№ 3502
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело
№ 20231100504078 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 9956 от 09.09.2022 г., постановено по гр. д. № 26139 по
описа за 2021 г. на СРС, 65 състав, е отхвърлен предявеният от „Е.Т.Е.Т.“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.
„Стрелбище“, бл. **** срещу „Л.Ф.Б.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление в с. Герман, Столична община осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266 вр. чл. 258 ЗЗД за заплащане на сума в
размер 3600 лв., представляваща възнаграждение по Договор за
посреднически услуги от 14.05.2020 г., ведно със законната лихва от
12.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата като неоснователен.
Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е
подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство –
„Е.Т.Е.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, който го обжалва с оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост. Излага, че консултантският бизнес е
специфичен, с оглед на това, че консултациите се извършват на лични срещи
и по телефона, поради което в договорите се предвиждат клаузи като тази на
чл. 3, буква „в” от Договора, съгласно която при получаване на средствата по
програмата страните считат изпълнението на задълженията от страна на
посредника за извършени без забележки и възложителят дължи предвиденото
възнаграждение. Сочи, че получаването на средствата по програмата от
страна на ответника е факт, видно от Списъка на финансираните проектни
1
предложения, който ответникът не отрича. Счита, че доказателствената
тежест за неизпълнение на договора е на ответната страна, тъй като
доказването на консултациите е трудно и поради това получаващите услугата
отказват да плащат уговореното възнаграждение. Поддържа, че от
приложените по делото документи се установява предоставянето на
консултации, което не било оборено от ангажираните свидетелски показания.
Излага, че обстоятелството, че трето лице е извършвало действия, не
освобождава ответника от задълженията му по договора, като поддържа, че
ищецът имал задължение да дава консултации, а не да входира документи и
да администрира профила на ответника в ИСУН. Поради изложеното моли
първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено
друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Въззиваемата страна по жалбата на ищеца – „Л.Ф.Б.” ООД, ЕИК **** –
ответник в първоинстанционното производство, не е депозирал писмен
отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание оспорва жалбата и
моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Представя писмени бележки с подробно изложени
аргументи по същество на спора. Претендира разноски, съобразно списък по
чл. 80 ГПК, представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са
нарушени императивни материалноправни норми.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение, е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно
наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния
2
обхват на въззивната проверка, настоящият състав на СГС намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на
„Е.Т.Е.Т.“ ЕООД срещу „Л.Ф.Б.“ ООД, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266 вр. чл. 258 ЗЗД за заплащане на сума
в размер 3600 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за
посреднически/консултантски услуги от 14.05.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.05.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Договорът за консултантски услуги не е изрично уреден в закона като
вид правна сделка. По силата на този договор изпълнителят поема задължение
да извърши конкретни действия, като проучвателна дейност за възложителя,
предоставяне на съвети, изготвяне на проекти, планове, договори и др., срещу
дължимо от поръчващия възнаграждение. Престацията се определя по волята
на договарящите, като изпълнението се изразява в предоставяне на резултата
от труда на консултанта. В този смисъл и съобразно практиката на ВКС
(Решение № 12/31.05.2013 г. по т. д. № 239/2012 г. на ВКС, І т. о, постановено
по реда на чл. 290 от ГПК) договорът за консултантски услуги е вид договор
за изработка, който може да има за предмет резултати както на физически,
така и на умствен труд. При договора за консултантски услуги водещо
значение е отдадено на интелектуалните усилия на изпълнителя, но е
възможно и обединяването им със задължение за техническо изготвяне на
специфичен продукт.
Правната уредба на договора за изработка е в чл. 258- чл. 269 от ЗЗД.
По своята правна същност договорът за изработка е неформален,
консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден, като при учреденото от
него материално правоотношение за изпълнителя-ищец са породени две
основни облигаторни задължения – да извърши съобразно поръчката в срок и
без отклонение от нея и недостатъци процесните услуги и да предаде
работата на възложителя, а за възложителя – да приеме (одобри) извършената
работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258
от ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Процесният консултантски договор е за
продължително изпълнение.
Законът задължава поръчващият да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1
от ЗЗД. Приемането като правно действие представлява 1) фактическо
получаване на изработеното и 2) признанието, че то съответства на
поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на
изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено
изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Приемане
означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението
на одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал.
2 ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата се счита за приета, т. е.
за одобрена, както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима
презумпция.
В предмета на въззивното разглеждане на настоящото дело е именно
3
претенцията на ищеца, предявена на основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 266, ал.
1 от ЗЗД за дължимо възнаграждение по процесния договор за консултантски
услуги. В аспекта на цитираните норми ищецът следва да докаже, че е
изпълнил задълженията си по консултантския договор да извърши
възложената му работа, че от негова страна са били извършени консултантски
услуги, кои са тези услуги и какво е договореното за тях възнаграждение,
както и приемането на работата от възложителя – че извършените услуги са
приети от ответното дружество. Съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК тежестта да
докаже положителния правопогасяващ факт на изпълнение на задължението
за заплащане на възнаграждение за изработеното-услугата лежи върху
ответника.
Не е спорно между страните по делото, а и се установява от приетите в
първоинстанционното производство писмени доказателства, че между ищеца
и ответника е сключен „Договор за посреднически услуги” от 14.05.2020 г.
във връзка с участието на ответното дружество „Л.Ф.Б.“ ООД по проект
BG16RFOP002-2.073 „Подкрепа на микро и малки предприятия за
преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID -19” по
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ към
Министерство на икономиката.
Съгласно чл. 1 от договора, предмет на същия е извършването от страна
на „Е.Т.Е.Т.“ ЕООД, в качеството му на изпълнител по възлагане от „Л.Ф.Б.“
ООД на дейности и услуги : посредничество и/или консултиране с цел
осигуряване в полза на възложителя на безвъзмездни финансови средства,
подсигурени във връзка с „Подкрепа на микро и малки предприятия за
преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID -19”
BG16RFOP002-2.073. Съгласно чл.2.2 от договора е уговорено
възнаграждение, само ако са получени безвъзмездните финансови средства.
Възложителят се задължава да осигури на посредника информацията, както и
всяко друго съдействие, а така също да му заплати уговореното
възнаграждение. От своя страна посредникът има право да получи
уговореното възнаграждение. Възнаграждението и начина му на плащане са
уговорени в чл. 5 от договора, като възложителят се задължава да заплати на
посредника възнаграждение в размер на 35% от общия размер на получените
безвъзмездни финансови средства. Плащането се извършва след издаване на
фактура и е в еднодневен срок от датата на усвояването на финансовите
средства. По делото не е спорно, че ответникът е получил безвъзмездна
финансова помощ в пълен размер, както и че възнаграждението не е платено
от ответника, който твърди пълно неизпълнение от страна на ищеца на
задълженията му по договора.
Противно на твърденията на въззивника обаче в договора не се съдържа
клауза, според която при получаване на средствата по програмата, страните
считат изпълнението на задълженията от страна на посредника за извършени
без забележки и възложителят дължи предвиденото възнаграждение. От
ищеца не са ангажирани никакви доказателства за подобна уговорка между
страните, като твърдението на ищеца, че по принцип този тип договори се
сключвали с подобна уговорка, поради което следвало да се счита, че тя е
4
постигната и между страните по делото, е останало недоказано.
За изправността на ищеца-изпълнител по договора, не са представени
каквито и да е доказателства. Както се посочи по-горе, съгласно разпоредбата
на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, задължението на възложителя за заплащане на
възнаграждението за изпълнената работа възниква след приемането .
Приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие
– разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му
получаване от възложителя, така и правно действие – признание, че то
напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на
одобряването му.
От материалите по делото и приложената административната преписка
по проекта се установява, че кандидатстването по програмата се извършва
изцяло посредством ИСУН по електронен път и се подписва с валиден КЕП.
Не е спорно, че проектно предложение по електронен път чрез ИСУН 2020
„Формуляр за кандидатстване“ е подадено от „Л.Ф.Б.” ООД, като са били
приложени и други изискуеми документи. От показанията на свидетеля С.С.,
служител на счетоводна къща, която извършва счетоводни услуги за
ответника, които съдът кредитира като логични, последователни и обективно
дадени, които напълно се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал, се установява, че лично той е направил
регистрацията на ответника в ИСУН, използвайки електронната поща и КЕП
на същия, а след това е подал и необходимите документи – справка за
оборотите, заявление за кандидатстване, бизнес план и др. След като е
последвал отказ, следвало да се подадат допълнителни документи, което било
направено също от него като използвал КЕП на дружеството. Свидетелят
сочи и че плащането на средствата по програмата било авансово, а след
отпускането им следвало да се подадат допълнителни документи – финансови
отчети и др. Същият излага подробно за извършените от него конкретни
дейности, свързани с процедурата по регистрацията в системата на
Министерство на икономиката и по процеса на кандидатстването на
ответника по програмата, които се потвърждават от приетата в
първоинстанционното производство административна преписка. Също така
свидетелят заявява, че не му е известно паралелно с него и друг да е
извършвал посредническа или консултантска дейност за ответното
дружество, като не е видял в системата такива действия.
По делото не са ангажирани доказателства за извършени от ищеца
каквито и да било дейности по договора. Съдът намира, че ищецът не е
доказал извършената от него и приета от ответника работа по договора за
услуга, въпреки правилно разпределената му доказателствена тежест. Не се
доказа какви точно посреднически и/или консултантски дейности е
извършил, за да участва ответникът в посочената програма и в крайна сметка
да получи безвъзмездната финансова помощ. От проведеното от ответната
страна насрещно доказване безспорно се установява, че всички дейности по
участието му в програмата, получаването на безвъзмездна финансова помощ
и последващите процедури по кандидатстването, включително и отчитането
на разходите по проекта, са извършени със собствени средства на ответника и
5
по възлагане на св. С.С..
По делото не е представено нито едно доказателство за извършени
консултации от страна на ищеца по силата на процесния договор, нито
резултатите от извършената консултантска дейност, за да може да се направи
извод, че работата е извършена и приета, при което възложителят да дължи
заплащане на възнаграждението за тази работа. До края на съдебното дирене
и пред настоящата съдебна инстанция въззивникът-ищец не е навел
доказателствени искания, установяващи осъществяването в обективната
действителност на материалните предпоставки, при проявлението на които би
възникнало притезателното облигационно право за заплащане в негова полза
на исковата сума.
Всяка страна е длъжна да докаже при условията на пълно и главно
фактите и материалните възражения, въз основа на които извлича за себе си
благоприятни правни последици, като съобразно правилата за разпределение
на доказателствената тежест в гражданския процес – при неустановяване на
тези правнорелевантни обстоятелства, съдът е длъжен да приеме недоказания
факт за неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
От изложените по-горе съображения следва, че не е налице доказано
изпълнение на възложената работа – реално извършени консултации, нито
предаване на резултата от работата и приемането му от възложителя, за да
възникне задължение за последния да заплати уговореното възнаграждение.
Изложеното налага извод за неоснователност на претенцията на ищеца,
поради което същата следва да бъде отхвърлена изцяло.
Доводите в жалбата са неоснователни, а изводите на двете съдебни
инстанции съвпадат, поради което решението на СРС като правилно следва да
бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора разноски се следват само на въззиваемата
страна. Във въззивното производство такива са претендирани и направени за
платено изцяло и брой при подписване на приложения по делото договор за
правна защита и съдействие от 01.03.2024 г. адвокатско възнаграждение за
един адвокат в размер 1000 лева. С оглед липсата на възражение за
прекомерност на платеното от страната адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 78, ал. 5 ГПК и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, претендираната сума
следва да се присъди изцяло на въззиваемия ответник по делото – „Л.Ф.Б.”
ООД.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 9956 от 09.09.2022 г.,
постановено по гр. д. № 26139 по описа за 2021 г. на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА „Е.Т.Е.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
6
управление в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. **** да плати на основание чл.
78, ал. 3 ГПК на „Л.Ф.Б.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в с. Герман, Столична община сума в размер 1000 лева – разноски
за въззивното производство, представляващи възнаграждение за един
адвокат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7