РЕШЕНИЕ
№ 423
гр. Велико Търново, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Ирена Колева
при участието на секретаря Силвия М. Т.
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20224100500286 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на М. Т. А., чрез пълномощник – адвокат Р.
И., срещу Решение № 110/21.02.2022г. по гр.дело № 1745/2020г. по описа на Районен съд -
Г.О., с което съдът е извършил съдебна делба на съсобствените на страните недвижими
имоти, като 1/ изнесъл на публична продан недвижим имот, находящ се в град Г.О., ул.“С.“
№.. - апартамент №.., вх.Б, ет.5, със застроена площ от 61.10 кв.м, представляващ, съгласно
КККР на града, одобрени със Заповед № .../31.08.2018г. на изп.директор на АГКК,
самостоятелен обект с идентификатор 16359.515.89.1.32, разположен в сграда с
идентификатор 16359.515.89.1, намираща се в поземлен имот с идентификатор 16359.515.89,
с прилежащи части – избено помещение № 1 с площ от 5.74 кв.м и 2.94% идеални части от
общите части на сградата, на пазарна стойност 42 620 лв., 2/ поставил в неин дял нива в
местността „К.“, с площ от 3.091 дка, трета категория, представляваща имот № 073028 по
плана за земеразделяне на село Д.д., община Л., а съгласно КККР – поземлен имот с
идентификатор 21435.73.28, 3/ поставил в дял на Й. Т. Т. нива в местността „К.к.“, с площ от
7.501 дка, трета категория, представляваща имот № 121015 по плана за земеразделяне на
село Д.д., община Л., а съгласно КККР – имот с идентификатор 21435.121.15 и е осъдил този
съделител да й заплати парично уравнение за дела в размер на 2 585 лв. Счита, че
постановеният съдебен акт е неправилен, тъй като съдът е нарушил основен принцип при
извършване на делба – при възможност всеки от съделителите да получи дял в натура,
доколкото до делба са били допуснати три имота между трима съделители, поради което
същата следвало да бъде извършена по реда на чл.350 ГПК чрез съставяне на разделителен
протокол и теглене на жребий. Намира приложения способ за прекратяване на
1
съсобствеността досежно процесното жилище за неправилен и незаконосъобразен, тъй като
съдът неправилно е приел възлагателната й претенция по отношение на този имот за
несвоевременно предявена и не я е разгледал по същество. Прави искане за отмяна на
първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, с което бъде
извършена делба на процесните недвижими имоти по претендирания начин. Прави искане за
присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от съделителя Й.
Т. Т.. В същия са изложени доводи за правилност на обжалваното решение, съответно за
неоснователност на наведените в жалбата оплаквания относно приложените способи за
съдебна делба. Счита, че възлагателната претенция досежно единия от делбените имоти не е
своевременно заявена, като същата се явява и неоснователна поради липсата на всички
изискуеми материалноправни предпоставки за уважаването й. Моли обжалваното решение
да бъде потвърдено, а подадената срещу него въззивна жалба – оставена без уважение, като
неоснователна. Претендира разноски в настоящото производство.
В хода на проведеното съдебно заседание жалбоподателката М. Т. А., чрез
процесуалния си представител по пълномощие, поддържа подадената въззивна жалба и
моли за уважаването й при съобразяване на постановеното тълкувателно решение по тълк.д.
№ 2/2021г. на ОСГК на ВКС. Поддържа претенцията си за разноски.
Ответникът по жалбата Й. Т. Т., чрез своя пълномощник – адвокат Д. П., поддържа
подадения отговор на въззивната жалба и моли за отхвърлянето й, съответно за
потвърждаване на атакуваното решение, като правилно и законосъобразно. Поддържа
претенцията си за разноски.
Ответникът по жалбата А. М. А., редовно призован, не се е явил и не е взел становище
по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
С влязло в законна сила решение № 321/28.07.2021г. по гр.дело № 1745/2020г. Районен
съд – Г.О. е допуснал да се извърши съдебна делба между страните по делото на съсобствен
между тях недвижим имот, а именно апартамент №.., вх.Б, ет.5, със застроена площ от 61.10
кв.м, находящ се в град Г.О., ул.“С.“ №.., представляващ, съгласно КККР на града, одобрени
със Заповед № .../31.08.2018г. на изп.директор на АГКК, самостоятелен обект с
идентификатор 16359.515.89.1.32, разположен в сграда с идентификатор 16359.515.89.1,
намираща се в поземлен имот с идентификатор 16359.515.89, с прилежащи части – избено
помещение № 1 с площ от 5.74 кв.м и 2.94% идеални части от общите части на сградата, при
права за М. Т. А. – ¼ ид.част, за Й. Т. Т. – ¼ ид.част и ½ ид. част в съпружеска имуществена
общност между М. Т. А. и А. М. А.. Със същото решение е допуснал извършването на
съдебна делба на недвижими имоти, находящи се в землището на село Д.д., община Л. - нива
в местността „К.“, с площ от 3.091 дка, трета категория, представляваща имот № 073028 по
плана за земеразделяне на село Д.д., община Л., а съгласно КККР – поземлен имот с
идентификатор 21435.73.28 и нива в местността „К.к.“, с площ от 7.501 дка, трета категория,
представляваща имот № 121015 по плана за земеразделяне на село Д.д., община Л., а
съгласно КККР – имот с идентификатор 21435.121.15, при права – ½ ид.част за М. Т. А. и ½
ид.част за Й. Т. Т..
2
Във второто съдебно заседание след допускане на делбата ищцата, чрез своя
пълномощник, е предявила възлагателна претенция по чл.349 ал.2 ГПК, като е направила
искане за възлагане на допуснатия до делба между тримата съделители жилищен имот на
нея и претенция по сметки съгласно чл.346 ГПК за заплащане на обезщетение за лишаване
от ползването на допуснатите до делба земеделски земи от страна на ответника Т. за времето
от датата на заявяване на претенцията до прекратяване на съсобствеността. С протоколно
определение съдът е отказал да приеме за разглеждане тези претенции на ищцата поради
несвоевременното им предявяване в процеса, а претенцията по сметки и поради нейната
недопустимост.
По делото е назначена съдебно-техническа-оценъчна експертиза, приета от съда и
неоспорена от страните, която е дала заключение за пазарните стойности на допуснатите до
делба имоти. Съгласно същата процесният апартамент не е поделяем съгласно действащите
строителни правила и норми по устройство на териториите и от него не могат да се
обособят самостоятелни обекти според броя и правата на съделителите в съсобствеността.
Неподеляем е и ПИ с идентификатор 20453.73.28 – нива с площ от 3 091.00 кв.м, а ПИ с
идентификатор 20453.121.15 – нива с площ от 7 500.00 кв.м е поделяем съобразно правата на
страните и е предложен вариант за делба.
Първоинстанционният съд е приел, че доколкото допуснатите до делба имоти са
различни по вид и предназначение – жилищен имот и земеделски земи, и че
съсобствениците им също не са идентични, то следва да бъдат приложени два отделни
способи за извършване на делбата – за всяка от делбените маси. Поради неподеляемостта на
жилищния имот и липсата на надлежно заявена възлагателна претенция
първоинстанционният съд е приложил способа по чл.348 ГПК, изнасяйки го на публична
продан. Поради неподеляемост на по-малкия по площ земеделски имот и липсата на
изразена воля от двамата съсобственици за внасяне на одобрение на проект за изменение на
КККР по отношение на втория земеделски имот, с оглед обстоятелството, че съделителят Й.
Т. Т. е регистриран като земеделски производител и становището на ищцата, че той има по-
голяма нужда от земеделски земи, съдът е приложил способа по чл.353 ГПК, приемайки, че
с оглед на това тегленето на жребий се явява неудобно, и е поставил в дял на ищцата нивата
с по-малка площ, а в дял на ответника Т. – по-голямата по площ нива, съответно е
постановил да бъде уравнен дела на ищцата в пари, като е осъдил ответника Т. да й заплати
сумата от 2 585 лв.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Обективните и субективни параметри на делбата, определени с решение №
321/28.07.2021г. по гр.дело № 1745/2020г. на РС – Г.О. предпоставят осъществяването й
между страните по делото по отношение на съсобствените им недвижими имоти – по
отношение на недвижим имот в град Г.О., ул.“С.“ №.. - Апартамент №.., вх.Б, ет.5, със
застроена площ от 61.10 кв.м, представляващ, съгласно КККР на града, одобрени със
Заповед № .../31.08.2018г. на изп.директор на АГКК, самостоятелен обект с идентификатор
16359.515.89.1.32, разположен в сграда с идентификатор 16359.515.89.1, намираща се в
поземлен имот с идентификатор 16359.515.89, с прилежащи части – избено помещение № 1
с площ от 5.74 кв.м и 2.94% идеални части от общите части на сградата, между тримата
съделители и по отношение на недвижими имоти Нива в местността „К.“, с площ от 3.091
дка, трета категория, представляваща имот № 073028 по плана за земеразделяне на село Д.д.,
община Л., а съгласно КККР – поземлен имот с идентификатор 21435.73.28 и Нива в
местността „К.к.“, с площ от 7.501 дка, трета категория, представляваща имот № 121015 по
плана за земеразделяне на село Д.д., община Л., а съгласно КККР – имот с идентификатор
21435.121.15, между съделителите М. Т. А. и Й. Т. Т.. Поради това, че съсобственици на
3
жилищния имот са тримата съделители, а на нежилищните имоти – само двама от тях, то се
образуват две отделни делбени маси и извършването на делбата следва да стане поотделно
за всяка от тях. С оглед на това правилно районният съд е приложил два способа за
извършване на делбата.
Експертното заключение на съдебно-техническата експертиза е установило, че
жилищният имот, съсобствен между тримата съделители, е реално неподеляем, т.е. от не
могат да се обособят самостоятелни обекти според броя и правата на съделителите. Това
прави невъзможно извършването на делбата по реда на чл.350 ГПК и чл.352 ГПК, съответно
по реда на чл.353 ГПК. Ищцата е предявила претенция по чл.349 ал.2 ГПК за възлагане на
жилищния имот, но едва във второто съдебно заседание след допускане на делбата. В
първото проведено заседание след допускане на делбата същата не се е явила, като не се е
явил и упълномощения от нея адвокат, който е представил болничен лист за провеждано
домашно лечение за времето от 26.10.2021г. до 24.11.2021г. Съдът е провел първото съдебно
заседание след допускане на делбата в съответствие с процесуалния закон /разпоредба на
чл.142 ал.2 ГПК/, доколкото последният поставя като процесуална пречка за даване ход на
делото наличието на неотстранимо препятствие едновременно и у страната, и у
пълномощника й, а твърдения и данни за такова у страната липсват. Своевременно по
делото не е била представена и писмена молба с предявена възлагателна претенция от
страна на ищцата, а останалите съделители не са поискали възлагане на имота. Ето защо,
съвсем обосновано съдът е приел, че не е налице своевременно предявена възлагателна
претенция, а след като е невъзможно възлагането на имота на някой от съделителите, при
липсата на възможност за прилагане на останалите посочени по-горе способи за
прекратяване на съсобствеността, то единственият възможен такъв остава изнасянето на
имота на публична продан.
Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и
по отношение на приложения способ за делба на нежилищните имоти, съсобствени на
съделителите М. Т. А. и Й. Т. Т., формиращи втората делбена маса. Неподеляемостта на
единия от тези имоти – нива с площ от 3 091.00 кв.м, е безспорна, доколкото императивно
формулираното правило на чл.72 ЗН, заложено и в препращащата норма на чл.7 ал.3 ЗСПЗЗ,
установява забрана земеделските земи да се обособяват в самостоятелни дялове под
определен размер на площта на конкретен дял, като за нивите този минимален размер е 3
дка. Вторият имот – нива с площ от 7 500 кв.м, е поделяем съобразно правата на двамата
съделители, но никой от тях не е направил изявление да му бъде дадена възможност да внесе
за одобрение проект за изменение на КККР. Действително правата на съделителите в
съсобствеността са равни, но тъй като единият от земеделските имоти е неподеляем, а за
втория съделителите не са изявили желание за внасяне за одобрение на проект за делбата му,
правилно и обосновано съдът е разпределил имотите между тях. Този способ не може да се
приложи по начин, че някой от съделителите да получи само парично уравнение, тъй като
това би било принудителна продажба, което е недопустимо. Като е съобразил постановките
в т.5б от ППВС № 7/28.11.2973г., съдът обосновано е приел, че тегленето на жребий се явява
много неудобно и е поставил в дял на ответника по-големия по площ земеделски имот,
съобразявайки упражняването от него занятие и становището на ищцата, че той има по-
голяма нужда от ниви. Ищцата следва да получи парично уравнение за дела си в присъдения
с обжалваното решение размер, доколкото същият е съобразен с притежаваните от нея права
и заключението на съдебно-оценъчната експертиза относно пазарната стойност на
делбените имоти.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая делбата следва
да се извърши чрез прилагане на посочените два отделни способа за прекратяване на
съсобствеността по отношение на формираните две отделни делбени маси, до какъвто извод
е достигнал и районният съд, поради което решението му, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
4
Направените пред настоящата инстанция разноски се дължат на основание чл.78 ГПК.
С оглед изхода на спора, на въззивника не се следват разноски. В негова тежест следва да
бъдат възложени сторените от ответната страна разноски във въззивното производство за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., което видно от приложения договор за
правна защита и съдействие е изцяло заплатено.
Водим от горното, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № .../21.02.2022г. по гр.дело № .../2020г. по описа
на Районен съд - Г.О..
ОСЪЖДА М. Т. А., ЕГН **********, с адрес село Д.д., община Л., ул.“В.Л.“ № .. ДА
ЗАПЛАТИ на Й. Т. Т., ЕГН **********, с адрес град Г.О., ул.“С.“ №.., вх..., ет.5, ап.14,
направените във въззивното производство разноски в размер на 300.00 /триста/ лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5