Р Е Ш Е Н И Е № 152
гр.
Сливен, 17.07.2019 год.
В И М Е Т О НА Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на първи юли, през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 152 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Предмет
на оспорване е Ревизионен акт № Р-02002018001320-091-001/18.09.2018 г. на
органа по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден частично с Решение №
258/04.12.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – Бургас, в частта, в която
са констатирани задължения по ЗДДС в размер общо на 12 400 лева и лихви в
размер на 2 704,11 лева, както следва: за данъчен период 01.06.2016 г. –
30.06.2016 г. главница в размер на 8 000 лева и лихви 1 769,03 лева и за
данъчен период 01.07.2016 г. – 31.07.2016 г. главница в размер на 4 400
лева и лихви 935,08 лева, както и задължение по ЗКПО за период 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. главница в размер на 4 391,67
лева и лихви 653,92 лева, представляващи задължение за корпоративен данък.
Жалбоподателят
„Агрототал” ЕООД гр. Сливен обжалва издадения
ревизионен акт в потвърдената част като незаконосъобразен, постановен в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на ревизионния
акт в обжалваната част и присъждане на разноските по делото.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от п. - адв.М.,
която поддържа жалбата. Възразява, че договорът е бил сключен за подготовка и
доставяне на рекламни материали включващи меню, което е било налице, дори
когато проверяващите са били там и другите рекламни дейности, които са били по
договора, а именно останалите реквизити по договора. Тъй като тези всички рекламни
реквизити, които е следвало да извърши по договора за реклама дружеството били
на хартиен носител и е било възможно тяхното унищожаване и повреждане по време
на срока на договора, допълнително се е налагало такива да бъдат подготвени.
Именно затова не бил уточнен точния брой на тези рекламни реквизити и в това се
състояло според наказващия орган нарушението.
Ответникът
- директор на Дирекция "ОДОП"- Бургас се представлява от юриск. В. М., който оспорва основателността на жалбата,
счита, в настоящия случай няма спор дали в обекта е извършвана рекламна
дейност, или не, а спорът бил относно основанието за издаване на въпросната
данъчна фактура по която е използван данъчен кредит. Безспорно било доказано,
че нито има настъпило данъчно събитие, нито било налице авансово плащане, които
да са основания за издаване на въпросната данъчна фактура. Моли съда да
потвърди обжалвания ревизионен акт, като законосъобразен и правилен, в частта
му, която е потвърдена с решението на Директора на Дирекция „ОДОП” - Бургас.
Претендира за ю. в. в размер на 1135 лева.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Със Заповед
за възлагане на ревизия № Р-02002018001320-020-001/07.03.2018 г., изменяна със
Заповеди № Р-02002018001320-020-002/09.05.2018 г., №
Р-02002018001320-020-003/11.06.2018 г. и № Р-02002018001320-020-004/07.08.2018
г. (л.139-144 от АД 355/2018), е възложено извършването на ревизия на
търговското дружество „Агрототал” ЕООД гр. Сливен, с
предметен обхват - установяване на задължения за КД и ДДС за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2017 г. Резултатите от ревизията са
обобщени в съставен РД № Р-02002018001320-092-001/28.08.2018 г.,
като въз основа на съдържащите се в него фактически констатации е издаден
процесният РА № Р-02002018001320-091-001/18.09.2018 г., поправен с РА за поправка на РА №
П-02002018176461-003- 001/05.10.2018 г., с който, в тежест на ревизираното
дружество са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 12 400,00
лв. за данъчен период м.06 и м.07.2016 г. и начислените върху тях лихви в
размер на 2 704,11 лв., на основание чл.68 ал.1 т.1 и чл.69, ал.1 т.1 във вр с чл.70, ал.5 от ЗДДС и задължения по ЗКПО в размер на 6
200,00 лв. за данъчен период 01.01.2016 г. –
31.12.2016 г. и начислените върху тях лихви в размер на 923,19 лв., на основание чл.26, т.2 във вр. с чл.23 ал.2 т.1 от ЗКПО (л.70-83 от АД 355/2018). РА е
съобщен на жалбоподателя на 20.09.2018 г. (л.85 от АД 355/2018)
Против РА е подадена жалба до горестоящия
административен орган на 04.10.2018 г. в частта относно констатирани задължения
по ЗДДС в размер на 12400 лв. и съответно начислените върху тях лихви в размер
на 2704,11 лв. и задължения по ЗКПО в размер на 6200 лв. и съответно, начислените
върху тях лихви в размер на 923,19 лв. (л.63 от АД 355/2018) При оспорването по
административен ред ревизионният акт е потвърден с Решение № 258/04.12.2018 г.
на директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП относно
констатирани задължения по ЗДДС в размер общо на 12 400 лева и лихви в
размер на 2 704,11 лева, както следва: за данъчен период 01.06.2016 г. –
30.06.2016 г. главница в размер на 8 000 лева и лихви 1 769,03 лева и за
данъчен период 01.07.2016 г. – 31.07.2016 г. главница в размер на 4 400
лева и лихви 935,08 лева, както и задължение по ЗКПО за период 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. главница в размер на 4 391,67
лева и лихви 653,92 лева, като е отменен относно задължение по ЗКПО за период
01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. главница в размер на 1808,33
лева и лихви 269,27 лева, но при други мотиви. Прието е, че от събраните по
преписката доказателства се разколебават констатацията на ревизиращите органи,
че е налице липса на получени рекламни услуги, от посочения доставчик по
сключения между „Агрототал" ЕООД и „Европарк" ЕООД договор за реклама от 01.06.2016 г. Същия
влизал в сила от 01.06.2016 г. и имал срок на действие от 24 месеца, като
съгласно чл.5 от договора. „Европарк" ЕООД се
задължавал да извършва реклама на „Агрототал"
ЕООД за срока, определен в чл. 2, т.е. 24 месеца. Следователно, рекламната
услуга следвало да бъде извършвана в периода от 01.06.2016 г. до 31.05.2018 г. Процесната фактура № 740/04.07.2016 г. била издадена от „Европарк" ЕООД месец след стартиране действието на
договора, а същата била на стойност 74400,00 лв. с ДДС, което била общата
стойност на договора, съгласно чл. 6 от същия. Относно възникването на
данъчното събитие за процесната рекламна услуга, бил приложим чл.25, ал.5 от ЗДДС, т.е. същото възниква в края на всяка календарна година от срока на
действие на договора. Следователно, към издаването на фактура № 740/04.07.2016
г. данъчното събитие все още не било възникнало. Съответно, към този момент ДДС
за тази доставка все още не бил изискуем и не е възникнало задължението същия
да бъде начислен от „Европарк" ЕООД, съгласно
чл. 25, ал. 6 от ЗДДС.
Към момента на издаването на фактура № 740/04.07.2016
г. не е било налице данъчно събитие или авансово плащане по доставката, което
да изисква начисляване на ДДС. Това обстоятелство водило до извода, че
фактурата е издадена без основание, както и без основание е начислен ДДС с нея.
Следователно, органът по приходите правилно бил отказал данъчен кредит по тази
фактура, но основанието за това следва да бъде чл. 70, ал. 5, във връзка с чл.
68, ал. 2 и чл. 25, ал. 5 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС.
Разходите по договора за рекламните услуги не били
свързани само с един отчетен период, а с три (2016 г., 2017 г. и 2018 г.),
предвид това, че било договорено рекламните услуги да се извършват в период от
24 месеца, считано от 01.06.2016 г. Поради тази причина е следвало тези разходи
да се разпределят за трите отчетни периода, за които се отнасят, съобразно
изискванията на счетоводното законодателство. Следователно, като текущи разходи
за отчетен период 2016 г. е следвало да бъдат отчетени само част от спорните
разходи в размер на 7/24 от общия им размер 62 000,00 лв. съобразно месеците,
съдържащи се в него - от 01.06.2016 г. до 31.12.2016 г., т.е. 18 083,33 лв.
