Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. К., 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд първи наказателен
състав,
на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Снежана Данчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 129 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 36-0000042 от 22.01.2020 г. на Главен инспектор в
ОО „А.а.“- П.към ИА „А.а.“,
на „М.“ АД, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление ***, П.ска обл., ул. „Г.З.“ № 28, представлявано от В.К.Ж. е наложена
на основание чл.102 ал.2 от ЗАвтПр /Закон за
автомобилните превози/ имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение
на чл.54 ал.3 вр. ал.2 т.6 от Наредба № 33/03.11.1999
г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България, както и е наложено на основание
чл.102 ал.2 от ЗАвтПр имуществена санкция в размер на
1000 лева, за нарушение на чл.54 ал.3 вр. ал.2 т.7 от
Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България.
Недоволен от наказателното постановление е останало дружеството-
жалбоподател и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с
жалбата прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и неправилно. Излага
доводи за допуснати съществени процесуални нарушение досежно
задължителното съдържание на атакуваното наказателно постановление, както и се
оспорва извършването на твърдените нарушения.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата,
представя доказателства и пледира за отмяна на атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно и неправилно.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител.
Представено е писмено становище, в което се излагат доводи за законосъобразност
и правилност на атакуваното наказателно постановление и се прави искане за
оставянето му в сила.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е частично основателна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитаните в качеството на свидетели служители на ИА „АА“ Ш. като актосъставител и Ч. като свидетел по акта, както и
допуснати до разпит по почин на жалбоподателя свидетел Тричков както и
приобщените писмени доказателства- наказателно постановление № 36-0000042 от
22.01.2020 г., разписка за връчването му, АУАН серия A-2019, № 272731 от 20.12.2019 г., възражение срещу
АУАН, бележка с входящ номер, част от конструктивно становище, протокол № 001/
20.12.2019 г., извадка от търговски регистър, заповед № РД-08-249/15.05.2015
г., писмо от ИА „АА“, констативен протокол № 1 от 02.06.2017 г., писмо до „М.“
АД, заповед РД-01-662/07.08.2017 г., разрешение за поставяне № 75/31.12.2019 г.
на Община К., справка от РД „АА“- П., препис- извлечение от протокол № 19 от
10.12.2019 г., конструктивно становище, схема за поставяне, геодезическо
заснемане, вертикален разрез и монтажен план, констативен протокол от
29.10.2019 г. съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.12.2019 г. комисия от служители на ИА „АА“ извършили проверка на „М.“ АД *** във връзка със спазване изискванията на Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. Обект на проверката била автогара К., находяща се в гр. К., ул. „В.К.“ № 72, собственост на „М.“ АД. При извършената проверка било установено, че автогарата не разполагала с оборудвани с навеси сектори за заминаващи и преминаващи автобуси за 4 сектора и не разполагала с оборудвани с навеси сектори за пристигащи автобуси за 1 сектор.
Направените от комисията констатации от проверката били отразени в съставен за целта протокол за определяне на категория или промяна на категория на автогара № 1 от 20.12.2019 г. С протокола било направено заключение, че автогарата не отговаряла на изискванията за втора и трета категория, както и било отбелязано, че направените предписания на 29.10.2019 г. били отстранени, с изключение липсата на навеси за заминаващи, преминаващи и пристигащи автобуси.
Срещу констатациите на протокола възразил присъстващия на проверката изпълнителен директор на дружеството Ж., който вписал собственоръчно, че горепосочените навеси били изработени, но не били монтирани, поради липса на разрешение от Община К..
Въз основа на съставения протокол, на 20.12.2019 г. бил съставен процесния АУАН, с който било прието, че „М.“ АД е допуснало нарушение на чл.54 ал.3 вр. ал.2 т.6 и на чл.54 ал.3 вр. ал.2 т.7 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, тъй като на 20.12.2019 г., около 15 часа, в гр. К., като собственик на автогара извършило следните нарушения- 1. Не поддържало оборудвани с навеси сектори за заминаващи и пристигащи автобуси и 2. Не поддържало оборудвани с навеси сектори за спиране на пристигащи автобуси.
При съставяне на акта не присъствал представител на дружеството, който бил уведомен устно за това. Писмена покана не била връчвана.
Процесния АУАН бил връчен на изпълнителния директор на дружеството- жалбоподател и негов представляващ на 23.12.2019 г.
