Р Е Ш Е Н И Е №
2063
гр.
Пловдив, 22.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 21.05.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16578 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на от УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД против Н.Д.Е.,
с който е предявен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в общ размер на 420.40 лева, представляваща цената на предоставена
на ответника медицинска помощ, състояща се от диагностика и лечение, проведени
за периода 01.11.2017 г. до 04.11.2017 г., ведно със законна лихва от
постъпване на заявлението в съда – 22.07.2019 г. до окончателното погасяване на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
11991/2019 г. по описана ПРС.
В исковата молба и в допълнителна молба към нея е посочено, че на 01.11.2017 г. ответникът
постъпил за лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД след прерязване на *** с циркуляр. Ответникът бил насочен към
стационарно болнично лечение в Клиника по ортопедия и травматология и е
хоспитализиран на 01.11.2017 г. с приемна диагноза „***“. Към
момента на хоспитализацията пациентът бил с прекъснати здравноосигурителни
права. На ответникът е оказана
болнична помощ по клинична пътека № 220 – оперативна процедура. Пациентът е
изписан на 04.11.2017 г.
В допълнителна молба от 05.11.2019 г. подробно е описано, каква медицинска
помощ е оказана на ответника, както и същата е остойностена. На
пациента били извършени медицински услуги на стойност 420.40 лв., съгласно
действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и
услуги, медицински услуги и допълнително поискани услуги“ на ищеца. На
основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО ответникът следвало сам да заплати стойността на
оказаната му медицинска помощ.
Въпреки изпратените покани за плащане, такова
липсвало. Поради това, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. Била издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 11991/2019 г. по описа на ПРС,
връчена на длъжника и срещу която е подадено възражение в срок. За ищеца
се породил правен интерес да инициира настоящото производство с предявяване на
установителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Моли се за уважаването на иска. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска. Не оспорва, че е постъпил при ищеца
на 01.11.2017 г. с посочените в исковата молба оплаквания, както и че е приет и че
му е извършена операция. Оспорва, че към момента на хоспитализацията си е бил с
прекъснати здравноосигурителни права, доколкото бил пенсионер и в този случай
здравните осигуровки се поемат от държавата. Твърди, че не дължи суми за
лечението си, доколкото бил хоспитализиран по спешно и при това положение
лечението му било безплатно. Оспорва да е престоял в болницата до 04.11.2017 г.
Твърди, че е напуснал болничното заведение един час по-късно след приемането, а
именно на 01.11.2017 г., за което бил подписал декларация. Твърди, че не са му
извършени посочените в допълнителната молба от ищеца манипулации. Оспорва,
приложените към исковата молба медицински документи. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Пловдивският районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 11991/2019 г. по описа на ПРС, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта
е връчена на длъжника, който в срока по чл.414, ал.2 ГПК е подал писмено
възражение срещу вземанията по заповедта. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявен
e иск с
правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 109, ал.1, пред последно ЗЗО във вр. с чл. 52 ЗЗО.
За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи, че в периода 01.11.2017 г. – 04.11.2017 г. ответникът е бил хоспитализиран в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, че му е оказана болнична помощ и услуги, които се твърдят, че пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права по време на престоя си в болницата, че стойността на предоставената му медицинска помощ е в размер на търсената сума; че е извършил проверка на здравноосигурителния статус на ответника при хоспитализирането му, че е уведомил ответника, че е с прекъснати здравноосигурителни права и, че следва да заплати лечението си. Ответникът носи насрещно доказване, а при установяване на горното от ищеца, следва да докаже, че е изпълнил в срок задълженията си.
С Определение от 03.02.2020 г. като безспорно между страните е отделено, че на 01.11.2017 г. ответникът е постъпил за лечение при ищеца след прерязване на *** с циркуляр, както че бил насочен към стационарно болнично лечение в Клиника по ортопедия и травматология и е хоспитализиран на 01.11.2017 г. с приемна диагноза „***“, както и че му е извършена операция.
С протоколно определение от 21.05.2020 г. /л.90/ като безспорно между страните е отделено, че на ответника са извършени при ищеца, посочените от последния в молба от 05.11.2019 г. /л.24/ манипулации по таблицата от т.5.1 до т.7.2.23 включително, както и че ответникът в периода 01.11.2017 г. до 04.11.2017 г. не е бил здравно осигурен.
От представената от ищеца с исковата молба справка от ТД на НАП Пловдив /л.9/, неоспорена и опровергана от ответника, се установява, че в процесния период от 01.11.2017 г. до 04.11.2017 г. ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права. От справката се установява, че в периода от месец август 2014 г. до м. май 2017 г. няма данни за здравно – осигуряване на ответницата.
Видно от разпореждане за отпускане на пенсия /л.38/ на ответника е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 25.06.2017 г. и съгласно чл.40, ал.4 от Закона за здравното осигуряване, здравноосигурителните вноски, в качеството на пенсионер, се заплащат за сметка на държавния бюджет.
Обстоятелството, че ответникът в периода, считано от 25.06.2017 г. до настоящия момент, в качеството му на пенсионер, му се заплащат здравно осигурителни вноски, не изключва приложението на чл.109, ал.1 ЗЗО.
Съгласно посочената разпоредба здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.
От справката на ТД на НАП – Пловдив се установи, че до датата на отпускане на пенсията ответника има неплатени задължения за здравно-осигурителни вноски за повече от три месеца за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, поради което е прекъснато здравното му осигуряване. В периода на болничното лечение ответникът е бил със статут – прекъснати здравноосигурителни права. Тази проверка е направена от ищеца към момента на хоспитализацията на ответника, видно от справка на ТД на НАП – Пловдив /л.62/, изготвена към дата 01.11.2017 г. и приложена към медицинската документация на ответника. Ответникът не оспорва, че е бил запознат, че е с прекъснати здравно-осигурителни права.
Съгласно чл.109, ал.2 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 60 месеца. Здравноосигурителни вноски са плащани за ответника от отпускане на пенсията 25.06.2017 г., като здравноосигурителните права, по силата на посочената разпоредба, ще бъдат възстановени в случай, че в следващите 5 години са платени всички здравноосигурителни вноски.
От ответника не се доказа, а и не са изложени твърдения, че задължението за заплащане на здравноосигурителните вноски, в периода, в който такива не са заплащани е било на работодател или на друго лице, за да бъде приложена разпоредбата на чл.109, ал.4 ЗЗО, в които случаи ответникът нямаше да бъде лишен от здравноосигурителни права.
Безспорно между страните е и, че при постъпването си при ищеца, на ответника му е оказана спешна помощ по смисъла на чл.99 от Закона за здравето.
Съгласно
разпоредбата на чл.7 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна
медицинска помощ, на която се позовава ответника, разходите по оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране на пациента
се поемат от държавата.
Съдът споделя тълкуването на ищеца на цитираната правна
норма, изразено в писмените бележки, а именно в смисъл, че разходите за оказана
спешна помощ на пациент се поемат от държавата само до хоспитализирането му,
тоест тези разходи, направени до приемането на пациента в болничното заведение.
В настоящият случай, видно от направление за хоспитализация
от 01.11.2017 г. /л.5/ ответникът постъпва и е приет за лечение в клиника по
Ортопедия и Травматология на „УМБАЛ Св. Георги“ ЕАД на 01.11.2017 г. в 13.40 часа, като ответникът се е подписал като
постъпил в лечебното заведение, като подписът не е оспорен от последния,
предвид което съдът приема, че именно това е момента, в който ответникът е
хоспитализиран при ищеца.
По делото е спорно, че на ответника са извършени
консултативни прегледи, както и че предоставените му услуги не се дължат,
доколкото са направени при условията на спешност.
В писмените бележки ищецът уточнява, че консултативните
прегледи са от ***, *** и ***.
Видно от извършено изследване рентгеновграфия на пръсти на
ръка на ответника Н.Е. /л.74/, същото е извършено на 01.11.2017 г. в 12.37
часа, преди хоспитализацията на ответника.
