Р Е Ш Е Н И Е
27.09.2023 г.
Номер 172 2 0 2 3 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на деветнадесети септември 2 0 2 3 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Светла Кърлова
Прокурора: Михаил Крушовски
като разгледа докладваното от съдия Демиревски
административно дело № 229 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК по искова молба с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.
Ищецът К.И.К. ***, чрез адв. М.П., в искова молба, въз основа на която е образувано настоящето дело, иска осъждането на ответника – Областна дирекция на МВР – гр. Кюстендил, да му заплати сумата, както следва:
- 300 /триста/ лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди /заплатен адвокатски хонорар за защита пред РС – Дупница/, причинени от незаконосъобразен индивидуален административен акт – ЕФ серия К № 1231050/18.05.2016 г. на ОД на МВР Кюстендил, ОТМЕНЕНО с влязло в сила съдебно решение от 16.07.2018 г., ведно с лихва за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба 14.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и всички разноски направени в настоящето производство, съгласно приложен списък.
Излагат се подробни мотиви, с приложени доказателства към тях.
Ответникът се представлява по делото от гл. юр. Л. Същият оспорва иска, като оспорва претендираният размер на адвокатско възнаграждение, като счита, че следва такъв да се присъди по справедливост. Счита, че е налице чл. 5 от ЗОДОВ. Неоснователна е и претенцията за лихви върху адвокатското възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на предендираните разноски.
Прокурорът от ОП - Кюстендил дава становище за основателност на исковата молба, като счита, че искът е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва.
По делото са приети като доказателства писмени такива с вх. № 2972/14.07.2023 г.; вх. № 3039/20.07.2023 г.; както и НАХД № 776/2018 г. по описа на РС – Дупница, съгласно текста.
Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на исковата молба, счита същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. Съображенията за това са следните:
По делото е безспорно установено от приложените доказателства, че по отношение на ищeца е бил издаден ЕФ серия К № 1231050/18.05.2016 г. на ОД на МВР Кюстендил, ОТМЕНЕН с влязло в сила съдебно решение № 264/25.06.2018 г. по НАХД № 776/2018 г. на 16.07.2018 г.
Предмет на настоящето дело е сумата от 300 лева – адвокатски хонорар заплатен за защита пред РС – Дупница, който е реалният и доказан размер на имуществената вреда.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните и приложени по делото доказателства.
По допустимостта на подадената искова молба:
Предявен е иск с правно основание чл. 203 и сл. от АПК, съответно съгласно ал. 2, от чл. 203 от АПК, по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - за вреди, причинени на граждани или ЮЛ от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 128 ал. 1 т. 5 от АПК, на административните съдилища са подсъдни всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представляващо органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая, незаконосъобразният акт е на ОД МВР гр. Кюстендил и ОД МВР гр. Кюстендил е легитимирана да отговаря по искове по чл. 1 от ЗОДОВ. За допустимостта на едно производство по ЗОДОВ е достатъчно да е налице отменен незаконосъобразен административен акт, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица и да се претендират причинени от неговото издаване вреди, поради което настоящият състав, счита че подадената искова молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, относно нейната основателност.
Искът е предявен пред компетентния съд, по настоящия адрес на ищеца, съгласно чл. 7 от ЗОДОВ.
По основателността на подадената искова молба:
В чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ е уредено, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от закона се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за да е основателен иска в настоящата хипотеза е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1. бездействие /действие/ на администрацията /държавна или общинска/; 2. противоправност; 3. причиняване на вреди; 4. пряка причинна връзка между противоправното бездействие /действие/ и вредите. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.
В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявеният иск следва извода, че са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, касаещи претендираните имуществени вреди, поради което искът срещу ОД МВР гр. Кюстендил ще се уважи.
В разглежданият случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразен административен акт на ответника.
Административният характер на дейността по издаване на наказателни постановления и електронни фишове, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод, на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, ЕФ, действия или бездействия като такова по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т. 1 от ТП от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС.
Незаконосъобразността на действието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който са предявени исковете за обезщетение. В конкретният случай това е налице – ОТМЕНЕН с влязло в сила съдебно решение, ЕФ серия К № 1231050/18.05.2016 г. на ОД на МВР гр. Кюстендил. Приложено е и Решение № 264/25.06.2018 г. по НАХД № 776/2018 г. по описа на РС – Кюстендил. По делото ищецът е заплатил сумата от 300 лева – адвокатски хонорар, който се претендира като обезщетение за понесени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия на администрацията.
От доказателствата по делото се установява, че е налице незаконен административен акт и неговата отмяна с влязло в сила решение на РС – Дупница.
Относно претенцията за присъждане на имуществени вреди, съдът приема, че същите се явяват доказани, явяващи се като последица от незаконосъбразността на административния акт, описан по – горе. В представеното по настоящето дело – НАХД № 776/2018 г. по описа на РС - Дупница, е приложен договор за правна защита и съдействие от 04.05.2018 г. между ищецът и адв. М.П., в който хонорарът е отбелязан изрично в размер на 300 /триста/ лева и се претендира като такъв пред настоящата инстанция. От същият се доказва реалният и доказан размер на имуществената вреда, която ищецът е понесъл – 300 лева – адвокатски хонорар за защита по делото пред РС - Дупница, произтекла от издаденият и обявен в последствие за незаконосъобразен ЕФ на ОД на МВР Кюстендил.
Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по наказателни от административен характер дела, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Това е така, тъй като заплатената сума за адвокатско възнаграждение от ищеца, е предизвикано от издаването на акта, с който е наложена санкция, която ищецът изначално е считал, че му е наложена незаконосъобразно. В съдебната практика е прието, че причинната връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствена връзка, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и кагато тази реална възможност се е трансформирала в действителност.
Налице е пряко причинната връзка между незаконосъобразният ЕФ на ОД на МВР Кюстендил и причинените имуществени вреди, като елемент от фактическия състав на отговорността.
Доколкото към датата на приключване на съдебното дирене е липсвала процесуална възможност за упражняване на претенция за разноски в административно -наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия в контекста на Тълкувателно решение № 2/2009 г. на ВАС, се налага изводът, че направените разноски в хода на производството, приключило с отмяна на ЕФ представляват имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение по чл. 4 от ЗОДОВ. При липсата на друг процесуален способ за обезщетяването й, какъвто е предвиден впоследствие с разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, общият ред по ЗОДОВ се явява единственият възможен такъв за възстановяване на вредите, претърпени от отменен като незаконосъобразен ЕФ.
Не са налице и обстоятелствата, касаещи хипотезата на чл. 5 от ЗОДОВ, а именно изключителна вина на ищеца или същият виновно да е допринесъл за уврежданията.
Воден от горното, както и с оглед обстоятелството, че бе доказано наличието на предпоставките от фактическия състав за ангажиране отговорността на административния орган, а именно наличието на нанесена имуществена вреда и причинна връзка между същата и противоправните действия на администрацията, съдът приема за установено, че ищецът е претърпял вследствие на незаконосъобразни действия и в пряка причинна връзка с тях, имуществена вреда – заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 /триста/ лева, със законната лихва от съответната дата на завеждане на исковата молба – 14.07.2023 г., до датата за заплащане на дължимите суми. Искът следва да бъде уважен като доказан и основателен в претендирания размер.
Налице са кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, доколкото се доказва претендираните имуществени вреди да са в пряка причинно - следствена връзка с обявен по надлежния ред незаконосъобразен акт на административния орган – ОД на МВР Кюстендил.
С исковата молба и в хода по същество, ищецът е направил искане за присъждане на направените и в настоящето производство разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството.
Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 12, да заплати на К.И.К., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, чрез пълномощника си адв. М.П., сумата от 300 /триста/ лева – обезщетение за имуществени вреди по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, , във вр. с чл. 204 ал. 1 от АПК, ведно със законната лихва, считана от 14.07.2023 г. до окончателното им изплащане, както и 410 /четиристотин и десет/ лева направени разноски по настоящето дело – адвокатски хонорари ДТ, съгласно приложените доказателства за това.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: