизането в сила на решенията по гр. д. № 20819/2011 г. по описа на СРС, 60
състав и издаване то на изпълнителния лист на 29.02.2012 г. е започнала да
тече нова петгодишна давност, която към момента на депозиране на молбата
за образуване на изпълнителното дело - 28.03.2012 г. не е изтекла. От
представения по делото препис на изпълнително дело № 20128510400700 се
установява, че същото е образувано въз основа на подадена молба на
28.03.2012 г. с приложен към нея процесния изпълнителен лист.
С ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. по описа на ОСГТК на
ВКС се прие, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на
ОСГТК, ВКС, какъвто е настоящият случай. Съобразявайки задължителните
постановки на посочените тълкувателни решения настоящият състав споделя
извода на СРС, че в периода от 28.03.2012 г. до 26.06.2015 г. давност не е текла.
След тази дата - 26.06.2015 г. давността е била прекъсвана многократно:
на 16.05.2017 г. с налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в
„Централна кооперативна банка“ АД, на 10.05.2018 г. с налагане на запор
върху банкови сметки на длъжника в други търговски банки в страната (от
датата на получаване на запорните съобщения), на 09.05.2018 г. с налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, на 14.03.2019 г. с
налагане на запор върху вземанията на длъжника в качеството му на взискател
по изпълнително дело № 20138510400978, на 08.04.2019 г. с налагане на запор
6
върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника, на
26.04.2021 г. с налагане на запор върху вземанията на длъжника по
микросметка в „Изипей“ АД (от датата на получаване на запорното
съобщение), с молба от 20.05.2022 г. на взискателя, съдържаща изрично
искане за предприемане на изпълнителни действия. В този период не е налице
срок, по-дълъг от пет години, през който да не са искани или извършвани
изпълнителни действия, включително в хипотезата на възлагане по чл. 18
ЗЧСИ, прекъсващи погасителната давност за принудително събиране на
вземанията по изпълнителния лист.
На 20.05.2022 г. е постъпила молба с вх. № 45093 от „Лизингова къща
София лизинг“ ЕАД с искане за налагане на запор на банковите сметки на
длъжника и на притежаваните от него дружествени дялове. Посочената молба
демонстрира ясната воля на взискателя за събиране на вземането и са действия
в тази посока, които прекъсват давността. Ако се приеме противното, би било
налице противоречие с принципа, че прилагането на погасителната давност е
санкция за бездействието на кредитора. Според съдебната практика
(обективирана в Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/20 г. на ВКС, IV
г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК) същинско действие за принудително
изпълнение може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган
на принудително изпълнение - публичен изпълнител, синдик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността, но давността е свързана с
поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица.
Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на
кредитора, давността се счита прекъсната с искането.
С оглед на изложеното, с исканите и предприети изпълнителни действия
пет годишният давностен срок е бил последователно прекъсван в рамките на
воденото изпълнително производство по отношение на длъжника, поради
което и предявеният иск е неоснователен.
Неоснователни са доводите на въззивника, че налагането на запори,
които не са довели до реален запор не прекъсват давността. По
изпълнителното дело са налични писма от някои от банките, че длъжникът е
нямал налични парични средства в откритите при тях банкови сметки.
Обстоятелството дали е имало или не наличност по банковите сметки е без
значение за правния ефект на запора – той се счита за наложен, а само
изпълнението му зависи от наличието на суми по сметките. Съгласно т. 10 на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г.
на ОСГТК, ВКС, кредиторът трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес, внасяйки съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи. От това следва, че и неуспешните изпълнителни действия, които не
са довели до реално събиране на имущество на длъжника, също представляват
предприемане на действия по принудително изпълнение и прекъсват
7
давността. Дали вземането, върху което се налага запор, действително
съществува и може ли да бъде събрано не са обстоятелства, които водят до
невалидност на процесуалните действия на кредитора, а само до тяхната
безрезултатност. Същите демонстрират ясната воля на взискателя за събиране
на вземането и са действия в тази посока, които прекъсват давността. Ако се
приеме противното, а именно – че само резултатните изпълнителни действия
могат да прекъснат давността, би било налице противоречие с принципа, че
прилагането на погасителната давност е санкция за бездействието на
кредитора, а не за невъзможността за събиране на вземането.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба относно валидността
на наложения запор върху вземанията по изпълнително дело №
20138510400978, на 14.03.2019 г., следва да се посочи, че дори това да не е
надлежно действие, прекъсващо давността, то същата отново не е изтекла към
08.04.2019 г., към 26.04.2021 г. и към 20.05.2022 г., на които дати са наложени
запори по банкови сметки на длъжника Б. Н. Ц. и по негова микросметка,
открита в „Изипей“ АД
С оглед на изложеното, доводите във въззивната жалба са
неоснователни, като поради съвпадение на изводите на настоящата инстанция
с тези на първоинстанционния съд, постановеното решение следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход, разноски за настоящата инстанция се следват на
въззиваемия, който е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съобразно извършената от юрисконсулт дейност в настоящата инстанция,
въззивният съд определя размер на възнаграждението от 150 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 4557/14.03.2024 г. по гр.д. №
24272/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48-
ми състав.
ОСЪЖДА ЕТ „Меркюри-БГ-Б. Ц.“, ЕИК ********* да плати на
„Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД, ЕИК ********* сума в размер 150 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9