№ 153
гр. Айтос , 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
шести ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Таня Г. Спасова
Секретар:Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Гражданско дело №
20202110100618 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба на И. С. М. с
ЕГН ********** против Х. С. М. с ЕГН **********, като с допълнителна молба с вх. №
4431 от 17.09.2020 г. са конституирани съпругата на ответника Л. А. М. с ЕГН **********
и А. Х. С. с ЕГН **********, на когото съпрузите-ответници са прехвърлили имота с
нотариален акт за покупко-продажба № 49, том първи, рег. № 675, дело 48 от 27.08.2020 г.
Ищецът твърди, че ответникът Х. С. М. е негов брат. През 1989 г. родителите им
дарили 2/5 идеални части от дворно място с 1 330 кв.м. в с. Р., общ. Р., което понастоящем
съставлява УПИ № IV-343, 339 в кв.37 по ПУП на с. Р., ведно с построените в имота сгради.
Същите починали, като останалата в наследство част се разпределила между децата им –
ищеца, ответника и двете им сестри. Ответникът по време на брака си с ответницата Л. А.
М. се сдобил с нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение № 196, том
първи, рег. № 2076, дело № 167/2020 г. за 4/5 идеални части, а в последствие и за целия имот
с нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение № 197, том първи, рег. №
2077, дело № 187/2020 г. Имотът след това бил продаден на сина им - ответника А. Х. С.. С
оглед на това ищецът счита, че за него е налице правен интерес от установяване на правото
му на собственост върху имота, ведно с построените в него сгради, до размера на 7/20
идеални части, от които по дарение 4/20 идеални части и по наследство 3/20 идеални части.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците Х. С. М., Л. А. М. и А. Х. С..
В отговора на съпрузите Х. С. М. и Л. А. М. се излагат доводи за недопустимост на
исковата претенция. Противопоставят възражение за давност, като твърдят, че само те са
владели и стопанисвали имота повече от 30 години, правили са ремонти, пристроявали са
1
сградите, плащали са данъци, както и са платили 10 000 лева на ищеца за неговия дял преди
повече от 20 години.
В отговора на А. Х. С. се излагат доводи за това, че само неговите родители –
ответниците Х. С. М. и Л. А. М. са владели имота и че останалите наследници не са имали
претенции към него. Поддържа, че е добросъвестен купувач на имота.
От фактическа страна съдът намира следното:
Видно от представените доказателства – удостоверение за наследници и извлечения
от актове смърт, С. М. М. /С. М. М./ с ЕГН ***, починал на *** г. – извлечение от акт за
смърт на л.83 и А. Х. М. /А. Х. М./, починала на *** г. – извлечение от акт за смърт на л.84,
имат общо четири деца – две дъщери и двама сина - ищеца И. С. М. /М. С. М./ и ответника
Х. С. М. /Х. С. М./.
Ответницата Л. А. М. е съпруга на ответника Х. С. М., а ответника А. Х. С. е техен
син.
Видно от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 188, т. I, дело
№ 346/89 г. на Айтоски районен съдия – л.5 от делото, наследодателите са дарили на
синовете си 2/5 идеални части от дворно място от 745/1330 кв.м. ид.ч., представляващо
парцел IV-343 и 349 в кв.37 по плана на с. Р., обл. Б., представляващ имот пл. № 343, при
граници на целия парцел: улица, V-34, III-341, XI-346, 345 и парцел извън регулация, ведно с
2/5 идеални части от жилищната сграда и прикрепената към нея лятна кухня, находяща се в
този парцел в имот пл. № 343. При изповядване на сделката като приложение е описан №
110, том втори, дело № 732/1972 г.
От представената скица – л.30 от делото е видно, че в УПИ IV-343 и 349 в кв.37 по
плана на с. Р., обл. Б., попада част от поземлен имот с № 343 – 745 кв.м. и част от поземлен
имот № 339 – 585 кв.м. В скицата е отбелязано, че като собственик по разписен лист на
поземлен имот № 343 е вписан С. М. М. с горепосочения нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давностно владение № 110, том втори, дело № 732/1972 г.
С оглед осъщественото дарение и наследственото правоприемство от починалите
родители всеки от двамата братя е придобил по дарение по 1/5 ид.ч. или 4/20 ид.ч., а след
смъртта на родителите останалите 3/5 ид.ч. са се разпределили между четирите деца или
всяко по 3/20 ид.ч. Следователно след смъртта на родителите всеки от двамата братя е
придобил общо 7/20 ид.ч. от процесния имот.
Ответниците-съпрузи противопоставят възражение за придобиване по давност на
имота, считано от 1990 г. насам, като във връзка с това възражение от тяхна страна са
представени нотариални актове.
С първия нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение № 196, том първи, рег. № 2076, дело № 167/2020 г. ответникът Х. С. М. е признат
за собственик на 4/5 ид. ч. от дворното място - УПИ IV-343 и 349 в кв.37 по плана на с. Р.,
обл. Б., съставен от поземлен имот с № 343 – 745 кв.м. и част от поземлен имот № 339 – 585
кв.м., ведно със същата идеална част от построените в него сгради – едноетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 138, 63 кв.м., едноетажна масивна сграда – лятна
кухня със застроена площ от 42, 58 кв.м., едноетажна паянтова сграда със застроена площ от
36 кв.м. и едноетажна сграда – навес с оградни стени със застроена площ от 12 кв.м.
2
С втория нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по дарение
и давностно владение № 197, том първи, рег. № 2077, дело № 168/2020 г., ответникът е
признат за собственик на целия имот по-горе, ведно с построените в него сгради, като при
съставянето му са представени нотариален акт за дарение на недвижим имот № 188, т. I,
дело № 346/89 г. и № 196, том първи, рег. № 2076, дело № 167/2020 г.
Представено е по нотариалната преписка вкл. удостоверение за търпимост № 028 от
03.02.2020 г. – л.37 от делото, издадено на наследници на С. М. М. с ЕГН *** по повод
заявление на Х. С. М., за масивна жилищна сграда със застроена площ от 138, 63 кв.м. –
построена 1975 г. и масивна сграда със застроена площ от 42, 58 кв.м. – построена 1999 г. –
очевидно посочените в нотариалните актове едноетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 138, 63 кв.м., едноетажна масивна сграда – лятна кухня със застроена
площ от 42, 58 кв.м.
С нотариален акт за покупко-продажба № 49, том първи, рег. № 675, дело 48 от
27.08.2020 г. ответниците-съпрузи Л. А. М. и Х. С. М. са продали на сина си А. Х. С.
имотът, описан в горепосочените нотариални актове
От молба-декларация от ответника, представена пред нотариус Б. Д. – л.32 от делото,
е видно на гърба на декларацията, че в Дирекция „Местни приходи, данъци и такси” –
община Р., имотът е бил деклариран и записан на наследниците на С. и А. М.и с партиден
номер 5209Н21810.
От ответната страна са представени приходни квитанции, от които е видно, че за
периода от 1999 г. до 2014 г. ответникът е заплащал данъци и такса битови отпадъци, като
съобразно партидният номер по молбата-декларация от тези приходни квитанция само
квитанцията серия ББ19, номер ********** от 05.03.2020 г., депозирана на л.76 от делото, е
относима към посочената в молбата-декларация партида 5209Н21810, като удостоверява
заплащане на данъци и такси битове отпадъци за период от 30.06.2015 г. до 30.06.2020 г.
Приходна квитанция серия ББ19, номер ********** от 21.01.2020 г. – л.75 от делото - касае
земя и сграда в с. Р., ул. ***, като не се спори, че това е административния адрес на имота
/същото е видно от представеното удостоверение за данъчна оценка/ и доколкото не е
оспорена също може да се приеме за относима към имота като удостоверяваща плащане на
данъци за периода от 2014 г. насам. Останалите приходни квитанции обаче не могат да се
свържат с имота, предмет на делото, доколкото са оспорени от ищцовата страна и са с
различни данъчни обекти и партиди. В представеното удостоверение за данъчна оценка
партидният номер е посочен като 5209Н23028, но този номер също не кореспондира с
номера, посочен в останалите приходни квитанции.
Разпитани по делото са свидетелите И. С., М. К., А. Ю., П. Д., З. Е.. Няма спор, че
имотът има наследствен произход от родителите на ищеца и ответника, поради което
свидетелските показания следва да се разгледат във връзка и в контекста на този факт. От
показанията на всички свидетели безпротиворечиво се установява, че в наследствения имот
останал ответника, а останалата част от семейството се изнесли от него. Родителите
заминали за Турция и там починали. Част от децата им също се изнесли в Турция, а в имота
останал да живее ответника заедно със семейството си – съпругата си и двамата си сина. В
имота първоначално живеел и другия брат – ищеца, като двамата братя ползвали по една
стая от къщата, обособени една от друга със самостоятелен вход. След това и ищецът
заминал да живее в Турция, като дълги години бил международен шофьор и до преди 7-8
години често идвал в селото с камиона. Първоначално отсядал в къщата в своята част, а след
като синовете на брат му пораснали и единият от тях се преместил да живее в частта,
ползвана от него преди да замине в Турция, започнал да отсяда в частта на брат си. По-
3
късно – преди две-три години - синът на ответника също заминал извън страната и така
частта, ползвана от ищеца преди да замине в Турция, останала празна. Свидетелката К.