Останалата част от документираните разходи за реклама с процесната фактура в
размер на 43 916,67 лв. е следвало да бъдат отчетени като разходи за бъдещи
периоди (2017 г. и 2018 г.).
В случая, относима била
разпоредбата на чл. 16.21. на част „Специални изисквания към съдържанието на
отделни статии в счетоводния баланс" от СС № 1 Представяне на финансови
отчети. В счетоводството на „Агрототал" ЕООД за
2016 г. нямало отчетени разходи за бъдещи периоди, съответно такива нямало и в
изготвения от дружеството годишен финансов отчет, част от който бил счетоводния
баланс на дружеството, съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗСч. Следователно,
ревизираното лице било нарушило горецитираните
разпоредби от счетоводното законодателство, което налагало корекция на
отчетените от същото разходи за 2016 г. на основание чл.77, ал.1 от ЗКПО със
сумата от 43 916,67 лв., представляваща разходи за бъдещи отчетни периоди. Това
щяло да доведе до увеличение на счетоводния финансов резултат на „Агрототал" ЕООД за 2016 г. с горепосочената сума,
съответно до допълнително дължим корпоративен данък в размер на 4 391,67 лв., а
не в размер на 6 200,00 лв., какъвто бил определен от органа по приходите.
Съответно, дължимите лихви за просрочие следвало да
бъдат в размер на 653,92 лв., а не определените от органите по приходите в
размер на 923,19 лв.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е
установена от събраните по делото писмени доказателства и обясненията на
страните.
При така установеното от фактическа страна, се налагат
следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу годен за оспорване
административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита, в частта, в която е обжалван и потвърден по административен
ред и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.156
ал.1 от ДОПК, поради което е допустима.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Атакуваният ревизионен акт е издаден от компетентен
орган по смисъла на чл. 118, ал.2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал.1, т.4 от ЗНАП.
Органът, възложил производството е имал това правомощие по чл. 112, ал.
2, т. 1 от ДОПК с оглед заповед № РД-1/02.01.2018 г. на директора на ТД на НАП
- Бургас. (л.46 от АД 355/2018) Актът е
издаден в преписаната от закона форма и съгласно изискванията за съдържание по
чл. 120 от ДОПК. Ревизионното производство е приключило в установения от чл.
114, ал. 2 от ДОПК срок, надлежно определен от органа, който я е възложил и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. РА
съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК и е съставен като
електронен документ с квалифицирани електронни подписи. Ревизионен доклад № Р-02002018001320-092-001/28.08.2018
г. е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от същия кодекс и е връчен на
дружеството-жалбоподател при спазване разпоредбата чл. 117, ал. 4 от ДОПК. Не се констатираха нарушения на процесуалните
правила по провеждане на ревизията, които да са ограничили правото на защита на
ревизираното лице. Всички актове по възлагането и провеждането на ревизионното
производство са надлежно връчени. В хода на ревизията са установени всички
релевантни за спора факти, които не се оспорват и в жалбата.
Спорът е правен и касае материалната законосъобразност
на отказа за признаване на ползвания от жалбоподателя данъчен кредит по фактура
№ 740/04.07.2016 г. и увеличаването на финансовия резултат на дружеството за
2016 г. със сумата от 43 916,67 лв., и начисляването на КД за тази година в размер на от 4391,67 лв..
В случая по делото няма спор, че съгласно договора за
реклама от 01.06.2016 г., ревизираното дружество „Агрототал"
ЕООД е възложило на „Европарк" ЕООД да рекламира
дейността му срещу заплащане. Договорът влязъл в сила от 01.06.2016 г. и има
действие 24 месеца. Съгласно писмените обяснения от управителя на „Европарк" ЕООД, последното е к. на г. п. С. и извършва
р. на „Агрототал" ЕООД като поставя р. к. в
обедните менюта на заведенията, както и ф. и п. на територията на г. п.„Европарк" ЕООД разполага с необходимия технически и
кадрови потенциал за извършване на услугата - … човека нает персонал. Плащането
е извършено чрез прихващане на закупени дърва за огрев от „Агрототал"
ЕООД. Не е спорно и обстоятелството, че за предоставената услуга е
издадена фактура № 740/04.07.2016 г. от
„Европарк" ЕООД на стойност 74400,00 лв. с ДДС,
(данъчна основа 62 000 лв.. и ДДС 12400 лв.) което била общата стойност на
договора за реклама, съгласно чл. 6 от същия. Горестоящият
административен орган е приел, че от декларираните данни в дневниците за
продажби на доставчика за периода 01.06.2016 г. - 31.12.2017 г. е видно, че „Европарк" ЕООД е отчитало о. от пет заведения (кафе
клуб, кафе „Д.", кафе бар „Д.", бар „Ф.", кафе „С."), както
и приходи от вход за б. и д. п.. Освен това били издавани фактури за рекламни
услуги и на други фирми като „Минерална вода Ком" АД, „Кока Кола" АД
и „Каменица" АД. Тези факти и обстоятелства разколебавали констатацията на
ревизиращите органи, че в случая е налице липса на получени рекламни услуги
т.е. не е приет извода на ревизиращия екип, че липсва реалност на доставката по
фактура № 740/04.07.2016 г..
В същото време горестоящия
административен орган е приел, че към момента на издаването на фактура №
740/04.07.2016 г. не е било налице данъчно събитие или авансово плащане по
доставката, което да изисква начисляване на ДДС, поради което фактурата била
издадена без основание, както и без основание е начислен ДДС с нея.
Следователно, органът по приходите правилно е отказал данъчен кредит по тази
фактура, но основанието за това следвало да бъде чл. 70, ал. 5, във връзка с
чл. 68, ал. 2 и чл. 25, ал. 5 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС.
По силата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС при доставка с
периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по
чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за
отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която
плащането е станало дължимо. Съгласно ал. 5 на същата разпоредба, ал. 4 не се
прилага при доставки с непрекъснато изпълнение с продължителност за период,
по-дълъг от една година, за които не е налице дължимост
за плащане за период, по-дълъг от една година. За такива доставки се счита, че
данъчното събитие настъпва в края на всяка календарна година, като за
календарната година на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на
датата на прекратяване на доставките. Доставки с непрекъснато изпълнение са
доставки по договори, по които доставчикът се е задължил към получателя
непрекъснато в течение на определено време да извършва или да не извършва
редица еднакви по същество престации - продължително
да прави или не прави нещо. В случаите на доставки на услуги по предоставяне на
реклама за определен период от време, предвид характера на същите, като в
договора не е предвидено поетапно или периодично изпълнение, следва да се
приеме, че тези доставки са с непрекъснато изпълнение. На датата на възникване
на данъчното събитие данъкът за доставката става изискуем (чл. 25, ал. 6 от ЗДДС).
По време на ревизията не е установено, че в случая е
налице авансово плащане по доставката, за да е приложима хипотезата на чл. 25,
ал. 7 от ЗДДС. В хода на насрещната проверка на „Европарк"
ЕООД са изискани платежни документи във връзка с плащането по процесната
фактура, но такива не са представени. В писмените обяснения на управителя на
доставчика е заявено, че плащането е извършено с прихващане срещу закупени
дърва за огрев от „Агрототал" ЕООД, но не са представени
съответните документи и счетоводни записвания - не са представени протоколи за
прихващане на вземания със задължения, съответно документите, по които са
възникнали същите.
Следователно правилно административният орган е приел,
че към момента на издаването на фактура № 740/04.07.2016 г. не е било налице
данъчно събитие или авансово плащане по доставката, което да изисква начисляване
на ДДС, поради което фактурата е издадена без основание, както и без основание
е начислен ДДС с нея.
При ревизията е установено, че кредитно известие №
739/30.06.2016 г. с данъчна основа 40 000,00 лв. и начислен ДДС в размер на 8
000,00 лв. неправилно е отразено от „Агрототал"
ЕООД в дневниците му за покупки за м. 07.2016 г. вместо за м. 06.2016 г. в
нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС. Органите по приходите не са признали
данъчен кредит в размер на 8 000,00 лв. през м. 06.2016 г. и съответно са увеличили
размера на данъчния кредит през м. 07.2016 г. със същата сума. В резултат на
това, установения при ревизията резултат за довнасяме за данъчен период м.
07.2016 г. е в размер на 4 400,00 лв., получен като разлика между непризнатия
данъчен кредит в размер на 12 400,00 лв. по фактура № 740/04.07.2016 г. и
признатия данъчен кредит по КИ № 739/30.06.2016 г. в размер на 8 000,00 лв.
Съответно, определените с обжалвания РА лихви за просрочие
общо в размер на 2 704,11 лв. за двата процесии данъчни периода включват лихви
върху непризнатия данъчен кредит в размер на 12 400,00 лв. (1 700,13 лв.) и
лихви за неправомерно ползвания кредит в размер на 8 000,00 лв. за периода от
15.07.2016 г. до 14.08.2016 г. (68,90 лв.) поради по-късното отразяване на
горепосоченото кредитно известие.
Правилен е и извода на административния орган в частта
по ЗКПО, който е свързан отново с фактура № 740/04.07.2016 г. Въз основа на
нея, от оспорващото дружество са отчетени разходи за рекламни услуги в размер
на 62 000,00 лв., които са участвали при формирането на счетоводния финансов
резултат на „Агрототал" ЕООД за 2016 г. Спорните
разходи за рекламни услуги са отчетени като текущи за 2016 г. в пълния им в
размер от 62 000,00 лв. според уговорената цена в договора за реклама без ДДС.
Същите са осчетоводени по счетоводна сметка 602 Разходи за външни услуги, след
което в счетоводна сметка 611 Разходи за основна дейност, която е приключена
със счетоводна сметка 123 Печалби и загуби от текущата година, т.е. оказали са
влияние върху счетоводния финансов резултат на дружеството за 2016 г.
В случая, ревизираното лице не е съобразило, че
разходите за рекламните услуги не са свързани само с един отчетен период, а с
три (2016 г., 2017 г. и 2018 г.), предвид това, че е договорено рекламните
услуги да се извършват в период от 24 месеца, считано от 01.06.2016 г. Поради
тази причина е следвало тези разходи да се разпределят за трите отчетни
периода, за които се отнасят, съобразно изискванията на счетоводното
законодателство. В случая, относима е разпоредбата на
чл.16.21. на част „Специални изисквания към съдържанието на отделни статии в
счетоводния баланс" от СС № 1 Представяне на финансови отчети (Приложение
към ПМС № 46 от 21.03.2005 г., обн., ДВ, бр. 30 от
7.04.2005 г.,), която гласи, че възникналите разходи през текущия отчетен
период, които са свързани със следващи отчетни периоди, се посочват като
разходи за бъдещи периоди.
Следователно, като текущи разходи за отчетен период
2016 г. е следвало да бъдат отчетени само част от спорните разходи в размер на
7/24 от общия им размер 62 000,00 лв. съобразно месеците, съдържащи се в него -
от 01.06.2016 г. до 31.12.2016 г., т.е. 18 083,33 лв. Останалата част от
документираните разходи за реклама с процесната фактура в размер на 43 916,67
лв. е следвало да бъдат отчетени като разходи за бъдещи периоди (2017 г. и 2018
г.). Видно от представената оборотна ведомост за 2016 г., разходи за бъдещи
периоди въобще не са отчетени от „Агрототал"
ЕООД през този отчетен период. Не са посочени такива и в счетоводния баланс на
дружеството за 2016 г. Напротив, същите се съдържат в сумата на разходите за
външни услуги, посочени в Отчета за приходите и разходите за 2016 г. (раздел А
Разходи, код на реда 10220), която сума представлява целия дебитен оборот на
счетоводна сметка 602 Разходи за външни услуги по данни от годишната оборотна
ведомост на предприятието. По този начин са нарушени разпоредбите на чл. 24,
ал. 1 и ал. 2 от ЗСч. (в сила от 01.01.2016 г.).
Според горепосочените разпоредби, финансовите отчети
трябва да представят вярно и честно финансовите резултати от дейността на
предприятието в съответствие с определенията и критериите за признаване на
активи, пасиви, приходи и разходи, заложени в приложимите счетоводни стандарти.
В счетоводството на „Агрототал" ЕООД за 2016 г.
няма отчетени разходи за бъдещи периоди, съответно такива няма и в изготвения
от дружеството годишен финансов отчет, част от който е и счетоводния баланс на
дружеството, съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗСч. Следователно, ревизираното лице е
нарушило горецитираните разпоредби от счетоводното
законодателство, което е наложило корекция на отчетените от същото разходи за
2016 г. на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО със сумата от 43 916,67 лв.,
представляваща разходи за бъдещи отчетни периоди. Това е довело до увеличение
на счетоводния финансов резултат на „Агрототал"
ЕООД за 2016 г. с горепосочената сума, съответно до начисляване на допълнително
дължим корпоративен данък в размер на 4 391,67 лв. и дължимите лихви за просрочие в размер на 653,92 лв..
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваният
ревизионен акт е правилен и законосъобразен, и като такъв следва да бъде
оставен в сила, а жалбата като недоказана и неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
С оглед, констатираната неоснователност на жалбата, на
данъчната администрация се дължат сторените разноски по производството за
осъществената ю. защита. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във
връзка с чл. 8 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, те се констатираха в размер на 1134 лв.
Направеното от пълномощника на оспорващия възражение
за прекомерност на претендираното ю. възнаграждение е
неоснователно. Както бе посочено същото е определено на основание чл. 161, ал.1
изр. последно от ДОПК и съответства на минималния размер по чл.8 ал.1 т.4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което липсва основание за приложение на чл.161 ал.2 от ДОПК.
Така мотивиран и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Административен
съд Сливен,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Агрототал"
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“Великокняжевска“ № 123,
против Ревизионен акт №
Р-02002018001320-091-001/18.09.2018 г., поправен с РА за поправка на РА №
П-02002018176461-003- 001/05.10.2018 г. на органа по приходите при ТД на НАП –
Бургас, потвърден с Решене № 258/04.12.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП”
– Бургас, в частта, в която са констатирани задължения по ЗДДС в размер общо на
12 400 лева и лихви в размер на 2 704,11 лева, както следва: за данъчен
период 01.06.2016 г. – 30.06.2016 г. главница в размер на 8 000 лева и лихви
1 769,03 лева и за данъчен период 01.07.2016 г. – 31.07.2016 г. главница в
размер на 4 400 лева и лихви 935,08 лева, както и задължение по ЗКПО за
период 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. главница в
размер на 4 391,67 лева и лихви 653,92 лева, представляващи задължение за
корпоративен данък..
ОСЪЖДА „Агрототал" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.Сливен, ул.“Великокняжевска“
№ 123, да заплати на Дирекция "ОДОП" гр. Бургас, при Централно
Управление на Национална агенция по приходите сумата от 1134 лв. (хиляда сто
тридесет и четири лева) за осъществена ю. защита.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: