№ 395
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20211100511317 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
С решение № 20136533 от 10.06.2021 г., постановено по гр.д. № 65574 по
описа за 2020 г. на Софийския районен съд, 72 състав, е признато за незаконно и
отменено уволнението на Е.Т.Ц., извършено със заповед № 45-01-532/ 13.11.2020г. на
главния директор на Главна Дирекция „Г.в.а.“, с която на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 188, т. 3 КТ, вр. чл. 190, ал.1,
т. 4, пр. 1 и т. 7 КТ, на основание чл. 344, т. 1 КТ, същата е възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност „старши инспектор“ в отдел „Авиационна сигурност“,
дирекция „Оператори, авиационна сигурност, въздушно пространство, търсене и
спасяване и правно осигуряване“, на основание чл. 344, т. 3 КТ; Главна Дирекция
„Г.в.а.” е осъдена да заплати на Е.Т.Ц. обезщетение за оставането й без работа в размер
на 16 230 лв. за периода от 13.11.2020 г. до 13.5.2021 г., ведно със законната лихва
върху сумата считано от 31.12.2020 г. до изплащането , на основание чл. 344, т. 3
ГПК.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство. В жалбата са наведени доводи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че сертификационната процедура,
извършена от ищцата, периода 17.12.2019г.- 18.12.2019г. напълно съответства на
Процедура сертифициране на персонала по авиационна сигурност, Национална
1
програма за сигурност в гражданското въздухоплаване (НПСГВ) и Националната
програма за обучение и сертифициране по сигурност в гражданското въздухоплаване
(НПОССГВ). Сочи, че с Процедурата по сертифициране на персонала по авиационна
сигурност и НПСГВ, т. 4.5, се вменява задължение на членовете на сертификационната
комисия положените тестове да са в пълно съответствие с разпоредбите на НПОССГВ
и да предприемат мерки за предотвратяване на заобикаляне на разпоредбите или
валидното им изпълнение, част от които задължения е да се увери, че рентгеновото
оборудване, на което се провежда сертификационната сесия отговаря на изискванията,
одобрено е от ГД “ГВА” и неговите функционалности и конфигурация позволяват да
бъде извършена достоверна преценка за познанията и уменията на служителя.
Съгласно раздел II, част 7, т. 7.1. НПСГВ, целта на тестовете е изпитващият да се
увери, че кандидатът притежава уменията, които се изискват от него в реална
обстановка.
Навежда доводи, че първоинстанционният съд неоснователно не е взел предвид,
че при провеждане на сертификационната сесия ищцата не се е убедила, че
рентгеновото оборудване отговаря на изискванията на глава 12 НПСГВ, като не е
извършен тест за одобрение, за да се гарантира, че същото отговаря на изискванията.
Изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че при проведената
сертификационна сесия се е достигнало до верни резултати.
Според жалбоподателя съдът неправилно е анализирал събраните гласни
доказателствени средства и е кредитирал показанията на св. М.С., който е участвал
заедно с ищцата в сертификационната сесия и на когото е наложено дисциплинарно
наказание “предупреждение за уволнение”, като неоснователно е дискредитирал
показанията на св. Г.. Релевира доводи, че въпросът дали е имало обозначителни знаци
върху оборудването, които да сочат дали същото е идентично с одобреното от ГД
“ГДА”, е неотносим, тъй като извършването на проверка за това е въпрос на
компетентност от страна на ищцата.
По отношение на второто нарушение, а именно, че при одобряване на
Програмата за сигурност на летището не е взето предвид, че същата не съдържа
Оценка на риска, излага доводи за несъгласие с изводите на първоинстанционният съд,
че не е налице такова. Сочи, че не е взето предвид, че тъй като в Програмата за
сигурност на регулирания агент се съдържат изключения по отношение на товари, е
необходимо първо да се одобри оценката на риска, след което разписаните в нея мерки
се включват в програмата за сигурност, за да се премине към прилагането им. В случай,
че оценката на риска не е одобрена, но е одобрена програмата за сигурност, която
включва мерки за оценка на риска, субектите ще се ползват с привилегии без това да е
одобрено. Сочи, че не е отчетено, че одобрената Оценка на риска е непълна и в нея не е
описано намиращото се на територията на летището военно формирование 32040- 23
2
авиобаза на МО, намиращо се на постоянно демаркирана зона. В одобрената Оценка са
посочени редица предмети, които не отговарят на изискванията на дефинициите
специална продукция и военна продукция в Наредба за контрол върху режима на
търговия с военна и специална продукция, както и че е налице припокриване на
понятията.
В срока и реда по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Е.Т.Ц., в който се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски
съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при
което намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 344, т.1 КТ, за отмяна на уволнението, извършено със
заповед № 45- 01- 532/ 13.11.2020г., с правно основание чл. 344, т. 2 КТ- за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност- “старши инспектор” в
отдел “Авиационна сигурност”, дирекция “Оператори, авиационна сигурност,
въздушно пространство, търсене и спасяване, и правно осигуряване”, с правно
основание чл. 344, т. 3 КТ, за сумата 16230 лева, представляваща обезщетение за
претърпените вреди вследствие на уволнението за периода за периода от 13.11.2020 г.
до 13.5.2021г.
Предявените искове са обосновани с доводи за съществуващо трудово
правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор от 18.07.2016г. , по силата
на което ищцата заемала длъжността “старши инспектор” в отдел “Авиационна
сигурност”, дирекция “Оператори, авиационна сигурност, въздушно пространство,
търсене и спасяване, и правно осигуряване”, прекратено със заповед № 45- 01- 532/
13.11.2020г., поради налагане на дисциплинарно наказание “Уволнение”, поради
злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него
сведения и други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
В исковата молба ищцата навежда доводи за незаконосъобразност на
уволнението, поради предварителна закрила по чл. 333, т. 4 КТ, тъй като уволнението
било извършено по време на ползване на разрешен отпуск по болест от ищцата;
неспазен срок по чл. 194 КТ и немотивираност на заповедта. Сочи, че не е извършила
вмененото ѝ нарушение.
Във връзка с твърденията, че не е извършила нарушенията, за които е
наложено наказание, релевира доводи, че няма задължение да проверява дали
3
рентгеновото оборудване, на което ще бъде проведен практическия изпит отговаря на
изискванията и дали е одобрено от ГД “ГВА”, нито да описва вида на рентгена в
протокола. Твърди, че в случая е необходимо оборудването да е техническо изправно и
лицата да бъдат изпитани в условия, най- близки до работната среда.
Сочи, че е невярно твърдението, че е нарушила задължението си да докладва на
прекия си ръководител за това, че летище П. извършва контрол за сигурност с
рентгеново оборудване, което не е одобрено от ГД “ГВА” и не е вписано в годишната
му програма за сигурност. Напротив, при извършената в периода 17.12.2019г.-
18.12.2019г. сертификационна сесия на летище П., е спазила всички вменени
задължения и нормативни изисквания, като издадените сертификати на служителите не
са анулирани.
Според ищцата рентгеновото оборудване е било предмет на предходни
проверки, извършена от ищцата. По време на проверката в периода 17.12.2019г.-
18.12.2019г. Предмет на същата не е било рентгеновото оборудване.
Оспорва да е нарушила процедурата за одобрение на Оценка на риска на
регулиран агент “Летище П.” ЕАД. Счита, че от съдържанието на заповедта в тази
част не става ясно какво нарушение е вменено на ищцата. В тази връзка се излагат
доводи, че работодателят не отрича, че няма законова разпоредба, задължаваща
оценката на риска да бъде одобрена преди програмата за сигурност на регулирания
агент, изработена от самия агент, както и че съдържанието на оценката е нормативно
определено.
Според НП за С в ГВ (НПСГВ)- т. 6.2.2.3, въз основа на Оценка на риска, ГД
“ГВА” може да разреши определен вид пратки да бъдат освободени от проверка или да
бъдат подложени на специални процедури за сигурност. В посочената процедура не се
предвижда оценката на риска да подлежи на отделно одобрение. По време на
извършена в периода 08.10.2019г.- 11.10.2019г. проверка ищцата е констатирала, че
липсва оценка на риска, въз основа на която ГД “ГВА” може да реши да бъдат
освободени от проверка или да бъдат подложени на специални процедури за сигурност
товари и полети, превозвани на отделни специални полети, които се извършват за
сметка на един изпращач. По повод на извършен от нея доклад, “Летище П.” ЕАД
изготвя екшън план, в който е включена и оценка на риска, който е одобрен от ГД
”ГВА”. Сочи, че докладът на ищцата от 14.02.2020г., одобрен от Н.Х. на 17.02.2020г.,
се сочи, че оценката има необходимото съдържание. Затова неясно остава защо в
доклада си от 01.02.2020г. същият констатира, че оценката не отговаря на
изискванията.
Релевира доводи, че наложеното наказание е несъразмерно тежко на
нарушенията.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна ГД
4
“Г.в.а.”, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. Навеждат се
доводи, че към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор,
ищцата не е уведомила работодателя, че е разрешено ползването на отпуск за
временна нетрудоспособност. Сочи, че при извършване на уволнението е спазен
срокът по чл. 194 КТ. Сочи, че е узнал за извършеното нарушение на 01.09.2020г.,
когато получил доклада на началника на служба “Авиационна сигурност”.
Навежда доводи за неоснователност на довода за немотивираност на заповедта.
Сочи, че в заповедта ясно е посочено, че наказанието е наложено за това, че е проведен
практически тест- етап 3 от процедурата по сертифициране на служители по
сигурността на летище П. на рентгеново обслужване, което не отговаря на съответните
изисквания. Посочено е, че членовете на комисията по сертифициране, каквато е
ищцата, носят отговорност за цялостния процес на сертифициране, изпитващите, носят
отговорност, че тестовете са проведени по съответния ред и са упълномощени да
вземат решения при наличието на ситуация, която може да доведе до нарушаване на
изпитния процес.
Навежда доводи, че ищцата е запозната с процедурата по сертифициране на
персонала, поради което с действията си е злоупотребила с доверието на работодателя.
Релевира доводи, че предмет на проверките в периода 29.01.2020г.- 31.01.2020г.
не е била проведената сертификационна сесия, поради което в докладите за същите не
са констатирани нарушения в тази връзка. Въпросът дали сертификационната сесия е
извършена по надлежния ред е част от проверката на самата сесия, която се извършва
по друг ред. Сочи, че нормативната уредба не предвижда като основание за анулиране
на издадените сертификати провеждане на сертификационната сесия в разрез с
установения ред.
По общите факти:
Не се спори по делото, че между страните е възникнало трудово
правоотношение, въз основа на трудов договор, по силата на което ищцата заемала
длъжността “старши инспектор” в отдел “Авиационна сигурност”, дирекция
“Оператори, авиационна сигурност, въздушно пространство, търсене и спасяване, и
правно осигуряване”, прекратено със заповед № 45- 01- 532/ 13.11.2020г., поради
налагане на дисциплинарно наказание “Уволнение”, поради злоупотреба с доверието
на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения и други тежки
нарушения на трудовата дисциплина.
. Относно иска по чл. 344, т.1 КТ:
Релевантните по делото въпроси са законосъобразно прекратяване на трудовото
правоотношение от работодателя, конкретно, законосъобразно провеждане на
дисциплинарно производство- издаване на заповедта в срока по чл. 194 КТ,
мотивиране на същата, установяване, че работникът е извършил вменените му
5
нарушения, спазване на предварителната закрила, при наличието на условията за това.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, доказването на
посочените обстоятелства е в тежест на работодателя.
Ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право на работодателя да уволни работника/
служителя, а ответникът– всички факти, които пораждат това право или имат значение
за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти,
които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са
посочени от ищеца в исковата молба. Непосочени пороци на заповедта за уволнение не
могат да се въвеждат в предмета на спора от съда, тъй като по този начин ще се наруши
принципът на диспозитивното начало в гражданския процес и съдът ще се произнесе
извън сезирането (в този смисъл – Решение № 92/14.04.2016 г. по гр. д. № 4515/2015 г.
на ВКС, IV г. о.; Решение № 174/13.10. 2016 г. по гр.д. № 659/2016 г. на ВКС, III г. о.;
Решение № 23/02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г. на ВКС, IV г. о.; Решение №
160/01.06.2016 по гр. д. № 222/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др. ). Непредявените от ищеца
обстоятелства, които опорочават уволнителното волеизявление, се преклудират. Съдът
не може да обсъжда и разглежда твърдения за факти, осъществили се преди
предявяване на иска, които ищецът не е предявил по надлежния ред. Решението по иск
за признаване на уволнението за незаконно не може да се основе на факти, които
опорочават или погасяват спорното потестативно право, ако не са изрично посочени от
ищеца като такива.
Пороците на уволнението, въведени от ищеца в настоящото производство, се
отнасят до две групи:
1). процедурни;
2). доводи по същество.
Първият спорен въпрос е ползвал ли се е работникът от предварителна закрила
по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. Ищцата в първоинстанционното производство е навела
доводи, че заповедта за уволнение е връчена докато същата ползвала отпуск по
болест. От събраните по делото доказателства се установява, че на 13.11.2020г., в 16.07
часа, ищцата уведомила работодателя си, че от 12.11.2020г. е в отпуск по болест, като
след излизане на резултатите от PCR теста, ще представи болничен лист. Болничният
лист е представен на работодателя чрез електронна поща на 16.11.2020г.Установява се,
че ищцата е направила PCR тест за коронавирус (Covid 19), който е бил с отрицателен
резултат. От представения болничен лист, издаден на 12.11.2020г., се установява, че на
ищцата е поставена диагноза “Вирусна инфекция, неуточнена” и е разрешено
ползването на отпуск по болест за периода 12.11.2020г.- 20.11.2020г. Заповедта за
уволнение е връчена лично на работника чрез куриер на 13.11.2020г. в 15,20 часа.
Разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ предвижда закрила на работник, който е
6
започнал да ползва разрешения му отпуск, в случаите по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, като
предвижда, че в този случай работодателят може да уволни работника само с
предварително разрешение на инспекцията по труда.
В трайната съдебна практика, както многократно е посочвал ВКС в решенията
си, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ важи само, ако работникът е започнал
ползването на разрешения му отпуск. Тази закрила по чл. 333 КТ е "предварителна" и
изрично в чл. 333, ал. 7 КТ е указано, че следва да е осъществена до момента, в който
заповедта за уволнение се връчи на работника или служителя, което може и да не
съвпада с датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Конретиката на
случая сочи, че ищцата е уведомила работодателя си, че ѝ е разрешен отпуск по болест,
като предстои да представи болничен лист, на 13.11.2020г. в 16,08 часа, а същата е
получила заповедта за уволнение на 13.11.2020г. в 15,20 часа. Съдебната практика
непротиворечиво приема, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ има обективен характер
и важи само когато работникът или служителят е започнал ползването на разрешения
му отпуск, без значение точно какъв е той- годишен, неплатен, учебен, отпуск за
временна неработоспособност и др. При положение, че на работника е била връчена
заповедта за уволнение преди същият да уведоми работодателя си, че му е разрешено
ползването на отпуск, независимо дали вече му е бил издаден болничен лист, той не се
ползва от предварителна закрила.
Следващият спорен между страните въпрос е спазен ли е двумесечният срок по
чл. 194 КТ. Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-
късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от
извършването му. Срокът по чл. 194 КТ е преклузивен и единствените две хипотези,
при които законодателят изчерпателно е предвидил възможност за спирането му са при
законоустановен отпуск на работника или служителя и участие в стачка. В рамките на
двумесечния срок от откриване на нарушението, работодателят следва да извърши
всички необходими действия. След изтичане на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1
КТ субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно
наказание, ако не е упражнено се преклудира ( в т.см. решение № 256 от
18.05.2012г. по гр.д. № 1036/ 2011г. на IV г.о. на ВКС). Нормата е императивна и съдът
следи служебно за прилагането й. Не съществуват обективни причини, които да
обосноват възможност за налагане на дисциплинарно наказание след изтичане на срока
по чл. 194, ал. 1 КТ, защото след изтичането му в правния мир дисциплинарната
простъпка вече не съществува като основание за налагане на наказание и се прекратява
възможността за търсене на дисциплинарна отговорност (в този смисъл определение №
277 от 21.02.2014г. на ВКС по гр. д. № 7293/2013г., III г. о., ГК).
Противно на доводите на ищцата, наказанието е наложено в двумесечния срок
от узнаване за нарушението от работодателя. Под откриване на нарушението по см.
на чл. 194, ал. 1 КТ следва да се разбира узнаването от субекта на дисциплинарна власт
7
на установено в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина-
установени субект на нарушението, време и място на извършването му, съществените
признаци на деянието от субективна и обективна страна, които го квалифицират като
дисциплинарно нарушение (в т.см. решение по гр.д. № 918/ 2012г. на IV г.о., решение
по гр.д. № 1036/ 2011г. на IV г.о. на ВКС). Извършените нарушения на трудовата
дисциплина следва да се считат открити от органа на дисциплинарна власт след
приключване на възложените от работодателя на специални комисии проверки и
довеждане до знанието на работодателя на констатациите от възложените проверки (в
т.см. решение № 266 от 26.09.2011г. на ВКС по гр.д. № 311/ 2011 г., III г.о., ГК) В т.см.
В т.см. е и разрешението, дадено решение № 60202 от 10.11.2021г. на ВКС по гр. д. №
3965/2020 г., III г. о., ГК, което, макар и да касае дисциплинарно нарушение, за което се
извършва инспекция по одитен ангажимент по реда на ЗВОПС, дава отговор на
въпроса от кога се счита открито нарушението, за което се извършва допълнителна
проверка, какъвто е настоящия случай. Конкретиката на случая сочи, че извънредна
проверка на дейността, техниката и персонала на летище П., за спазване на
изискванията за сигурност на въздухоплаването, включително за установяване на
съответствието условията за издаване на лицензиите и удостоверенията за
експлоатационна годност на ССНО на летище П., извънредна проверка на
авиационната сигурност. В докладите от м. януари 2020г. и м. февруари 2020г. са
направени констатации, касаещи установени нарушения в дейността на летище “П.”,
но не и такива, относно дейността на служители на ГД “ГВА”. Докладът с резултатите
от тази проверка, в който подробно са изложени установените нарушения е изготвен на
03.09.2020г.
Следващият спорен въпрос между страните е мотивирана ли е заповедта за
уволнение. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Чрез
очертаване на фактическите и правните основания за налагане на дисциплинарното
наказание се осигурява защитата на работника или служителя, който трябва да знае за
какво нарушение на трудовата дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по
този начин се очертава предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай
на съдебно оспорване на дисциплинарното наказание. Въззивният съд счита, че
заповедта за уволнение, в частта, в която е описано нарушението, че в оценката на
риска са посочени предмети, които не отговарят на дефинициите на понятията
“специална продукция” и “военна продукция” в Наредба за контрол върху режима на
търговия с военна и специална продукция, като има и припокриване на тези две
понятия, не е направено разграничение коя продукция е специална и коя военна, е
немотивирана. От така описаното не става ясно кои предмети не отговарят на
дефинициите на понятията “специална продукция” и “военна продукция” в посочената
8
Наредба, което нарушава правото на ищцата да разбере за какво е наказана и
осъществи правото си на защита, съответно, възпрепятства съда да прецени
законосъобразността на уволнението. В останалата част заповедта за уволнение е
мотивирана, нарушенията са подробно и ясно описани от фактическа страна, като са
посочени всичките му съществени признаци от обективна и субективна страна, което е
достатъчно за организиране на защитата на ищеца. В нея са посочени всички
обективни признаци на вмененото нарушение – същото е описано по време и място на
извършването му и по начин, позволяващ както защитата на работника, така и
преценката за законосъобразност, която следва да извърши съдът.
Изложеното налага разглеждане на спора по същество.
От събраните писмени доказателства се установява, че със заповед № 45- 01-
532 от 13.11.2020г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, за
нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в злоупотреба с доверието на
работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения и други тежки
нарушения на трудовата дисциплина.
Фактическите основания за налагане на наказанието са
1. Провеждане на практически тест- етап 3 от процедурата, на
рентгеново оборудване, което не отговаря на съответните изисквания.
Съгласно т. 4.5 НПОССГВ, изпитващите носят отговорността, че тестовете,
които се полагат са в пълно съответствие с разпоредбите на раздела и са предприети
мерки за избягване на заобикаляне на разпоредбите и погрешните им изпълнение. В
тези случаи изпитващите са упълномощени да вземат мерки.
Рентгеновото оборудване, на което е проведена изпитната сесия в периода
17.12.2019г.- 18.12.2019г. е на Агенция Митници и не е одобрено от ГД “ГВА”
2. Нарушаване на процедурата за одобрение за Оценка на риска на регулиран
агент “Летище П.” ЕАД.
Летищната програма за сигурност е одобрена преди одобрението на Оценка за
риска. Съгласно т.01.1.5.1 от глава 1 НПСГВ прилагането на селективните интензивни
мерки е обвързано с оценката на заплахата. Оценката на заплахата е част от Оценката
на риска, т.е. залагането на ефективни мерки в Програмата за сигурност от регулирания
агент е следствие от извършена оценка на риска, т.е.има връзка на зависимост между
Програмата за сигурност и Оценката на риска.
В одобрената от ищцата Програма за сигурност не е посочено военно
формирование 32040- 24 авиобаза на МО, намиращо се е постоянната демаркирана
зона, граничеща със зоната за ограничен достъп, което следва да бъде отчетено при
изготвяне на оценката на риска. В НПСГВ, глава 2, т. 2.1.3 е вменено задължение на
регулираните агенти да включат в своята програма за сигурност съответните мерки и
9
процедури за сигурност, които се прилагат на конкретното гражданско летище за
обществено ползване, на което оперират.
В оценката на риска са посочени предмети, които не отговарят на дефинициите
на понятията “специална продукция” и “военна продукция” в Наредба за контрол
върху режима на търговия с военна и специална продукция, като има и припокриване
на тези две понятия, не е направено разграничение коя продукция е специална и коя
военна.
Съгласно приложената длъжностна характеристика за длъжността “старши
инспектор”, отдел “Авиационна сигурност”, преките задължения включват контрол и
мониторинг на прилагането на Националните програми за сигурност, съгласно
утвърден от Главния директор на ГД “ГВА” годишен план за мониторинг на летищен
оператор, летателни площадки, оператори по наземно обслужване, познати доставчици
на стоки за летище, регулирани агенти, въздушни превозвачи, пълноправни
доставчици на стоки за полета и инструктори по авиационна сигурност, както и
контрол по отношение на Наредби 1,20,27; контрол съответствие на програмите за
сигурност, плановете за действие при актове на незаконна намеса в специфичните
инструкции за осигуряване на рискови полети с изискванията на нормативните актове;
поддържане в актуално състояние на процедурите по сертифициране на персонал по
сигурност; проследяване прилагане процедурата по издаване на пропуски; участие в
процедури по сертифициране и следсертификационни проверки на летища; издава
становища за издаване, ограничаване, временно спиране или отнемане на лиценз,
статут, сертификат и свидетелство; задължение за докладване за административни
слабости, пропуски и нарушения, които създават предпоставки за корупция, измами и
нередности и неефективно прилагане на вътрешни правила и процедури.
От изготвения доклад на Началника на отдел “Авиационна сигурност” при
ГД “ГВА” се установява, че в периода 29.01.2020г.- 31.01.2021г. и 12.02.2020г.-
14.02.2020г. внезапни инспекции по линия на авиационната сигурност, касаеща
Летище П., са констатирани 16 несъответствия, с класификация на оценка “Липса на
съответствие със сериозни недостатъци” и тринадесет- с оценка “Липса на
съответствия по съответните точки от глави на НПСГВ, НПОССГВ, НПККСВГ”.
Установено е несъответствие по отношение на рентгеновото оборудване, използвано за
проверка на ръчен багаж в пункта за проверка на пътници и ръчен багаж, собственост
на “Летище П.” ЕАД. Към датата на проверката оборудването не покрива изискванията
на НПСГВ. Установено е, че на него няма записани файлове на рентгенови
изображения за м. декември 2019г. (функцията за запис на файлове не е била
включена), серийният номер на рентгеновото оборудване не отговаря на този в
софтуера. За времето на инспекцията паспортът на рентгеновото оборудване не е
предоставен на проверяващия екип с цел верификация. Установено е, че рентгеновото
оборудване е ремонтирано от неоторизирано лице, a за времето на ремонта (30 дни), е
10
използвано оборудване, което не е одобрено от ГД “ГВА” и е собственост на Агенция
“Митници”. По данни на служители на Летище П., същото оборудване е използвано за
сертификационния тест на 17.12.2019г. В обобщение, етап 3- практически тест, от
сертификационната сесия, е проведен на оборудване, което не е одобрено от ГД
“ГВА”, а на рентгеново оборудване, което не е вписано в Летищната програма за
сигурност (ЛПС). ЛПС е одобрена от ищцата на 28.01.2020г., преди да е одобрена
Оценката на риска, което станало на 17.02.2020г. Независимо от това, в т. 2.3.
“Специална продукция” е посочено, че специалната продукция е освободена от
проверка за сигурност на база проверена и одобрена оценка за сигурност. По този
начин се разрешава процедура по обслужване на специална продукция, касаеща
освобождаване от проверка за сигурност на специална продукция, което е в разрез с
изискванията на т. 6.2.2.3, глава шеста от НПСГВ. Самата Оценка на риска съдържа
несъответствия по отношение на “Демаркирана зона” и “Временно демаркирана зона”,
липса на необходимите реквизити, смесване понятията относно вида на продукцията
спрямо посочените в Наредба за контрол върху търговията с военна и специална
продукция, не са взети предвид противоречивите текстове относно степента на риск и
надеждността на защита, документът не предвижда основни заплахи и произхождащи
рискове.
По отношение на нарушението по чл. 190, т. 4 КТ:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че със заповед №
45-01- 645/ 04.12.2019г., издадена от Главния директор на ГД “ГВА”, е наредено
сертификационната сесия на служители по сигурността на “Летище П.” ЕАД да се
проведе от комисия, с ръководител Е.Ц.. Със заповед № 45- 01- 632/ 03.12.2019г. е
разпоредено сертифицирането да бъде проведено в периода 17.12.2020г.- 18.12.2020г.,
като практическият тест трябва да бъде проведен на 17.12.2020г.
От представената Процедура за сертифициране на персонал по авиационна
сигурност на ГД “ГВА”, издание 05.06.2015г., се установява, че целите на
сертифицирането са да се потвърди, че съответните стандарти в авиационната
сигурност се постигат от служители по сигурността при постоянен и надежден
стандарт; да оцени и потвърди, че служителите са преминали успешно съответното
обучение и притежават необходимата компетентност да изпълняват възложените им
функции на приемливо ниво; да осигури контрол на качеството върху ефективността
на изпълнението на процедурите за сигурност; да осигури контрол на качеството върху
ефективността при изпълнение на процедурите за сигурност; да даде информация за
силните и слабите страни в съществуващите и да допринесе за цялостното им
подобрение; да измери ефективността на обучението и за подобряване мотивацията на
персонала. Отговорният орган по сигурността на гражданското въздухоплаване е
Република България е ГД “ГВА”. Членовете на назначената комисия отговарят за
11
цялостния процес по сертифициране. Практическият тест се провежда на работното
място в реална обстановка.
Съгласно НП за С в ГВ, ГД “ГВА” е отговорна за прилагането на целия процес
на сертифициране. Отговорността при прилагане на програмата включва и
организация на процеса на сертифициране. Съгласно т. 3.4. НПСГВ, ГД “ГВА”
упражнява надзор по време на сертификационния процес.
Oт показанията на св. М.С. се установява, че същият заема длъжността “старши
инспектор” в отдел “Авиационна сигурност” при ответника. Твърди, че е участвал с
ищцата в извършването на сертификационни сесии, вкл. и в тази на летище П. в
периода 17.12.2019г.- 18.12.2019г. Етап 3 от теста, който представлява практическия
тест, се провежда на оборудване, предоставено от летищния оператор. В конкретния
случай тестът се провел на пункта за проверка на пътници и ръчен багаж върху
оборудване, предоставено от летище П., върху което нямало маркировка, показваща
дали то е одобрено от ГД “ГВА”. От показанията на свидетеля се установява, че
комисията няма задължение да провери оборудването преди да започне изпита.
От показанията на св. Г. се установява, че практическия изпит от
сертификационната сесия се провежда на оборудване, на което ежедневно работят
изпитваните. Това оборудване следва да отговаря на изисквания и стандарти, заложени
в Националната програма за сигурност, глава 12 и е одобрено от ГД “ГВА”. При
проверка на летище П. установил, че при проверка на пътници и ръчен багаж се
използва оборудване, което не е одобрено от ГД “ГВА”. Това установили от разговори
със служители, които му споделили, че на същото оборудване е проведена
сертификационна сесия. Сочи, че всеки летищен оператор трябва да опише
оборудването за сигурност, което използва. Служителите на ГД “ГВА” се запознавали
с програмата преди да започне мониторинга. Те познавали оборудването на летището,
защото одобрявали програмата му за сигурност, както и измененията . По време на
извършената проверка установил, че използваното от летището оборудване било на
ремонт в неоторизиран сервиз в периода м. ноемри- м. януари. За това, че
оборудването е на Агенция “Митници”, разбрал от служители на летището.
Свидетелят не правил проверка на рентгеновото оборудване преди практически тест,
като има възможност тази проверка да се извърши от техническо лице от съответното
летище, който поставял т.нар. STP куфар. По време на сертификационната сесия през
м. декември 2019г. инспекторите не разполагали с такъв куфар. По време на проверки
те ползвали куфар на летището.
От показанията на св. В. се установява, че същата работи на летище П. като
“Рентгенов оператор” и участвала в сертификационната сесия на 17.12.2019г.-
18.12.2019г. Сочи, че в този период имало технически проблем с оборудването и
използвали такова на Агенция Митници. Свидетелката предполага, че това
12
оборудване,се провел и изпита на свидетелката по време на сертификационната сесия.
Изпитващите инспектори от ГД “ГВА” не били уведомени за това, че използваното
оборудване е на Агенция “Митници”. Сочи, че към момента на провеждане на изпита и
на нея не било известно на кое оборудване е проведен. Пунктът за проверка е един и
на него били поставени оборудването на летището и на Агенция Митници. Пътниците
поставяли багажа си и той минавал проверка през рентгеновото оборудване. Между
двете оборудвания няма разлика, като свидетелката не може да ги различи.
От показанията на св. Г. се установява, че същият работи като “рентгенов
оператор” на летище П. и отговарял за мониторинга върху оборудването за сигурност.
Установява се, че през м. декември 2019г. оборудването на летището не работело.
От характеристиката на трудовоправната връзка (чл. 125 КТ) следва, че по нея
се предполага отношение на лоялност между страните, когато това отношение бъде
накърнено, т.е. при неизпълнение на задължението за лоялност към работодателя,
работникът злоупотребява с неговото доверие, а съгласно чл. 126, т. 9 КТ работникът
или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с
неговото доверие и пази доброто име на предприятието. Неизпълнението на
задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по
чл. 190, т. 4 КТ- злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на
работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято
обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и
работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато
работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени
действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя
обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът,
възползвайки се от служебното си положение, е извършил действия, компрометиращи
оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети
лица, независимо дали действията са извършени умишлено. В тази връзка настоящият
съдебен състав възприема, че злоупотребата с доверието на работодателя съставлява
всяко действие, което е израз на несъблюдаване на дължимото поведение на
добросъвестност и доверие в отношенията работник (респ. служител) и работодател. За
да се квалифицира дадено поведение като злоупотреба с доверието на работодателя, не
е необходимо от него да са настъпили имуществени вреди за работодателя, като
тяхното наличие обаче утежнява дисциплинарната отговорност на работника и се
преценява с оглед на всички обстоятелства при определяне на тежестта на
извършеното нарушение на трудовата дисциплина – в този смисъл са: Решение № 86
от 25.05.2011 г. по гр. д. № 1734/2009 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 513 от 14.01.2013
г. по гр. д. № 1559/2011 г., на ВКС, IV г. о., Решение № 232 от 18.05.2012 г. по гр. д. №
41/2012 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 201 от 13.10.2014 г. по гр. д. № 7329/2013 г. на
ВКС, ІІІ г. о., Решение № 108 от 27.04.2015 г. по гр. д. № 5516/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.,
13
Решение № 3 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 1325/2010 г., на ВКС, IV г. о., Решение № 542
от 07.02.2012 г. по гр. д. № 1083/2010 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 242 от 21.05.2012
г. по гр. д. № 932/2011 г., ІV г. о. на ВКС.
Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства е
установено по категоричен начин, че сертификационната сесия, проведена в периода
17.12.2020г.- 18.12.2020г., е проведена на рентгеново оборудване, което не е одобрено
от ГД “ГВА”. Това обстоятелство се установява от събраните гласни доказателствени
средства- свидетелските показания на св. Г., св. Г. и св. В., от които се установява, че
през м. декември 2019г., когато е проведена сертификационната сесия, оборудването
не е работело. Обстоятелството дали има видима разлика между оборудването,
одобрено от ГД “ГВА” и това, собственост на Агенция Митници, е неотносими към
преценката дали деянието на ищцата представлява нарушение на трудовата
дисциплина. От събраните доказателства се установява, че рентгеновото оборудване,
което се използва от регулирания агент за проверка на пътниците и ръчния багаж е
описано в Програмата за сигурност за съответната година. Установява се и, че при
изискване на паспорта на рентгеновото оборудване е възможно да се направи проверка
за съответствие. Неоснователен е доводът на ищцата, че в задължението в обхвата на
проверката не е влизала проверката дали използваното рентгеново оборудване е
одобрено от ГД “ГВА”, като оборудването е предмет на друга проверка, извършена от
нея през м. октомври 2019г. Задължението на членовете на комисията да проверят дали
оборудването, на което се провежда изпита е одобрено от ГД “ГВА” произтича от
целите на сертифицирането, а именно да се потвърди, че съответните стандарти в
авиационната сигурност се постигат от служители по сигурността; потвърди, че
служителите притежават необходимата компетентност да изпълняват възложените им
функции на приемливо ниво. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно НПСГВ,
ГД “ГВА” е отговорна за прилагането на целия процес на сертифициране, която
отговорност включва и организация на процеса на сертифициране. ГД “ГВА”
упражнява надзор по време на сертификационния процес. Съгласно раздел II, част 7, т.
7.1. НПСГВ, целта на тестовете е изпитващият да се увери, че кандидатът притежава
уменията, които се изискват от него в реална обстановка. От друга страна, членовете на
сертификационната комисия имат задължение да обезпечат положените тестове да са в
пълно съответствие с разпоредбите на НПОССГВ и да предприемат мерки за
предотвратяване на заобикаляне на разпоредбите или валидното им изпълнение, част
от които задължения е да се увери, че рентгеновото оборудване, на което се провежда
сертификационната сесия отговаря на изискванията, одобрено е от ГД “ГВА” и
неговите функционалности и конфигурация позволяват да бъде извършена достоверна
преценка за познанията и уменията на служителя. Изложеното обуславя извод, че за
ищцата е съществувало задължение да провери дали използваното по време на
сертифицирането рентгеново оборудване е одобрено от ГД “ГВА”, като при
14
полагането на дължимата грижа това е било възможно. Действително целите на
сертификационната сесия и тези на извършената през м. октомври 2019г. проверка са
различни, но както се посочи по- горе, задължението за проверка на оборудването
произтича от целите на сертификационната сесия. Обстоятелството, че два месеца по-
рано ищцата е извършила проверка на летище П., вкл. и на използваното рентгеново
оборудване сочи, че същата е била добре запозната с последното. Бездействието на
ищцата сочи на проявена груба небрежност.
Възлагането на дейност по участие в процедури по сертифициране и
следсертификационни проверки на персонала на регулирания агент- летище,
осъществяващ проверка за сигурност на пътници и ръчен багаж, предпоставя една по-
висока степен на оказано от работодателя доверие, поради което осъществяващият тази
дейност работник е длъжен при изпълнение на трудовите си задължения да престира
поведение, при което да полага съответната грижа за опазване на доверието на
работодателя. Служителят е длъжен при изпълнение на служебните си задължения да
следва поведение, което създава увереност у органите, чиято дейност подпомага, че
могат да му се доверяват и да разчитат на него. В случая, видно от фактите по делото,
служителят се е отклонил от това дължимо поведение.
По отношение на нарушението по чл. 190, т. 7 КТ:
От представения доклад от 27.1.2020г., изготвен от ищцата, се установява, че
същата е дала положително становище за внесената на 09.1.2020г.от регулиран агент
“Летище П.” ЕАД програма за сигурност, която е одобрена на 28.01.2020г. От
представения доклад от 14.02.2020г., изготвен от ищцата, се установява, че същата е
дала становище, че представената от регулиран агент “Летище П.” ЕАД оценка на
риска съответства на изискванията на НП за С в ГВ и същата е одобрена на
17.02.2020г.
Съгласно НПСГВ, всеки субект разработва програма за сигурност, с
оглед недопускане на акт на незаконна намеса. Тази програма описва методите и
процедурите, които трябва да се следват, за да се отговори на изискванията на
Регламент (ЕО) № 300/ 2008г. и на НП за С в ГВ за прилагане на стандарти за
сигурност във въздухоплаването по отношение на неговите дейности. В разпоредбата
на чл. 4, & 1 Регламента са посочени общите мерки за опазване на гражданското
въздухоплаване от актове на незаконна намеса, сред които са условията, при които
може да се прилагат специални процедури за сигурност или да се освобождава от
контрол за сигурност. Съгласно чл. 10 Регламента, всяка държава-членка разработва,
прилага и поддържа национална програма за сигурност на гражданското
въздухоплаване. В тази програма се определят отговорностите за прилагането на
общите основни стандарти, посочени в член 4, и се описват мерките, които се изискват
за тази цел от операторите и образуванията. Съгласно чл. 12 от Регламента, всеки
15
оператор на летище разработва, прилага и поддържа програма за сигурност на
летището. Тази програма описва методите и процедурите, които трябва да се следват от
оператора на летището, за да се отговори на изискванията на настоящия регламент,
както и на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване на
държавата членка, в която се намира летището. Програмата включва разпоредби за
вътрешен контрол на качеството, в които се описват начините за контрол на
прилагането на тези методи и процедури от оператора на летището. С оглед
изложеното, дори и да се приеме, че не съществува изискване оценката на риска да
бъде одобрена преди програмата за сигурност, то това следва от изискванията на
Регламент (ЕО) № 300/ 2008г. и тези на НПСГВ относно съдържанието на програмата
за сигурност. Съгласно НПСГВ, прилагането на селективните интензивни мерки е
обвързано с оценката на заплахата. Оценката на заплахата е част от Оценката на риска,
т.е.има връзка на зависимост между Програмата за сигурност и Оценката на риска.
В програмата за сигурност на регулирания агент се съдържат изключения по
отношение на товари, поради което е необходимо да се изготви оценката на риска.
Така одобрената програма не отговаря на изискванията за съдържанието , посочено в
Приложение 01- Д, модел на летищна програма за сигурност, в което е описано
подробно съдържанието . В този смисъл са основателни доводите във въззивната
жалба, че в случай, че оценката на риска не е одобрена, но е одобрена програмата за
сигурност, която включва мерки за оценка на риска, субектите ще се ползват с
привилегии без това да е одобрено.
На следващо място, в одобрената Оценка на риска не е описано намиращото се
на територията на летището военно формирование 32040- 23 авиобаза на МО,
намиращо се на постоянно демаркирана зона. Целта на Оценката на риска е да бъде
оценен риска, свързан с обработка на товари, поща, за сигурността на летището, за
гражданското въздухоплаване и здравето и безопасността на лицата. Тя анализира как
обективните фактори влияят върху осъществяване на определен сценарий. Тя обхваща
видовете актове на незаконна намеса и други фактори, имащи връзка с тях, заплахата и
уязвимостта на летището. За постигане на тези цели трябва да бъдат
индивидуализирани източниците на риск. С оглед изложеното, за да се приеме, че
одобрената оценка изпълнява изискванията за съдържанието и може да изпълни
целите, същата следва да съдържа описание на посоченото военно формирование, тъй
като същото представлява обективен фактор, което влияе върху осъществяване на
посочените в оценката сценарии.
От значение за ангажиране дисциплинарната отговорност на работник или
служител, в хипотезата на чл. 190, т. 7 КТ, е не само установяването на нарушенията и
съответствието им с фактическите основания в заповедта за дисциплинарно уволнение,
но и значимостта на неизпълнението, т. е. нарушението на трудовата дисциплина да е
"тежко". При преценка тежестта на нарушението, следва да се съобрази значимостта на
16
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, като се отчете характера на
работата и настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя. В
случая, съдът отчита обществената значимост на професията, която заема ищеца,
характера на изпълняваните трудови функции и степента на отговорност при
изпълнение на дейността- част от които са контролните функции по отношение
спазването на изискванията за сигурност на регулирания агент- летище. Ето защо,
настоящият съдебен състав приема, че установените нарушения на трудовата
дисциплина са "тежки" по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ.
Вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към
деянието и неговите последици (както в наказателното право), а неполагане на
дължимата грижа според един абстрактен модел- поведението на определена категория
лица (напр. добрия стопанин, добрия работник и др.) с оглед естеството на дейността и
условията за извършването й (вж. решение № 348/11.10.2011 на ВКС, IV ГО по гр. д. №
387/2010). Гражданското право не различава формите на небрежността, а само нейни
степени (напр. грубата небрежност, която се съизмерва с друг абстрактен модел -
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия). По принцип гражданското право не се интересува от формите на
вината, защото гражданската отговорност се обуславя от неполагането на дължимата
грижа. Отделни видове отговорност в гражданското може да бъдат обусловени от
наличието на умисъл, но само в изрично уредените случаи. Злоупотребата с доверието
и другите тежки нарушения на трудовата дисциплина, като дисциплинарни нарушения,
не са обусловени от наличието на умисъл. Ако те са извършени умишлено, това ги
утежнява и обуславя налагането на по-тежко дисциплинарно наказание, но те са
нарушения на трудовата дисциплина и когато са извършени при неполагане на
дължимата грижа.
С поведението си ищцата е създала предпоставки за поставяне в риск на живота
и здравето на неограничен кръг хора.
Неоснователни са доводите в исковата молба, че наложеното наказание е
несъразмерно тежко на извършените нарушения. Посочените нарушения
представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина (чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ),
които обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение.
Разпоредбата на чл. 189 КТ предвижда, че преценката на тежестта се прави с
оглед всички обстоятелства относно нарушението. При избора на наказание
работодателят е длъжен да се ръководи от законовите критерии по чл. 189, ал. 1 КТ, а
именно тежестта на нарушението (определя се от значимостта на неизпълненото
задължение и формата на вината), обстоятелствата при които е извършено и
поведението на работника или служителя. Тази преценка следва да се основава на
всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение,
17
в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение
с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици, обстоятелствата, при
които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника
или служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при
полагането на труд. Поставянето в риск живота и здравето на неограничен кръг хора
обосновава достатъчна тежест, за да се наложи наказание „ уволнение“, тъй като засяга
неограничен кръг хора. Ирелевантно е дали от нарушенията са настъпили вредни
последици. Наличието на такива би обусловило единствено по- голяма тежест на
извършените нарушения. В случая се касае за неизпълнение на основни трудови
задължения през период от около 2 месеца, което обуславя извод, че извършените
нарушения не са инцидентен пропуск при изпълнение на трудовите функции. Трите
нарушения, извършени от ищцата, са такива, касаещи основното трудово задължение
на всеки заемащ длъжността “старши инспектор” в отдел “Авиационна сигурност”, а
именно контрол и мониторинг на прилагането на Националните програми за
сигурност, контрол съответствие на програмите за сигурност; участие в процедури по
сертифициране и следсертификационни проверки на летища. Аргумент за съответствие
на тежестта на наложеното наказание с тежестта на извършените нарушения е и
субективното отношение на ищеца към собствените му действия. Касае се за
съзнателно неизпълнение на основното негово трудово задължение, като
пренебрежителното отношение към последиците от собственото му поведение не може
да бъде извинено с евентуално неизпълнението на задълженията от други служители.
Всичко изложено сочи на липсата на каквато и да било критичност към извършените
нарушения.
Относно исковете по чл. 344, т. 2 и чл. 344, т.3 КТ:
Основателността на исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност и обезщетение за вреди от уволнението предполага незаконност на
уволненията. Неоснователността на искът за отмяна на заповедта за уволнение
обуславя неоснователността на предявените искове по чл. 344, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225
КТ.
Първоинстанционният съд е достигнал до друг правен извод, поради което
постановеното от него решение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго,
с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 20136533 от 10.06.2021г., постановено по гр.д. № 65574
по описа за 2020г. на Софийския районен съд, 72 състав, като вместо това постановява
18
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Т.Ц., с ЕГН ********** срещу Главна
дирекция “Г.в.а.”, гр. София обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за отмяна на заповед № 45-01-532/
13.11.2020г. на главния директор на Главна Дирекция „Г.в.а.“, с която на Е.Т.Ц., с
ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание “Уволнение”, като
неоснователен.
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „старши инспектор“ в отдел „Авиационна сигурност“,
дирекция „Оператори, авиационна сигурност, въздушно пространство, търсене и
спасяване и правно осигуряване“, като неоснователен.
с правно основание чл. 344, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за присъждане на
сумата 16 230 лева (шестнадесет хиляди двеста и тридесет лева),
представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие от
незаконното уволнение за периода от 13.11.2020г. до 13.5.2021г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Е.Т.Ц., с ЕГН **********, да плати на Главна дирекция “Г.в.а.” гр.
София
сумата 100 лева (сто лева), представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство в производството
по гр.д. № 65574 по описа за 2020г. на Софийския районен съд, 72 състав, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 374,60 лева (триста седемдесет и четири лева 60 ст.), представляваща
направени пред настоящата инстанция разноски, изразяваща се в платена
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
сумата 100 лева (сто лева), представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19