споделя за случай, при който едната от сестрите им се прибрала от Турция на гости,
отсядайки при ответника, като тогава ищецът пренощувал у тях. Никой на никого не е
правил забележки и не е имало спорове между страните до преди две години. Тогава ищецът
се върнал в България, за да изкара българско гражданство на сина си, разбирайки при
изготвянето на адресната регистрация, че имотът се води на брат му. Установява се още, че
след като останалите членове на семейството се изнесли през 1989 г., в имота от братята
останал да живее ищецът със своето семейство. Заедно със съпругата си отгледали децата си
в имота и през годините продължавали да поддържат имота, правейки ремонти на
поостаряващата къща, вкл. построявайки допълнителна пристройка – лятна кухня. Близките
и съседите са виждали ищеца и една от сестрите да идват като гости на семейството на
ответника, но никога повече не са се връщали да живея в къщата.
От правна страна съдът намира следното:
Предявеният установителен иск за собственост е допустим – налице е правен интерес
за ищеца от защита на твърдяното си право на собственост. В тази връзка безспорно се
установява, че между страните е налице материален спор относно собствеността върху
имота, като ответниците-съпрузи противопоставят на ищеца документи за собственост,
които ги легитимират като собственици на повече права от първоначално притежаваните по
дарение и наследствено правоприемство въз основа на последващо осъществило се
оригинерно придобивно основание - изтекла в тяхна полза давност за периода от 1990 г.
насам, за което са се снабдили с нотариални актове по време на брака си - нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 196, том първи, рег. №
2076, дело № 167/2020 г. и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
по дарение и давностно владение № 197, том първи, рег. № 2077, дело № 168/2020 г.
Предвид последвалата горепосочените констативни нотариални актове покупко-
продажба, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 49, том първи, рег. № 675,
дело 48 от 27.08.2020 г., не е налице недопустимост на исковата претенция и поради това, че
е предявена както срещу праводателите – ответниците-съпрузи Х. С. М. и Л. А. М., така и
приобретателя на имота – техния син А. Х. С.. Насочвайки иска както срещу приобретателя
на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита,
тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на
двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост, в която връзка е налице
задължителна съдебна практика – напр. Решение №134/03.02.2020 по дело №296/2019 на
ВКС, ГК, II г.о.
В решение №291/09.08.2010 г., постановено по гр.д.№859/2009 г. на ІІ ГО на ВКС е
прието, че за да промени държането във владение държателят трябва да демонстрира
промяна в намерението /interversio possessionis/ за своене на имота, която открито да
демонстрира спрямо собственика. В решение №270/20.05.2010 г., постановено по гр.д.
№1162/2009 г. на ІІ ГО на ВКС е прието, че след като веднъж фактическата власт върху
имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е
субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до
придобиване на собственост по давност и само ако държателят промени намерението си и
превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за
да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата
4
власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си, следва да намери външна
проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик
или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.
Прието е, че в такава хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната давност
е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. В
решение №145/14.06.2011 г., постановено по гр.д.№627/2010 г. на І ГО на ВКС е прието, че
общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото
не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма
възможност /поради неведение/ да се брани. Следва да се имат предвид задължителните
указания на ТР №1/2012 г. на ГК на ВКС, съгласно които независимо от какъв юридически
факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия
държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална
част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални
части за себе си. В контекста на посочената съдебна практика по делото няма доказателства,
които да установяват категорично промяната на намерението на ответниците-съпрузи да
своят имота да е манифестирана пред останалите съсобственици и по-конкретно ищеца.
Факт е, че ответникът Х. М. заедно със семейството си е живял в имота дълги години,
полагайки грижи за него, но този факт сам по себе си не е достатъчен за извод за промяна в
отношението към имота. Обективно до 2020 г., когато ответникът се снабдява с нотариален
акт за идеалните части на своите братя и сестри, не са налице действия, от които да може да
се съди за промененото отношение към имота, още по-малко че това променено отношение е
станало достояние на останалите съсобственици – по-конкретно на ищеца. Плащането на
данъци и такси на имота, в контекста на разясненията, дадени в ТР №1/2012 г., не е
достатъчно, за да се прецени като основателно възражението за давност, тъй като липсват
доказателства, от които да може да се направи извод, че тази промяна в отношението е била
обективирана пред останалите съсобственици чрез действия, които да не оставят съмнение
досежно промяната в отношението към имота на ответниците-съпрузи. Дори
удостоверението за търпимост, което ответникът Х. М. е представил пред нотариуса при
снабдяването си с нотариалните актове по обстоятелствена проверка през 2020 г., е издадено
в полза на наследниците на общия наследодател. Данните по показанията, че братята са
уредили отношенията по повод имота, като ответникът дал на ищеца 10 000 лева, не могат
да се кредитират при положение, че няма писмен документ за това. Нещо повече, самите
свидетели не твърдят, че са очевидци на предаването на сумата, а само, че са разбрали това
обстоятелство от самите ответници. От друга страна, от събраните гласни доказателства се
установи безпротиворечиво, че през годините ищецът също е посещавал имота, отсядайки в
него, като във връзка с посещенията му не е имало спорове между двамата братя. Според
настоящия състав липсват доказателства, които да сочат, че промяната в намерението е
демонстрирана явно и категорично пред останалите съсобственици и по-конкретно ищеца,
за да се приеме изтекла в полза на ответниците-съпрузи давност. Само факта, че същите са
считали имота за свой дом, в който е протекъл съпружеския им живот и са отгледали децата
си, не е достатъчен, за да обоснове изтекла в тяхна полза давност. Свидетелските показания
сочат, че ответниците-съпрузи са останали да живеят в имота, тъй като не са имали друг
дом, като това е станало със съгласието и без противопоставянето на останалите
съсобственици и по-конкретно ищеца, с който очевидно са поддържали близки отношения.
Направените подобрения, включващи ремонт на старата къща и пристройка на една стая, са
били все с оглед нормалното ползване на имота за нуждите на семейството. Така свидетелят
Ю. сочи, че ремонтът на къщата е бил предприет с оглед предстоящата сватба на един от
синовете на ответниците-съпрузи. Само по себе си това не е достатъчно да обективира
промяната на отношението пред останалите съсобственици и по-конкретно ищеца, още
5
повече обитаването на имота от страна на ответника и семейството му е станало с тяхното
знание и без тяхното противопоставяне. При конкретните обстоятелства тези действия са
били възприемани от останалите съсобственици и по-конкретно ищеца именно като
създаване на удобства за семейството, допуснато да живее в съсобствения имот с тяхното
знание и без тяхното противопоставяне, а не като действия по своенето му.
С оглед неоснователност на възражението за давност на ответниците-съпрузи в
съответствие с принципа, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, то
последвалата покупко-продажба в полза на сина им - ответника А. Х. С. не е произвела
вещноправен ефект досежно притежаваното от ищеца право на собственост по отношение
на процесния имот.
С оглед изложеното предявеният иск се явява основателен, като ищецът следва да
бъде признат за собственик на процесния имот, съставляващ дворно място, ведно с
построените в него постройки, на общо 7/20 ид.ч., от които 4/20 ид.ч. придобити по дарение
и 3/20 ид.ч. придобити по наследство. До този размер следва да бъдат отменени издадените
в полза на ответника констативни нотариални актове.
С оглед крайният резултат ответниците следва да бъдат осъдени да платят сторените
от ищеца съдебно деловодни разноски в размер на 65 лева, за които са представени
доказателства по делото – л.12 от делото. На л.13 е представен договор за защита и
съдействие – няма вписване за договорено и платено възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. С. М. с ЕГН **********, Л. А.
М. с ЕГН ********** и А. Х. С. с ЕГН **********, че И. С. М. с ЕГН ********** е
собственик на 7/20 идеални части от следния недвижим имот, а именно: УПИ IV-343 и 349 в
кв.37 по плана на с. Р., обл. Б., съставен от поземлен имот с № 343 – 745 кв.м. и част от
поземлен имот № 339 – 585 кв.м., ведно с построените в него сгради – едноетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 138, 63 кв.м., едноетажна масивна сграда – лятна
кухня със застроена площ от 42, 58 кв.м., едноетажна паянтова сграда със застроена площ от
36 кв.м. и едноетажна сграда – навес с оградни стени със застроена площ от 12 кв.м.
ОТМЕНЯ за размера от 7/20 идеални части издадените в полза на Х. С. М. с ЕГН
********** констативни нотариални актове - нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давностно владение № 196, том първи, рег. № 2076, дело № 167/2020 г. и
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по дарение и давностно
владение № 197, том първи, рег. № 2077, дело № 168/2020 г., и двата на нотариус Б. Д., с
район на действие - РС-Айтос, с рег. № 324 на НК.
ОСЪЖДА Х. С. М. с ЕГН **********, Л. А. М. с ЕГН ********** и А. Х. С. с ЕГН
**********, да заплатят на И. С. М. с ЕГН **********, сторените съдебно деловодни
разноски в размер на 65 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му.
6
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
7