№ 309
гр. Стара Загора, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20235500500399 по описа за 2023 година
Производството е образувано е въззивна жалба на П. Д. П. от гр.С.З.,
действащ чрез адв.В. Д., против решение № 26/13.03.2023 г., постановено по
гр.д. № 229/2022 г. по описа на Районен съд – Раднево, с което
първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователни предявените от П.
Д. П. обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3 КТ във вр. чл. 225 КТ.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка
и анализ на събраните доказателства.
Жалбоподателят сочи, че издадената му заповед за налагане на
дисциплинарно наказание следва да бъде отменена, тъй като не е спазена
процедурата по чл.193, ал.1 от КТ за изискване на обяснения – в нея не са
посочени нарушенията с техните индивидуализиращи белези и той твърди, че
не е могъл да разбере кои негови действия се третират, като дисциплинарни
нарушения.
Освен това сочи, че в обстоятелствената част на заповедта не са
изложени фактически нарушения чрез описанието им от обективна и
субективна страна, поради което не е спазена разпоредбата на чл.195 от КТ.
Оспорва като необосновани изводите на първоинстанционния съд, че е
1
установено извършването от страна на въззивника на твърдяното от
работодателя дисциплинарно нарушение, предвид че събраните по делото
доказателства не установяват в пълнота правно-релевантните обстоятелства,
очертаващи признаците на това нарушение.
Претендира за отмяна на постановеното първоинстанционно решение и
постановяването на ново, с което бъде признато за незаконно уволнението на
П. Д. П., както и да бъде отменена, като незаконосъобразна Заповед
№142/21.12.2021г. на Управителя на Р. "Т.-*", клон на „М.М.-и.“ ЕАД, с която
на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено трудовото му
правоотношение; на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, П. Д. П. да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „тракторист до 100
конски сили“ в звено „Вторични суровини“ в Р. "Т.-*", клон на „М.М.-и.“
ЕАД, както и на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, Р."Т.-*", клон на „М.М.-и.“
ЕАД да заплати на П. Д. П. сумата от 11 404,80 лева брутен размер на
обезщетение по чл.225 от КТ, поради незаконно уволнение.
Претендира на основание чл.78, ал.1 от ГПК за присъждане на
сторените деловодни разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение и за
двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор другата
страна Р."Т.-*, клон на „М.М.-и.“ ЕАД, с адрес на управление с. Т., ***.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът се представлява
от пълномощник – адвокат, чрез когото поддържа жалбата и пледира за
отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което
предявените искове бъдат уважени.
Въззиваемият се представлява от пълномощник – юрисконсулт, чрез
когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното
решение. Претендира присъждането на разноските в производството, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за
обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от
въззивно обжалване.
Пред районния съд са предявени от П. Д. П. против Р. "Т.-*", клон на
„М.М.-и.“ ЕАД искове по чл.344 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от кодекса на труда, с
които се претендира признаване на дисциплинарното уволнение на ищеца за
незаконно и неговата отмяна, възстановяването му на заеманата допреди
уволнението длъжност „тракторист до 100 конски сили“ в звено „Вторични
суровини“ и присъждане на обезщетение за оставане без работа вследствие на
незаконното уволнение за периода от 24.01.2022 г. до подаване на исковата
2
молба – 25.03.2022 г., в размер на 11404,80 лв. след увеличението му по
размер по реда на чл.214 от ГПК.
Ищецът е изложил твърдения, че със заповед от 21.12.2021, връчена му
на 24.01.2022 г., трудовото му правоотношение с Р. "Т.-*", клон на „М.М.-и.“
ЕАД е било прекратено едностранно от работодателя поради наложено му
дисциплинарно наказание „уволнение“.
Изложени са твърдения за незаконност на уволнението, т.к. работникът
не е извършил посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина
С отговора на исковата молба Р. "Т.-*", клон на „М.М.-и.“ ЕАД е
оспорило исковете като неоснователни.
Изложени са подробни доводи за законността на наложеното от
работодателя дисциплинарно наказание „уволнение“, при спазване на
предвидената в закона процедура и установяването на всички извършени от
работника нарушения на трудовата дисциплина, които в съвкупност са
обусловили и налагане на това наказание.
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, т.к. е приел, че
работодателят е упражнил законосъобразно правото си да наложи на
работника дисциплинарно наказание „уволнение“.
Въззивният съд намира, че правно-релевантните факти са установени
правилно от Районен съд – Раднево след извършен и съобразен с
процесуалните правила пълен анализ на всички събрани доказателства, въз
основа на който са направени обосновани фактически и правни изводи,
последните от които изцяло в съответствие с материалния закон.
Ето защо и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на обжалваното решение.
Безспорно установено е, че страните са били в трудово
правоотношение, което е било прекратено на 24.01.2022 г. с връчване на
въззивника на заповед, с която му е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“.
Наказанието му е било наложено за това, че на 16.11.2021 г. , около 18
часа в рамките на работната си смяна П. Д. П. е напуснал преждевременно и
без надлежно разрешение работното си място и съвместно с други двама
работници, чрез използването на служебен автомобил е извършил опит за
кражба: изнасянето извън територията на рудника на стоково-материални
ценности , собственост на работодателя-общо около 150 литра червена
прозрачна течност с мирис на гориво, без надлежно разрешително за това,
както и че за отчетен период месец ноември 2021 г. не е водил редовно
документацията във връзка с извършваната работа и техническото състояние
и обслужване на тракторите, на които е бил водач чрез непопълнени работно
лимитни карти за трактор Т150К № 752 инв. № 243444 на 16.11.2021 г.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства
безспорно се установява, че на16.11.2021 г., около 18 часа в рамките на
работната си смяна П. Д. П. е напуснал преждевременно и без надлежно
разрешение работното си място и съвместно с други двама работници, чрез
3
използването на служебен автомобил е извършил опит за кражба: изнасянето
извън територията на рудника на стоково-материални ценности , собственост
на работодателя-общо около 150 литра червена прозрачна течност с мирис на
гориво, без надлежно разрешително за това, като при този опит е бил заловен
от полицейски служители.
Всички писмени, гласни доказателства и приети заключения на
експертизи, установяват наличието на тези обстоятелства.
По този начин П. Д. П. е извършил множество нарушения на трудовата
дисциплина – не е изпълнил трудовите си задължения точно и добросъвестно;
напуснал е преждевременно работното си място, без надлежно разрешение; не
е изпълнил законните разпореждания на работодателя; не е пазил грижливо
имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на
възложената му работа; не е бил лоялен към работодателя и е злоупотребил с
неговото доверие; не е спазил приетите в предприятието вътрешни правила и
не е изпълнил всички задължения, произтичащи от трудовия му договор и от
характера на работата му.
Оплакването във въззивната жалба, че не е спазена процедурата по
чл.193, ал.1 от КТ за изискване на обяснения е неоснователно.
Видно от представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, за установяване на обстоятелствата, във връзка с които е
проведено дисциплинарното производство срещу въззивника е била
назначена комисия, която е поискала от П. обяснение за обстоятелствата, при
които той е бил задържан на територията на рудника от органите на
полицията, като на 18.11.2021 г. той е представил писмени обяснения, в които
е заявил твърдения, идентични на изложените в исковата молба.
На 22.11.2021 г. повторно са изискани обяснения, с поставени
конкретни въпроси, касаещи именно обстоятелствата, относими към
посочените в заповедта за дисциплинарно уволнения нарушения на трудовата
дисциплина, на които на 01.12.2021 г. той е представил отговор на
работодателя.
Неоснователно е оплакването, че работодателят не е спазил
разпоредбата на чл.195 от КТ, т.к. в обстоятелствената част на заповедта не са
изложени фактически нарушения чрез описанието им от обективна и
субективна страна.
Видно от съдържанието на заповедта, в нея са посочени нарушителят,
времето и мястото на извършване на нарушението на трудовата дисциплина;
самото нарушение е описано както от фактическа, така и от правна страна,
посочено е наказанието и законния текст въз основа на което се налага то.
С оглед изискванията на чл.195, ал.1 от КТ съществено е работникът
или служителят да е знаел фактическите и правни основания за уволнението
си, защото именно тогава той може да осъществи ефективна защита на
правата си, включително и по съдебен ред.
В конкретният случай съдържанието на заповедта за уволнението на П.
Д. П. има съдържание, което несъмнено позволява пълноценна защита на
4
работника, т.к. е налице конкретно, ясно и разбираемо посочване на фактите,
дали основание на работодателя да наложи дисциплинарното наказание, и на
съответстващото им право – посочване на нарушенията на трудовата
дисциплина, наложеното наказание и съответния законов текст, въз основа на
което се налага то.
Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба за необоснованост
на обжалваното първоинстанционно решение.
Направените от Районен съд – Раднево изводи са съответни на
събраните по делото доказателства, установяващи правопораждащия факт –
извършените от въззивника нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи
се в неизпълнение точно и добросъвестно на трудовите му задължения;
преждевременно напускане на работното място, без надлежно разрешение;
неизпълнение на законните разпореждания на работодателя; неопазване на
имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на
възложената му работа; нелоялност към работодателя и злоупотреба с
неговото доверие; неспазване на приетите в предприятието вътрешни правила
и неизпълнение на всички задължения, произтичащи от трудовия му договор
и от характера на работата му, предвид че на 16.11.2021 г., около 18 часа в
рамките на работната си смяна П. Д. П. е напуснал преждевременно и без
надлежно разрешение работното си място и съвместно с други двама
работници, чрез използването на служебен автомобил е извършил опит за
кражба: изнасянето извън територията на рудника на стоково-материални
ценности , собственост на работодателя-общо около 150 литра червена
прозрачна течност с мирис на гориво, без надлежно разрешително за това.
Тези обстоятелства се установяват безспорно от съвкупния анализ на
всички събрани по делото доказателства, а тежестта на извършените от
работника нарушения в тяхната съвкупност, обстоятелствата, при които са
извършени – координирани с други две лица и предварително планирани
действия, както и поведението на въззивника, обуславят налагането на най-
тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение“.
По изложените съображения Окръжен съд – Стара Загора намира
първоинстанционното решение за правилно, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
въззиваемият има право на разноски във въззивното производство.
Тъй като страната е била представлявана от пълномощник-
юрисконсулт, по реда на чл.78, ал.8 от ГПК следва да й бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Това възнаграждение съдът определя в размер на 200 лв., като съобрази
разпоредбата на чл.23 т.1, пр. 2-ро от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.1-во и
чл.272 от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26/13.03.2023 г., постановено по гр.д. №
229/2022 г. по описа на Районен съд – Раднево.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК П. Д. П., ЕГН –
**********, с адрес: гр.С.З., *** да заплати на Р. "Т.-*", клон на „М.М.-и.“
ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление : с. Т., ***,
представлява от управителя си М.М., сума от 200 лв. /двеста лева/ - разноски
за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6