По делото има доказателства, че след хоспитализация на
ответника при ищеца му е извършена консултация с к., направено е изследване, от
което има и представен резултат /л.71/, като в самия документ е посочен и часът
на извършването му, а именно на 01.11.2017 г. в 15.00 часа, след
хоспитализацията на ответника.
От представената по делото епикриза /л.8/ се установява, че
на ответника му е предоставена и консултация от специалист ***, както преди
операцията, така и след нея.
От представените медицински документи на
/л.72 и л.68/ се установява, че на ответника са извършени кръвни изследвания и
изследвания на урина, което същия не оспорва.
Видно от изследването на пълна кръвна
картина, в което е отразено и изследване време на кървене и време на съсирване
/л.72/ същите са извършени в Звено Спешна отделение /помощ/ на Ортопедия и
травматология, предвид което съдът приема, че същите са били извършени преди
хоспитализацията на ответника в Клиниката по Ортопедия и травматология.
Изследванията на урина /68/ са направени
в звено Клиника по Ортопедия и Травматология, а именно отделението, в което е
приет и хоспитализиран ответника, предвид което съдът приема, че тези
изследвания са направени след хоспитализацията на ответника, доколкото
последния не установи да са извършени преди това, а и в медицинските документи
е посочено звеното, в което се намира пациента, което е отделение в болницата,
в което е приет ответника, а не спешен кабинет или отделение.
В епикризата и в историята на
заболяването на ответника е посочено, че същият е приет в болничното заведение
на 01.11.2017 г. и е изписан на 04.11.2017 г.
Епикризата, направлението за хоспитализация, историята на заболяването, протоколите за извършени интервенции, представляват официални писмени документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга на службата им, удостоверяващи факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. имащи обвързваща формална доказателствена сила за съда. В този смисъл Решение № 250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС.
Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така както се твърди в документа - чл. 179, ал. 1 ГПК. В представените е отразено, че на ответника са извършени описаните мед. интервенции, както и че е престоял в болничното заведение в периода от 01.11.2017 г. до 04.11.2017 г.
В
срока по чл.133 ГПК ответникът е оспорил верността на отразения в епикризата и
историята на заболяванията период на престой на ответника в болничното
заведение. Следва да се посочи, че оспорването на верността на официален
свидетелстващ документ /а именно, че
удостоверените в документа факти и обстоятелства не отговарят на действителното
фактическо положение/, се извършва по реда на чл.193 ГПК, като са
допустими всички доказателствени средства, включително и свидетелски показания.
В случая не се касае за установяване на симулация, при която е недопустимо
опровергаването на официален свидетелстващ документ да се установява със
свидетелски показания, съгласно чл.164, ал.1, т.2 ГПК. В този изричен смисъл Решение
№ 163/25.02.2016 г. по гр.д. № 2335/2014 г., II ТО на ВКС.
В тази връзка на ответникът е допуснат един свидетел при режим на довеждане – Б. Й. М. /протокол от о.с.з. от 21.05.2020 г. л.91/, от показанията на който се установява, че е бил с ответника към момента на инцидента, наложил да потърси лекарска помощ, като го придружил до УМБАЛ „Св. Георги“, останал през цялото време с него от приемането му, до операцията и до напускане на болничното заведение. Свидетелят установява, че ответникът е поискал да напусне болничното заведение след операцията, не е искал да остава там, доколкото имал болна възрастна майка, за която единствено той полага грижи и му е невъзможно да остава за лечение в болницата, като в тази насока бил проведен разговор с дежурния лекар. Свидетелят чул разговора, доколкото бил непосредствено до вратата, която била отворена. Докторът казал на ответника да подпише документ, че той сам поема отговорност за здравето си. След подписването на този документ, ответникът напуснал болничното заведение още същият ден, в който бил приет.
Преценени по реда на чл.175 ГПК съдът кредитира показанията на така разпитания свидетел като обективни. Същият дава сведения за обстоятелства, които лично и непосредствено е възприел.
С оглед изложеното с разпита на този свидетел съдът приема, че е опровергана верността на посочените по-горе медицински документи, че ответникът е бил в болничното заведение за периода от 01.11.2017 г. до 04.11.2017 г. Още повече в самото направление за хоспитализация /л.5/, в частта, в която е отразена датата на изписване на пациента, няма подпис на същия.
С оглед всичко изложено съдът приема, че след хоспитализацията на ответника при ищеца на същият са извършени и предоставени посочените в молба от 05.11.2019 г. от т.1.1. до т. 5.8.2 вкл., услуги, а именно – консулатативни прегледи от специалист *** и ***, урина/глюкоза, урина/белтък, урина/кетотонови тела, урина/билурубин, уробилиноген, урина/седимент, глюкоза.
Съгласно разпоредбата на чл.109, ал.1 ЗЗО лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.
Съгласно чл.52 ЗЗО неосигурените лица по този закон заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 82 от Закона за здравето. Не са налице някои от изключенията по чл.82 ЗЗ, в това число и някои от претендираните разходи да са във връзка с оказана спешна медицинска помощ до хоспитализирането на ответника /чл.82, ал.1, т.1, вр. с ал.5 от ЗЗ, вр. с чл.7 от Наредба № 25 за оказване на спешна медицинска помощ/.
Видно от представената от ответника и от ищеца декларация за информирано съгласие /л.6/, подписана от ответника, в т. V същият е декларирал, че е запознат с ценоразписа на болничното заведение, както и че ще следва да заплати предоставените му медицински услуги в случай, че лечението му не се покрива от здравната каса или от държавния бюджет.
Видно от ценоразпис на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД /л.25/, неоспорен от страните, като се сборуват паричните стойности на приетите от съда за предоставени на ответника от ищеца лекарски услуги се получава сума в общ размер на 90 лева /сбор от услугите по т.1.1, т.5.2.1 до т.5.14.1/, до която сума искът като основателен ще се уважи. За горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 420.40 лева, включваща услуга по рентгенография на длан и пръсти в размер на 20 лева, ПКК в размер на 7 лева, изследване време на кървене, време на съсирване в общ размер на 3.40 лева, всички извършени до хоспитализацията на ответника, както и такса за 3 дни престой в общ размер на 300 лева – за 3 нощи, искът като неоснователен ще се отхвърли.
Като законна последица от уважаване на иска се явява основателна и претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.07.2019 г. до окончателното плащане.
По
отговорността за разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда за двете страни. Ищецът доказа следните разноски за исковото производство – 25 лева – държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение, а за заповедното производство – 25 лева за държавна такса. На ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъдят разноски в размер на 69.58 лева за исковото и 5.35 лева – за заповедното производство, съразмерно с уважената част от претенцията.
Ответникът доказа разноски в размер на 300 лева – платено адвокатско възнаграждение, от което, на основание чл.78, ал.3 ГПК ще се присъди сума в размер на 235.78 лева, съобразно отхвърлената част от претенцията.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Д.Е., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „УМБАЛ Свети Георги“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско
шосе“ № 66, представлявано от *** д-р К. Д. сумата в размер на 90 лева, представляваща
цената на предоставена на ответника медицинска помощ, състояща се от
диагностика и лечение, проведени за периода 01.11.2017 г. до 04.11.2017 г.,
ведно със законна лихва от постъпване на заявлението в съда – 22.07.2019 г. до окончателното погасяване на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
11991/2019 г. по описана ПРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над уважения размер от 90 лева до пълния предявен размер
от 420.40 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Д.Е., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „УМБАЛ Свети Георги“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Пещерско шосе“ № 66, представлявано от *** д-р К. Д. сумата в размер на 5.35 лева – разноски по ч.гр.д. № 11991/2019 г. по описана ПРС
и сумата в общ размер на 69.58 лева –
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „УМБАЛ Свети Георги“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско
шосе“ № 66, представлявано от *** д-р К. Д. ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Д.Е., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
в размер на 235.78 лева –
разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!ВГ