№ 5
гр. Севлиево, 07.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА Р. ХУБЕНОВА
при участието на секретаря Виктория М. Стойчева
като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело №
20224230101333 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано от подадена искова молба от
Н. М. А., с ЕГН **********, срещу Ю. М. Ю., с ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че страните били единствени наследници
(***) по закон на М. Ю. М., бивш жител на гр. Севлиево, починал на *** г.
Наследодателят М. Ю. М. бил собственик към момента на смъртта си, по
силата на давностно владение и наследство, на недвижим имот,
представляващ дворно място в гр. Севлиево, съставляващо парцел II-193 от
кв. 59 по плана на града, с площ 378 кв.м., заедно с построените в този имот
Жилищна сграда, на един етаж, със застроена площ от 80 кв.м., Гараж, с площ
50 кв.м. и Стопанска постройка, с площ 21 кв.м., който имот представлявал
Поземлен имот с идентификатор 65927.501.193 по кадастралната карта и
регистри на гр. Севлиево. Наследодателят на страните се бил легитимирал
като собственик на процесния имот по силата на Нотариален акт № 41, том II,
дело № 276/1998г. по описа на Районен съд - Севлиево. Твърди се, че след
смъртта на наследодателя двете му деца (страните) наследили имота в равни
идеални части.
В исковата молба се твърди, че през м. ноември 2022 г. ищцата
направила опит да плати данъците на имота, при което установила, че
1
партидата на името на баща й била закрита, а била открита нова партида на
името на брат й - ответника, въз основа на Нотариален акт констативен за
собственост на недвижим имот на основание писмени доказателства,
наследство и давностно владение /чл. 587, ал. 1 и ал. 2 от ГПК/ № 5, том VII,
рег. № 18 737, дело № 1012 от 21.09.2022 г. на нотариус П.Д., с район на
действие РС-Севлиево, вписан под № 543 в регистъра на Нотариалната
камара. С този нотариален акт ответникът бил признат за единствен
собственик на основание наследство и давностно владение върху процесния
недвижим имот. Твърди се в исковата молба, че макар ответникът да е живял
в процесния имот с баща си, не го е владял със знанието на единствен
собственик и с намерение да го свои, поради което недвижимият имот не бил
загубил наследствения си характер и е съсобственост между страните по
делото. В исковата молба е поискано да се допусне съдебна делба на
посочения по-горе недвижим имот, при квоти: по 1/2 ид. част за всяка от
страните по делото.
С исковата молба е поискана и отмяна на Нотариален акт констативен
за собственост на недвижим имот на основание писмени доказателства,
наследство и давностно владение /чл. 587, ал. 1 и ал. 2 от ГПК/ № 5, том VII,
рег. № 18 737, дело № 1012 от 21.09.2022 г. на нотариус П.Д., с район на
действие РС-Севлиево, вписан под № 543 в регистъра на Нотариалната
камара.
В с.з. е допуснато уточнение на исковата молба, направено от
процесуалния представител на ищцата, че предмет на делба в настоящото
производство е имот с идентификатор № 65927.501.193 по кадастралната
карта и регистри на град Севлиево, с площ 397 кв. м. по скица, при граници
на имота имоти с идентификатор № 65927.501.4089, идентификатор №
65927.501.191, идентификатор № 65927.501.190, идентификатор №
65927.501.3344, идентификатор № 65927.501.189, заедно с построените в
имота: жилищна сграда на един етаж със застроена площ по скица 76 кв.м.,
постройка на допълващото застрояване на един етаж със застроена площ 53
кв.м., постройка на допълващо застрояване на един етаж с площ 19 кв.м.
В съдебното заседание ищцовата страна поддържа направения иск,
претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,
2
който е оспорил предявения иск за делбата, по съображения, че е единствен
собственик на делбения недвижим имот въз основа на издаден в негова полза
Нотариален акт констативен за собственост на недвижим имот на основание
писмени доказателства, наследство и давностно владение /чл. 587, ал. 1 и ал. 2
от ГПК/ № 5, том VII, рег. № 18 737, дело № 1012 от 21.09.2022 г. на нотариус
П.Д., с район на действие РС-Севлиево, вписан под № 543 в регистъра на
Нотариалната камара.
Твърди се в писмения отговор, че ответникът е придобил имота по
давност, тъй като е живял в него до смъртта на бащата на страните, а и след
неговата смърт, като въз основа на упражненото от него над 10 годишно
владение, придобил имота по давност, изтекла към месец февруари 2022 г.
Въз основа на това се снабдил и с нотариален акт за собственост.
В съдебното заседание ответникът оспорва подадения иск, моли съда
за неговото отхвърляне и претендира разноски.
Съдът, като взе предвид изложеното, представените доказателства и
приложимия материален закон, приема от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и е видно от представеното удостоверение за
наследници (л. 6 от делото), че страните са единствени наследници на баща
си - М. Ю. М., починал на *** г.
Видно от представения по делото Нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давност и наследство № 41, том II, дело № 276/1998 г. на
Нотариус при РС-Севлиево (л. 7) наследодателят на страните - М. Ю. М. е
признат за собственик по давностно владение и наследство на дворно място в
гр. Севлиево, съставляващо парцел II-193 от кв. 59 по плана на града, с площ
378 кв.м., заедно с построените в този имот Жилищна сграда, на един етаж,
със застроена площ от 80 кв.м., Гараж с площ 50 кв.м. и Стопанска постройка
с площ 21 кв.м., който съгласно представената скица на поземлен имот (л. 33
от делото) съставлява Поземлен имот с идентификатор 65927.501.193 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Севлиево, одобрени със
Заповед РД-18-77/16.07.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот е от 23.08.2022 г., с адрес на поземления имот: **** № 11, с
площ 397 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор:
3
няма, номер по предходен план: 193, при съседи: имоти с идентификатори:
65927.501.4089, 65927.501.191, 65927.501.190, 65927.501.3344 и
65927.501.189; заедно със сгради, които попадат върху имота, а именно:
жилищна сграда – еднофамилна, представляваща сграда с идентификатор
65927.501.193.1, със застроена площ 76 кв.м., брой етажи: 1; постройка на
допълващото застрояване, представляваща сграда с идентификатор
65927.501.193.2, със застроена площ 53 кв.м., брой етажи: 1; постройка на
допълващото застрояване, представляваща сграда с идентификатор
65927.501.193.3, със застроена площ 19 кв.м., брой етажи: 1.
Видно от Нотариален акт констативен за собственост на недвижим
имот на основание писмени доказателства, наследство и давностно владение
/чл. 587, ал. 1 и ал. 2 от ГПК/ № 5, том VII, рег. № 18 737, дело № 1012 от
21.09.2022 г. на нотариус П.Д., с район на действие РС-Севлиево, вписан под
№ 543 в регистъра на Нотариалната камара и съгласно чл. 587, ал. 1 и ал. 2 от
ГПК, Ю. М. Ю. е признат за собственик на основание наследство и давностно
владение върху следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор
65927.501.193 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Севлиево, одобрени със Заповед РД-18-77/16.07.2008 год. на Изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 23.08.2022 г., с адрес
на поземления имот: **** № 11, с площ 397 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до
10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 193, при
граници: поземлени имоти с кадастрални идентификатори: 65927.501.4089,
65927.501.191, 65927.501.190, 65927.501.3344 и 65927.501.189; заедно с
построените и разположени в него: 1. жилищна сграда – еднофамилна, с
кадастрален идентификатор 65927.501.193.1, със застроена площ 76 кв.м.,
брой етажи: 1; 2. постройка на допълващото застрояване - гараж, с
кадастрален идентификатор 65927.501.193.2, със застроена площ 53 кв.м., на
един етаж; 3. постройка на допълващото застрояване – стопанска постройка, с
кадастрален идентификатор 65927.501.193.3, със застроена площ 19 кв.м., на
един етаж, заедно с всички подобрения и трайни насаждения в този недвижим
имот.
Видно от представената данъчна оценка (л. 32 от делото) е
регистриран недвижим имот с партиден № 570ЗН62186, находящ се в **** №
4
11, с идентификатор 65927.501.193, представляващ земя /заедно с жилище,
гараж, навес без огради стени/, който недвижим имот е собственост на Ю. М.
Ю..
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите И.М.Г. /*** на страните/, О.К.М. и Д.О.З., които съдът прецени
по реда на чл. 172 от ГПК, които съдът кредитира, при преценката им по реда
на чл. 172 от ГПК, като непротиворечащи на останалите доказателства по
делото, се установява, че наследодателят М. Ю. М. е живял в процесния имот
на *** през последните десет години преди да почине, като при него е живял
и ответникът за този период, като ищцата не е живяла в процесния имот.
Показанията на свидетелите се разминават относно това на кой от внуците си
/дете не ищцата или дете на ответника/ наследодателят е искал да „предпише”
процесния имот.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 69, ал. 1 от ЗН. Разпоредбата на
чл. 69 от ЗН предвижда, че всеки сънаследник може винаги да поиска делба
на наследството. Доколкото наследяването е една от хипотезите, при които
възниква съсобственост върху определени имоти или вещи, посочената норма
се прилага и във връзка с чл. 34 от ЗС, която също предвижда възможността
всеки един от съсобствениците да иска делба на общата вещ.
Предмет на настоящото производство, съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК, е
да се определи между кои лица, за кои имоти и при каква част за всеки
съсобственик следва да се допусне делбата.
От представените доказателства по делото е видно, че страните Н. М.
А. и Ю. М. Ю. са единствени наследници на общия им наследодател М. Ю.
М., бивш жител на гр. Севлиево, починал на *** г., който съгласно
Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност и наследство №
41, том II, дело № 276/1998 г. на Нотариус при РС-Севлиево, е признат за
собственик на процесния недвижим имот.
Ответникът Ю. М. Ю. е възразил, че е единствен собственик на имота,
като се легитимира като такъв с Нотариален акт констативен за собственост
на недвижим имот на основание писмени доказателства, наследство и
давностно владение /чл. 587, ал. 1 и ал. 2 от ГПК/ № 5, том VII, рег. № 18 737,
5
дело № 1012 от 21.09.2022 г. на нотариус П.Д., с район на действие РС-
Севлиево, вписан под № 543 в регистъра на Нотариалната камара, издаден на
основание Постановление от 21.09.2022 г., издадено въз основа на приложени
писмени доказателства и извършена обстоятелствена проверка, извършена по
нот. дело № 1012/21.09.2022 г., и на основание чл. 587, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Според Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. №
11/2012 г., ОСГК на ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост,
тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за
факти. Според Тълкувателното решение, в резултат на специално уредено от
закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на
собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК (както и
нотариалният акт за сделка) притежава обвързваща доказателствена сила за
третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта
лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на
нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният
извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до
доказване на противното с влязло в сила решение. Съгласно чл. 537, ал. 2,
предложение 3 ГПК, нотариалният акт се отменя когато бъде уважена
претенция на трето лице срещу титуляря на акта, т. е. когато по исков път
бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на
собственост.
Предвид разпределението на доказателствената тежест по правилото
на чл. 154, ал. 1 от ГПК, ответникът трябваше да докаже че е упражнявал
фактическа власт върху процесния недвижим имот в продължение на повече
от 10 г., както и че е предприел действия, с които е демонстрирал по
отношение на ищцата по делото, че упражнява фактическа власт върху
процесния недвижим имот, единствено за себе си, с намерение за своене.
По делото не се установи ответникът да е владял процесният имот за
себе си, с намерение да го свои докато баща му /наследодател на страните/ е
бил жив. От показанията на всички свидетели се установи, че наследодателят
е живял в процесния имот, заедно с ответника, както и всички свидетели бяха
6
единодушни, че наследодателят е искал да се разпореди с имота си в полза на
някой от внуците си.
Също така според Тълкувателно Решение № 1 от 06.08.2012 г., тълк. д.
№ 1/2012 г., ОСГК, ВКС, разпоредбата на чл. 69 от ЗС не намира приложение
в отношенията между сънаследници. Ако сънаследник упражнява фактическа
власт върху съсобствен имот, съсобствеността върху който произтича от
наследяване сънаследникът владее своята идеална част на имота, а по
отношение на идеалните части на останалите сънаследници упражнява
фактическа власт в качеството на държател. За да придобие по давност
правото на собственост върху чуждите идеални части съсобственикът-
сънаследник следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Действията трябва да са явни и недвусмислени и да показват
отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на
придобивна давност при спор за собственост този съсобственик следва да
докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните
части от вещта за другите съсобственици-сънаследници и е започнал да ги
държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия следва да са
доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на
останалите сънаследници и промяната на намерението за своене следва да се
манифестира явно пред тях, да се осъществи чрез действия отблъскващи
владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно. Тези обстоятелства следва да бъдат доказани във всеки отделен
случай. (в този смисъл Решение № 161 от 19.07.2013 г., по гр. д.. № 1163/2013
г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС).
Снабдяването на ответника с нотариален акт за собственост въз основа
на обстоятелствена проверка представлява действие, с което е изразена
промяната на намерението на ответника да превърне държането на идеалните
части на ищцата във владение за себе си, но ответникът носи тежестта да
докаже пълно и главно, че е довел промяната на намерението си до знанието
на сънаследнице, както изисква установената практика, което означава да
докаже, че е връчил препис от акта на сънаследниците или ги е уведомил за
него и запознал със съдържанието му (в този смисъл - Решение № 596 от
30.06.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г., I г. о. на ВКС).
В настоящата хипотеза ответникът не доказа, че е упражнявал
7
фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано, непрекъснато повече от
десет години и че е довел до знанието на наследодателя си или до знанието на
ищцата, намерението си да свои имота.
Предвид изложеното, с оглед събраните доказателства, в настоящото
производство ответникът Ю. М. Ю. не установи при условията на пълно и
главно доказване правото си на собственост върху процесния имот, поради
което ищцовата претенция за делба на имота се явява изцяло основателна.
Като последица от уважаването на иска и предвид приетото в ТР №
3/29.11.2012 г., постановено по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, процесният констативен нотариална акт
следва да бъдат отменен.
В настоящия случай, се доказа, че между ищцата и ответника e
възникнала съсобственост поради наследяване на имуществото на починалия
М. Ю. М., бивш жител на гр. Севлиево, починал на *** г. Установи се, че
Поземлен имот с идентификатор 65927.501.193, в гр. Севлиево, е бил
собственост на починалия М. Ю. М., бивш жител на гр. Севлиево, починал на
*** г. Неговите наследници – ищцата Н. М. А. и ответникът Ю. М. Ю.,
съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН, са получили 1/2 идеална част от наследството на
баща си, в което влиза и посоченият по-горе имот. Предвид наследяването,
върху имота е възникнала съсобственост, като всеки от сънаследниците
притежава 1/2 идеална част от имота и делбата трябва да бъде извършена при
тези квоти.
До делба следва да бъде допуснат следният имот: Поземлен имот с
идентификатор 65927.501.193 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Севлиево, одобрени със Заповед РД-18-77/16.07.2008 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 23.08.2022 г.,
с адрес на поземления имот: **** № 11, с площ 397 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 193, при съседи: имоти с идентификатори: 65927.501.4089,
65927.501.191, 65927.501.190, 65927.501.3344 и 65927.501.189; заедно със
сгради, които попадат върху имота, а именно: жилищна сграда –
еднофамилна, представляваща сграда с идентификатор 65927.501.193.1, със
8
застроена площ 76 кв.м., брой етажи: 1; постройка на допълващото
застрояване, представляваща сграда с идентификатор 65927.501.193.2, със
застроена площ 53 кв.м., брой етажи: 1; постройка на допълващото
застрояване, представляваща сграда с идентификатор 65927.501.193.3, със
застроена площ 19 кв.м., брой етажи: 1.
По отношение на разноските:
Според последователната практика на ВКС /Определение №
144/24.04.2012 г., по гр. д. № 70/2011 г./, решението по първата фаза на
делбата не финализира процеса, поради което не се дължи и присъждане на
разноски. Същата позиция е застъпена и в редица решения на ВКС /Решение
№ 3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. ВКС/, където е постановено, че с
оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК в първа фаза на делбата страните не си
дължат разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на
делбата във втора фаза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 69 от Закона за наследството съдебна
делба между Н. М. А., с ЕГН **********, и Ю. М. Ю., с ЕГН **********, на
следния недвижим имот, а именно:
Поземлен имот, с идентификатор 65927.501.193 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Севлиево, одобрени със Заповед РД-18-
77/16.07.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е
от 23.08.2022 г., с адрес на поземления имот: **** № 11, с площ 397 кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: Ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план: 193, при съседи: имоти с идентификатори:
65927.501.4089, 65927.501.191, 65927.501.190, 65927.501.3344 и
65927.501.189; заедно със сгради, които попадат върху имота, а именно:
жилищна сграда – еднофамилна, представляваща сграда с идентификатор
65927.501.193.1, със застроена площ 76 кв.м., брой етажи: 1; постройка на
допълващото застрояване, представляваща сграда с идентификатор
9
65927.501.193.2, със застроена площ 53 кв.м., брой етажи: 1; постройка на
допълващото застрояване, представляваща сграда с идентификатор
65927.501.193.3, със застроена площ 19 кв.м., брой етажи: 1, ПРИ КВОТИ,
както следва:
1. за Н. М. А. 1/2 (една втора) идеална част от имота; и
2. за Ю. М. Ю. 1/2 (една втора) идеална част от имота.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, Нотариален акт
констативен за собственост на недвижим имот на основание писмени
доказателства, наследство и давностно владение /чл. 587, ал. 1 и ал. 2 от ГПК/
№ 5, том VII, рег. № 18 737, дело № 1012 от 21.09.2022 г. на нотариус П.Д., с
район на действие РС-Севлиево, вписан под № 543 в регистъра на
Нотариалната камара, издаден на основание Постановление от 21.09.2022 г.,
издадено въз основа на приложени писмени доказателства и извършена
обстоятелствена проверка, извършена по нот. дело № 1012/21.09.2022 г., и на
основание чл. 587, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, с който Ю. М. Ю. е признат за
собственик на основание наследство и давностно владение върху следния
недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 65927.501.193 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Севлиево, одобрени със
Заповед РД-18-77/16.07.2008 год. на Изпълнителен директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот е от 23.08.2022 г., с адрес на поземления имот:
**** № 11, с площ 397 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м),
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 193, при граници:
поземлени имоти с кадастрални идентификатори: 65927.501.4089,
65927.501.191, 65927.501.190, 65927.501.3344 и 65927.501.189; заедно с
построените и разположени в него: 1. жилищна сграда – еднофамилна, с
кадастрален идентификатор 65927.501.193.1, със застроена площ 76 кв.м.,
брой етажи: 1; 2. постройка на допълващото застрояване - гараж, с
кадастрален идентификатор 65927.501.193.2, със застроена площ 53 кв.м., на
един етаж; 3. постройка на допълващото застрояване – стопанска постройка, с
кадастрален идентификатор 65927.501.193.3, със застроена площ 19 кв.м., на
един етаж, заедно с всички подобрения и трайни насаждения в този недвижим
имот.
10
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от получаване на препис от него
от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
11