Р
Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2021г., гр.Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в закрито съдебно заседание
на двадесет и първи
януари 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на
секретаря Мая Вълева
и прокурора
Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното
от с-я Желязкова КНАХД № 2450/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Н.А.Н., ЕГН **********,***,
против Решение № 260012/13.08.2020г., постановено по АНД № 2256/2020г. по описа
на ВРС, ІV-ти състав, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 20-0819-001533/14.05.2020г.,
издадено от Началник Група към ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“ – Варна, с което за нарушения по чл.5 ал.1
т.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, са му наложени административни
наказания, съответно – глоба в размер на 20 лв., на осн. чл.185 от ЗДвП и глоба
в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/
месец.
Касаторът
твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно, поради допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно
сочи, че не е извършил описаните в АУАН и НП нарушения, като счита, че
неправилно въззивният съд е дал вяра на Протокола за ПТП и на свидетелските
покадания, тъй като същите не обективират непосредствени възприятия на
очевидци, а сведения на гледан запис от видеокамера. Оспорва изводите на съда,
че при постановяване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, като в тази връзка заявява, че поддържа наведените с въззивната
жалба възражения. Счита, че двата акта са издадени при неизяснена фактическа
обстановка – произшествието не е настъпило, доколкото по неговия автомобил няма
никакви следи и към момента на съставянето на ПТП, същият е бил извън гр.Варна;
в НП не са вписани нито видеозапис, нито свидетеля Зл.; не е изяснено точно
мястото на нарушението, доколкото посочената в НП улица „Иван Церов“ не
съществува.
Твърди,
че въззивната инстанция неоснователно не е уважила искането му за правна помощ,
предвид сложността на делото. Сочи, че не е съобразена диагнозата му, както и
това, че е била на лечение.
Счита,
че наказанието по чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП изобщо следва да отпадне, тъй като
дори и да е имало произшествие, той не е разбрал, съответно няма как и да е
напуснал същото.
На
изложените основания моли да се отмени въззивното решение и да се реши спора по
същество като се отмени НП, или в условията на
алтернативност –
глобата за нарушението по чл.123 да се намали на 50 лв. Прави възражение за
прекомерност на ю.к.възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба – ОД на МВР – Варна, редовно призован – не се явява
представител. В депозирано по делото чрез процесуален представител ст.ю.к.К.Лукова
писмено становище, жалбата се оспорва. Твърди се законосъобразност на
въззивното решение, доколкото НП е издадено от компетентен орган, в
предвидените то закона срокове и при спазване на
административнопроизводствените правила, а нарушенията са установени по
безспорен начин и същите не са маловажни по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли се
решението на ВРС като правилно и законосъобразно, да се остави в сила.
Претендира се присъждане на ю.к.възнаграждение
Представителят на
ВОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на ВРС е правилно, постановено при
спазване на процесуалните правила и закона, поради което не са налице основания за отмяната му.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за устано вено следното от фактическа и правна страна:
Предвид обстоятелството, че няма данни оспореното
решение да е надлежно връчено на Н., съдът намира, че подадената от него
касационна жалба срещу същото е подадена в срок. Поради това и доколкото
жалбата е депозирана от лице с правен интерес и пред надлежния съд, същата се
явява допустима
за разглеждане. По нейната основателност съдът съобрази
следното:
Производството пред районния
съд е образувано по жалба на Н.А.Н., против гореописаното НП, с което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност за нарушения по чл.5
ал.1 т.1 и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, като са му наложени наказания глоба
съответно в размер на 20 и на 150 лв., както и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец. За да се произнесе по спора въззивният съд е приел от
фактическа страна, че на 19.04.2020г. при управлението на лек
автомобил “Рено Меган Сценик“ с рег.№ ****в гр.Варна, ул.“Иван Церов“, на
паркинга на магазин „Май маркет“, Н. като предприел маневра по движение назад, ударил
паркирания зад него л.а. „Хонда“ на св.Зл., при което му причинил материални
щети. След ПТП същият не останал на местопроизшествието, а го напуснал, като действията
му били записани от монтираните в района видеокамери. За произшествието била сигнализирана
полицията, като на место бил изпратен екип на ПП при ОД на МВР Варна, в състава
на който влизали св.И.и св.Г.. Бил извършен оглед на местопроизшествието и на намиращият
се там автомобил на свид.Зл., като били констатирани нанесените му щети.
Разговаряно било с този свидетел и бил прегледан изготвения видеозапис. В хода
на тези действия била установена самоличността на собственика на напусналия
местопроизшествието лек автомобил, а именно Н.Н.. При посещение на адреса по
местоживеене, същият обяснил, че е управлявал автомобила, но не е допускал ПТП.
На въззивника била предоставена възможност да посочи лице, което го е
управлявало в деня на ПТП и да депозира свои обяснения за случилото се. Въпреки
отправената покана, лицето не предоставило превозното средство за оглед. За
констатираното на лицето бил съставен АУАН, в който деянията били квалифицирани като
такива по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП. Актът бил надлежно
предявен и връчен на въззивника, който посочил, че има възражения, като такива
били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Админстративнонаказващия
орган /АНО/ като възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и
дадената правна квалификация, а направените възражения за неоснователни, издал
процесното НП, с което наложил наказания глоба съответно от 20 и 150 лв. и
лишаване от право на управление за срок от 1 месец.
Въззивният
съд е приел, че
описаната по делото фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства – писмени такива приобщени с административнонаказателната
преписка и
допълнително събрани в хода на съдебното производство свидетелски показания на свидетелите
Зл., И.и Г., които e счел за логични,
последователни и взаимнодопълващи се, като изрично е изложил
мотиви, че кредитира свидетелските показания - на първия свидетел като очевидец
на нанесените в следствие
на ПТП щети върху управлявания от него автомобил, а на служителите на пътна
полиция - пряко възприели състоянието на автомобила на св.Зл., както и
изготвения запис на ПТП.
В
решението си съдът е изложил мотиви, че административнонаказателното
производство /АНП/ е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани
в ЗАНН; същото е започнало въз основа редовно съставен АУАН издаден от
компетентен орган; НП е мотивирано; съставено е от компетентен орган, в
законоустановения срок; отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН.
ВРС е
приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установяват
деянията, за които са наложени административните наказания и че нарушенията са
извършени от жалбоподателя, като са осъществени съставите на чл.5 ал.1 т.1 и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Изложил е мотиви,
че правилно са приложени и санкционните разпоредби, дококолкото за първото нарушение
размерът на санкцията е нормативно определен, а за второто – правилно е
преценен от АНО в размера от 150 лв., предвид завишената обществена опасност на
дееца. Формирал е мотиви и за неприложимост в конкретния случай на института на
маловажност, по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Въззивният
съд е обсъдил подробно възраженията на въззивника, като е приел същите за
неоснователни. В тази връзка е изложил, че в съдържанието на НП е посочено въз основа на кой акт се
издава, с което е изпълнено задължението да се посочат доказателства в подкрепа
на обвинението; Извършването на нарушението е конкретизирано в достатъчна
степен по населено място, улица и конкретно място на управление на превозното
средство от страна на въззивника Н.; Причиняването на ПТП е доказано по
безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства, като твърденията
на наказаното лице, че по неговото превозно средство няма щети не опорочава
изводът за извършване на нарушението. Съдът е приел, че обстоятелството къде
физически се е намирал автомобилът на въззивника Н. не влияе върху
достоверността на отразените в протокола за ПТП факти, доколкото същите се
подкрепят от целия доказателствен материал по делото, а самият той е съставен
след установяване на лицето, в негово присъствие и е надлежно подписан от него.
Настоящата инстанция напълно споделя и
възприема като свои, на основание чл.221
ал.2 изр.2 от АПК, поради което и не е
необходимо да преповтаря, мотивите на въззивния съд относно постановяване на НП от компетентен
орган; в предвидените от закона срокове; при спазване на процесуалните норми и
при правилно приложение на материалния закон досежно установяване на
нарушенията от обективна страна. Неоснователно касаторът твърди неправилно установена
фактическа обстановка. Обосновано съдът е ценил показанията на свид.И.и Г.,
които са извършили разследване по постъпилия сигнал, като са снели обяснение от
Зл., който е бил очевидец на нарушението. Тук е мястото да се посочи, че дори и
да се приеме, че Зл. не е очевидец, каквито твърдения има касатора, то това не
променя крайният извод за установеност на нарушенията, предивд останалите
показанията на другите двема свидетели, почиващи на официално изискан
видеозапис и снета по надлежния ред информация от същия.
Доказателствата са
ценени от въззивния съд в тяхната съвкупност и изведените изводи са логични и
съответни на същите. Установява се по делото, че описаната в АУАН фактическа
обстановка съответства на действителната, като същият е редовно съставен и се ползва с доказателствена сила, съгласно презумпцията на чл.189 ал.2 от ЗДвП, респ. в
НП. Касаторът единствено твърди неизвършване на
нарушението, но не представя никакви доказателства, които да оборят отразените в АУАН и
описаните от свидетелите и в писмените доказателства факти и обстоятелства за
нарушенията на ЗДвП, които са установени като извършени от него. Поради това правилно ВРС е пиел, че описаните в НП деяния,
съставляващи нарушения, са извършени от Н..
Обосновани са мотивите
на ВРС, че посочената в НП улица е преименувана, както и че протоколът за ПТП е
съставен без да е налице превозното средство на Н., не променя горния извод за
осъществяване на деянията, още повече, че самото лице не е предоставило същото
за оглед.
Независимо от
обстоятелството, че със своето деяние Н. е осъществил от обективна страна
състава на вменените нарушения, настоящият състав намира, че няма такава
непоколебимост относно това, че същите са извършени от него в състояние на
вменяемост и съответно виновно.
Съгласно
разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това
деяние, с което се нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо. Съгласно чл.26, ал.1 от ЗАНН,
административнонаказателно отговорни лица са пълнолетните граждани, навършили
18 години, които са извършили административно нарушение в състояние на вменяемост. А според разпоредбата на чл.11 от ЗАНН по въпросите на
вината, вменеямостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат общата част на НК, доколкото в посочения закон не е предвидено
друго. Съдържанието на понятието „вменяемост“ се извежда по аргумент от
противното от чл.33, ал.1 от НК, където е дефинирано
понятието за невменяемост и в този смисъл вменяемо лице е това, което разбира
свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си съобразно
това разбиране.
В настоящия
случай, в хода на касационното производство, с молбата от 21.01.2021г.
жалбоподателят е представил Съдебнопсихиатрична експертиза от в.л.Р.Б.. Видно
от заключението, по която Н.А.Н. страда от психично разстройства в тесния
смисъл на думата – „психоза“. Налице са данни за налудно разстройство. Същият
към 24.02.2020г. е бил в
„продължително разстройство на съзнанието“ и не е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Дадено е заключение, че
не може да носи наказателна отговорност.
С касационната
жалба е представена и Заповед № 20-0819-001128 от 02.07.2020г. на полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, с която
на основание чр.171 ал.1 б.“а“ от ЗДвП на Н. е наложена ПАМ, поради обстоятелството, че лицето е диагностицирано
с психично заболяван.
По въззивното дело
също са налице данни, че от 30.06.2020г.
и към 25.08.2020г. /към датата на призоваване за с.з. по въззивното дело и
към датата на връчване на постановеното по същото съдебно решение/ лицето е
било на лечение в Психиатрична клиника с.Карвуна.
Горните данни,
водят до основателно съмнение относно това дали към датата на нарушенията,
извършени на 19.04.2020г., лицето е
било вменяемо и е можело да отговаря за постъпките си, в който случай само може
да носи и административнонаказателна отговорност, предвид горецитираните
разпоредби на ЗАНН и НК.
С оглед горното,
настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се отмени и делото да
се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за изследване
извършване на нарушенията от субективна страна – дали същите са осъществени от Н.
състояния на вменяемост, респ. виновно.
Воден от горното и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.221 ал.2 пр.1 и чл.222 ал.2 т.1
от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260012/13.08.2020г., постановено по АНД № 2256/2020г.
по описа на ВРС, ІV-ти състав.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на ВРС, съобразно дадените указания.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.