Срещу акта постъпило на 27.12.2019 г. възражение от дружеството- жалбоподател, според което на 27.11.2019 г. същото подало за одобрение в Община К.проект за поставяне на демонтируем навес за автобусни сектори на автогара в кв.116 по УП на гр. К., ПИ с ид. № 36498.503.2900 по КККР на гр. К.с вх. № 90-00-846/27.11.2019 г., но липсвал отговор.
Съгласно приложените по делото писмени доказателства- дружеството- жалбоподател подало в Община К.документи с вх. № 90-00-846/27.11.2019 г. досежно преместваем обект по чл.56 от ЗУТ- демонтируем навес за автобусни сектори на автогара, кв. 116 по УП на гр. К./ПИ с ид. № 36498.503.2900 по КККР на гр. К./.
Съгласно
заповед РД-01-662/07.08.2017 г. на Изпълнителния директор на „АА“ на Автогара К.,
находяща се в гр. К., ул. „В.К.“ № 77 била определена
втора категория.
С разрешение за поставяне № 75/31.12.2019 г. Община К.разрешила на „М.“ АД да постави демонтируем навес за автобусни сектори на автогара, находяща си в ПИ с ид. № 36498.503.2900 по КККР на гр. К..
Допълнително постъпилият и приет по делото констативен протокол от 29.10.2019 г. установява, че при извършената проверка на посочената дата от служители на ИА „АА“ било установено, че Автогара К.не притежава навеси на седем сектора за замиващи автобуси и за един сектор за пристигащи автобуси; площадката нямала нанесена пътна маркировка; нямало платформа или рампа за придвижване на инвалидна количка, съгласно изисквания за достъпност, определени съгласно чл.16 и чл.17 от Наредба №4/2009 на МРРБ; нямало достъпен маршрут от автогарата до автобуса; имало несъответствие на информация за разписание с часовете на тръгване и пристигане в автогарата; несъответствие на работно време на автогарата с часовете на разписанията; липсвала табела с номер за пристигащи автобуси; нямала интернет страница; нямало търговски обект за храни;
Бил даден срок за отстраняване на констатираните несъответствия с нормативните изисквания до 29.11.2019 г.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът ползва при постановяване на решението си, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви и пряко относими към предмета на делото.
При така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:
Безспорно е по делото, че към
датата на процесната проверка 20.12.2019 г. на
автогарата, находяща се в гр. К., на ул. „В.К.“ и
собственост на дружеството- жалбоподател са липсвали оборудвани с навеси
сектори за заминаващи и преминаващи автобуси за 7 сектора и не разполагала с
оборудвани с навеси сектори за пристигащи автобуси за 1 сектор. Посоченото се
явява в разрез с императивната разпоредба на чл.54
ал.3 вр. ал.2 т.6 и т.7 от Наредба № 33/03.11.1999 г.
за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България /изм.ДВ бр.86/2016 г./,
според която „Собствениците на автогари
осигуряват и поддържат в изправност оборудването и съоръженията по ал.2 и
предоставят свободен достъп до тях през работното време на автогарата, съгласно
чл.53а,
ал.4, а именно- оборудвани с навеси сектори за заминаващи и преминаващи
автобуси, и за спиране на пристигащи автобуси“.
Извършвайки служебна проверка за законосъобразност, съдът установи
липса на пълно съответствие между изложените обстоятелства в АУАН и издаденото
въз основа на него наказателно постановление и посочената за нарушена
разпоредба на чл.54 ал.3 вр.
ал.2 т.6 и т.7 от Наредбата, което се явява условие за законосъобразност. Както
контролният, така и административнонаказващият орган
са приели, че на процесната автогара липсвали оборудвани
с навеси сектори за заминаващи и пристигащи автобуси и навеси сектори за
спиране на пристигащи автобуси,
преценено като нарушение на чл.54 ал.3 вр.
ал.2 т.6 и т.7 от Наредбата. Визираната разпоредба обаче включва като елемент
от фактическия състав на нарушението липсата на оборудвани с навеси
сектори за заминаващи и преминаващи автобуси /съгласно ал.2 т.6/ и оборудвани с навеси сектори за пристигащи автобуси /съгласно ал.2 т.7/.
При това положение и доколкото двете нарушения са санкционирани поотделно, то
съдът намира, че атакуваното наказателно в частта му досежно
нарушението на чл.54 ал.3 вр.
ал.2 т.6 от Наредбата, за което е наложена имуществена санкция на основание
чл.102 ал.1 от ЗАвтПр в размер на 1000 лв. следва да
бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като изложените обстоятелства в
задължителното съдържание на АУАН и на издаденото въз основа на него
наказателно постановление не съответстват на посочената за нарушена правна
норма. Посоченото се явява допуснато съществено процесуално нарушение,
създаващо неяснота относно съществените елементи от фактическия състав на
твърдяното нарушение и задължителното съдържание на наказателното
постановление, визирано в чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, с което е препятствано
осъществяване в пълен обем на правото на защита на жалбоподателя. Ето защо в
посочената част атакуваното наказателно постановление следва да се отмени само
на формално основание.
По отношение нарушението на чл.54 ал.3 вр. ал.2 т.7 от Наредбата, а именно липса на оборудвани с навеси сектори за пристигащи автобуси, съдът намира, че АУАН и атакуваното наказателно постановление не страдат от пороци в задължителното им съдържание, които за нарушават правото на защита на жалбоподателя. Дадено е конкретно, ясно и точно описание на нарушението. Индивидуализиран е нарушителя. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват по безспорен начин, че Автогара К.не е имала оборудвани с навеси сектори за пристигащи автобуси, съгласно изискването на чл.54 ал.2 т.7 от Наредбата /изм. ДВ бр.86 от 2016 г./, а именно „Всяка автогара трябва да разполага със оборудвани с навеси сектори за спиране на пристигащи автобуси“, като съгласно чл.54 ал.3 от Наредбата „Собствениците на автогари осигуряват и поддържат в изправност оборудването и съоръженията по ал.2 и предоставят свободен достъп до тях през работното време на автогарата съгласно чл.53а, ал.4“. При това положение съдът счита, че правилно е ангажирана отговорността на дружеството- жалбоподател като собственик на автогара, което не е осигурило оборудването и съоръженията по т.7 на ал.2 от чл.54 на Наредбата.
Направено е възражение от страна на дружеството, че същото е започнало да изпълнява дадените предписания от 29.10.2019 г., но към 20.12.2019 г. Община К.все още не е издала разрешението за монтиране на навесите. Така направеното възражение би имало значение, ако дружеството беше санкционирано за неизпълнение на дадените му предписания с констативния протокол от 29.10.2019 г. В конкретния случай обаче е наказано за това, че не поддържа оборудвани с навеси сектори за спиране на пристигащи автобуси. Това задължение за собствениците на автогари е въведено с ДВ бр.86 от 2016 г., когато е изменена разпоредбата на чл.54 ал.2 т.7 на Наредба № 33, т.е. било е известно на дружеството далеч преди съставяне на констативния протокол от 29.10.2019 г. с дадени предписания, като изискването в този смисъл не е било изпълнено. Дадената категория на автогарата от 07.08.2017 г. при липсата на посочените навеси не е предмет на разглеждане в настоящото производство, но и не може да се противопостави на категорично констатираната липса на навеси към 20.12.2019 г.
Приложена е за конкретното нарушение съответната по вид и размер санкционна разпоредба на чл.102 ал.2 от ЗАвтПр, съгласно която „Собственик на автогара или автоспирка, който не е осигурил или не поддържа в изправност определения с наредбата по чл.21 минимум оборудване в автогарите и автоспирките или откаже да предостави на превозвача правото на продажба на билети на притежаваната от него автогара, се наказва с глоба или с имуществена санкция 1000 лв.“
Във връзка с гореизложеното атакуваното наказателно постановление в горепосочената част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 36-0000042
от 22.01.2020 г. на Главен инспектор в ОО „А.а.“- П.към
ИА „А.а.“, в частта му с която на „М.“ АД, БУЛСТАТ ******,
със седалище и адрес на управление ***, П.ска обл.,
ул. „Г.З.“ № 28, представлявано от В.К.Ж. е наложена на основание чл.102 ал.2
от ЗАвтПр имуществена санкция в размер на 1000 лева,
за нарушение на чл.54 ал.3 вр. ал.2 т.7 от Наредба №
33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията
на Република България.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 36-0000042
от 22.01.2020 г. на Главен инспектор в ОО „А.а.“- П.към
ИА „А.а.“, в частта му с която на „М.“ АД, БУЛСТАТ ******,
със седалище и адрес на управление ***, П.ска обл.,
ул. „Г.З.“ № 28, представлявано от В.К.Ж. е наложена на основание чл.102 ал.2
от ЗАвтПр
имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.54 ал.3 вр. ал.2 т.6 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване от страните в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.