Р Е
Ш Е Н
И Е № 260018
гр. Пловдив, 07.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесетата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при секретаря М. Апостолова и прокурора Албена Кузманова, след като разгледа докладваното от чл. съдията Рангелова ВНОХД № 386 по описа на ПАС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Въззивното производство е
образувано по жалба на адв. С.А., защитник на подс. М.Х.П., срещу присъдата № 32
от 03.06.2020 г. по н.о.х.д. № 2366/19 г. на ПлОС, с която е призната за виновна
за престъпление по чл. 115 и при условията на чл. 54 НК ѝ е наложено
наказание дванадесет години лишаване от свобода при „строг“ първоначален режим,
определен на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “б“ НК. С присъдата са приложени
разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и 2 НК; съдът се е произнесъл и за веществените
доказателства, и относно разноските.
В жалбата, която е депозирана в
срок, се излагат бланкетни възражения по отношение на правната квалификация и
размера на наложеното наказание, като се формулира искане за смекчаване на
санкционирането.
Преди хода на въззивното съдебно
производство адв. А. депозира допълнително изложение, с което се критикува
извършената от първата инстанция оценка на доказателствата. Изразява се
виждане, че обясненията на подсъдимата за предхождащо пробождането с нож
нападателно действие от страна на пострадалия трябва да се счетат за
достоверни, доколкото се подкрепят от изводите на СМЕ, респ. се излага възражение
по отношение извода на ПОС за получаване на констатираните телесни повреди
вследствие самонараняване. Адв. А. претендира, че доверителката му е била
удряна и обиждана, което е отключило нейна гневна реакция. Предлага да се
счетат за истина и обясненията на П. за причината за това поведение на умъртвения
– безпричинна ревност, която допълнително е нагнетила ситуацията и е усилило нейния
оправдан гняв, натрупан през годините на нехармоничното им съжителство. В тази
връзка иска преквалифициране на деянието по привилегирования състав на чл. 118 НК, приложим при предизвикано от жертвата силно раздразнение на дееца.
Аргументира мнение за явна несправедливост на наложеното наказание, като обръща
внимание на две обстоятелства, които счита за смекчаващи: направени от
подсъдимата самопризнания (че е намушкала жертвата) и алкохолното ѝ
опиянение, което според експертните изводи е засегнало всички нейни психически
функции и е довело до отслабване на задръжките и отпадане на нравствените
принципи. Накрая се изразява становище, че обстоятелствата със смекчаващ
потенциал са многобройни, поради което наказанието трябва да бъде определено
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
Прокурорът изразява становище,
че присъдата е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
По делото не са конституирани
частни обвинители и граждански ищци.
Пловдивският апелативен съд, като
въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, служебно и във връзка с изложените оплаквания,
доводи и съображения на страните, прие, че жалбата не е основателна.
Въз основа на събраните по делото, по реда и със средствата, предвидени в НПК, доказателства и доказателствени средства – обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите, писмените доказателства и експертните произнасяния (подробно изброени, включително с посочване на мястото, където се намират по делото) – първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:
Подсъдимата М.П. е родена на *** г. в гр.*и живее в същия град. Тя е българка, българска гражданка. Има средно образование. Разведена е. Не е осъждана. Не работи. Единният ѝ граждански номер е **********.
От дълги години П. и пострадалият Й.П.И.живеели на семейни начала, като последното им местоживеене било в жилището на И. в гр. *, ул. „*“ № 8. Обитавали самостоятелна стая на приземния етаж в триетажна жилищна сграда. И двамата системно злоупотребявали с алкохол. Под въздействието му подсъдимата П. често ставала конфликтна, вдигала скандали, чупела покъщнина, псувала и обиждала мъжа си.
На 24.06.2019 г. около 18,00 часа двамата били в споменатата стая и консумирали алкохол – първоначално бира, а след това медицински спирт, разреден с вода. За няколко часа изпили общо два литра бира и около 2 литра разреден с вода спирт. Към 22,30 часа, под влияние на употребения алкохол, И. започнал да се заяжда с подс. П., тъй като я ревнувал от техен познат. Скарали се, като започнали взаимно да се обиждат и псуват. Подсъдимата крещяла към И. . Виковете ѝ били чути от брат му - св. И. И. , който живеел в апартамент на първия етаж на същата къща, непосредствено над тяхната стая. Той предпочел да не се намесва в разправията и останал в жилището си, като се преместил в друга стая, за да не чува крясъците.
Към 23.00 часа П. и И. продължавали караницата, като се били изправили един срещу друг. Под въздействието на употребения алкохол подсъдимата спонтанно взела решение да умъртви мъжа си и грабнала намиращия се върху масата домакински нож с червено-бяла ръкохватка, с обща дължина 22,7 см. (дължина на острието 12,5 см. и широчина /в най-широката част/ 2 см.) След това с дясната си ръка нанесла силен удар в дясната част на корема на И. . Отворила се рана на около 7 см. вдясно от пъпа, с дълбочина около 14 см. После със същия нож подсъдимата П. нанесла прободна рана по дясното му бедро. След това оставила окървавения нож на плота на мивката.
В резултат на раните пострадалият се почувствал зле и легнал по гръб на намиращия се в югозападната част на помещението разтегателен дИ. , който ползвали за легло. Подсъдимата била успяла да среже дясната обща илиачна артерия, което довело до масивен кръвоизлив в коремната му кухина. Вследствие на това настъпила остра кръвозагуба (с изтичане на голямо количество кръв в коремната кухина), а след няколко минути – закономерна смърт. П. видяла, че И. притихва, но не предприела действия за спасяването му. Легнала на леглото близо до трупа му и заспала.
Към 06.00 часа на 25.06.2019 г. станала, взела дамската си чанта, в която били личните ѝ документи, и излязла. Към 07.15 часа посетила своята дългогодишна позната св. В.М.в дома ѝ в гр.*, ул. „*“ № 6. До около 18,30 часа тя и съпругът на М.изпили 150 грама ракия и 4 литра бира. После П. отишла в жилището на св. Л.Г., когото също познавала от дълго време. Казала му, че мъжът ѝ Й. е починал и го помолила да остане да нощува при него. Той се съгласил.
На 25.06.2019 г., около 17,00 часа, свидетелят Д.Д., който бил приятел на пострадалия научил (от неустановено по делото лице), че е починал. Предположил, че на следващия ден ще се проведе погребение, на което желаел да присъства. За целта около 09,00 часа на 26.06.19 г. отишъл до жилището на И. . Влязъл през незаключената врата и намерил трупа му. Позвънил на тел. 112 и съобщил за починал човек. На място пристигнали полицейски служители от * РУ на МВР гр. *. Бил извършен оглед на местопроизшествието. Същият ден били предприети действия за издирването на подсъдимата М.П.. Късно през нощта тя била задържана в жилището на св. Л.Г..
Видно от изготвената по делото тройна съдебномедицинска експертиза на трупа на Й. И. (вж. л. 105-110 от том 1 ДП), при изследването на трупа на пострадалия са установени прободно-порезна рана по предна коремна стена вдясно, със срязване в дълбочина на голямото було, тънкото черво и дясната обща илиачна артерия и наличие на 2300 мл кръв в коремната кухина; повърхностна порезна рана на дясното бедро; мозъчен и белодробен оток; сраствания на плевралните листове вляво. Според вещите лица смъртта на Й.П.И.се дължала на прободно-порезното нараняване в областта на корема, срязващо магистрален кръвоносен съд /дясната обща илиачна артерия/ и кръвоизлив от 2300 мл. в коремната кухина, довело до непосредствената причина за смъртта, а именно остра кръвозагуба. В тази връзка е отбелязано, че е констатирана пряка причинно-следствена връзка между въпросното нараняване на корема, последвалата остра кръвозагуба и настъпилата смърт на Й. И. .
В експертизата е изведен изводът, че травматичните увреждания са причинени от действието на предмет с остър връх и режещ ръб /нож/, с ширина на острието близка до дължината на кожната рана (2,1 см. при събрани ръбове на раната). Посоката на раневия канал, при изправено положение на тялото, е отгоре-надолу, отпред-назад и отдясно - наляво, а дължината на раневия канал е приблизително 14 см. (с два сантиметра по-голяма от дължината на острието на инкриминирания нож).
По делото е назначена и допълнителна тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни (вж. л. 133-145 от том 1 ДП). Според нейното заключение причината за настъпването на смъртта на пострадалия Й. И. е прободно-порезното нараняване в областта на корема, с кожна рана в дясната половина на предната коремна стена и раневи канал, който преминава през кожата, подкожието, навлиза в коремната кухина, където срязва голямото було, тънко черво и завършва в лумена на дясна обща илиачна артерия. Непосредствената причина за смъртта е остра кръвозагуба с голям вътрешен кръвоизлив от 2300 мл. течна и съсирена кръв в коремната кухина. Установен е източникът на острия вътрешен кръвоизлив - срязване с дължина 1 см. на дясната обща илиачна артерия (голям артериален съд с диаметър, вариращ от 0,9 см до 1,5 см.). Въз основа на факта, че тази артерия е пряко продължение на аортата, на минутния обем на сърцето /средно 70 мл./мин. за мъже/ и на количеството изтекла кръв в коремната кухина, вещите лица заключават, че смъртта на Й. И. най-вероятно е настъпила за няколко минути.
Експертите са изследвали иззетия домакински нож с червено-бяла ръкохватка с обща дължина 22,7 см. и дължина на острието 12,5 см. и са приели, че е годно средство и има необходимата характеристика за причиняване на установеното прободно-порезно нараняване в коремната област (дължината на раневия канал е около 14 см., но се съобразява възможността за хлътване на предната коремна стена).
На досъдебното производство е била изготвена и СМЕ на подс. П. (вж. л. 119-120 от том 1 ДП.), изготвена на 27.06.2019 г. – ден след задържането ѝ. Според изготвеното заключение при нейния преглед са били установени две ивичести охлузвания по лявата предмишница, две охлузвания по лявата лакътна става, които са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет. Изведено е становището, че е възможно да бъдат получени по съобщения от освидетелстваната начин – при одраскване с нокти на инкриминираната дата. Вещото лице е отразило и възможността, с оглед мястото на ивичестите охлузвания по лявата ръка, да са получени при одраскване от страна на самата подсъдима.
Установени са и множество стари охлузвания с частично отпаднали корички по долните крайници, които са с давност около седмица преди инкриминираната дата.
При освидетелстването подсъдимата е съобщила за болки в окосмената част на главата, без видими към онзи момент увреждания.
В хода на съдебното следствие е изготвена допълнителна тройна СМЕ със
задача да се изследва възможността прободно-прорезното нараняване да е получено
по механизма, описан от подсъдимата в депозираните пред съда обяснения, а
именно: случайно и неволно, при
самонараняване на пострадалия чрез държания от нея нож. Имайки предвид ръста на М.П. от 155 см.,
вещите лица са заключили, че е невъзможно леталното прободно-порезно нараняване
в областта на корема на Й. И. да е било получено по начина, който описва тя: Държах
ножа с дясната ръка. Не съм замахвала с ръка с ножа, само го държах. Аз
само да го изплаша ...Ръката ми беше свита /подсъдимата сочи ръка, свита
в лакътя, с юмрук на ниво на гърдите й/... Да. Бяхме прави и двамата. Не
знам как е станало. Той явно се залитнал.. “. При така описания захват на
ножа и разположение по отношение на жертвата лице в лице острието на ножа би
наранило лявата половина на тялото. Установеното прободно-порезно
нараняване, довело до смъртния изход, е
разположено в дясната половина на корема, на височина 105 см., с посока
отдясно-наляво и от горе-надолу и с дълбочина 14 см. Тази негова характеристика
изключва същото да е получено неволно, както обяснява П.. Експертите приемат,
че е получено при захват на дръжката с дясна ръка, с насочено надолу, към
малкия пръст, острие и замах към дясната коремна област. Освен това,
установената дълбочина на раневия канал – 14 см., съпоставена с дължината на
острието на вероятно използваното оръжие - 12,5 см., дава основание да се
приеме, че в коремната кухина е навлязла цялата дължина на острието, с
упражняване на допълнителен натиск, водещ до поддаване и хлътване на
коремната стена и получаване на раневи канал по-дълъг от острието на
използваното оръжие.
Порезното нараняване на
дясното бедро на И. е получено от действието на предмет с режещ ръб, вероятно
нож. Невъзможно е то да е било причинено в същия момент, в който е нанесено
прободно-порезното нараняване на корема. Двете наранявания са разположени в
различни области на тялото и са с различна характеристика. За получаването на
порезното нараняване по предната повърхност на дясното бедро е необходимо друго
движение /замах/, при който острието да е преминало тангенциално по
повърхността на кожата, причинявайки разрязването ѝ без проникване на
голяма дълбочина.
Поради разположението му –
по предната повърхност на дясното бедро – област, която е лесна за достъп от
собствена ръка, не може с категоричност да се отхвърли и възможността порезното
нараняване на бедрото да е получено вследствие на самонараняване с предмет с
режещ ръб.
Според вещите лица
констатираното охлузване на дясната колянна става на починалия е причинено от
действието на твърд тъп предмет или тангенциалното му действие, респ. е невъзможно
да е получено от нож. То е с повърхностен характер и може да произлезе от удар
на коляното в пода при падане или при удар в предмети от интериора. Във връзка
с твърдението на П.: ....Вдигна крака си коляното ме ритна в дясна хьлбочна
част..." експертите считат, че е невъзможно охлузването да е получено
при удар в нейното тяло, тъй като човешкото тяло е изградено и покрито основно
от меки тъкани, неспособни да причинят такива увреждания върху друго тяло.
Изследвайки вида и характера на телесните
увреждания на самата пострадала, вещите лице заключават, че ако са
ѝ нанесени описаните от нея удари със значителна сила (в областта на
гърдите и хълбока), следва да останат видими травматични увреждания, но такива
по време на прегледа на 27.06.2019 г. (три дни след инкриминираната дата
24.06.2019 г.) не са били установени. Относно твърдяното дърпане с ръце от страна
на И. , експертите приемат, че е напълно възможно при подобно дърпане и „раздрусване“ да е била наранена в
областта на лявата предмишница и лявата лакътна става – в посочените области са
констатирани ивичести охлузвания, получени най-вероятно от действието на твърд
тъп предмет с добре изразен ръб, каквито по своята характеристика са и
човешките нокти, а механизмът на причиняване, разположението и давността на
ивичестите охлузвания съответства на твърдените от изследваната действия. Заедно
с това вещите лица споменават, че въпросните увреждания са на лесно достъпно за
собствената ръка място, поради което не може да се изключи възможността за самонараняване.
От заключението на досъдебната съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства (вж. л. 2-16 от том 2 ДП) се установява, че по иззетия домакински нож с червено-бяла ръкохватка има следи от човешка кръв.
По делото е изготвена и приета по надлежния процесуален ред комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подсъдимата М.П. (вж. л. 29-43 от том 2 ДП). Вещите лица приемат, че подсъдимата не се води на психиатрично диспансерно наблюдение към ЦПЗ гр.*. Лекувана е амбулаторно и стационарно заради психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол. Била е в състояние на обикновено алкохолно опИ. е, като е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на инкриминираното деяние.
У подекспертната е констатирана развита алкохолна зависимост вследствие на дългогодишна алкохолна злоупотреба, която засяга предимно психологичните и поведенчески характеристики на личността. Тя е формирана като личност с импулсивни реакции. Вещите лица са разяснили, че дългогодишната алкохолна злоупотреба води до значимо намаляване на морално-етичните параметри на личността и до изразена промяна в т.нар. психологично преживяване на социално съпреживяване (дългогодишно употребяващите хора с алкохолна зависимост стават нечувствителни емоционално към преживяванията на другите). Всички емоционално-волеви, поведенчески нарушения и кумулативни нарушения имат само количествен, но не и качествен характер, като не се касае за заболяване в клиничния смисъл на думата.
Според вещите лица основният мотив за инкриминираното поведение на подсъдимата е гняв към пострадалия. Те изключват възможността подсъдимата да е изпитвала страх към инкриминирания момент. Поясняват, че употребата на алкохол принципно отключва определени личностови особености – агресивни прояви, конфликтност, като конкретизират, че въпросните са отключили, на свой ред, споменатия гняв. Обръщат внимание, че е възможно проявената от подс. П. агресия да бъде провокирана от действия и думи, на които човек с различна личностова характеристика, който не страда от нейната алкохолна зависимост, не би отреагирал. Разясняват, че при подобна личностова характеристика и злоупотреба на алкохол най-малкото дразнение, лош поглед, отношение или подхвърлена приказка се възприема като силен дразнител и може да доведе до агресивно и гневно отреагиране, дори разрушително поведение. Обобщават, че действията на изследваната са били целенасочени във връзка с външен повод и по-точно – избирателно насочени.
В хода на съдебното следствие е била назначена, изготвена и приета и ДНК експертиза на веществени доказателства (вж. л. 142-145 от съд. производство). Изследвани са приложени по делото веществени доказателства, съдържащи биологичен материал, иззет от поднокътно съдържимото на пострадалия И. при извършения оглед на трупа му; материал от устната кухина на същото лице и сравнителен материал, иззет в хода на досъдебното производство от подсъдимата П.. Според заключението на експертизата, поднокътно съдържимото от лявата ръка на пострадалия И. напълно съвпада с неговия ДНК-профил. По-голяма част от биологичния материал в поднокътно съдържимото от дясната ръка на пострадалия И. е с ДНК, съвпадащ с профила на И. . По-малко количество такъв материал има от друго лице, но липсва съвпадение с ДНК профила на П..
В хода на досъдебното производство е била изготвена и съдебно-химическа експертиза относно наличието на алкохол в кръвта на пострадалия (вж. л. 123 от том 1 ДП). Установена е концентрация на алкохол в степен 2,5 промила.
Съдът е обявил, че кредитира заключенията на всички описани експертизи, доколкото са добросъвестно изготвени от лица с необходимите специални знания и опит.
*
Въззивният съд счита, че тази фактическа обстановка
е изведена след доказателствен анализ, който е изложен добросъвестно, като не
се наблюдава игнориране на годни доказателства, нито ползване на данни, които
не са приобщени като доказателствен материал. По-голямата част от фактическите
констатации на първата инстанция почиват на действителното съдържание на
доказателствените средства, респ. отговорят на правилата на обективната логика.
Други от тях не се възприемат, като въззивният съд ги замени със свои изводи по
фактите:
1. Като безспорни се очертават констатациите относно дългогодишното съжителство на П. и починалия И. , честите им конфликти и раздели, скандалите им в нетрезво и за двамата състояние, употребеното от двамата при инкриминираната караница значително количество алкохол, вземането на нож от страна на подсъдимата в процеса на скандала – в момент, когато двамата се били изправили един срещу друг, последвалото лягане на дивана (легло) от страна и на двамата, оплакването на пострадалия, че го било корема, след което притихнал, последвалите посещения на подсъдимата при св. В.М.и при св. Л.Г..
2. Окръжният съд не е бил прав да приеме, че установените ивичести охлузвания в областта на лявата предмишница и лявата лакътна става на подсъдимата са вследствие на самонараняване (възможност, която е потвърдена от СМЕ на П.), респ. че починалият не ѝ е оказал физическо въздействие през инкриминираната вечер.
Няма сигурна доказателствена база за такъв извод, още
повече че той не е придружен с уточнение относно времето и мотива на възприетото
самонараняване. Пък и според констатациите на споменатата СМЕ механизмът на причиняване на
коментираните охлузвания (от действието на твърд предмет с добре изразен ръб,
каквито по своята характеристика са човешките нокти), а също тяхното разположение
и давност съответстват на твърдените от подсъдимата действия на И. – дърпане и
„раздрусване“. Единственият коректен
подход при тази доказателствена ситуация е бил кредитиране на твърдението на П.,
че вечерта на 24-ти юни е била дърпана и „раздрусвана“ от страна на И. в
наранените телесни области. Освен че са експертно подкрепени, нейните обяснения
в разискваната част не се опровергават от някакъв доказателствен източник, а и звучат
достоверно в аспекта на показанията на брата на пострадалия за възприет
ожесточен скандал между него и нея.
От
тази нова фактическа констатация не следва обаче, че П. е била в отбрана спрямо
предприето от умъртвения нападение, както счита адв. А.. Тя самата неглижира
получаването на одраскванията и обяснява, че се е почувствала застрашена,
защото И. я е удрял многократно с юмруци (а не защото я е дърпал).
3. Твърдението за подобен побой с юмруци е било подложено на проверка с помощта на специални знания и не е получило експертна подкрепа. Извършилите СМЕ на П. вещи лица заключават, че ако са ѝ били нанесени описаните от нея удари със значителна сила (в областта на гърдите и хълбока), е следвало да останат видими травматични увреждания, а такива по време на прегледа на 27.06.2019 г. (три дни след инкриминираната дата 24.06.2019г.) не са установени. Не са установени следи по ръцете на И. , които евентуално да се свържат с твърдението, че е удрял тялото на П.. Що се отнася до констатираното при аутопсията на трупа му охлузване на коляното, не е възможно да е било получено при изритване на човешко тяло (а е получено при падане или удряне в предмети), в какъвто смисъл е цитираното по-горе съдебномедицинско заключение.
Както по-горе беше отбелязано, по главата на П. не са установени травматични следи, но авторите на СМЕ са отбелязали, че в окосмената ѝ част могат и да не останат такива, ако става дума за по-леки удари (защото косата се явява преграда), а евентуален оток може да спадне за трите дена до прегледа. П. обаче твърди ожесточено и продължително удряне на главата, вследствие на което е съборена на земята. Следва да се спомене и това, че не е съобщила за сериозни удари на никого от близките си, чието гостоприемство и съпричастие е търсила и получавала на следващия ден – 25-ти юни.
Предвид на горните експертни констатации и възприетото от д-р Ш. при прегледа ѝ оплакване от главоболие следва частично да се кредитират обясненията на П. за удари по главата при инкриминирания скандал – понесла е такива, но леки, респ. не е била подложена на интензивен побой.
В
последна сметка се оказва коректно заключението на първата инстанция, че П. не
е била обект на обективно застрашаващо я физическо въздействие по време на
инкриминирания скандал.
На
това място от изложението ПАС ще обърне внимание и на следните два момента от
фактологията на изследваното събитие, които са важни за следващите (правни)
изводи:
- П.
не е изпитвала и страх от И. (така че и това нейно твърдение е недостоверно).
Както разясняват авторите на СППЕ, страхът принуждава субекта (който има
подобно усещане,) да бяга или да потърси адекватна защита, каквото поведение
подсъдимата не сочи да е имала.
- в
началото на скандала самата П. е имала нападателно поведение – тогава тя е
проявила интензивна вербална агресия, като съседът дори се е преместил в друга
стая, за да не чува крясъците ѝ.
4. Споделим
се явява крайният извод на ПОС – именно подсъдимата е причинила смъртоносната
рана на своя съжител, замахвайки, пробивайки и допълнително натискайки с острието
на иззетия като веществено доказателство нож дясната половина на корема му. При
нито един свой разпит П. не е отрекла, че вечерта на инкриминираната дата тя и той
са се карали ожесточено и в един момент се изправили един срещу друг; че в този
момент е взела ножа от масата; че веднага след това И. преустановил участието
си в крамолата, легнал на леглото и казал, че го боли корема; че в следващите
минути и часове не доловила движение или говор от негова страна; че на сутринта
го заварила в същата поза. На така описаната от нея позиция на телата им при въоръжаването
с нож съответстват приетото от съдебните медици положение на деец и жертва при нараняването,
техните ръстове, фактът, че деецът е десняк, каквато е П., мястото на
нараняването, а също и аргументираната от тях възможност именно с ножа (намерен
и иззет при огледа на стаята) да е причинена аутопсираната рана. Освен това, в
своите досъдебни обяснения (прочетени на съответното процесуално основание и
включени в доказателствения материал) П. и директно е признала, че е замахнала
и ударила съжителя си с нож.
В
с.з., когато въпросните обяснения са били прочетени, П. първоначално е била
категорична, че не е ударила с ножа, без да е изтъкнала разбираема причина,
поради която е изоставила досъдебното си твърдение за намушкване. После обаче е
заявила, че всъщност не помни и е предположила, че И. е залитнал и така се е
самонаранил на ножа, който държала. Същевременно е посочила невъзможна от
съдебномедицинска гледна точка позиция на ръката с ножа (върху който умъртвеният
бил залитнал) – посочила е, че го е държала с дясната ръка, свита в лакътя, на
нивото на гърдите, с острие насочено напред, към палеца. Както по-горе беше
споменато, вещите лица, автори на допълнителната СМЕ на П. (назначена след
въпросния разпит), са категорични, че подобна позиция би довела до нараняване
не в дясната, а в лявата половина на корема. По-нататък са уточнили, че
установените при аутопсията разположение и посока на раневия канал (на височина
105 см., отдясно-наляво и от горе-надолу) и неговата дълбочина (14 см.)
изключват неволно нараняване и са извели категоричния извод, че раната е получена при захват на дръжката с
дясната ръка, с острие, насочено надолу към малкия пръст, и замах с упражняване
на допълнителен натиск, водещ до хлътване и поддаване на коремната стена
(във връзка с което раневият канал е с два сантиметра по-дълъг от използваното
оръжие).
Илюстрираната
лабилност на съдебните обяснения на П. и експертното опровержение на съществена
част от тях дестабилизира и другата им съществена част. Става дума за
колебливото отричане на преднамерено пробождане на жертвата. Ясно е, че то не
може да влезе в класическо противопоставяне с конкретното и категорично нейно досъдебно
твърдение, че го е „ударила с ножа“. Пък и въпросното твърдение на подсъдимата
от първата процесуална фаза кореспондира с детайлно изброените от ПОС косвени
доказателства относно авторството – подсъдимата е била агресивна още в началото
на скандала[1]; на
следващия ден е споделила със св. М., че с И. са се скарали и поради това го е напуснала,
но я е излъгала за охлузванията по лявата ръка, като заявила, че е паднала; св.
М.забелязала по блузата на П. капковидни петна от кръв (които подсъдимата не
само не отрича, а изразява мнение, че „са от ножа“); пред св. М.провела телефонен
разговор със своя съседка с молба да навести И. , а след час същата е съобщила
по телефона, че Д. е починал; когато на 26-ти юни е била потърсена от полицията
в дома на Г., се е скрила (зад гардероба).
Окръжният
съд правилно е отказал доверие на показанията на св. Г. за времето на
пребиваването на подсъдимата в дома му –
от вечерта на 24-ти юни до сутринта на 25-ти юни. Относно точната дата
свидетелят Г., който е принципно добросъвестен при пресъздаване на възприятията
си, е в очевидно заблуждение. Това е така, доколкото самата П. споделя, че е
преспала в дома му на 25-ти срещу 26-ти юни, което съответства на информацията
от мобилния оператор *за клетката, активирана от телефонните ѝ разговори в
периода от 18.00 часа до полунощ на 25-ти юни (с адм. адрес: гр. *, бул. „*“ №
37).
5. Не
се споделят разсъжденията на окръжния съд за връзка между миналите отношения на
П. и И. и ролята на всеки от тях в инкиминираната ситуация: как е влияел
алкохолът на единия или другия, кой от двамата е бил скандалджия, кой от тях –
склонен на физическа и психическа агресия и кой – малтретиран от другия, това
няма конкретно доказателствено
значение. От тази гледна точка ирелевантни за изясняване на въпроса за
авторството и претендираните неизбежна отбрана или силно раздразнение се
оказват както показанията на свидетелите И.И. , А.М., Д.Д., В.М., Т.Д.и Л.Г.,
които описват като агресивна личност подсъдимата, така и показанията на
свидетеля Д.А. (разпитан за първи път от ПАС), който охарактеризира като
агресивна личност починалия.
Разказите
на тези свидетели са значими за изясняване на мотива. Показанията на всички тях
са сходни по дадената характеристика на отношенията между деец и жертва –
нехармонични, непълноценни, гневни и изпъстрени с множество тежки и агресивни скандали
и системна злоупотреба с алкохол. Те комуникират с изводите на СППЕ на
подсъдимата, че смъртоносното нараняване е провокирано от гняв, натрупван с годините, а в онази ситуация
– лесно възпламеним поради алкохолно променената личност на П..
Възражението
на адв. А., че съдът от първата инстанция не е отчел данните за проявена от И. през
инкриминираната вечер безпричинна ревност, не е основателно. Вероятно
защитникът на подсъдимата не е забелязал, че авторите на СППЕ не са
констатирали подекспертната да е била разгневена, защото е била несправедливо
ревнувана от мъжа си. Напротив, те многократно подчертават, че и нейният, и
неговият гняв са провокирани от контекста на дългогодишните взаимоотношения на
двойката.
За
пълнота на изложението следва да се спомене, че гневът на П. не е произтичал включително
от телесна повреда на зрението, каквато теза защитата лансира и опита да
подкрепи с преценката на приятелски настроения към нея св. Д.А.. Показанията на
последния са непротивопоставими на сведенията в медицинската документация по
делото, които не сочат травматична причина за влошаване зрението на подсъдимата.
Пък и той не е бил очевидец на нанасянето на подобна повреда от страна на И. .
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
С
оглед приетите от първата инстанция и частично променени от настоящата
инстанция фактически изводи е правилно наказателноправното квалифициране на
инкриминираното действие на подсъдимата. Споделими са изложените от ПОС правни
съображения:
Подсъдимата е умъртвила своя съжител Й. И. ,
като пряко и непосредствено му е причинила пробождащо нараняване в корема, в
причинна връзка с което е настъпила (след минути) закономерна смърт. Така че е
изпълнена обективната съставомерност на престъплението по чл. 115 НК.
Осъществени
са и неговите субективни съставомерни признаци. Коректен е изводът, че подсъдимата
е действала с пряк умисъл да умъртви жертвата, доколкото съзнавала, че нанася
достатъчно силен удар с оръдие, с което по принцип може да бъде умъртвен друг
човек (режещо средство с 12-сантиметрово острие), от близко разстояние, в
жизненоважна част на тялото. Многократно излаганото твърдение, че не е искала
да умъртви съжителя си, не може да изключи субективната съставомерност,
доколкото съзнаването на неизбежността на резултата е равнозначно на искане да
настъпи.
Правилно
са отхвърлени аргументите на защитата относно правното окачествяване на
деянието.
По-горе
бяха изложени съображенията на ПАС за неоснователност на тезата за отбранително
поведение. След като подсъдимата не е имала подобно поведение, смъртоносното
пробождане не може да се квалифицира нито като действие в пределите на
неизбежната отбрана, нито като действие, превишаващо тези предели по смисъла на
чл. 119 НК.
Деянието
на П. не изпълнява и привилегирования състав на чл. 118 НК. В тази връзка
ПОС правилно се е позовал на събраните доказателства, които не установяват
състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия по
законоустановения начин. В инкриминирания момент деец и жертва са били в
ожесточен скандал помежду си с неразграничени роли, като поведението и на
двамата е било нападателно, но не е съдържало предизвикателно насилие или тежка
обида с потенциални съществени последици за другия. Пък и одраскването на
ръката на П., травмирането на главата ѝ (вследствие на леки, неоставили
следи удари), обидната
реплика „курва“ и псувнята „ще ти еба майката!“ категорично не са били „катализаторът“ на инкриминираното нараняване. Окръжният съд е
цитирал свидетели, които съобщават, че леки удари от негова, респ. от нейна
страна и обиди от рода на изказаните са били част от ежедневието на двойката. От
тези показания излиза, че моментното враждебно поведение на всеки от тях
отдавна е престанало да бъде за другия някаква сериозна или поне впечатляваща
провокация в една или друга житейска ситуация. В същия смисъл СППЕ изяснява, че
П. не е имала извънредни преживявания в инкриминирания момент, напротив – била
е в своето обичайно състояние след употреба на алкохол, и допълва, че
конфликтните взаимоотношения между нея и И. са имали голяма продължителност, през
която конфронтацията и агресивните реакции на двамата са ескалирали, така че
„настъпилото събитие не е било внезапно, а е търпяло своята динамика във
времето“ (вж. стр. 13 от СППЕ).
Освен това според авторите на СППЕ, поведението на П.
преди и след деянието е логично изводимо и разбираемо, а и в значителна степен
подредено, които му характеристики не са съвместими с идеята за физиологичен
афект. Отделен е въпросът, че заради силното алкохолно
опиянение на подсъдимата поведението ѝ въобще не може да се разглежда на
плоскостта на физиологичния афект.
***
При избора на решение за наказанието първата инстанция очевидно се е
съобразила с критериите за формиране на съдебното убеждение, първият от които
се прилага посредством оценяване степента на обществена опасност на деянието и
на дееца, а вторият – посредством отчитане на наказателноправно релевантните
характеристики на личността на дееца, които не са свързани с обществената
ѝ опасност. Постигнал е това след анализ на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства. Като обстоятелства от
първата категория правилно са отчетени чистото съдебно минало на подсъдимата и признанието
от нейна страна, че е била на местопроизшествието и се е въоръжила с
инкриминирания нож, което много е допринесло за очертаване на фактическата
картина на случилото се. Обстоятелство със смекчаваща способност е и тежкото
ѝ семейно положение – тя е загубила дете, майка, брат, а второто ѝ
дете е отглеждано от другиго – все обстоятелства, които сломяват човек, както
правилно е посочила първата инстанция. Сред обстоятелствата, които са
съобразени в намаляваща наказанието посока, е и алкохолната болест на П.,
предизвикала комплекс от физиологични, поведенчески и когнитивни нарушения. Това
обстоятелство е със слаб смекчаващ потенциал обаче, тъй като за влошаването на
здравето ѝ има принос самата тя, доколкото до определен момент е можела
да контролира алкохолната си зависимост, а съзнателно е избрала да не го прави.
Така че адв. А. не е прав в становището си, че се касае за значително
смекчаващо обстоятелство.
Прав е обаче, че ПОС е пропуснал
да посочи като смекчаващо обстоятелство направеното от П. признание, че е замахнала
към пострадалия и го е ударила с ножа (в кредитираните ѝ досъдебни
обяснения). След като съдът ползва потенциала на дадено обстоятелство (съдържащо
се в обяснения на дееца) в подкрепа на осъдителни изводи, значи самият деец
трябва да може да ползва потенциала на същото обстоятелство като смекчаващо. Това
е свързано с принципа, че подсъдим, който съдейства за разкрИ. е на обективната
истина, е с по-ниска степен на обществена опасност. Ето още едно пропуснато смекчаващо
обстоятелство – П. действително съжалява за смъртта на своя съжител, което
показва вече започнал процес на разкаяние.
Не е основателна претенцията на
защитата в качеството на смекчаващо обстоятелство да се отчете конкретното и
предхождащото агресивно поведение на умъртвения. Както многократно по-горе беше
отбелязано, съжителите са били в непрестанен конфликт, нагнетяван от агресивни
прояви и на единия, и на другия, а конкретният скандал с нищо не се е
различавал от предшестващите го, в които агресивна е била и П..
Като отегчаващо
обстоятелство коректно е била съобразена отрицателната характеристика на
личността ѝ, изложена в показанията на изброените от първата инстанция в свидетели
– тя е била конфликтна, враждебна и невъздържана, включително на обществени
места, с което често е нарушавала обществения ред и е изразявала явно
неуважение към обществото, пък и е разочаровала хора, които са били положително
настроени към нея и са ѝ окозвали помощ в различни ситуации. В тази
връзка и вещите лица обстойно разясняват, че у П. се наблюдава дефицит на
емпатия и липса на способност за поемане на отговорност за житейските си
несгоди. Друго обстоятелство с отегчаваща сила – това е извършването на
престъплението след поредна злоупотреба с алкохол, както правилно е приел и
ПОС. Предложението на адв. А. въпросното обстоятелство да се приеме за
смекчаващо, не държи сметка, че въздействието на алкохол не само не намалява
обществената опасност на деянието и дееца, а ги увеличава, доколкото става дума
за съзнателен избор за изпадане в потенциално опасно за околните състояние на отпадане
на задръжките.
Отделно обстоятелство
от обсъжданата категория се явява връзката с жертвата – И. и П. са образували
семейство, при това от дълго време, а и са създали дете. Отегчаващата
способност на това непосочено обстоятелство се заличава от противоположната
способност на споменатите по-горе смекчаващи обстоятелства, които също не са
посочени. Впрочем, ако и ПОС да не е фиксирал в своите мотиви всички тези
обстоятелства, той мислено ги е отчел, доколкото е направил коректен санкционен
избор.
С оглед съвкупното
смекчаващо-отегчаващо действие на споменатите обстоятелства преценката на окръжния
съд за подходящото наказание се оказва споделима. Наказанието 12 години
лишаване от свобода точно съответства на разкритите с помощта на
индивидуализиращите обстоятелства тежест на престъпното поведение и личност на
дееца. Именно това наказание отговаря на изискването по чл. 35, ал. 3 НК и се явява
адекватно на свойствата, особеностите и качествата на личността на дееца. Поради
това би могло да се прогнозира, че ще изпълни целите по чл. 36 НК.
Изброените смекчаващи
обстоятелства са немалко на брой, но в никакъв случай не може да се направи
извод, че са многобройни, а и никое от тях не се отличава като изключително.
Ето защо е споделим и отказът на ПОС да приложи института по чл. 55 НК.
Коректни и подлежащи на
потвърждаване са съдебните изводи и по въпроса за приложение на разпоредбите на
чл. 59, ал. 1 и 2 НК, на чл. 57, ал.1, т.2, б. “а“ от ЗИНЗС и относно
разпореждането с веществените доказателства.
Правилна е присъдата в частта относно разноските и в тази част също ще
бъде потвърдена.
При цялостната служебна проверка на атакуваната присъда съдът в настоящия състав не откри основания за нейно изменяне или отмяна.
По тези съображения и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата № 32/03.06.2020 г. по н.о.х.д. № 2366/19 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дн.срок от съобщението до страните за неговото изготвяне пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
[1] В този смисъл на
досъдебните показания на свидетеля И.И., потвърдени от него след прочитането им
в първоинстанционно с.з.