Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Д., 20.07.2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Д.кият районен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и втори юни две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ЛЕФТЕРОВА-САВОВА
СЕКРЕТАР: ГАЛИНА ХРИСТОВА
разгледа докладваното от районния съдия
гр. дело № 3218 по описа на Д.кия районен съд за 2017 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа искова молба на Т.В.Г., ЕГН **********,***, с която против В.Г.Д.,
ЕГН **********,***, са предявени искове за заплащане на следните суми: 9360,00
лв., представляваща задължение по анекс към договор за наем от 01.10.2015 г.,
ведно със законната лихва върху задължението, начиная датата на исковата молба
до окончателното плащане, както и сумата от 3420,00 лв., представляваща
обезщетение по чл.59 ЗЗД за ползването без правно основание на собствения на
ищеца недвижим имот - апартамент № *, находящ се в гр. Д., ***, през периода от
01.01.2016 г. до 01.08.2017 г., по 180.00 лв. за всеки месец, общо 19 месеца,
ведно със законната лихва, считано от датата подаване на исковата молба до
окончателното плащане на задължението. Претендира сторените разноски.
Исковете се основават на следните
обстоятелства:
На 01.04.2008 г. между ищеца, като
наемодател и ответника, като наемател, е сключен договор за наем на недвижим
имот, а именно - апартамент № *, находящ се в гр. Д., ***. Съгласно постигната
договореност, наемателят дължи месечна наемна цена за ползването на имота, в
размер на 180.00 лева. Договорът е сключен за срок от една година, като след
изтичането на този срок наемателят е продължил да ползва имота, със знанието на
наемодателя, поради което ищецът намира, че договорът се е превърнал в
безсрочен. На 01.10.2015 г. между страните по договора е подписан анекс, като
подписите са нотариално удостоверени. Съгласно анекса, страните прекратяват
действието на договора за наем, считано от 31.12.2015 г., като приемат за
установено, че наемателят има задължение към наемодателя в размер на 9360,00
лв. - неплатени и дължими наемни вноски до прекратяването на наемните
отношения. Въпреки признаване на дължимата сума, до датата на подаване на
исковата молба, ответникът по делото не е извършил плащане. Последният отказва
да напусне имота, като продължава да ползва същия без правно основание и без да
заплаща обезщетение за това. Ищецът изпраща на ответника нотариална покана, с
която кани наемателя, в седмодневен срок от получаването ѝ, да освободи
жилището, което ползва без основание, както и да заплати на ищеца сумата от
9360 лв., представляваща неплатени наемни вноски, както и 3420,00 лв.,
представляваща обезщетение за ползването на имота без правно основание за
периода, през който собственикът на имота е бил лишен от ползването му.
Поканата е връчена лично на ответника. След изтичане на указания в поканата
срок, последният освобождава имота, но не заплаща разноски за потребена ел.
енергия и ВиК услуги, както и претендираните от ищеца суми. Сумата от 3420,00
лв. ищецът претендира като обезщетение за ползването на процесния имот, без
основание, през периода от 01.01.2016 г. до 01.08.2017 г., като с тази сума
твърди, че е обеднял, в резултат на поведението на ответника, който се е
обогатил. Обезщетението е формирано като сбор от наемните суми, които ищецът би
получил, ако не беше ползването без основание на имота от страна на ответника,
по 180 лв. за всеки месец, за периода от 01.01.2016 г. до 01.08.2017 г. вкл.,
или общо 19 месеца. Сумата не вклюва ползваните от ответника, но неаплатени
консумативи в имота - ел. енергия и вода.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът
представя отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и моли същите да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Не оспорва твърдението на ищеца, че на
01.04.2008 г. между страните е сключен договор за наем, за срок от една година
и месечна наемна цена в размер на 180 лв. Твърди, че договореният срок може да
бъде променен само с допълнително писмено споразумение между наемателя и
наемодателя, като не са налице доказателства този срок да е бил продължен.
Поради това обстоятелство, намира, че след
01.04.2009 г., договорът е изтекъл. Тъй като договорът не е продължен по
уговорения начин, то наемателят не дължи наем след 01.04.2009 г. Последният е
продължил да ползва недвижимия имот, като това е станало със знанието и без
противопоставянето на наемодателя, поради което действието на договора е
прекратено и задължението не е по силата на изтеклия договор за наем, а като
обезщетение за ползването на имота. Предвид уговорения срок на действие на
договора и възможността същият да бъде продължен само с писмено съгласие на
страните по него, то последиците са не тези по чл. 236 ал.1 ЗЗД, а по чл.236
ал.2 ЗЗД. Сочи, че в случаите, когато държането на наетата вещ продължава със
съгласието на наемодателя, то това държане вече се основава на нова
облигационна връзка или е без основание, като следва да бъде доказано
качеството на наемодателя, че е собственик, тъй като единствено само той има
правото да търси обезщетение за лишаване от ползването от имота. С оглед
горното, ответникът оспорва качество собственик на наемодателя, като оспорва и
ищцовата претенция за заплащане на сумата от 9360 лв. Твърди, че сключеният
анекс е нищожен, тъй като с анекс не може да се прекратява договор, а и към датата
на подписване на анекса, договорът е вече прекратен. Сочи, че анексът не е
породил правно действие, поради което е отпаднала дължимостта на сумата.
Последната не произтича от прекратения договор, а е на друго правно основание и
правото да се претендира е погасено, тъй като периодичните платежи се погасяват
с изтичането на тригодишната давност, на осн. чл.111 б. „в” ЗЗД. Оспорва
основателността на иска за заплащане на сумата от 3420 лв., тъй като не е лишил
ищеца от ползване на процесния имот. Ищецът не е собственик на имота, като
заявява, че не е ясно кой е собственикът на процесния имот. Ответникът твърди,
че е заплащал дължимите суми, в брой, като след 2015 г. ищецът го е притискал
за извършване на плащане, поради което се е наложило той и негови роднини да
сключват договори за т.нар. „бързи кредити”, с оглед изпълнение на
задълженията. Претендира сторените разноски.
Д.кият районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от
фактическа страна, следното:
Видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *** г., на ***– нотариус № ***на НК, вписан
в СлВ Д. с вх. рег. № *** г., се установява, че ищцата Т.В.Г. е придобила
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № *,
находящ се в гр. Д., ***, с площ от 71,61 кв. м, състоящ се от две стаи, кухня,
сервизни помещения, както и прилежащо избено помещение.
От представения договор за наем от
01.04.2008 г., се установява, че между Т.В.Г., от една страна и В.Г.Д., от
друга е възникнало правоотношение с предмет предоставяне от страна на ищцата, в
качеството ѝ на наемодател, на временното и възмездно ползване на
ответника, на недвижим имот, представляващ апартамент № *, находящ се в гр. Д.,
***, ап.*, срещу цена в размер на 180 лева, дължима до двадесето число на
съответния месец, при срок на договора - една година.
Видно от представен анекс от 01.04.2009
г. сключен между страните, сключили договор за наем от 01.04.2008 г., срокът на
главния договор се счита продължен до 31.12.2012 г. Постигнато е съгласие, като
наематели да бъдат вписани лицата И. Т. Д., ЕГН **********, Г. И. Т., ЕГН **********
и Т. И. Т., ЕГН **********.
Видно от представен анекс от 01.10.2015
г., сключен между ищцата и ответника, страните сключили договор за наем
01.04.2008 г., постигат съгласие този договор да бъде прекратен на 31.12.2015
г., като приемат за установено, че към датата на подписване на анекса,
наемателят дължи на наемодателя сума в
размер на 9360 лева /52 наемни вноски х 180 лева/, която представлява неплатена
наемна цена до датата на прекратяване на договора. Предвидено е всички останали
клаузи на главния договор да останат непроменени.
Уговорената за плащане цена в размер на
9360 лева не е платена, поради което ищцата предприема действия по събирането
ѝ. С нотариална покана, рег. № 4624, том 2, № 40 на нотариус *** №*** в
регистъра на НК, тя кани ответника да заплати, в седмодневен срок от
получаването ѝ, дължимата сума в размер на 9360 лева, както и обезщетение
за ползването на собствения ѝ имот, без правно основание, за периода от
01.01.2016 г. до датата на връчване на поканата. Ответницата е поканена да
освободи наетия недвижим имот и да предаде владението на наемодателя, в
седмодневен срок от получаване на поканата. Видно от отбелязването върху нея,
същата е връчена лично на ответника на 24.07.2017 г.
По искане на страните, по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на водените от тях свидетели.
