Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 29.05.2020 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                           Мл.с.: ЮЛИАНА ТОЛЕВА

 

                                    

При секретаря П. С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 99 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба, подадена от юриск. Н., пълномощник на „Агенция за събиране на вземани“ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин, бул.„Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт , ет. 2 оф. 4 против решение № 1351/26.11.2019 г. по гр.д. № 918//2019г. на Сливенския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от въззивника против С.Г.К., „ ЕГН ********** *** иск за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 668.72 лв., представляваща главница по ДПК от 04.08.2016г. прехвърлен с цесия на 19.05.2017 г. от Провидент Файнешъл България ООД на АСВ. С обжалваното решение са били отхвърлени и акцесорните искове за сумите от 140.48 лв. договорна лихва по ДПК, 161.37 лв.- обезщетение за забава по ДПК, 33.79 – оценка на досие и 397.58 – такса услуга кредит.

Решението е оспорено като неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че в случая не е било необходимо погасителният план да съдържа разбивка на всяка вноска, тъй като в процесния договор било уговорено, че заетата сума се погасява при фиксиран лихвен процентза целия срок на договора. В случай, че съдът възприемал мотивите на първоинстанционния съд относно липсата на погасителен план, тогава следвало да се приеме, че в случая ДПК е недействителен на основание чл. 11 ал. 1 т. 11 предл. 2 от ЗПК, поради което ответникът следвало да бъде осъден да заплати получената главница по него на основание чл. 23 от ГПК. На последно място страната счита, че в тежет на ответницата е било да докаже, че не е получила нещо – в случая заетите пари. Договорът подписан от двете страни имал свидетелстващ характер и с подписването му заемополучателят е удостоверил, че е получил заетите пари. Моли са обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени. Няма доказателствени или процесуални искания. Претендират се деловодни разноски.

         В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.К. – особен процесуален представител на С.Г.К., „ ЕГН ********** ***, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Страната заявява, че решението е постановено при правилно анализиране на събраните доказателства. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. 

         В с.з. въззивникът редовно призован не се явява. В писмено становище юриск. Р., заявява че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована  не се явява. В писмено становище особеният и процесуален представител адв.К. заявява, че оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор по нея, моли да се потвърди обжалваното решение.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 10.12.2019г. и в рамките на законоустановения срок – на 20.12.2019 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Предмет на спора е вземане, което ищецът - въззивник твърди по отношение на въззивамата – ответница, че е възникнало по силата на Договор за потребителски кредит от 04.08.2016 г. В случая се касае за договор за заем. По правната си природа договорът за заем е реален договор и за да породи действие е необходимо договорената парична сума да бъде предадена на заемополучателя. В тежест на ищеца е било да докаже, че заемателят е получил заетата сума. Това в настоящото производство не е сторено въпреки изричните указания на първоинстанционния съд да се представят доказателства в тази насока. Тъй като не е доказано предаването на заетата сума, главният иск следва да се отхвърли. Поради акцесорния си характер следва да се отхвърлят и исковете за присъждане на договорна лихва, за лихва за забава, за такса за оценка на досие, за такса „ кредит у дома“.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора и тъй като въззиваемата страна не е направила разноски за настоящата фаза на производството, разноски не следва да се присъдят.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1351/26.11.2019 г. по гр.д. № 918//2019г. на Сливенския районен съд , като правилно и законосъобразно.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.