Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 27.05.2021
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 3324 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 22.12.2020 г. по гр.д. № 45255/20 г.,
СРС, ГО, 153 с-в е отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на П.С. К., ЕГН **********, извършено
със заповед № 8/10.09.2020 г. на управителя на „М.” ООД, на основание чл. 195
вр. чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 2 вр. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Осъдил е „М.” ООД, ЕИК********да заплати на П.С. К., ЕГН **********
на основание чл. 225, ал. 1 КТ сумата 1 675,30 лв., представляваща обезщетение
за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода
10.09.2020 г. - 10.10.2020г., ведно със законната лихва от предявяване на иска
до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 600
лв. разноски по делото. Осъдил е „М.” ООД,
ЕИК********да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на съда сумата 147 лв. държавна такса за предявените
искове.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника „М.” ООД,
ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя В.И.С., чрез пълномощника по делото адвокат С.А. от САК, със съдебен
адрес: ***, офис 2 с
мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че работодателят е издал една мотивирана
и законосъобразна заповед, при спазване на
процедурата по налагането на дисциплинарното наказание, в
законоустановения срок не по-късно от два месеца от узнаването.
Ответницата П.К. цяла седмица не е била
на работа и няма получени в офиса на дружеството доказателства за наличие на
основателна причина за нейното отсъствие. На основание чл.9, ал.2 от Наредба за
медицинската експертиза/НМЕ/ в срок от два работни дни П.К. не е представила на
работодателя първият болничен лист, а именно на 26.08.2020 г., в срок не е
представен и вторият болничен лист. Двата болнични листове са представени на
01.09.2020 г. след изрично настояване и покана от страна на работодателя. Съдът
неправилно е приел, че с уведомлението в общия служебен чат, работодателят е
бил уведомен за наличието на болничен лист. Счита, че уведомлението е неясно и
противоречи със събраните по делото доказателства, а именно разпитаните
свидетели. Не става ясно в болница или в болнични е служителят, няма представен
болничен лист. Служителят не се явява на работа на 31.08.2020г., няма
доказателства за отсъствието на ищцата от работното й място. Свидетелят Н.
твърди, че съобщението в чата е неясно,
никой в офиса не е знаел П.К.болница ли
е или в къщи или някъде другаде. На 01.09.2020 г. са били изпратени снимки на
двата болнични листове в нарушение на чл.9, ал.2 от НМЕ и посоченият в
разпоредбата срок не е бил спазен. Към
момента на извършване на нарушението, служителят е бил в срок на предизвестие
за прекратяване на трудовия му договор
на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ-поради намаляване обема на работа. Неявяването
на работа на служителя в два последователни работни дни/ 24.08.2020
г.-31.08.2020 г./ и „отказ за изработване на предизвестието“ съставлява тежко
нарушение на трудовата дисциплина, за което в КТ е предвидена възможност за
работодателя да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение, съгласно
разпоредбата на чл.190, ал.1, т.2 КТ. При определяне на дисциплинарното
наказание, работодателят е спазил и разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ, като е
взел предвид броя и тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, както и поведението
на служителя. Следва да бъде взет предвид и факта, че ищцата след като й е
отказан отпуск, веднага е прибягнала до
вземане на болничен лист, целейки неизпълнение на трудовите си задължения и
отказ от нейна страна да представи отчети за извършените дейности.
Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъде
постановено друго такова, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, включително адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата
страна П.С. К., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
адвокат А.М., със съдебен адрес:*** оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за
въззивното производство, включително адвокатски
хонорар..
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
От фактическа страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал.1, т. 1 за отмяна на
уволнението, извършено с ъс заповед № 8/10.09.2020 г. на управителя на „М.” ООД и чл. 344, ал.1,
т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 1675,30 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат
от незаконното уволнение за период от един месеца, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска до изплащането.
Ищецът П.С. К., ЕГН **********
твърди, че е уволнена незаконосъобразно, а заповедта за уволнение е
немотивирана. Неявяването на работа на служителката се дължи на законоустановен
отпуск по болест, за което работодателят е бил уведомен. Заявява, че не са й
искани обяснения по чл. 193 КТ.
Ответното дружество „М.” ООД, ЕИК********е подало писмен отговор, в който е оспорило предявените искове като
неоснователни.
Съдът констатира
следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че между страните е съществувало
ТПО, прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ със заповед от 10.09.2020 г.,
връчена на ищцата на същата дата. С тази заповед № 8/10.09.2020 г. на управителя на „М.” ООД е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение” за това, че ищцата не се е явила на работа в периода
24.08.2020 г. - 31.08.2020 г., което включва два последователни работни дни,
докато е била в предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение. По
делото са депозирани болнични листове, от които
е видно, че в този период ищцата е била в отпуск по болест, като първият
болничен лист е издаден на 24.08.2020 г. На същата дата ищцата е уведомила
работодателя в служебния електронен чат на фирмата за това обстоятелство, а на
01.09.2020 г. е изпратила снимки от болничните листове в същата система по
изрично искане на управителя на ответното дружество, след което при явяването
си на работа ищцата е представила и физически болничните листове. Тези
обстоятелства не се оспорват от ответника. По делото са били разпитани като свидетели И. Н. и С.И.. Свидетелката Н., която работи в друга
фирма, но двете фирми са с един и същ адрес, офис и управител установява, че на 24.08.2020 г. сутринта, К.
изпратила съобщение, че е в болница, не
е била на работа, но не е
представила болничен лист. От нея били получени снимки от общия чат на
двата болнични листове на 01.09.2020 г., след покана от управителя от
31.08.2020 г. От него били изискани устни обяснения защо има известие, че
ищцата е била в болница, а болничните листове били издадени от личния й лекар. Свидетелката И. установява, че
служителката К., която дошла на работа след болничен, била извикана да подпише
заповедта за дисциплинарно наказание. Не е чула да се иска обяснение, по-скоро К.
била принудена да подпише заповедта, разговорът бил на висок тон. На 10.09.2020
г. К.отново била принудена да подпише
заповедта. Свидетелката твърди, че „аз съм част от този онлайн чат и и там
служителката си изпрати снимка на болничен лист и уведоми, че ще бъде болничен,
това беше малко по-рано преди датата 08.09.2020 г., седмица или 10 дни. „всички
бяхме в офиса, прочетохме съобщението, имаше коментар единствено от И. с
насмешка, че „П. изведнъж се е разболяла“. Свидетелката твърди, че „болничния
лист беше представен в деня, в който беше издаден“ и „мисля, че е имала един
болничен лист“.
От правна страна:
На основание чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението на районният съд е валидно и допустимо, а по същество правилно и
законосъобразно.
Относно искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ.
Настоящата
инстанция намира, че не е била спазена процедурата по издаване на заповедта за
уволнение.
Действително, заповедта
за уволнение е редовна от външна страна, издадена е от компетентен орган в
кръга на правомощията му. Разпоредбата на чл. 186 от КТ дефинира като нарушение на трудовата дисциплина виновното неизпълнение на
трудови задължения от страна на работника или служителя. Процедурата по която
се налага наказание за допуснато дисциплинарно нарушение представлява дисциплинарно производство, съдържащо
норми от процесуален характер, които следва да бъдат спазени от наказващия
орган преди налагане на дисциплинарното наказание. Тези норми са императивни и
за спазването им съдът следи служебно при разглеждане законосъобразността на
уволнението в неговата съдебна фаза. Това са нормите на чл. 195, ал. 1 от КТ,
въвеждаща изискване относно съдържанието на уволнителната заповед, чл. 193, ал.
1 от КТ, а именно - в стадия на установяване факта на нарушението на трудовата
дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения. Съгласно
разясненията, дадени с решение № 432/26.05.2010г. по
гр. д. № 1322/2009
г. на ВКС, ЕК, III ЕО, постановено по реда на чл. 290 ГПК. преди налагане на дисциплинарно
наказание съществен елемент на дисциплинарната процедура е задължението на
работодателя да изслуша или приеме писмените обяснения на нарушителя. Това задължение на работодателя
като орган на дисциплинарна власт представлява, от друга страна, право на
работника или служителя да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Това
означава, че ако работодателят счита, че един работник следва да бъде наказан,
е необходимо да го уведоми за това, че срещу него се провежда дисциплинарно
производство. В противен случай работникът ще бъде поставен в положение на
нерегламентирана от закона изненада. Важно
законово изискване е и това обясненията да са поискани преди връчване на
уволнителната заповед и да се отнасят за
дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказанието, в рамките на
дисциплинарното производство, а не по друг повод. Затова, когато работодателят
уведомява служителя за започналата срещу него дисциплинарна процедура по
налагане на дисциплинарно наказание, е длъжен да посочи точно нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения.
Това дава възможност на работодателя за допълнителна оценка на събраните
доказателства и възможност да прецени отношението на служителя към нарушението,
а по отношение на служителя писмените обяснения, респ. изслушването се явява
единственото в рамките на дисциплинарната процедура средство за защита.
Неизпълнението на задължението на работодателя, произтичащо от нормата на чл. 193,
ал. 1 КТ. е абсолютно основание за отмяна на заповедта за
дисциплинарно уволнение на лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в
разглеждането на спора по същество.
В конкретния казус, работодателят не е изпълнил точно задължението си преди
налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на ищцата.
Същият е отправил няколко покани, но с тях работодателят не е уведомил ищцата
за откритата срещу нея процедура за ангажиране на дисциплинарната й отговорност, като не е
индивидуализирал дисциплинарното нарушение, за което се искат писмените
обяснения, включително неговата противоправност и ангажираните доказателства в
хода на дисциплинарното производство. С тези четири броя покани се искат обяснения
за неспазване срок на разпореждане на работодателя устно и писмено в служебен
чат група за изчерпателно и писмено оформяне на сделките, за които служителят
отговаря, за системно нарушаване на разпореждане на управителя за получаване на
копия от служебна имейл кореспонденция на служителя, за самоволно участие на
служителя в работа, която не е свързана с дейността й, т.е. с тези обяснения не
само не се уведомява служителя за започналата срещу него дисциплинарна
процедура по налагане на дисциплинарно наказание, но не се и конкретизира, че
става въпрос за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, поради факта, че
ищцата не се явила на работа в периода 24.08.2020 г. - 31.08.2020 г., което
включва два последователни работни дни, докато е била в предизвестие за
прекратяване на трудовото й правоотношение, а за изясняване на други
обстоятелства. Установените от свидетелките „разправии“ между служителя и
работодателя касаят обстоятелствата във връзка с връчване на издадената
уволнителна заповед и изясняване на факта дали служителката е била в болница
или на домашно лечение и то след приключване на процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание/ доколкото такава е била проведена/
с издаване на процесната заповед
от 08.09.2020 г.
При тези данни се установява, че преди да бъде издадена заповед № 8/10.09.2020 г. на управителя на „М.” ООД, с която е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение” за това, че ищцата не се е явила на работа в периода
24.08.2020 г. - 31.08.2020 г., което включва два последователни работни дни,
докато е била в предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение, дисциплинарно-
наказващият орган не е събрал и оценил съответните доказателства, касаещи
твърдяното дисциплинарно нарушение от ищцата, т.е. не е спазена процедурата по
чл. 193, ал. 1 КТ.
Отделно от това, процесната заповед
е издадена на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, съгласно който дисциплинарно
уволнение може да се наложи за неявяване на работа за два последователни
работни дни. По делото са били представени болнични листове, от които е видно,
че за цитираният период ищцата е била в отпуск по болест, като първият болничен
лист е издаден на 24.08.2020 г. На същата дата тя е уведомила работодателя в
служебния електронен чат на фирмата за това обстоятелство, а на 01.09.2020 г. е
изпратила снимки от болничните листове в същата система по изрично искане на
управителя на ответното дружество, след което при явяването си на работа е
представила и физически болничните листове. Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата
за медицинската експертиза/ НМЕ/ осигуреният е длъжен да представи болничния
лист или да уведоми работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването
му. Уведомяването може да бъде извършено с представяне на болничен лист или чрез всички
допустими способи, включително и по електронен път. Видно е, че ищцата е
уведомила работодателя за разрешения й отпуск и е показала ясно, че го ползва,
като не се явява на работа, за да изпълнява служебните си задължения. Работодателят
е бил наясно с причините за това, като е ирелевантно за спора исканите от него
обяснения защо ищцата невярно е посочила в общия чат, че е била в болница, а не
на домашно лечение, според свидетелските показания.
Изводът е, че в посочения в уволнителната заповед период от 24.08.2020 г. -
31.08.2020 г. ищцата е била в законоустановен отпуск по болест, а съгласно чл.
18, ал. 1 НМЕ осигуреният не може по своя преценка без разрешение от лекуващия
лекар или ЛKK,
издали болничния лист, да се върне на работа преди
изтичане на разрешения отпуск. Следователно в случая не е налице и виновно
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, което да ангажира
дисциплинарната отговорност на служителката.
Следователно, налице са основанията
на чл.344, ал.1, т.1 КТ, а оттам и на акцесорния иск по т.3 от същия текст.
В конкретния казус, крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на
основание чл.271, ал.1, изр. 1, пр.І ГПК следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора
и предявената претенция, въззивникът/ответник следва да заплати на въззиваемата/ищца
направените от нея разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение
в размер на 600 лв. По делото е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от 600 лв. Същото се явява
неоснователно, тъй като и съгласно чл.7, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм.
относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68
от 2020 г.) По дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа
възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна
заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или
към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2. В случая, размерът на минималната месечна работна
заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ- 27.02.2020 г. е 610 лв., т.е. претендираният размер от 600 лв. не само не
е прекомерен, но дори е по-малък спрямо цитираният текст.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.12.2020 г. по гр.дело № 45255/20г. на
СРС, ГО, 153 състав.
ОСЪЖДА „М.” ООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В.И.С., чрез пълномощника по делото адвокат С.А.
от САК, със съдебен адрес: ***, офис 2 да заплати на П.С. К., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат А.М., със
съдебен адрес:*** направените от нея разноски за въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.