От показанията на водения от ищеца
свидетел А. Р. А. /без родство със страните/, се установява, че същият живее в
апартамент, който е съседен на процесния
имот. През 2009 г. в имота на ищцата се нанася ответницата със ***а си и трите
им деца, като същите живеят в апартамента до 2017 г. Сочи, че В.Д. и
семейството ѝ били търсени от
съдия-изпълнител, вещо лице и инкасатор за неплатена вода, тъй като
имали неплатени сметки за около 2000 лева. Твърди, че ответницата и семейството
ѝ често ставали причина за наводнявания на четвъртия и петия етаж в
жилищната сграда.
От показанията на свидетеля И. П. М.
/без родство със страните/ се установява, че същият живее в апартамент, находящ
се под процесния жилищен имот. Ответницата и ***ът ѝ И. живели в имота на ищцата до края на месец юли
2017 г., като апартаментът на свидетеля често бил наводняван от живущите над
него. Заявява, че ответницата В.Д. и ***ът ѝ отказвали да напуснат
наетото жилище, както и да предадат ключа от него на наемодателя си. Наложило
се ищцата Т.Г. да извика полиция, за да получи ключа от апартамента си, като
едва след този случай наемателите се изнесли.
По искане на ответника са разпитани
свидетелите И. Т. Д. – *** на ответницата, Г. И. Т. – *** на ответницата и Д. Т.Д. – *** на св. И. .
В показанията си св. И. Д. сочи, че е живял в процесния апартамент, заедно със ***ата и децата си, за
периода от 2008 г. до края на юли 2017 г., като месечната наемна цена била в
размер на 180 лева. Към датата на напускане на апартамента всички задължения
към наемодателя били погасени, като плащанията били извършени в брой. Сочи, че
апартаментът е освободен в карая на месец юли 2017 г., като през м. август платили
последните дължими суми за потребени електроенергия и ВиК услуги. Сочи, че в
първите две-три години след сключване на договора за наем, плащанията на
наемната цена били редовни, но впоследствие, поради влошено здравословно
състояние и преживяни трудности в семейството, погасяването на дължимата наемна
цена не било извършвано в срок. Признава, че е имало период от две години,
когато семейството му изобщо не е плащало наем. Твърди, че са погасили всички
дължими суми, като той е плащал на ищцата суми в размер на 4000, 2000 и 1000
лева. След сключване на анекса, всички задължения били платени с предоставени в
заем парични суми от негови приятели. Заявява, че всички плащания на ищцата
били извършвани на ръка, като за предаване на паричните суми не са били съставяни
разписки. Със ***ата му отбелязвали платени суми в тефтерче. Признава, че
семейството му е имало неплатени задължения към „ВиК Д.“. Във връзка с негова
предстояща операция се наложило да плати здравни осигуровки в размер на около
1000 лева, като отново взел в заем пари от свои приятели и роднини. Операцията
била извършена на 27.04.2017 г. Твърди, че за да могат да му помогнат, неговата
*** и майката на ***ата му изтеглили заеми
от дружества, предоставящи т.нар. „бързи кредити“, за да погасят заемите
към трети лица. Така неговата тъща Е. Г. К. през месеците март - април 2017 г.
изтеглила заем в размер на 5000 лева, последван от заем изтеглен от *** му Д. Т.Д. за сумата от 1500 лева. След известен период
последната изтеглила заем в размер на 3000 лева, с който да погаси изтегления
предходен заем после тегли 3000 и нещо за да препокрие 1500 лева. Твърди, че с
предоставените му парични средства били погасени задълженията, които имал към
трети лица, както и били платени здравните му осигуровки. След като били
платени последните сметки за ел. енергия и вода, документите за извършеното
плащане били предадени на ищцата.
В показанията си свидетелят Г. И. Т. - ***
на ответницата сочи, че през периода от 2008 до 2017 г. е живяла със
семейството си, под наем, в имота на ищцата Т.Г.. Потвърждава и заявеното от
баща ѝ, а именно, че през 2008 г. и 2009 г. плащанията на наемната цена
били редовни, но след 2010 г. семейството изпитвало затруднения и плащанията на
месечния наем били просрочвани. Твърди, че всички наемни суми били плащани в
брой, като разписки не били съставяни. Сочи, че близки на семейството са
теглили в заем парични суми, за да помогнат с изплащане на дължимите наемни вноски.
Твърди, че до м. април 2017 г. всички дължими на ищцата суми са били изплатени.
Сочи, че ответницата има разкрита банкова сметка.
*** Т.Д. – *** на И. Т. Д., сочи, че за
периода от 2008 г. до 2017 г.
семейството на брат ѝ живяло в имота на ищцата. През 2017 г. тя изтеглила
два заема - 1500 лева и 3000 лева, за да може брат ѝ да плати
задълженията си по договора за наем, които той имал. С част от парите по втория
кредит, тя рефинансирала първия заем.
По отношение на събраните гласни
доказателства, съдът намира следното:
Показанията на свидетелите водени от
ищцата очертават една и съща фактическа обстановка. Изложените обстоятелства по
делото се потвърждават от другите доказателства по делото, в т.ч. и от гласните
доказателства, събрани чрез разпит на свидетелите на ответника, а именно – че
ответницата и семейството ѝ са живели в процесния имот до края на месец
юли 2017 г., че същите са изпитвали финансови затруднения поради което не са
заплащали в срок дължими суми за предоставени ВиК услуги, че поради теч е бил
наводняван апартаментът, намиращ се под процесния. С оглед горното, както и с
оглед липсата на заинтересованост, съдът кредитира показанията на свидетелите
на ищеца като достоверни.
Съдът кредитира като достоверни
показанията на водените от ответника свидетели, но само по отношение на тази
част, с която се признават и установяват неизгодни за страната, която е
посочила свидетелите, факти. При извършване преценка на събраните гласни
доказателства, съдът съобразява изискването на чл.172 ГПК, с оглед безспорната
заинтересованост на свидетелите от изхода на спора. В този смисъл, съдът намира
за достоверни показанията, касаещи изпитваните от семейството на ответницата
финансови затруднения в изплащане на дължимата наемна цена, в т.ч., че е
съществувал период от две години, през който наем не е бил плащан; че ***ът на
ответницата е претърпял медицинска операция, след заплащане на
здравноосигурителни вноски в размер на 1000 лева; че семейството не е заплащало
в срок дължимите разходи за доставени ВиК услуги. Съдът не кредитира като
достоверни показанията на свидетелите, че всички дължими суми към Т.Г. са
погасени, че същите са били изплащани в брой, като не са били съставяни
разписки; че с изтеглените от майката на ответницата и от ***та на И. Д. - ***
на ответницата В.Д. са платени дължими суми за наем, както и за погасяване
задължения към трети лица, възникнали отново с оглед погасяване задълженията по
договора за наем. Основание да не бъдат кредитирани показанията в тази им част
е противоречието, което съдът констатира в изложеното в отговора на исковата
молба и заявеното от свидетелите, както и в противоречие в показанията на св. И.
Д. , от една страна и от друга – показанията на св. Г. Т. и св. Д. Д.. Така, в отговора на исковата молба е
посочено, че искът за заплащане на сумата от 9360 лева е неоснователен, тъй
като черпи основание от нищожен анекс, поради което сумата е недължима, т.е.
същата изобщо не следва да бъде плащана, а в с.з. свидетелите И. Д. и Г.
Т. сочат, че всички дължими суми по анекса са изплатени на Т.Г. непосредствено
след сключването му, т.е. преди подаване на исковата молба, респективно на
отговора на същата. Св. И. Д. заявява, че неговата *** и майката на
ответницата са изтеглили т.нар. „бързи кредити” за да бъдат платени
здравноосигурителните му вноски и други разходи свързани с операцията, както и заеми към трети лица. Другите двама
свидетели водени от ответника заявяват,
че всички изтеглени суми са били предназначени за изплащане на дължимата
наемна цена.
По искане на ищцата, по делото е
допусната и изготвена съдебно-оценителна експертиза, от неоспореното
заключение, на която, прието от съда като компетентно и обективно дадено, се
установява, че справедливата пазарна стойност на средномесечния наем за
процесното жилище, за периода от м.януари 2016 г. до м. септември 2017 г. е в
размер на 180 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Въз основа изложените в исковата молба
факти и обстоятелства, съдът, намира че предявените искове черпят правното си
основание от разпоредбите на чл.232, ал.2 ЗЗД вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.59, ал.1 ЗЗД. Съгласно установената съдебна практика, правната квалификация на спорното
право се определя от сезирания съд, който я извежда от въведените от ищеца
фактически твърдения, които очертават основанието на иска и от петитума, който
определя съдържанието на спорното право и вида на търсената защита. Посочената
от ищеца квалификация не обвързва съда /така Определение №447/28.09.2017 г. по
д. №1312/2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о. в производство по чл.274, ал.3 ГПК/
Предявените искове са допустими, поради
което съдът дължи произнасяне относно основателността им.
Не е спорно, че в процесния случай, въз
основа сключен договор за наем, между страните по делото е възникнало
облигационно правоотношение, по силата, на което ищецът, като наемодател е
предоставил за временно и възмездно ползване, на наемателя, собствения си
недвижим имот, срещу задължението на последния да заплаща дължимата наемна
цена. Договорът е сключен на 01.04.2008 г. и има действие една година. В деня
на изтичане на срока – 01.04.2009 г. е сключен анекс, съгласно, който,
действието на договора се продължава до 31.12.2015 г. След тази дата ползването
на имота е продължено със знанието и без противопоставяне на наемодателя,
поради което сключеният договор, на осн. чл.236, ал.1 ЗЗД се трансформира в
безсрочен. С оглед горното, съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че след изтичане срока на договора, същият е прекратен и не
произвежда действие спрямо страните по него.
Неоснователно е възражението на
ответника, че ищецът не е установил правото си на собственост върху процесния
имот. От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г., на ***–
нотариус № ***на НК, вписан в СлВ Д. с вх. рег. № *** г., се установява, че Т.Г.
е собственик на апартамент № *, находящ се в гр. Д., ***, с площ от 71,61 кв.
м, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, както и прилежащо избено
помещение.
Предявеният иск с пр. осн. чл.232, ал.2,
пр.1 ЗЗД е допустим, а разгледан по
същество, същият е основателен, като аргументите за това, са следните:
Между страните е налице валидно
възникнало наемно правоотношение, елемент, от което е задължението на наемателя
да престира на наемодателя месечна наемна цена, в размер на 180 лева, за
предоставената за ползване вещ. Налице е изискуемост на задължението за
плащане, както и релевирано неизпълнение от страна задълженото лице. Видно от
сключения на 01.10.2015 г. анекс към договор за наем, наемателят и ответник по
делото е признал, че дължи на наемодателя – ищец в производството, сума в общ
размер на 9360 лева, представляваща неплатена наемна цена, за ползване на имота
до датата на прекратяване на договора – 31.12.2015 г. По делото бе безспорно
установено, че през процесния период, семейството на ответницата е изпитвало
финансови затруднения, като не е изпълнявало в срок изискуемите си задължения
за престиране на парични суми в полза на трети физически и юридически лица, в
т.ч. и на ищцата Т.Г.. Свидетелят И. Т.
признава, че семейството му не е заплащало дължимата наемна цена в срок, като
дори е бил налице период от две години, през който такава изобщо не е била плащана,
както и че често, той и ***ата му В.Д. са заемали парични суми от приятели,
колеги и роднини. Ответникът не доказа, че заетите парични средства са били
предназначени за погасяване съществуващото и безспорно задължение към ищцата.
Поради изпитваните финансови затруднения, освен дължимия наем, ***ът на
ответницата е бил с неплатени здравноосигурителни вноски във висок размер,
влошеното му здравословно състояние е предопределило извършването на медицинска
операция; налице са били неплатени задължения към дружеството – доставчик на
ВиК услуги, както и задължения към трети лица
/каквито твърдения сам излага и св. И. Д. /. С оглед горното, съдът, намира за
недоказано твърдението, че трети лица, близки на семейството са теглили в заем
суми и точно с тези парични средства е била заплатена дължимата сума от 9360
лева. Ответницата, в чиято тежест е да установи наличие на положителен факт –
точно изпълнение за договорно задължение, който би изключил съществуването на твърдения от ищеца отрицателен факт, а именно
– неплащане на дължима наемна сума, не ангажира каквито и да е доказателства,
чрез които да установи по безспорен начин, че дължимата сума по анекса, в
размер на 9360 лева, или каквато и да е часто от нея, е изплатена изцяло на
ищцата, поради което същата да е недължима. Съдът намира въведеното
правопогасяващо възражение на ответника за изтекла погасителна давност, за
неоснователно. С подписване на анекса от 01.10.2015 г. ответникът е признал
дължимостта на сумата от 9360 лева, представляваща общ размер на дължимата
наемна цена по договора, като към датата на подаване на исковата молба –
05.09.2017 г. не е изтекъл нито общият, нито специалният давностен срок. С
оглед горното, съдът намира предявеният иск за основателен и като такъв, същият
следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно възприетото с ППВС
№1/28.05.1979 г., намерило отражение и в
съдебна практика на ВКС, в постановени в производство по чл.290 ГПК
решения – напр. решение №476 от 26.06.2013
г. по гр.д. №1515/2011 г. на ВКС, ГК, 4 г.о. и решение №88/2016 г. от
28.08.2017 г. по т.д. №834/2016 г. на ВКС, ТК, 2 т.о., искът, чрез който се търси обезщетение,
когато собственикът е лишен от ползване на имота си, а друго лице го ползва бе
основание е по чл.59, ал.1 ЗЗД. Така, с ППВС №1/28.05.1979 г. се приема, че
неоснователно обогатяване е налице всякога при неоснователно разместване на
имуществени ценности, т.е. не само при увеличаване имуществото на дадено лице,
но и при спестени му средства за сметка на имуществото на друго лице. Такава е
хипотезата и в настоящият случай – собственикът на вещта е лишен от правото да
я ползва, а друго лице я ползва без правно основани. С анекса към договора за
наем, страните са уговорили, че последният ще бъде прекратен на 31.12.2015 г.,
като не е предвидено страните да предприемат каквито и да е действия, които да
обективират прекратяването, т.е. посочената дата е последният ден, в който
наемателят има право да ползва вещта. От 01.01.2016 г. наемателят е действал
със съзнанието, че държи наетата вещ без каквото и да е основание, като дължи
връщането ѝ на ищеца. Не може да се приеме аргументът, че след 31.12.2015
г. договорът е продължил да има действие спрямо страните по него, на осн.
чл.236, ал.1 ЗЗД. Със сключване на анекса, страните са уговорили точна дата на
прекратяване на главния договор. Житейски необосновано е да се приеме, че
наемодателят е бил безразличен към продължаване на действието му, при
установена дължимост на неплатени наемни вноски за близо 4 години, към датата
на сключване на анекса. Задължението за заплащане на обезщетение в процесния
случай произтича от създадената възможност наемателят да спести плащане на
наемна цена, която би дължал за ползването на вещта, а обедняването на
собственика, какъвто безспорно е ищцата, се съизмерява съд същата сума –
пазарният наем за процесното жилище, за съответния период /така - решение
№88/2016 г. от 28.08.2017 г. по т.д. №834/2016 г. на ВКС, ТК, 2 т.о./. Налице е
неоснователно разместване на имуществени блага, поради което имущественото равновесие
следва да бъде възстановено, като този, който се е обогатил за сметка на
другиго, бъде осъден да върне онова, с което се обогатил до размера на
обедняването. По делото бе установено, че ответницата и семейството ѝ са
напуснали наетото жилище в края на месец юли 2017 г., като от показанията на
водените от ищцата свидетели, се установи, че дори след освобождаване на наетия
имот, ключът от него не е бил предаден на собственика. С оглед горното, и като
съобрази заключението на изготвената и приета по делото съдебна експертиза,
съдът, намира че претенцията на ищеца е основателна и предявеният иск по чл.59,
ал.1 ЗЗД, следва да бъде уважен изцяло, като ищецът бъде осъден да заплати на
ищцата обезщетение в общ размер на 3420 лева, равняващо се претендирания средномесечен
наем за имота в размер на 180 лева, за периода от 19 месеца – 12 месеца от 2016
г. и пълни 7 месеца от 2017 г.
Основателно се явява искането на ищцата
за присъждане на законна лихва върху присъдените суми, за срока посочен в
исковата молба, а именно – от датата на подаването ѝ до окончателното им
изплащане.
С оглед изхода от спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
делото разноски в размер общо на ***4,60 лева, от които 521,20 – държавна
такса, и 913,40 лева - адвокатско възнаграждение и 150 лева – възнаграждение на
вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.Г.Д., ЕГН **********,***, да
заплати на Т.В.Г., ЕГН **********,***, сумата 9360 лева – дължима сума по анекс
от 01.10.2015 г. към договор за наем от 01.04.2009 г., за ползването на
недвижим имот – апартамент №*, находящ се в гр. Д., ***, на основание чл.232,
ал.2, пр.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба –
05.09.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В.Г.Д., ЕГН **********,***, да
заплати на Т.В.Г., ЕГН **********,***, сумата 3420 лева – обезщетение за
ползването без основание на собствения на ищцата недвижим имот апартамент №17,
находящ се в гр. Д., ***, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, ведно със законната
лихва от предявяване на исковата молба – 05.09.2017 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА В.Г.Д., ЕГН **********,***, да
заплати на Т.В.Г., ЕГН **********,***, сторените разноски по делото в общ
размер на ***4,60 лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред Д.ки окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчване на съобщението за обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: