Р Е Ш
Е Н И Е № 4/11.1.2023 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в
публично заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
при Секретаря Велина М., разгледа докладваното от Съдията адм. д. № 243 по описа за
2022 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
жалба на Д.А.И. против Решение № 2153-28-90 от 24.08.2022 г.
на Директора на ТП на НОИ–Ямбол, в
частта, с която е разпоредено оспорващата да
възстанови добросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст
в размер на 1 640,92 лева, представляваща главница за периода от 01.01.2017 г. до 15.08.2017 г. без лихви до изтичане на срока
за доброволно изпълнение, както и в
частта, с която е оставено без уважение Възражение за давност с вх. №
1054-28-4 от 04.08.2022 г. по отношение на Разпореждане № РНП-3-4-28-01170637
от 27.07.2022 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ.
С
доводи за незаконосъобразност на акта се иска отмяната му в оспорените части по
съображения за липса на мотиви и нарушения на закона. Сочи се, че необосновано
и в разрез с относимата за казуса нормативна уредба
решаващият орган е определил размера на задължението, като неправеомерно
е намалил главницата от 4 044,13 лева на 1 640 лева касателно
периода 01.01.2017 г. - 15.08.2017 г.; твърди се, че
по този начин органът цели прекъсване на давността досежно
сумата от 1 640 лева. Излагат се и доводи, че в конкретния случай, след
като претенцията за възстановяване касае периода от 01.12.2015 г. до 15.08.2017
г., то погасителната давност по чл. 115, ал. 1, изр. първо от КСО (ДВ, бр.
41/2007 г.) започва да тече от 01.01.2016 г. и изтича
на 01.01.2021 г., като процесното
разпореждане е издадено след настъпването на погасителния ефект на изтеклия
период от време. Твърди се и неяснота по отношение на това на какво правно
основание е определена посочената в разпореждането сума от 4 0443,13 лева -
предмет на административен контрол пред горестоящия
орган, получена ли е изобщо и как е сформирана главницата, предвид факта, че
самият административен орган е посочил тази сума като главница за периода
01.12.2015 г. - 15.08.2017 г. Иска се отмяната на атакуваното решение в
оспорените части с присъждане на разноските по делото.
В
съдебно заседание оспорващата се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания
и отправените в нея искания за отмяна. В проведеното по делото на 16.11.2022 г.
о.с.з. процесуалният представител на оспорващата прави уточнение, че с подаване
на Възражение за давност с рег. № 1054-28-4 от 04.08.2022 г. всъщност е
оспорено изцяло Разпореждане № РНП-3-4-28-01170637 от 27.07.2022 г., т.е.
същото представлява жалба против разпореждането по смисъла на чл. 118 от КСО.
Подробни съображения по съществото на спора са изложени в представена по делото
писмена защита. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ответната страна - Директорът на ТП на НОИ-Ямбол, чрез
процесуалния си представител оспорва подадената жалба. В представените по
делото Писмено становище с вх. № 2735 от 16.11.2022 г. и Писмена защита с вх. №
3007 от 21.12.2022 г. се излагат подробни съображения досежно
законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира се
отхвърлянето на депозираната жалба поради нейната неоснователност с присъждане
в полза на административния орган на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78,
ал. 5 от ГПК.
След
като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Въз
основа на подадено от Д.А.И. Заявление вх. № 2113-28-998 от 28.12.2015 г.,
приложени към същото съответни документи (л. 18-19 и л. 26-29) и служебно
изготвен Опис на осигурителен стаж от 06.01.2016 г. (л. 23-25), с Разпореждане
№ 6/прот. № N01023/20.01.2016
г., издадено на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО от Ръководителя по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ–Ямбол (л. 30), на оспорващата е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер от 157,44 лева
съгласно чл. 70, ал. 9 от КСО, считано от 27.12.2015 г., пожизнено, като е
признат осигурителен стаж от 35 години, 05 месеца и 23 дни за положен труд
трета категория. По делото не са представени доказателства за влизане в сила на
разпореждането, но видно от съдържащата се на л. 31 от кориците на делото
Сметка на записа по ЕГН на жалбоподателката за
времето от 27.12.2015 г. до 29.02.2016 г. е изплатена сума в общ размер на
340,27 лева за отпуснатата ѝ лична пенсия в размера от 157,44 лева, а за
времето от 01.12.2015 г. до 31.12.2015 г. е изплатена сума в размер на 40 лева
за еднократна допълнителна сума (ЕДС).
След
изискване и приобщаване на съответни доказателства досежно
осигурителен стаж и доход за пенсиониране (л. 32-45), в т.ч. и на служебно
изготвените Справка за оспорващата от персонален регистър на НОИ на
осигурителните периоди от 01.01.1997 г. до 31.12.1999
г. (л. 46-51), Справка за оспорващата от Регистър на осигурените лица НОИ при
пенсиониране – обобщени суми по осигурители и години и трудови договори към
29.12.2015 г. (л. 52-54), Опис на осигурителен доход от 01.03.2016 г. за
оспорващата (л. 55-56), както и Опис на осигурителен стаж от 01.03.2016 г. за
оспорващата (л. 20-22), с Разпореждане № 5/прот. № N01116 от 31.03.2016 г. (л. 57), издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО от
Ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ–Ямбол (л. 57), е изменен
размерът на отпуснатата на И. с предходното разпореждане ПОСВ, като е определен
такъв от 193,90 лева, пожизнено, считано от 27.12.2015 г. Видно от съдържанието
на акта, въз основа на наличните в преписката доказателства на Д.А.И. на
основание чл. 104 от КСО е признат осигурителен стаж от 35 години, 05 месеца и
19 дни за положен труд трета категория, като новият размер на пенсията е определен
въз основа на тези данни.
По делото липсват доказателства за
влизане в сила на разпореждането за изменение размера на отпуснатата пенсия, но
видно от съдържащата се на л. 58 от кориците на делото Сметка на записа по ЕГН
на жалбоподателката за времето от 27.12.2015 г. до
30.04.2016 г. е изплатена сума в общ размер на 151, 72 лева за отпуснатата
ѝ лична пенсия в новия размер от 193,90 лева. С Разпореждане № **********
от 01.07.2016 г. на Ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ–Ямбол
(л. 60) на основание чл. 100 от КСО и ПМС № 136 от 08.06.2016 г. на Д.А.И. е
определен нов размер на ПОСВ (198,94 лева), считано от 01.07.2016 г.
Впоследствие,
въз основа на Заявление вх. № 2122-28-2469 от 24.10.2017 г. и представени към
него документи (л. 61-64), с Разпореждане № 66/прот.
№ N01026 от 22.01.2018 г., издадено от Ръководител ПО при ТП на
НОИ-Ямбол, на основание чл. 102, ал. 1 от КСО, вр.
чл. 21, ал. 1 от НПОС е преизчислен нов размер на ПОСВ на оспорващата, като е
признат общ осигурителен стаж от 36 години, 04 месеца и 20 дни за трета
категория труд; определен е месечен размер на пенсията от 208,90 лева, считано
от 24.10.2017 г., пожизнено. По делото не са представени доказателства за
влизане в сила на разпореждането, но видно от съдържащата се на л. 66 от
кориците на делото Сметка на записа по ЕГН на жалбоподателката
за времето от 24.10.2017 г. до 28.02.2018 г. е изплатена сума в общ размер на
22,40 лева за отпуснатата ѝ лична пенсия в новия размер от 208,90 лева.
С
Разпореждане № 282-00-538-4 от 18.02.2022 г. на Ръководителя по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ–Ямбол на основание чл. 54ж, ал. 3, вр. чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено
оспорващата да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за
безработица за периода от 23.10.2012 г. до 22.10.2013 г. в размер на 2 414,16
лева, ведно с начислената лихва в размера по чл. 113 от КСО върху главницата от
2 144,97 лева, дължима от датата на неоснователно полученото обезщетение до
датата на издаденото разпореждане, съответно - от датата на разпореждането до
окончателното погасяване на задължението. В мотивите на акта е посочено, че на Д.А.И.
в нарушение на чл. 54л от КСО неоснователно са изплатени 2 414,16 лева, като е
направено позоваване на извършена проверка от контролните органи на ТП на
НОИ-Ямбол на осигурителя ЕТ „И.-50-И.М.“, при която е установено, че през
ревизионния период 26.11.2004 г. - 31.12.2020 г. неправомерно са изплатени
парични обезщетения за безработица на лица, назначени на трудов договор,
измежду които и оспорващата И., но тези лица не са упражнявали трудова дейност;
към момента на проверката за лицата са подавани уведомления по чл. 62 от КТ,
плащани са осигурителни вноски и са подавани данни по чл. 5, ал. 1, т. 4 от КСО; във връзка с извършената проверка са издадени Задължителни предписания №
ЗД-1-28-00968184 от 26.07.2021 г. за заличаване на данните по чл. 5 ал. 4 т. 1
от КСО, (приложени на л. 152-154 от кориците на делото), и същите са заличени,
в т.ч. и тези за Д.И. за периода на положения при осигурителя труд за времето
от 16.10.2012 г. до 22.10.2012 г. Същото е връчено лично на И. на 23.02.2022 г.
(л. 70) и в срока за обжалване същото не е оспорено по надлежния ред, съответно
е влязло в законна сила.
Във
връзка със служебно заличените данни по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8
от 29.12.2005 г. за периода от 16.10.2012 г. до 22.10.2013 г. за осигурителен
стаж в ЕТ „И.-50-И.М.“ и отказаното ПОБ на основание чл. 54ж и чл. 10, ал. 1 от КСО с Разпореждане № 6/прот. № N01200 от 01.06.2022 г. на Ръководилия по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО
са отменени предходно издадените Разпореждане № 6/прот.
№ N01023/20.01.2016 г. и Разпореждане № 5/прот. №
N01116 от 31.03.2016 г., като на жалбоподателката е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от по-късна начална дата
– от 16.08.2017 г., пожизнено, и е определен нов размер на пенсията. В
разпореждането е посочено, че не се зачита за осигурителен стаж времето от
16.10.2012 г. до 22.10.2013 г., като е направено позоваване на чл. 114, ал. 2,
т. 2 от КСО, регламентиращ, че добросъвестно получените суми за осигурителни
плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на случаите,
когато след
изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за
определяне на правото, размера и срока на изплащане, като в тези случаи възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на
срока за доброволно изпълнение. Неразделна част от разпореждането е Справка за
дължимите суми за длъжник Д.А.И. № 282-00-538-4 от 18.02.2022 г., в която са
посочени главница от 2 229,15 лева, лихва от 2 144.97 лева и лихва за
просрочие от 93,84 лева, като е изчислен общ размер
на задължението от 4 467,96 лева. Служебно е изготвена и наличната по
делото Справка за неоснователно получени суми за осигурителни плащания,
съставляваща Приложение № РНП-4-28-01170548 от 27.07.2022 г. (л. 135). Актът е
надлежно връчен на адресата си на 22.06.2022 г., но същият не е обжалван в
установения от закона срок и е влязъл в сила.
На
27.07.2022 г. Ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ издал ново
Разпореждане № РНП-3-4-28-01170637, (надлежно връчено - л. 86-88), с което на
основание чл. 98, ал. 2, т. 2, вр. чл. 113 и чл. 114,
ал. 2, т. 2 от КСО разпоредил И. да възстанови добросъвестно получена сума за
пенсия за осигурителен стаж и възраст еднократна допълнителна сума (декември
2015 г.), великденска еднократна сума (април 2016 г.) и еднократна допълнителна
сума (декември 2016 г.) в общ размер от 4 044,13 лева, представляваща
главница за периода от 01.12.2015 г. до 15.08.2017 г. без лихва до изтичане на
срока за доброволно изпълнение. Това разпореждане е оспорено по административен
ред с подаване на жалба до Директора на ТП на НОИ–Ямбол, именована
Възражение за давност с вх. № 1054-28-4/04.08.2022 г. (л. 89), с която е поискана отмяната му като незаконосъобразно
постановено с основен аргумент, че е изтекла установената от закона погасителна
давност и сумата не е дължима. Директорът на ТП на НОИ–Ямбол се произнесъл по
жалбата с Решение № 2153-28-90 от 24.08.2022 г. (л. 90-92), като я приел за
частично основателна досежно възражението за
погасителна давност за периодите от 01.12.2015 г. до 31.12.2015 г. и от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. и отменил оспореното разпореждане
в тази му част, а досежно вземането за периода от 01.01.2017 г. до 15.07.2017 г. възражението за изтекла давност
е отхвърлено като неоснователно, жалбата в тази част е оставена без уважение,
респ. разпореждането е изменено, като е разпоредено Д.А.И.
да възстанови добросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер 1 640,92 лева, представляваща главница за периода от 01.01.2017 г. до 15.08.2017 г. без лихви до изтичане на срока
за доброволно изпълнение. Решението на горестоящия
орган съдържа указание за начина и срока за обжалване, същото е надлежно
връчено на оспорващата на 26.08.2022 г. според приложеното на л. 92 известие за
доставяне, а жалба против него в частта,
с която решаващият орган е оставил без уважение жалбата и е определил
съответна сума, подлежаща на възстановяване, е постъпила директно в съда на
08.09.2022 г. и въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.
При
тази фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол
за законосъобразност, с оглед на което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, тя се преценя като неоснователна
по следните съображения:
В
съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр.
чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения административен
акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да
се ограничава само с тези, посочени от оспорващия. За да е законосъобразен един
административен акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да съответства на целта на закона. Липсата на някое от посочените
изисквания опорочава издадения акт и е основание за отмяната му като
незаконосъобразен.
Предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство е издаденото на основание чл.
117 от КСО Решение № 2153-28-90 от 24.08.2022 г. на Директора на ТП на
НОИ-Ямбол, в частта, с която
решаващият орган е оставил без уважение жалбата и е определил съответна сума,
подлежаща на възстановяване като добросъвестно получена съобразно правилото на
чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО.
Съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, пред Ръководителя на
съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на
неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98,
ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане по чл. 114, ал. 5, като ал. 3 от
същия текст регламентира, че Ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите
или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.
Оспореното в настоящото съдебно производство решение е издадено от Директора на
ТП на НОИ–Ямбол и касае разпореждане по чл. 98, ал. 2 от КСО, поради което
съдът намира, че то е постановено от компетентен орган по чл. 117 от КСО.
Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя,
време и място орган. Актовете са произнесени и в изискуемата от закона писмена
норма при спазване на установените правила, като съдържат както фактическите,
така и правните основания, въз основа на които са издадени. Същите са подробно
аргументирани с излагане на конкретните факти, обосноваващи приложените за
конкретния казус правни норми и подкрепени от съдържащите се в
административната преписка писмени доказателства. При това положение
възражението в жалбата за липса на мотиви се явява неоснователно.
При
преценката за съответствието на процесния акт с
материалния закон съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО
добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на
възстановяване от осигурените лица, с изключение на изчерпателно изброените в
нормата случаи, измежду които и случаите по т. 2, а именно - когато след
изплащането са представени нови документи или данни, които имат значение за
определяне на правото, размера и срока на изплащане.
От данните по делото се установява, че
макар да касае осигурителен стаж в периода от 16.10.2012 г. до 22.10.2013 г.,
заличаването на данните по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г.
е станало на 29.03.2022 г., когато във връзка с отправено запитване (л. 144)
НОИ е уведомено с приложеното по делото на л. 143 писмо за извършеното
заличаване въз основа на издадените Задължителни предписания № ЗД-128-00968184
от 26.07.2021 г., налични на л. 152 от делото. Обстоятелството на заличаване на
данните се потвърждава и от приложените на л. 150-151 Справка „Отхвърлени данни
от Регистър на осигурените лица по ЕГН на Д.А.И.“ и Справка от Персоналния
регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2012
г. до 31.12.2012 г. при пенсиониране за Д.А.И.. Сумите са изплащани до
15.08.2017 г. съобразно представената от ответника официална справка за
получените от Д.А.И. суми по месеци и общо, посочени в оспореното пред горестоящия орган разпореждане (л. 162-164), а получаването
им предхожда новите данни, свързани със заличаването на данните за периода от
16.10.2012 г. до 22.10.2013 г. В тази връзка следва да се посочи, че
Разпореждане № 6/прот. № N01200 от 01.06.2022 г. на
Ръководилия по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание
чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО са отменени предходно издадените
Разпореждане № 6/прот. № N01023/20.01.2016 г. и
Разпореждане № 5/прот. № N01116 от 31.03.2016 г.,
като на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст от по-късна начална дата – от 16.08.2017 г.,
пожизнено, и е определен нов размер на пенсията, не е обжалвано от И. и е влязло в сила. Влязло в законна сила е и
разпореждането от 18.02.2022 г., с което е разпоредено
оспорващата да възстанови недобросъвестно полученото ПОБ. Именно Разпореждане №
6/прот. № N01200 от 01.06.2022 г. определя началният
момент, от който оспорващата има право на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Изплатените до 15.08.2017 г. суми се явяват неоснователно получени. А
въпросът доколко това разпореждане е законосъобразно, не може да бъде
разглеждан в настоящото съдебно производство. Същото обаче, както е видно и от
съдържанието му, е издадено въз основа на служебно заличените данни, които несъмнено
са от значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане на
пенсията. От казаното дотук единственият извод, който може да се направи е, че
изплатените на И. суми за пенсия и еднократни допълнителни суми за времето от
15.12.2015 г. до 15.08.2017 г., през който период същата не е имала право на
пенсия и на тези допълнителни суми, макар и получени добросъвестно, подлежат на
възстановяване на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. В тази връзка следва
да се посочи, че на възстановяване подлежат сумите, изплатени преди
представянето на новите данни. В този смисъл е без значение кога точно е
отпусната пенсията - релевантен е моментът на изплащането на сумите, съпоставен
с момента на представянето на новите данни.
В конкретния
казус сумите, чието възстановяване се иска с оспореното по административен ред
Разпореждане № РНП-3-4-28-01170637 от 27.07.2022 г., са получени през периода
01.12.2015 г. – 15.08.2017 г. Както се посочи по-горе, за част от тях, касаещи
периодите от от 01.12.2015 г. до 31.12.2015 г. и от
01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., горестоящият
орган е уважил възражението за недължимост на
вземанията поради изтичане на 5-годишния давностен
срок по чл. 115 от КСО и е отменил оспореното разпореждане в тази му част.
Изложените в оспорения акт в тази връзка съображения напълно се споделят от
настоящия съдебен състав. Действително, съобразно разписаното в чл. 115, ал. 1
от КСО в относимите за съответните периоди редакции,
вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани
осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети
пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, за която се отнасят. Изречение второ на цитираната норма сочи, че с
изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички
вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в
случаите, когато задължението е разсрочено или изпълнението е спряно по искане
на длъжника. С оглед на тази нормативна регламентация правилен е изводът на
решаващия орган, че за вземанията на НОИ за периода от 01.12.2015 г. до
31.12.2015 г. петгодишният давностен срок започва да
тече от 01.01.2016 г. и изтича на 31.12.2020 г., като
към датата на издаване на оспореното пред горестоящия
орган разпореждане от 27.07.2022 г. този срок е изтекъл Същото се отнася и за
вземането, касаещо периода 01.01.2016
г. – 31.12.2016 г., като в този случай петгодишният давностен
срок започва да тече, считано от 01.01.2017 г. и
съответно изтича на 31.12.2021 г. Липсват данни през посочените периоди
давността да е спирана или прекъсвана. Следователно, след като е изтекъл
установеният от закона давностен срок за погасяване
на вземанията за неправилно извършени осигурителни плащания и надвзети пенсии и
лихвите за тях, представляващи публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 1,
т. 4 и т. 9 от ДОПК, за сочените периоди, то съответно определената за възстановяване
сума за тези периоди не следва да бъде заплащана.
Не
така обаче стои въпросът с вземането за периода от 01.01.2017
г. до 15.07.2017 г. ЯАС в настоящия си състав намира за напълно законосъобразен
изводът на решаващия орган, че погасителната 5-годишна давност и 10-годишния давностен срок за това вземане не са изтекли, поради което
правилно възражението за изтекла давност не е уважено, респ. жалбата в тази
част е оставена без уважение, съответно - разпореждането е изменено, като е разпоредено Д.А.И. да възстанови добросъвестно получена
сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 1 640,92 лева,
представляваща главница за периода от 01.01.2017 г.
до 15.08.2017 г. без лихви до изтичане на срока за доброволно изпълнение. Съобразно
посочената по-горе нормативна уредба за вземанията на НОИ за периода
от 01.01.2017 г. до
15.08.2017 г. петгодишният погасителен давностен срок започва да тече
от 01.01.2018 г. и съответно изтича на 31.12.2022 г.
Процесното Разпореждане № РНП-3-4-28-01170637 на Ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол е издадено на 27.07.2022 г.
Следователно, към датата на
произнасянето му в съответствие с приложимата редакция на разпоредбата
на чл. 115, aл. 1 от КСО петгодишният
давностен срок не е изтекъл. Не е изтекъл и предвиденият в разпоредбата на чл. 115, ал.
1, изр. второ от КСО в приложимата редакция за спорния
период десетгодишен давностен срок, който според разписаното там правило започва да тече също считано от 1 януари на
годината, следваща годината, за която
се отнасят вземанията, и с изтичането му се погасяват всички вземания независимо от прекъсването на давността. В случая за вземанията
на НОИ за периода от 01.01.2017 г. до 15.08.2017 г. този десетгодишен погасителен давностен срок започва да тече
от 01.01.2018 г. и съответно
изтича към 31.12.2027 г., съответно към момента на произнасянето на компетентния
орган същият не е изтекъл. След като за
вземанията на НОИ за периода от 01.01.2017 г. до
15.08.2017 г. не са изтекли нито 5-годишният, нито 10-годишният давностен срок, съответната сума, изплатена за този период,
подлежи на възстановяване от лицето, което я е получило добросъвестно. От
представената по делото Справка за неоснователно получени суми за осигурителни
плащания, съставляваща Приложение № РНП-4-28-01170548 от 27.07.2022 г. (л. 135)
категорично се установява, че за така посочения период оспорващата е получила
сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в общ размер от 1 640,92 лева,
представляваща главница за периода от 01.01.2017 г.
до 15.08.2017 г., поради което правилно и в съответствие с приложимата
нормативна уредба е разпоредено Д.А.И. да възстанови
тази сума без лихви до изтичане на срока за доброволно изпълнение. В този смисъл е и константната съдебна практика.
С
оглед на изложеното до тук съдът намира, че оспореният в настоящото
производство акт в съответните части е напълно законосъобразен като издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма при спазване на процесуалния и
материалния закон и е съответен на разписаната в него цел. В този смисъл
жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 и чл. 144 от АПК, на
ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ, към който препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното, ЯАС, втори
административен състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.А.И. против Решение №
2153-28-90 от 24.08.2022 г. на Директора на ТП на НОИ–Ямбол, в частта, с която
е разпоредено оспорващата да възстанови добросъвестно
получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 1 640,92
(хиляда шестстотин и четиридесет лева и деветдесет и две стотинки),
представляваща главница за периода от 01.01.2017 г.
до 15.08.2017 г. без лихви до изтичане на срока за доброволно изпълнение, както
и в частта, с която е оставено без уважение Възражение за давност с вх. №
1054-28-4 от 04.08.2022 г. по отношение на Разпореждане № РНП-3-4-28-01170637
от 27.07.2022 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ.
ОСЪЖДА Д.А.И., ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, кантора 109, адвокат И.Г.,*** сумата от 100 (сто) лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
По аргумент от чл. 119 от КСО и с оглед
определената с процесния акт сума за възстановяване в
размер на 1 640,92 лева решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14–дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете